№ 6
гр. Бургас, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Ив. Анг. К.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600207 по описа за 2021 година
С Присъда № 126/21.07.2021г. по НОХД № 704/2021г. Бургаски окръжен
съд признал подс.ВЛ. АДР. ВЛ. за виновен в това, че на 22.07.2018г. около
18.45 часа в гр.Свети Влас, обл.Бургас, на ул.“Свети Власий“, до хотел
„Сардиния“, с посока на движение към вилно селище „Елените“, при
управление на лек автомобил „Ягуар“, модел „ХJ“, с рег.№ ** **** **,
нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 предл.2 от ЗДвП, като
управлявал автомобила със скорост от 63.32 км/ч, при забрана тя да не
превишава 50 км/ч, установена за населено място за водачите категория „В“ и
по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. К., ЕГН **********, поради
което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК, го
осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от
НК отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от
три години. С присъдата, БОС е оправдал подс.В. по обвинението в
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.116 от ЗДвП.
Със същата присъда, на основание чл.343г от НК, съдът наложил на
подс.В. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години.
1
С присъдата подс.В. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка
на ОД МВР Бургас сумата от 1924.37 лева, представляващи направени по
делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на ОС Бургас –
3 207.50 лева, направени разноски в съдебното производство. Подсъдимият е
осъден да заплати на частния обвинител Х.К. направените от него разноски в
съдебното производство в размер на 1200 лева.
Недоволен от постановената присъда, подс.В.В., чрез защитника си
адв.С.К., я обжалва. Изразява се несъгласие с правилността на присъдата в
две насоки. Първо, твърди се, че деянието на подсъдимия не е съставомерно
от обективна и субективна страна, поради липса на причинно-следствена
връзка между превишението на скоростта и настъпилото ПТП. На следващо
място се посочва, че са налице предпоставките за приложение на по-леко
наказуемо деяние по чл.343а ал.1 б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от
НК. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която
да се оправдае подсъдимият или да се измени присъдата, като се приложи
закон за по-леко наказуемо престъпление.
Постановената присъда е обжалвана и от частните обвинители ХР. Д. К.,
М. Т. Г., Д. Т. СТ., АНД. Т. К., АН. Т. К. и Д. Т. К., чрез повереника им
адв.П.К. от САК. Иска се да се отмени атакуваната присъда в частта, в която
подсъдимият е оправдан за извършено нарушение по чл.116 от ЗДвП, както и
да се измени присъдата и да се наложи на подс.В. наказание четири години
лишаване от свобода и да се отмени освобождаването от изтърпяване на
наказанието по чл.66 от НК.
В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи, че първата
инстанция неправилно е определила формата на вина, като е приела, че
деянието е извършено при форма на вина непредпазливост и по-конкретно –
небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, което е неправилно. Сочи се, че
подс.В. е действал самонадеяно при конкретната пътна обстановка, което се
установявало от показанията на свид.В. А. от досъдебното производство,
прочетени в съдебната фаза, че подсъдимият след преминаване през
пешеходната пътека е предприел рязко ускоряване на скоростта, което не е
съобразено с пътната обстановка и преминаващите пешеходци – съзнавал е,
че се намира в туристическа дестинация в активен летен сезон с наличие на
пешеходци от двете страни на платното за движение, но е считал, че ще има
2
възможност своевременно да реагира при появила се опасност. Твърди се, че
съдът не е отчел, че след като подсъдимият е преминал маркираната
пешеходна пътека, е имало друга такава немаркирана, което е установено от
изготвената в БОС повторна тройна автотехническа експертиза и е
продължението на банкета от ул.“Чайка“ към ул.“Свети Власий“, което
продължение на банкета на кръстовището на платното за движение, предвид
§6 т.54 от ЗДвП, е пешеходна пътека. Изтъква се, че подсъдимият не е
намалил скоростта, въпреки наличието на кръстовище в непосредствена
близост до мястото на инцидента, което допълнително свидетелства за
самонадеяността му. Доуточнява се, че вместо да не превишава скоростта и да
е основно съсредоточен в пътната обстановка, независимо, че се е движил по
път с предимство, подс.В. е предприел рязка и несъобразена с пътните
условия ускорителна маневра. Заявява се, че при определяне на формата на
вина и на наказанието, неправилно са кредитирани обстоятелствата, че
подсъдимият е турист, като се изтъква, че е имал знание и възприятие за
наличието на пешеходци на тази улица, т.е. пътната обстановка не е непозната
за него, но именно поради това е поел по-голям риск да ускорява рязко и да се
движи със скорост над разрешената, разчитайки, че познава пътния участък и
ще може да реагира своевременно на възникнала опасност. Посочва се, че на
тротоара, който не е отделен от пътното платно с метални или други
съоръжения, се разхождат пешеходци, което определя по-голяма опасност от
обичайната за настъпване на инцидент, поради възможност от спонтанно
излизане на пешеходци на платното за движение. Сочи се, че е неправилна
преценката на подсъдимия, че ще успее да реагира и предотврати
настъпването на конкретното ПТП. Цитира се т.5 от ТР № 2/2016г. по т.д.№
2/2016г., ОСНК, ВКС, като се твърди, че първата инстанция неправилно е
възприела относимите факти и обстоятелства, и неправилно е определила
формата на непредпазливост, в резултат на което е определено необосновано
леко наказание. Твърди се, че е допуснато нарушение на процесуалния закон,
тъй като първоинстанционният съд е отхвърлил искането на пострадалия Х.К.
за присъждане на разноските, направени от него в досъдебното производство.
Иска се да се отстрани това нарушение при разглеждане на делото.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът при АП
Бургас, намира въззивните жалби за допустими, но неоснователни. Счита, че
в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
3
на процесуалните правила, ограничаващи правата на страните в съдебното и
досъдебното производство, както и нарушения в процесуалната дейност на
съда по преценка и анализ на доказателствената съвкупност, като и такива
доводи не са изложени в жалбите. Посочва, че фактическите констатации и
направените правни изводи са в достатъчна степен мотивирани, като
съдебния акт отговаря на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Твърди, че
подсъдимият не оспорва времето и мястото на настъпване на ПТП,
параметрите на пътя в конкретния пътен участък, посоката и скоростта на
движение на автомобила, както и реално причинените на пострадалия телесни
увреждания, които са причинили смъртта му. Посочва, че основните
възражения са свързани с механизма на протичане и причините за настъпване
на ПТП, като се твърди, че пострадалият не е бил предвидимо препятствие на
пътното платно, поради което е налице случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК, както и че скоростта на движение на автомобила и действията на
подсъдимия не са в пряка причинна връзка с настъпване на тежкия
съставомерен резултат. Прокурорът намира тези възражения за
неоснователни, защото не съответстват на обективните факти, установени от
приложените доказателства, проверени по експертен път чрез заключението
на повторната тройна автотехническа експертиза. Представителят на
държавното обвинение счита, че правилно окръжният съд е дал вяра на
втория вариант в експертното заключение, анализирал е обясненията на
подсъдимия и показанията на свид.М., и ги е съпоставил с другите
доказателства и гласни доказателства, като обстойно е мотивирал изводите си
за недостоверност на тези доказателствени източници. Сочи, че възприетият
механизъм на ПТП е съобразен с данните от огледния протокол, показанията
на свидетелите И., Ч., Ц., А. и М., техническите характеристики на процесния
автомобил, деформациите по него, уврежданията на пострадалия, данните за
възрастта му, както и от изчерпателните и научно обосновани отговори на
вещите лица, подкрепени от технически скици и графики, допълнени при
устните им разяснения в съдебно заседание. Заявява, че механизма на
произшествието е изяснен в обем, необходим и достатъчен за правилното
решаване на делото, като безспорно е установено, че неправилно пресичащия
пешеходец е бил предвидимо препятствие на пътя за водача В.. Цитира ТР №
28/1984г., ОСНК – т.5 от него, съгласно която момента на възникване на
опасност за движението, от който възниква задължение на водача да
4
предприеме мерки за безопасност, се определя от фактически критерии и това
е момента, от който той обективно е имал възможност да възприеме
пешеходеца като опасност за движението, като в конкретния случай водачът е
имал обективна възможност да възприеме пострадалия от 67.63 метра от
мястото на удара, поради което пострадалият се намирал извън опасната зона
за спиране, която при установената скорост на движение на автомобила от
63.32 км/ч, е 45.01 метра. Посоката на движение на пострадалия е определена
недвусмислено – пешеходецът продължава движението си към пътното
платно, като този начин подсъдимият е имал възможност да изпълни
задължението си по ЗДвП – да намали скоростта или спре, за да предотврати
ПТП, но той не го сторил, а е задействал спирачната система в момента на
удара. Прокурорът посочва, че управлението на автомобила от подсъдимия с
неразрешена от закона скорост не е съобразено с конкретната пътна
обстановка през летния сезон в оживената част на курортния град, край
намиращи се в близост хотели и при наличието на множество хора, движещи
се край пътното платно. Това допуснато нарушение на ЗДвП, според
прокурора, е в причинна връзка с настъпилото ПТП и тежкия съставомерен
