РЕШЕНИЕ
№ 165 19.10.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Л., като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
99/2020г. по описа на РС-П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Ф.Б. СРЕЩУ Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 3438271 от 28.02.2020 г., на ОДМВР – Т., с
който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 600.00 лв..
Недоволен от наложената му глоба останал
жалбоподателят, като в законоустановения срок е депозирал жалба срещу ЕФ. Моли
съдът да го отмени като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Б.. Процесуалният представител на страната поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Моли електронният
фиш да бъде отменен.
Учреждението, чиито орган е издал
обжалвания електронен фиш - ОДМВР – Т.,
редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
Районна
прокуратура – Т., ТО – П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 28.02.2020 г. в 16.18 часа в обл. Т., с. Л., ул. „Ст. Г.“, до
кръстовище с ул. „Т.“ с посока на движение към гр. Р., лек автомобил „Воксхол Вектра“ с рег. № М РР
**** ВС е преминал със скорост 101 км/ч, при разрешена – 50 км. /ч., за
населено място, като скоростта е установена и заснета с автоматизирано
техническо средство – ATCC ARH CAM – S 1 № 11743c4.
Последвало издаването на Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, в което е отчетена и грешката при измерването на скоростта от 3 км/ч,
която е приета в полза на водача, респ. прието е, че наказуемата скорост е 98
км/ч, а превишението е 48 км/ч.
Установи се, че към момента на
нарушението лекият автомобил е бил собственост на жалбоподателя.
От показанията на разпитания по делото
свидетел К. М. се установява, че жалбоподателят не е управлявал лекия
автомобил.
Пред ОДМВ – Т. е представена декларация за предоставяне на информация по нарушението във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, от която се установява, че собственикът на автомобила е предоставил информация за лицето, управлявало автомобила в момента на извършване на нарушението, респ. лицето, извършило нарушението.
Фактът, че към
подадената декларация не е представено копие от свидетелството за управление на
МПС на лицето, извършило нарушението, не следва да води автоматично до налагане
на наказание на жалбоподателя, като собственик на автомобила и игнориране
изцяло на подадената декларация. Още повече, че самият свидетел К. М. заяви в
с.з., че няма валидно СУМПС.
Безспорно е,
че макар и към декларацията, подадена от Б., да не е било приложено копие от
свидетелството за управление на МПС на лицето, на което е бил предоставен
автомобила, то това не променя факта, че не жалбоподателят, а друго лице е
управлявало същия автомобил на 28.02.2020 г., респ. нарушител е друг, а не жалбоподателя.
Не е без значение и фактът, че в декларацията се съдържат достатъчно
индивидуализиращи данни за лицето, управлявало автомобила на процесната дата и
евентуално извършило нарушението, като от посоченото в нея наказващият орган е
имал възможност да издаде срещу това лице ЕФ, въпреки липсата на копие от
свидетелството му за управление на МПС. Самият наказващ орган разполага с бази
данни, от които може да направи справка за наличието или липсата на валидно
свидетелство за управление на МПС на водача на автомобила.
В този
смисъл наказващият орган не е извършил
преценка дали въпросния фиш е издаден срещу действителния нарушител или не.
Следва да се има предвид, че целта на
регламентираната в ЗДвП процедура по установяване на действителния извършител
на конкретното нарушение чрез подписване на декларация по чл. 188 от ЗДвП е да бъде наложено наказание и да бъде санкционирано лицето, което е извършило
конкретното административно нарушение.
Тъй като собственикът на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението е посочил действителния
водач, но без към декларацията да е приложено копие на СУМПС на водача, то и
наказващият орган, неправилно е приел, че именно жалбоподателят е субект на
установеното нарушение и следва да отговаря за него, съгласно чл. 188, ал.
1 от ЗДвП.
Както бе вече посочено, към декларацията,
подадена от Б. не е приложено свидетелството за управление на МПС на лицето, на
което е бил предоставен автомобила, но последното по никакъв начин не
препятства издаването на ЕФ спрямо това лице. Ако се окаже, че това лице не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС, няма пречка наказващият
орган да ангажира отговорността на собственика на автомобила по чл. 177, ал.
1т. 3,
б. "а" от ЗДвП за нарушение по чл. 102, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, но не и за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП каквото не е извършено от него, съответно и да му бъде налагано
наказание по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Лицата, които могат да носят административнонаказателна отговорност, са изчерпателно
определени в разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 83 и чл. 83а от ЗАНН и това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи
- и юридически лица или еднолични търговци. Тъй като посочените по-горе
разпоредби са създадени с цел определяне персоналния обхват на санкционните
норми, недопустимо е те да бъдат тълкувани разширително или прилагането им по
аналогия.
В тежест на АНО е да докаже трите основни
въпроса в административно -наказателното производство, а именно нарушение,
нарушител и вина. След като по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят
не е нарушител, ЕФ се явява незаконосъобразен, при което подлежи на
отмяна.
Предвид липсата
на изрично искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 3438271 от 28.02.2020 г., на ОДМВР – Т., с който на
М.Ф.Б. с ЕГН: ********** ***, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00
лв. /шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: