№ 3732
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100513533 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Л. С. срещу решение №
12282/21.06.2024г., постановено по гр. д. № 45812/2022г. на СРС, 38 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е отхвърлил предявения от
Л. Л. С. ЕГН **** срещу ЗАД „Булстрад ВИГ" АД ЕИК ********* иск за
разликата над уважения размер от 15 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени като резултат от ПТП, настъпило на
03.08.2020г., до пълния претендиран размер от 25 000 лв.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в
посочената част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени като
основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
1
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивна жалба е подадена и от ЗАД „Булстрад ВИГ" АД срещу
постановеното решение № 12282/21.06.2024г., по гр. д. № 45812/2022г. на
СРС, 38 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която ЗАД „Булстрад ВИГ" АД ЕИК
********* е осъден да заплати на Л. Л. С. ЕГН **** сумата 15 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като резултат от ПТП,
настъпило на 03.08.2020г., ведно със законната лихва от 24.01.2021год. до
окончателното изплащане.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в
посочената част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество неоснователни.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
2
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира следното.
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен
и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. №
1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на
ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че
въззивникът ищец е отправил писмена претенция към въззивника
застраховател. В тримесечният срок той не е определил размер на
обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатил такова. С оглед на това
следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл. 493, ал. 1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл.
432 от КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав:
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие
на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно
доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач
3
на лекия автомобил, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Не се спори по делото относно съществуването на валидно застрахо-
вателно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процес-
ното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този
договор ответникът е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомо-бил
при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на
настъпване на процесното ПТП. Не се спори и относно механизма на ПТ,
както и че вина за настъпване на същото има водачът, застрахован при
ответното дружество. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по
делото писмени доказателства, включително САТЕ.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се излагат
съображения за недоказана причинно – следствена връзка между
реализираното ПТП и вредите. За установяването им са ангажирани следните
доказателства.
По делото е разпитан св. И.К., който твърди, че след инцидента ищецът
се е оплаквал от главоболие, повръщане, не е могъл да ходи в права линия.
Споделил, че му се губят моменти от катастрофата. Свидетелят му помагал и
ходил да му пазарува. Този период продължи половин година. През времето,
когато го посещавал, за да му пазарува, свидетелят посочва, че С. страдал от
главоболие, повръщане и не можел да пази равновесие. Месец след инцидента
свидетелят закарал ищеца до болницата, където останал на стационарно
лечение за около три-четири дни. С. изпитвал страх да излиза, тъй като не
могъл да се придвижва и да върви в права линия. Било го страх да кара кола.
Това състояние продължи около половин година. След инцидента С. получил
страхова невроза и бил с постоянни болки. Преди инцидента работил като
охрана - пазач.
Съгласно приетата пред СРС СМЕ се установява, че Л. С. е получил
вследствие на удара отзад т. нар. „камшичен удар“. Приет е за амбулаторен
преглед с диагноза навяхване на шията. На 24.09.20 г. състоянието му се
влошава и е приет в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" със световъртеж от централен
произход с постраваматична генеза. Медико-биологичния признак на тези
увреждания се изразява в силна болка в шийните прешлени, от там по
неврологичен път се получава световъртеж, гадене и повръщане. Ищецът е
4
бил с болки около 6 месеца, като през първите 2 месеца болките са били с по-
голяма интензивност, придружени със световъртеж. Според вещото лице
налице е причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца
увреждания и процесното ПТП на 03.08.20 г. Ищецът е имал болки и
страдания в продължение на 6 месеца, като през първите 2 м. болките са били
с по - интензивен характер. Към момента на прегледа от вещото лице,
състоянието на ищеца е било стабилизирано. Проведено е лечение на ищеца,
като е препоръчан режим на труд и бит, изключващ престой на шум, вибрации
и токсохимични нокси.