резултат, като избирайки скорост на движение от 63.32 км/ч подсъдимият се е
поставил в невъзможност да предотврати пътния инцидент, поради което не е
състоятелна тезата на защитата, че опасността в конкретната пътна
обстановка не била предотвратима. Представителят на държавното обвинение
намира, че при установената фактическа обстановка и при наличието на
категорични доказателства относно авторството на деянието, материалният
закон е приложен правилно и са установени всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, като
нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП е пряка причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат и няма основание за приложение на състава на чл.343а
от НК. Посочва се, че правилно подсъдимият е оправдан за допуснато
нарушение на чл.116 от ЗДвП, което е обща формулировка и не е доразвито в
конкретни императивни задължения в останали правни норми от ЗДвП,
поради което не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Относно индивидуализирането на наказанието, прокурорът го намира
необосновано занижено до минимума. Пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС в размер на две
години и шест месеца, който е адекватен на конкретната ситуация,
5
съответстващ на фактите относно конкретния случай и относно личността на
подсъдимия, като лишаването от свобода да се отложи по реда на чл.66 от
НК.
Повереникът на частните обвинители ХР. Д. К., М. Т. Г., Д. Т. СТ., АНД.
Т. К., АН. Т. К. и Д. Т. К., оспорва въззивната жалба на подсъдимия. Споделя,
че основната причина за ПТП е скоростта и не са налице предпоставките за
приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, тъй като
подсъдимият с действията си не е спомогнал за предотвратяване на
уврежданията на пострадалия, а и това не е било възможно. Сочи, че не са
отчетени всички относими към деянието обстоятелства – показанията на
свид.В. А.. Твърди, че поведението на подсъдимия е по-близко до форма на
вина непредпазливост и по-конкретно самонадеяност, поради предприемане
от страна на подсъдимия на рискова маневра, предполагайки, че ще може да
вземе адекватна реакция и да предотврати инцидент, ако има такъв, като
съдът не е отчел правилно непредпазливостта и се е стигнало до неправилно
занижаване на определеното наказание. Посочва, че съдът не е взел предвид,
че непосредствено преди инцидента се намирало друго кръстовище, с което
подсъдимият е следвало да се съобрази и да намали скоростта, а
кръстовището, образувано от ул.Свети Власий“ и ул.“Чайка“, представлява
пешеходна пътека, с която е следвало подсъдимият да се съобрази. Всичко
това, според представителя на частното обвинение, са аргументи, че
поведението на подс.В. представлява самонадеяност. Посочва допълнителен
аргумент, че около пътното платно са разположени тротоари от двете страни,
които не са отделени от метална ограда или друго съоръжение. Твърди, че
при управление на автомобила, подсъдимият е разчитал, че въпреки
превишената скорост има достатъчна видимост и ще може да реагира
достатъчно бързо, ако има опасност на пътя. Пледира за изменение на
наложеното наказание, като се увеличи лишаването от свобода, а по
отношение на отлагането му – предоставя на преценката на съда. Претендира
за присъждане на направените разноски, за което предоставя списък.
Явилият се в съдебно заседание частен обвинител Х.К. се придържа към
изложението на повереника си.
Упълномощеният защитник на подс.В.В. – адв.К. от АК Бургас, моли да
се уважи подадената въззивна жалба от подсъдимия. Заявява, че следва да се
6
анализира механизмът на възникване и развитие на ПТП, именуван в
тройната АТЕ под № 1, като се даде вяра на обясненията на подс.В.,
показанията на свид.М., независимо че търпят критика в определена част.
При този вариант и при изходната база данни, защитникът твърди, че няма
съмнение за скоростта, за опасната зона, за началния момент, когато
подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пострадалия
пешеходец, като при тези обстоятелства следва да се постанови оправдателна
присъда.
