О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2023
Бургас, 13.10.2021г.
Бургаският
административен съд, XІІ-ти
състав, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГАНЕВА
след като разгледа докладваното
от съдия Ганева адм. дело № 1601 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано по
искова молба от Л.А.М. ***, с ЕГН **********, чрез адв.С., против Агенция
„Митници“, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 006,12
евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с
неправомерни действие на митнически служители относно задържане на сумата от 10
006,02 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В съдебно заседание, проведено на
29.09.2021г., адв.С.-пълномощник на Л.М., изрично уточнява, че претенцията е
такава, каквато е посочена в петитума на исковата молба. Във връзка с
постъпилия писмен отговор от ответника заявява „незаконосъобразния акт, от
който е претърпял вреди доверителя ми е Акт за установяване на административно
нарушение №335 от 25.03.2020г., с който е постановено изземване на всичките
налични в ищеца парични средства. Като основание за това е посочен чл.41 от ЗАНН“.
Ответната по иска страна, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, заявява недопустимост на иска и
моли съда да остави същия без разглеждане и прекрати производството по делото,
а в условията на евентуалност да отхвърли исковата молба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Бургас застъпва становище за неоснователност на исковата молба.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото не се спори, че на М. е
съставен АУАН №335/25.03.2020г. за нарушение на чл.18, ал.3 от ВЗ. Задържана е
сумата от 10 006.02 евро или 19 570.26 лв. (л.27-28).
Въз основа на АУАН е издадено и НП
№371/27.03.2020г. (л.22-25), с което е постановено „предупреждавам Л.М. , на
основание чл.28, б.“а“ от ЗАННН, че при повторно нарушение по чл.18, ал.2 , във
вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ ще му бъде
наложено административно наказание“.
При тези данни съдът намира, че
исковата претенция е недопустима за разглеждане по същество, при следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1
от АПК иск може да се предяви след отмяната на административен акт по съответен
ред. В съдебно заседание адв.С. изрично уточни, че „незаконосъобразния акт, от
който претендира вреди М. е Акт за установяване на административно нарушение
№335 от 25.03.2020г., с който е постановено изземване на всичките налични в
ищеца парични средства“.
Настоящият съдебен състав намира, че не
е налице основен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и
общините за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно липсва незаконосъобразен акт,
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата. В случая няма
незаконосъобразен акт, от който да са причинени вреди. АУАН
№335/25.03.2020г., съставен на М., от който се твърди, че е претърпял вреди, поставя
само началото на административнонаказателното производство. След като
административният орган дължи произнасяне с нарочен акт – наказателно
постановление, в който е длъжен да посочи законовото основание за своето
произнасяне, и този акт от своя страна подлежи на контрол за законосъобразност
–пред районен и административен съд, не е налице незаконосъобразен акт .
По изложените съображения предявената
искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустима, тъй като липсва незаконосъобразен акт,
отменен по съответния ред. Исковата молба следва да бъде върната, а
образуваното производство – прекратено, с отмяна и на протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 29.09.2021 г., с което е
даден ход по същество.
При този изход на спора основателно е
и следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100, 00
(сто) лева, определено на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание на 29.09.2021 г., с което е даден ход
по същество на адм. д. № 1601/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ВРЪЩА исковата молба на Л.А.М. ***, с ЕГН **********,
чрез адв.С., против Агенция „Митници“, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 10 006,12 евро, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди във връзка с неправомерни действие на митнически служители
относно задържане на сумата от 10 006,02 евро, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1601/2021 г. по
описа на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Л.А.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на
Агенция Митници разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните..
СЪДИЯ: