№ 427
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900087 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. С.
А. от с.Бряг срещу ДЕВК ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД /DEVK Allgemeine
Versicherungs-Aktiengesellschaft /, със седалище и адрес на управление
гр.Кьолн, ул.Рилер 190, Федерална Република Германия, с която е предявен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ДЕВК
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати на Н. С. А. сумата от 200000лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сина й E. M. Н.,
починал на 10.08.2023г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата,
причинено от Е. Р. М., при управление на МПС – мотоциклет БМВ модел
***** с рег.№*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.23г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 10.08.23г. на АМ Хемус след
п.в.Невша в посока гр.Варна, настъпило ПТП между мотоциклет БМВ модел
***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., и лек автомобил Ситроен С8 с
рег.№******, управляван от П. Г.Г., при което била причинена смъртта на E.
M. Н. в качеството си на пътник. Излага, че вина за настъпване на ПТП имал
водачът на мотоциклета, който нарушил чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП,
като се движил с несъобразена скорост, не се съобразил с участниците в
движението и дистанцията с движещия се пред него лек автомобил, при което
удря в задната част правомерно движещия се лек автомобил. Сочи, че за ПТП
е образувано ДП, по което нямало привлечено като обвиняем лице. Излага, че
към датата на настъпилото ПТП, мотоциклет БМВ с рег.№***** е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
1
дружество. Твърди се, че ищцата търпи изключително тежко загубата на сина
си, с когото били много близки и на когото разчитала. Сочи, че преди
инцидента ищцата била активен човек, водещ спокоен живот, срещала се с
близки и приятели, а след инцидента се наблюдавало наличие на негативни
психологически последици-избухливост, сприхавост, отказ да общува с други
хора. Счита, че е налице особен, изключителен интензитет на търпените болки
и страдания. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника
за заплащане на причинените вреди на 30.10.23г., като застрахователят се
произнесъл с писмо от 06.11.23г., което ищецът приравнявал на отказ. Счита,
че от датата на претенцията застарохателят дължал законна лихва.
В срока за отговор ответникът ДЕВК ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, със седалище и адрес на управление гр.Кьолн, ул.Рилер 190, Федерална
Република Германия, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. Не оспорва факта на валидно
застр.правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на
мотоциклета, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като твърди допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата, изразяващо се в липсата на защитна екипировка, неизползване на
обезопасителна каска, защитни наколенки и налакътници. Оспорва вида и
тежестта на претърпените неимущ.вреди. Счита претендирания размер на
обезщетение за прекомерно завишен. Оспорва иска за законна лихва, като
твърди, че не е изпълнено задължението за представяне на банкова сметка.
Твърди, че след получаване на банкова сметка на ищцата е преведено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица се установява фактът на настъпило на 10.08.23г. ПТП на АМ
Хемус в посока гр.Варна, между мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****,
управляван от Е. Р. М., и лек автомобил Ситроен С8 с рег.№******,
управляван от П. Г.Г., който факт не се оспорва от страните по делото. От
приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото ПТП е
причинена смъртта на лицето E. M. Н., което обстоятелство също не се спори
от отв.страна.
По делото няма спор, че към 10.08.23г. /датата на ПТП/
мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ДЕВК ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ АД.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Е.Касим, които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
2
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от
съда, се установява, че при ПТП пострадалият Е.Н. е получил тежка съчетана
травма, като причина за смъртта са несъвместимите с живота множество
увреждания във всички области от тялото и по всички вътрешни органи.
Вещото лице сочи, че зацапванията от кръв по откритите на
местопроизшествието каски, преценено ведно с уврежданията на главата на
пострадалия, е показател за наличието на каска при някой от ударите в
динамиката на инцидента. Сочи, че при огледа не е отразено наличие на други
протективни елементи по тялото или крайниците, в подкрепа на което са
множеството обширни външни наранявания. Вещото лице дава заключение,
че причината за смъртта се свърза с тежките увреждания на почти всички
вътрешни органи, които се дължат на голямата сила на механичните
въздействия и общото сътресение на тялото, и не биха могли да се
предотвратят от предпазни средства и екипировка.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, кредитирано от съда, се установява механизмът на ПТП, при
който мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М.,
движейки се по АМ Хемус в посока гр.Варна, застига лек автомобил Ситроен
С8 с рег.№******, управляван от П. Г.Г., и се удря в задната му лява част, като
вследствие на удара мотоциклетът отскача наляво, телескопичната му вилка и
резервоара се откъсват, водачът и пътникът зад него падат, а останалата част
на мотоциклета се удря в мантинелата вляво, при което отскача и се плъзга по
асфалта, напред и надясно, докато остава в покой. Като причина за
настъпването на ПТП се сочи движението на мотоциклета с превишена
скорост, която не е била съобразена със зоната му на видимост. Вещото лице
сочи, че водачът на автомобила не е имал възможност да пропусне
мотоциклета в същата пътна лента, тъй като автомобилът е отстоял на 0,43м
вляво от аварийната лента, но същият е можел да забележи мотоциклета.
Заключава, че мотоциклетистът е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като се движи със скорост, съобразена със зоната му на
осветеност и реагира своевременно с аварийно спиране, така че да може да
спре или да запази безопасна дистанция зад автомобила.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
3
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта
на настъпило ПТП на АМ Хемус в посока гр.Варна, между мотоциклет БМВ
модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., и лек автомобил Ситроен
С8 с рег.№******, управляван от П. Г.Г., като към датата на инцидента -
10.08.23г. по отношение на мотоциклет БМВ е имало валидно сключена
застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника ДЕВК ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ АД.
От заключението по изслушаната САТЕ се установи, че
мотоциклетът, движейки се по АМ Хемус в посока гр.Варна, е застигнал
лекия автомобил и се е ударил в задната му лява част, като причината за
настъпването на ПТП е движението на мотоциклета с превишена скорост,
която не е била съобразена със зоната му на видимост. Вещото лице сочи, че
мотоциклетистът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като се
движи със скорост, съобразена със зоната му на осветеност и реагира
своевременно с аварийно спиране, така че да може да спре или да запази
безопасна дистанция зад автомобила. С оглед на тези фактически данни, както
и задължението на водачите на МПС, регламентирано в разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, настоящият състав намира, че водачът на
мотоциклета е допуснал нарушение на посочените по-горе разпоредби като е
бил длъжен и е могъл да съобрази скоростта и движението си с атмосферните
условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
Предвид така установеното съдът намира, че в случая се
установява и осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45
ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”
/деликвента/, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат – смъртта на
пострадалия в резултат от настъпилото на 10.08.23г. пътнотранспортно
произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното. Така установената от закона презумпция не бе
оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да
се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него
вреди на ищеца, настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид
така установеното съдът намира, че предявеният иск спрямо отв. ДЕВК
4
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД се явява доказан по основание.
Ищцата Н. С. А. безспорно се явява родител на починалото при
ПТП лице, поради което и тя попада в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /в тази връзка е
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и ТР №1/21.06.18г. по т.д.
№1/16г. на ОСНГТК на ВКС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен
в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което
същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че през 2015г. родителите са се разделили като пострадалият,
заедно със свидетелката –негова сестра, са останали да живеят при бащата.
Свидетелката сочи, че майка им заминала да работи в Холандия, като с
пострадалия поддържали постоянен контакт по телефона и били в добри
отношения, а когато се прибирала в страната го посещавала. Свидетелства
още, че ищцата помагала и финансово на децата си. Според свидетелката след
инцидента ищцата била в лошо състояние, като все още трудно преживявала
смъртта на сина си, често се сещала и говорела за него. По делото са
представени и амбулаторни листи от проведени медицински прегледи на
12.06.24г и 15.07.24г., от които се установява, че на ищцата е поставена
диагноза- рецидивиращо депресивно разстройство, умерено тежък депресивен
епизод, като й е предписана съответна терапия.
Отчитайки обстоятелството, че се касае за загуба на дете, с което
ищцата е поддържала трайни и близки отношения, както и негативното
отражение на тази загуба върху психологичното състояние на ищцата, в това
число и определените максимални лимити на застрахователно обезщетение по
договора за застраховка гражданска отговорност, действащи към датата на
увреждането, съдът намира, че сумата от 140000лв. в случая е справедлива за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че пострадалият не е
бил със защитна екипировка, не е използвал обезопасителна каска, защитни
наколенки и налакътници. Съобразявайки събраните по делото доказателства
съдът намира, че не се установява пострадалият да е нарушил правилата за
движение, с което да е допринесъл за настъпилата вреда. Съгласно
заключението на СМЕ констатираните наранявания на главата са индикация за
това, че пострадалият е бил с каска към момента на настъпване на ПТП,
каквато е била открита и при огледа на местопроизшествието. Тези данни,
неопровергани от ответната страна, обусновават извода, че пострадалото лице
не е допуснало нарушение на нормата на чл.137е ЗДвП, регламентираща
задължението на водачите и пътниците на мотоциклети да използват защитни
5
каски. Законът не предвижда задължение последните да използват друга
защитна екипировка. Независимо от това следва да се посочи, че в
заключението си съдебния експерт по СМЕ посочва, че предвид комплексът
от травмиращи механизми при ПТП-то и получените деформации и
разрушения по мотоциклета не би могло да се очаква евентуално използваната
екипировка да го предпази от животозастрашаващи увреждания и смъртен
изход. В подкрепа на това се сочи, че травмата на гръбначния стълб-
прекъсване на гръбначния мозък в шийния отдел, получено индиректно в
процеса на високоенергийната травма, може да възникне дори и в случай с
пълна екипировка. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на
категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и
се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г./. Ето защо и като съобрази изложените по-горе данни съдът
намира, че релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия се явява неоснователно.
По делото между страните не е спорно, че отв.дружество е
заплатило на ищцата сумата от 70000лв като обезщетение за неимущ.вреди. С
оглед на така осъщественото плащане, съдът намира, че исковата претенция за
неимуществени вреди се явява основателна за разликата между определения
размер на обезщетението /140000лв/ и изплатената сума /70000лв/, т.е. до
размера от 70000лв., а за разликата над сумата от 70000лв. до пълният
предявен размер от 200000лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429, ал.3
КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на чл.429
КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая, видно от
приложеното писмо от ответника и известие за доставяне, ищцата е
уведомила застрахователя за настъпилото ПТП на 30.10.23г., поради което и
съдът счита, че върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от
6
30.10.23г. до окончателното плащане. Непосочването на банкова сметка от
страна на ищцата в случая е ирелевантно, доколкото ответникът е изпаднал в
забава по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването си за
настъпилото застрахователно събитие.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА.
В представения по делото договор за правна помощ, сключен с адв.Г.Р.,
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката.
За да определи дължимото по реда на чл.38 от ЗАдв.
адв.възнаграждение съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по
дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което
съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът
не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в
Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата
съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото.
Съдът съобразява, че в конкретния случай делото е с обичайна за
съответния вид дела фактическа и правна сложност на спора. Съдът отчита и
обема на осъществената на ищеца защита, в т.ч. и че проц.представител не се е
явявал във всички о.с.з., а е депозирал писм.молба. С оглед на гореизложеното
7
настоящият състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде определено в размер, близък до минималните такива съгласно
Наредба №1 от 09.07.2004г., а именно в общ размер на 10000лв. без ДДС. Или
съобразно с уважената част от иска, дължимото адв.възнаграждение по чл.38,
ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство на ищеца
възлиза на 7000лв без ДДС или 8400лв с ДДС, предвид представените по
делото доказателства за регистрация по ЗДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ответника се дължат разноски по делото, съобразно представените
доказателства и съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид отправеното
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, като съобразява
фактическата и правна сложност на делото, както и гореописаното Решение на
СЕС, съдът намира, че дължимото на отв.страна адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до размер, близък до минималните такива съгласно
Наредба №1 от 09.07.2004г., а именно до размера на 10000лв. без ДДС. Или
съобразно с отхвърлената част от иска, дължимото адв.възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ответника възлиза на 3600лв с
ДДС. Предвид това общо дължимите на отв.страна разноски възлизат на
3825,12лв-адв.възнаграждение, депозити за вещи лица и разноски за превод.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 2800лв, определена
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото разноски в размер
на 200лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЕВК ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД /DEVK Allgemeine
Versicherungs-Aktiengesellschaft /, със седалище и адрес на управление
гр.Кьолн, ул.Рилер 190, Федерална Република Германия, ДА ЗАПЛАТИ на Н.
С. А., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 70000лв. /седемдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на
сина й E. M. Н., починал на 10.08.2023г., в резултат на настъпило ПТП на
същата дата, причинено от Е. Р. М., при управление на МПС – мотоциклет
БМВ модел ***** с рег.№*****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.23г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 70000лв до пълния му размер от
200000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА ДЕВК ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД /DEVK Allgemeine
Versicherungs-Aktiengesellschaft /, със седалище и адрес на управление
8
гр.Кьолн, ул.Рилер 190, Федерална Република Германия, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 2800лв / две хиляди и
осемстотин лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от иска, както и СУМАТА от 200лв (двеста лева),
представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЕВК ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД /DEVK Allgemeine
Versicherungs-Aktiengesellschaft /, със седалище и адрес на управление
гр.Кьолн, ул.Рилер 190, Федерална Република Германия, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Г. Г.ев Р., с адрес *****, СУМАТА от 8400лв с ДДС /осем хиляди и
четиристотин лева/, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н. С. А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ДЕВК ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД /DEVK Allgemeine Versicherungs-
Aktiengesellschaft /, със седалище и адрес на управление гр.Кьолн, ул.Рилер
190, Федерална Република Германия, СУМАТА от 3825,12лв /три хиляди
осемстотин двадесет и пет лева и 12ст./, представляваща направени по делото
разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9