Второто искане, относно приложение на привилегирования състав по
чл.343а от НК, защитата не се съгласява със становището на първата
инстанция, че не може да се приеме, че помощта е била необходима, тъй като
смъртта е била неизбежна, настъпила е много скоро след ПТП. Твърди се, че
в началните минути пешеходецът е бил жив и съдебната практика е
безспорна, че след като е оказана помощ на жив човек, независимо от
състоянието му, то помощта е била необходима – цитира Решение №
59/07.01.2021г., н.д.№ 39/2020г., ІІ н.о., ВКС. Като такава помощ се сочи и
двукратното сигнализиране от подсъдимия на телефона за спешна помощ, тъй
като не притежава медицинско образование – посочва Решение № 103/2018г.,
н.д.№ 307/2018г., ІІ н.о., ВКС в тази насока. Защитата прави извод, че поради
това са налице всички необходими предпоставки за преквалифициране на
деянието по чл.343а ал.1 б.“б“ от НК, с приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Защитата определя смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства като многобройни, при което и най-лекото в случая наказание
се явява несъразмерно тежко на вината на подсъдимия. Посочва се, че не
следва да се преувеличава приносът на скоростта към настъпилото ПТП,
която е превишена само с 13 км/ч и не следва да се тълкува като отегчаващо
обстоятелство. Защитата не се съгласява с повереника на частните
обвинители, че преди ПТП има кръстовище и то следвало да се приеме за
пешеходна пътека. Сочи се, че подсъдимият е съобразил поведението си с
обстоятелството, че приближава кръстовище и преди него има пешеходна
пътека, като е спрял, пропуснал е пешеходците и е предприел плавно
увеличаване на скоростта, излязъл е извън зоната на кръстовището и след това
е настъпило ПТП. Това обстоятелство не следва да се приема като
отегчаващо, според защитника. Пледира се за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от
НК, наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и с
7
оглед на данните на подс.В. като водач, да се прецени налични ли са
предпоставките по чл.55 ал.3 от НК относно лишаването от право да
управлява МПС.
Подс.В.В. поддържа казаното от защитника си. Добавя, че работата му
зависи от пътуване из страната и ако е възможно да не бъде лишен от право
да управлява МПС. В последната си дума моли да не бъде лишен от това
право, от право да управлява МПС.
Въззивните жалби са подадени в петнадесетдневния преклузивен срок от
защитника на подсъдимия и повереника на частните обвинители, които имат
право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК,
поради което са допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата и въззивна
инстанции, провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и
служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната
жалба на подсъдимия е частично основателна, а въззивната жалба на частните
обвинители е неоснователна.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите,
съобразявайки изложените във жалбите оплаквания и изпълнявайки
задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт,
извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на
нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която
съвпада с възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни
изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подс.ВЛ. АДР. ВЛ. е българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан. Притежава свидетелство за управление на
МПС от 2007г., като е правоспособен водач от 10.07.2007г. кат.АМ, а от
09.04.2009г. и кат.В. Има наложени с четири наказателни постановления
административни наказания – глоби, за нарушения на правилата за движение
по пътищата в периода от 2010г. до 2015г., както и наложени с фишове
четири глоби от 2010г. до 2017г. Подсъдимият управлявал л.а.“Ягуар“ с
8
рег.номер ** **** **, собственост на фирмата, в която работи като мениджър.
Подсъдимият управлявал автомобила от около две години преди процесното
деяние през 2018г.
През лятото на 2018г. подс.В. бил на почивка в хотел, намиращ се в
северната част на гр.Свети Влас, като няколко години посещавал града за
почивка и бил запознат с обстановката през летния сезон в града.
На 22.07.2018г. около 18.50 часа подс.В. управлявал лекия си автомобил
по ул.Свети Власий“ в гр.Свети Влас (основната улица в града), като се
прибирал към хотела си, след като ходил до магазин в града. Движел се в
посока в.с.“Елените“. Преминал през кръстовище с очертана пешеходна
пътека тип „Зебра“, автобусна спирка и следващо кръстовище. Следвал прав
участък от пътя, без очертани пешеходни пътеки, с асфалтово покритие, без
неравности и дупки, с две ленти за движение, разделени с прекъсната осева
линия. От дясната страна по посока на движението на л.а.“Ягуар“ се намирал
хотел „Сардиния“, като в този участък от пътя от дясната страна, след
тротоара, имало изградени стълби, слизащи към хотела. Подсъдимият спрял
на пешеходната пътека „Зебра“ и продължил движението си по улицата, като
не е имало коли пред него. От двете страни на улицата имало тротоари, по
които се движели хора, като от двете страни на улицата не е имало предмети,
които да ограничават видимостта на подсъдимия като водач на лекия
автомобил. Времето е било слънчево, лятно време, с добра видимост, пътното
платно било със сух асфалт.