От приетата пред СРС допълнителна СМЕ се установява, че по решение
на ТЕЛК ищецът има 94% THP с чужда помощ и е с диагноза: състояние след
изгаряне с ток/2, дезартикулация на горен ляв крайник, кожни пластики на
двете бедра,фрактура на Л1. Масивни цикатрикси в областта на двете бедра,
ТБС и ляво коляно с ограничени движения; състояние след порезно
нараняване на дясна ръка с лезия на флексорни сухожилия и нерви на 1.2.3
пръсти. Контрактура на 5 пръст на дясна ръка; псориазис вулгарис. Вещото
лице посочва, че изброените заболявания нямат връзка със станалото ПТП на
03.08.20г. Според вещото лице световъртежът възниква от нараняване на
центровете за равновесие на централната нервна система. Причините могат да
бъдат от най-различен характер . По време на лечението на ищеца в „Св. Иван
Рилски"е била обсъдена постравматична генеза и след консултация с невролог
се установява, че се касае за световъртеж от централен произход с
постравматична генеза. Установените заболявания нямат връзка със
световъртежа от централен произход при ищеца. По делото няма данни дали
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Обезопасителният колан
предпазва тялото при челен удар, но при удар отзад той е неефективен. При
удар отзад тялото рязко отива към седалката и травмата е в областта на шията,
т. нар. „камшичен удар".
В съдебно заседание на 11.03.2024г. вещото лице пояснява, че между
световъртежа и станалото ПТП има причинна връзка. Световъртежът,
придружен с гадене и повръщане, е във връзка с инцидента на 03.08.2020г.
При така събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира,
че по делото по категоричен начин се установява, че е налице причинно –
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания на
5
ищеца. Вещото лице е категорично, че е налице такава. В проведеното на
20.05.2024г. съдебно заседание вещото лице разяснява, че на 24.09.2020г.
ищецът е приет в болница, като е била обсъдена постравматична генеза, което
означава, че този световъртеж се дължи именно на травмата, настъпила по
време на ПТП. В съдебно заседание на 11.03.2024г. вещото лице разяснява, че
става въпрос за световъртеж, който в началото е бил в по – лека степен, след
това е станал по – силен и накрая нетърпим. Тоест, макар същият да не се е
появил непосредствено след инцидента, а след това, и въпреки че към
момента на прегледа след ПТП не е имало данни за спешни неврохирургични
проблеми, световъртежът е следствие именно на претърпяното ПТП. Това, че
няма данни за цервикални и торакални увреждания, също не изключва
причинната връзка.
Действително, установява се, че ищецът е страдал и от други
заболявания, които вещото лице е разгледало подробно в допълнителната
СМЕ. Експертът е категоричен обаче, че изброените заболявания нямат връзка
със станалото ПТП на 03.08.20г. Според вещото лице световъртежът възниква
от нараняване на центровете за равновесие на централната нервна система.
Доколкото по време на лечението на ищеца в „Св. Иван Рилски"е била
обсъдена постравматична генеза, то се установява, че се касае за световъртеж
от централен произход с постравматична генеза. Установените допълнителни
заболявания нямат връзка със световъртежа от централен произход при ищеца.
Липсват доказателства ищецът да е страдал от високо кръвно налягане.
Соченото от въззивника – застрахователно дружество не се установява нито от
медицинската документация, нито от прегледа, извършен от вещото лице.
Неоснователни са и оплакванията, че световъртежът може да се дължи
на проблеми със слуховия апарат, като в тази връзка се сочи, че СРС не е взел
предвид, че приемът на 24.09.2020г. е именно в отоневрологично отделение в
болницата. В проведеното на 20.05.2024г. съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че заболяването „лабиринтна дисфункция“ е хронично и е
свързано със световъртеж. Посочва обаче, че отразеното в амбулаторния лист
от 10.09.2020г. е работна диганоза, като същата се поставя без в листа да е
отразена анамнеза и претърпяното ПТП. Тази диагноза обаче е била
отхвърлена и ищецът не е приет за хоспитализация с тази диагноза. След
хоспитализацията е поставена диганоза „световъртеж от централен произход,
в стадий на субкомпенсация“. Това представлява световъртеж от нараняване
6
на центровете за равновесие на централната нервна система, като причините
могат да бъдат различни. В случая се установява, че причинна е именно
претърпяното ПТП, като не се установявят други заболявания, от които да
страда ищецът и които могат да доведат до този световъртеж. В подкрепа на
събраните писмени доказателства са и гласните такива, като свидетелят
посочва, че именно след ПТП-то С. започва да страда от световъртеж.
С оглед на изложеното, съдът намира доводите за липса на причинна
връзка за изцяло неоснователни, поради което неоснователна е и подадената
от „БВИГ“ ЕАД въззивна жалба.
