Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.03.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Пети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Адриана Хаджипеткова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 397
по описа за 2017 година,
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от С.В.В. против наказателно постановление № 17-1204-000315/30.03.2017
г. на началник група, сектор ПП при ОД на МВР София, с което за нарушение на
чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, оспорвайки по същество
осъществяване на нарушението.
Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2017 г. около 15,10 ч. на територията на Община Ихтиман, по
автомагистрала Тракия, жалбоподателката управлявал МПС – л.а. „Опел Корса“ с
рег. № РВ 8078 МК, в посока към гр. София.
На 54 км. на автомагистралата, жалбоподателката била спряна от контролни органи
по ЗДвП. При проверката на документите на водача и автомобила, служителите на
ОД МВР София, установили че на предното стъкло на превозното средство не е
залепен валиден винетен стикер и тъй като водачът не им представил такъв, нито
квитанция за платена винетна такса от категория К-3, счели че за МПС не е
заплатена винетна такса. Посочените обстоятелства били отразени от актосъставителят – св.К. в съставения от него
АУАН с бл. № 951392, в който било отбелязано, че В. управлява л.а. „Опел Корса“
с рег. № РВ 8078 МК, като не представя валиден винетен стикер и квитанция за
платена винетна такса от категория К-3 и било квалифицирано, като
нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП. Актът
бил предявен на жалбоподателката, която го подписала без възражения. Въз основа
на акта, на 30.03.2017 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното
НП, в което за виновно нарушени посочил нормата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и ангажирал
отговорността на жалбоподателката с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП. В наказателното
постановление, словесното описание на нарушението е идентично с описанието,
дадено му в АУАН, като по отношение на същото е конкретизирано, че за управляваното
от жалбоподателя превозно средство не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал.1 т.1 от ЗДвП, и че
превозното средство е такова за превоз
на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача.
В хода на производството, като свидетел е разпитан
актосъставителя К., които с показанията си установява идентична с отразените в
акта обстоятелства. Макар свидетелят да твърди, че няма спомен за конкретното
нарушение, същия е категоричен, че не е възможно при проверката водача да е
представил незалепен винетен стикер и квитанция за платена винетна такса,
каквито са твърденията на жалбоподателката. Последното обстоятелство щяло да
доведе до извод за друго нарушение и квалифицирането му по друг текст от закона. По
искане на защитата в хода на производството е разпитан св. Золов – фактически
съжителник на жалбоподателката, който твърди че е пътувал с нея при
установяване на нарушението. Свидетелят заявява, че винетка за автомобила била
купена непосредствено преди отпътуването към гр. София, на бензиностанция на
изхода на гр. Пловдив, но не била залепена на предното стъкло на автомобила,
тъй като той и жалбоподателката бързали. В. показала винетния стикер на
проверяващите, но те й обяснили, че той следва да бъде залепен и й съставили
АУАН. Последно посочените свидетелски
показания, съдът намира че не следва да бъдат кредитирани, като дадени от
заинтересован от изхода на делото свидетел. Освен че противоречат на
показанията на актосъставителя, същите са и житейски нелогични, доколкото според тях, при твърдяната от
свидетеля спешност на пътуването, той и жалбоподателката са имали време за
закупуване на винетка от бензиностанция край гр. Пловдив, но не са имали време
да залепят стикера на предното стъкло на автомобила. Горното, съпоставено и с
обстоятелството, че самата жалбоподателка не
е направила възражения в този смисъл към момента на съставяне на АУАН
или по – късно, и с това че твърденията на свидетеля за положителния факт на
наличие на винетка, не бяха подкрепени от други доказателства в съдебното
производство, разколебава достоверността на свидетелските показания, до степен изключваща възможността за
приемането им за истинни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Като
издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от
закона, атакуваното постановлене се явява законосъобразно от формална страна. В
същото за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП, а
не чл. 239 ал.5 от Закона, както твърди жалбоподателката. Мястото на
осъществяванена нарушението е идентично с посоченото в АУАН – АМ „Тракия“ , 54
км., посока на движение гр. София. Обстоятелството, че в постановлението е
конкретизирано, че това място попада в територията на Община Ихтиман, не води
до противоречие с отбелязаното в акта. Що се отнася до описанието на самото
нарушение, макар и същото да е непрецизно, посочените в АУАН и НП фактически
обстоятелства – че водачът не е представил валиден винетен стикер и квитанция
за платена винетна такса за управляваното МПС, се отнасят към правната
квалификация на нарушението дадена от актосъставителя и
административнонаказващия орган, пореди което и не са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателката, непозволявайки й да разбере какво й се
вменява в отговорност.
Що
се отнася до това, извършено ли е
санкционираното нарушение и извършено ли е то жалбоподателя виновно,
съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 139 ал.5 от ЗДвП допуска движение на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища след заплащане на съответната такса за тях
определена в Закон за пътищата. Съставомерното по смисъла на чл. 179 ал.3 от ЗДвП деяние на водача на ППС се изразява в това че същия управлява ПС по
републикански пътища, за което винетна такса не е заплатена. В случая, по
изложените по – горе съображеня, не бе установено че по отношение на
управляваното от жалбоподателката МПС е била заплатена такава такса, поради
което и поведението й законосъобразно е квалифицирано, като нарушение на
посочения за нарушен текст на чл. 139 ал.5 от ЗДвП. Безспорно установено се
явява и обстоятелството, че движението на управлявания от В. автомобил е било
осъществено по АМ Тракия /А-1/, попадаща в списъка на републиканските пътища
утвърден с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища/прил.1
към т.1/. Чл.10а ал.7 от ЗП определя и различните категории пътни превозни
средства, за които се дължат винетни такси по чл.10 ал.1, като в т.3 на посочения
текст от Закона попадат „пътни превозни
средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за
сядане, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни
превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства
от тази група с повишена проходимост“.
Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че управляваното от нея МПС
попада в тази категория и за същото се е следвало заплащане на винетна такса
именно от посочения в НП вид /К 3/. При това положение, законосъобразно от
административнонаказващият орган е приложена санкционната норма на чл. 179 ал.3
т. 4 от ЗДвП. Последно посочения текст от закона, предвижда абсолютни размери на следващите се административни наказания
“глоба” за нарушения от този вид, в зависимост от вида на управляваното МПС, за
което не е заплатена винетна такса. И тъй като в конкретния случай,
управляваното от В. превозно средство е индивидуализирано в наказателното
постановление, като такова с признаци съответстващи на приложената най-лека
санкционна норма /ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на
водача/, то липсват и основания за изменяване на постановлението в часта, в
която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лв.
Ето защо и по изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено изцяло, като
законосъобразно.
Воден от изложеното по – горе и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-1204-000315/30.03.2017 г. на началник група, сектор ПП при
ОД на МВР София, с което за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП
на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП
на С.В.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: