№ 60
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Нели Куцкова
Красимир Машев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 261719/10.12.2020 г., постановено по гр. д. № 9374/2018 г. по описа на
СГС, ГО, І-5 състав, частично са уважени предявените от К. П. К. и А. К. К. срещу ЗД „Бул
Инс” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и § 22 КЗ за заплащане на заместващо обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 15000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата
до пълния му предявен размер от 30000 лв.), както и за заплащане на компенсаторно
обезщетение за причинени имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 2500 лв.
(този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв.), ведно със
законната лихва върху главните парични притезания от 21.05.2016 г. до окончателното им
заплащане. Отхвърлен е предявеният под евентуалност от ЗД „Бул Инс” АД против В. С. Д.
регресен иск с правно основание чл. 500 КЗ за заплащане на сумата от 35000лв.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 15000 лв., а за причинените имуществени вреди е в размер на 2500 лв., като
заместващото обезщетение не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като ответникът не е установил в процеса на доказване по безспорен начин твърдяното
противоправно деяние на увреденото лице, което обективно да е способствало за настъпване
на релевантния вредоносен резултат.
Решението е обжалвано от ищците в частта, в която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 15000 лв. до
1
пълния му предявен размер от 30000 лв., респ. в частта, в която е отхвърлен искът за
заплащане на компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от процесното
застрахователно събитие над сумата от 2500 лв. до пълния му предявен размер от 5000 лв.
Въззиваемият-ответник в законоустановения срок е подал отговор на въззивната
жалба, в който излага подробно становище за нейната неоснователност. Не поддържа
наведеното в отговора на исковата молба правонамаляващо материалноправно възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради което то не следва да
бъде разглеждано от въззивния съд - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Третото лице-помагач на ответника не е подало в законоустановения срок писмен
отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител в проведеното
пред САС о. с. з., като не взима становище по релевираните доводи във въззивната жалба (в
Становището от 08.12.2021 г. са развити правни съждения за правилност на обжалваното
решение в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу него от застрахователното
дружество обратен иск, но те са неотносими, тъй като в тази част решението е влязло в
сила).
Решението не е обжалвано в частта, в която искът за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди е уважен до сумата от 15000 лв., респ. в
частта, в която искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените
имуществени вреди е уважен до сумата от 2500 лв. (насрещната въззивна жалба в тази част е
върната с влязло в сила Разпореждане от 15.06.2021 г.), както и в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ответника срещу третото лице-негов помагач регресен иск за заплащане на
сумата от 35000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания във въззивната и насрещната въззивни
жалби.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба и отговора пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, ГО, І-5 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
2
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени
исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 21.05.2016 г.
– за сумата от 15000 лв., респ. за сумата от 2500 лв. (в частта, в която първоинстанционното
решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права
юридически факти) на предявените главни осъдителни искове е установено със сила на
пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както
и дали законосъобразно е определил размера на компенсаторното обезщетение за погиналия
автомобил.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - средата на 2016 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 2 млн. лева при
причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. чл.
266, т. 1, б. „а” КЗ (отм.).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищцата К. П. К. е причинена фрактура на
дясната ключица в средната трета. СМЕ изяснява, че претърпяната увреда е причинила на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни, като е налице е временна неработоспособност вследствие на полученото увреждане
в размер на 44 дни. Предприето е консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия,
като по спешност ищцата е била транспортирана в лечебно заведение, в което увреденият
крайник е имобилизиран за 30 дни с мека превръзка. Възстановителният период е
продължил 2-3 месеца.
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички
събрани по делото доказателства - медицинска документация, като е отговорила подробно
на всички поставени релевантни въпроси.
3
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 15000 лв. (поради тази причина този, както
и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е следвало да се
заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният съд - но
високият размер на отхвърлената част от предявения иск, респ. на предявената въззивна
жалба се отразява върху размера на дължимото адвокатско възнаграждение). Законодателят
е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лева при причиняване на
неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
266, т. 1, б. „а” КЗ (отм.). Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2016 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на дясната ключица в средната трета, причинила на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни – при общ лечебен и възстановителен период от 2-3 месеца и проведено
консервативно лечение с поставяне на имобилизация за 30 дни с мека превръзка) на
пострадала в млада възраст (на 32 навършени години при настъпване на злополуката), без
данни за усложнения в настоящия момент и в бъдеще, настоящата съдебна инстанция
приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 15000 лв. Съдът, при съобразяване с
опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на
процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес, шок, уплаха при
внезапния удар с лек автомобил.
По отношение на предявения от иск за заплащане на компенсаторно
обезщетение
Тъй като в отговора на въззивната жалба липсва правен довод от въззиваемия-
ответник за необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че
при увреждане на процесния лек автомобил е налице т. н. „тотална щета” (т.е. автомобилът
е погинал в правно-техническия смисъл на това понятие), въззивният съд е приел с
Определението по чл. 267, ал. 1 ГПК за безспорен този факт на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК.
Следователно, спорът пред настоящата въззивна инстанция е по отношение на
размера на имуществените вреди. От приетата от САС като компетентно изготвена и
неоспорена от страните САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на лек
4
автомобил „Нисан Примера”, рег. № *** към момента на настъпване на застрахователно
събитие – 21.05.2016 г., възлиза на 2400 лв., като пострадалият собственик на този
автомобил е могъл да получи 400 лв. при продажбата на тази движима вещ на скрап. При
така изяснените правнорелевантни факти действително причинените на ищеца имуществени
вреди възлизат на сумата от 2000 лв. (2400 лв. - 400 лв.), но с оглед на основния принцип в
българския граждански процес (забраната за reformatio in pejus - арг. чл. 271, ал. 1, изр. 2
ГПК) решението, с което е присъдено по-високо от дължимото обезщетение за причинените
от процесното ПТП имуществени вреди в размер на сумата от 2500 лв., трябва да бъде
потвърдено.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено - в
обжалваната му част.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия-ответник трябва
да се присъдят сторените пред САС съдебни разноски в размер на сумата от 1500 лв.,
представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред въззивния съд (при липса на възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК - до края на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, съдът не следва да
преценява дали с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото пред
въззивната инстанция размерът на това адвокатско възнаграждение е прекомерен).
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат сторените
по делото разноски.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261719/10.12.2020 г., постановено по гр. д. №
9374/2018 г. по описа на СГС, ГО, І-5 състав – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК К. П. К., ЕГН
********** и А. К. К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр. ***, бул. „***” № 177
да заплатят общо на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. С. Д., ЕГН ********** - трето
лице-помагач на ЗД „БУЛ ИНС” АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6