Във въззивната жалба на Л. С. се съдържат оплаквания във връзка с
размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение, като се
твърди, че същият е занижен. Във въззивната жалба на застрахователя се
излагат доводи, че определеният размер е завишен.
Видно от събраните по делото доказателства на ищеца са причинени
следните травматични увреждания: световъртеж от централен произход с
постраваматична генеза. Ищецът е търпял силна болка в шийните прешлени, а
оттам по неврологичен път се получава световъртеж, гадене и повръщане.
Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитания по делото
свидетел, който сочи, че след инцидента ищецът се е оплаквал от главоболие,
повръщане, не е могъл да ходи в права линия и да пази равновесие.
Съгласно изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на
ВС, при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по
т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г.,
ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. А също така и на основание чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като
7
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай.
За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от
деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се
съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите,
обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
болките и страданията, получени физически и психически последици от
уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически
условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата
на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното
обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване
на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички
обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.
При така събраните доказателства и посочени критерии, настоящият
състав намира, че отчитайки всички релевантни обстоятелства, търпените
болки и страдания, степента на засягане на емоционалния и личния живот на
увредения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди правилно е
бил определен от СРС на 15000 лв., макар и първоинстанционният съд да не е
изложил конкретни мотиви за това.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го
характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността
от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко
физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е
неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на
точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение,
съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда, както
беше посочено по - горе.
Видно от изготвената СМЕ С. е бил с болки около 6 месеца, като през
първите 2 месеца болките са били с по-голяма интензивност, придружени със
световъртеж. Периодът на световъртежа се установява и от събраните гласни
доказателства.
На следващо място следва да се отчете, че след инцидента,
8
жалбоподателят е имал нужда от чужда помощ. От показанията на разпитания
по делото свидетел се установява, че около половин година след инцидента се
налагало същият да му помага, като му пазарувал.
Установява се на следващо място, че ПТП – то се е отразило на
социалния живот на жалбоподателя и на психологическото му състояние. С.
изпитвал страх да излиза, тъй като не могъл да се придвижва и да върви в
права линия. Било го страх да кара кола. След инцидента получил страхова
невроза и бил с постоянни болки. Преди инцидента работил като охрана –
пазач, а в момента – не работи.
От друга страна следва да се вземе предвид, че липсват данни за
настъпили усложнения, като според вещото лице към момента на прегледа
състоянието на ищеца е било стабилизирано.
При определяне на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
въззивният съд следва да вземе предвид и обществено-икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането, израз на която са
застрахователните лимити. Съгласно чл. 492, т. 1 КЗ (редакция ДВ бр.
100/29.12.2015 г.) за претърпените неимуществени и имуществени вреди
лимитът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ е 10
000 000 лв. /решение № 50125/01.02.2023г. по т. д. № 1454/2021г. на ВКС, ТК,
II отд./
Следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по чл. 432 от
КЗ е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е
лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от чл. 429, ал. 1 КЗ.
Деликвентът, съобразно чл. 51, ал.1 ЗЗД, отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Когато те са неимуществени дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл.
52 от ЗЗД - по справедливост от съда. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо.
Ето защо, с оглед на така събраните доказателства, се налага извод, че
обезщетението не е завишено, нито занижено, предвид интензитета на
търпените болки и страдания, периода на възстановяване, необходимостта от
чужда помощ за определен период от време, обстоятелствата, при които са
9
настъпили уврежданията, фактът, че ищецът е изпитвал страх да излиза навън
поради невъзможността му да пази равновесие.
Определеното обезщетение не е и занижено, нито завишено, а
съответства на установените по делото обстоятелства, касаещи процесното
увреждане, и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Както беше посочено по –
горе, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо.
Така описаните травматични увреждания и последици, при съобразяване на
изброените по – горе критерий, не обосновават извод за определяне на
различен размер на обезщетението.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението на СРС
следва да се потвърди в обжалваните части.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на
страните, които са направили по подадените въззивни жалби следва да
останат в тежест на всяка една от страните, така както са ги направили.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 12282/21.06.2024г.,
постановено по гр. д. № 45812/2022г. на СРС, 38 с-в.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10