В същото време, пострадалият А.К., живеещ в гр.Свети Влас, ул. "З' № *,
заедно с брат си частният обвинител Х.К., тръгнал от дома си за работа.
Работел като пазач в хотелски комплекс. Излязъл на ул.“Свети Власий“,
движел се по левия тротоар по посока на движение на процесния автомобил,
след което предприел пресичане на пътното платно от ляво на дясно по
посока на движение на лекия автомобил, в посока към стълбището на хотел
„Сардиния“. В този момент, като пресичал пътното плътно, постр.А.К. бил
блъснат от лекия автомобил, като началният контакт между пешеходеца и
автомобила е в предна лява част на автомобила (счупен фар), след което
тялото му паднало върху предния капак на автомобила, ударило се в
предното обзорно стъкло и паднало на пътното платно през предна лява
странична част на автомобила в средата на пътното платно, а подсъдимият
9
предприел аварийно спиране и спрял в лентата си за движение.
Свидетелката Ю. Ч. е медицинска сестра и работила в медицински
център в близост до произшествието, като към този момент се прибирала и
вървяла по десния тротоар по посока на движението на лекия автомобил.
Свидетелката Ч., чула зад гърба си шум от спирачки от автомобил и се
обърнала. Видяла във въздуха обувка, а след това и падащото тяло на
пострадалия, паднало по средата на платното за движение, почти до
разделителната линия, свито в ембрионална форма. Видяла и автомобила, от
който излязъл подсъдимия. Двамата с подсъдимия отишли до пострадалия,
който бил жив, имал пулс. Подсъдимият се обадил на тел.112 и съобщил за
произшествието. Свидетелката Ч. казала на подсъдимия, че в този случай не
трябва да пипат пострадалия, за да не влошат положението му. Подсъдимият,
помолен от свидетелката, й дал плат-пердета от багажника на автомобила си,
които поставили под главата на пострадалия. Подсъдимият извадил от
багажника жилетка и триъгълник, като поставил триъгълника на пътното
платно за обозначение на ПТП. На място пристигнал и свид.В. А., които също
се обадил на тел.112. Свидетелят В. А. към този момент работил в заведение
на братовчед си свид.И. М., намиращо се в близост до процесното ПТП,
отвън на скарата, за която отговарял. Той чул шум от подаване на газ, а след
това удар в посока пътното платно, поради което вниманието му било
привлечено в тази посока и отишъл да види какво се е случило. В този
момент не е имало спрели автобуси или колона от превозни средства на
пътното платно. Видял спрелия л.а.“Ягуар“, подсъдимия и свид.Ч., както и
пострадалият на пътното платно.
Свидетелите М. И. и К. Ц., намиращи се в близост до
местопроизшествието, били седнали на маса извън сградата на хотел „Свети
Г.“ (намиращ се от лявата страна по посока на движение на лекия автомобил),
в зеления пояс с растителност на хотела и зад бетонна стена с височина около
метър, отделяща хотела от левия тротоар на ул.“Св.Власий“, имали пряка
видимост към улицата през дърветата. Свидетелите чули шум от удар,
веднага погледнали през дърветата и видели спрян на улицата л.а.“Ягуар“ в
посока в.с.“Елените“. Около автомобила видели млад човек, а в задната част
на колата лежал пострадалия и до него видели жена – свид.Ч.. Водачът на
лекия автомобил бъркал в багажника на колата, от където извадил жилетка и
платове, които подал на жената. Нямало други автомобили или автобуси на
10
пътното платно. Разпознали пострадалия, че е съседът им А.К..
Мястото на инцидента е посетено от автопатрул на ПП при РУ Несебър.
Същите са изпробвали водача В. за употреба на алкохол с техническо
средство алкотест Дрегер 7410+, който не отчел наличие на алкохол у водача,
като са го изпробвали и за употреба на наркотични вещества, при което
пробата била отрицателна.
Тялото на постр.К. било откарано с линейка в УМБАЛ гр.Бургас, за
аутопсия. По време на аутопсията била взета за изследване проба кръв от
пострадалия.
На 22.07.2018г., за времето от 19.30 часа до 21.00 часа, бил извършен
оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, а на 24.07.2018г. – оглед
на веществено доказателство л.а.“Ягуар“ с рег.№ ** **** **. На 22.02.2019г.
бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието.
Видно от Протокол № 367/24.07.2018г. за химическо определяне на
концентрацията на алкохол във взетата проба кръв на постр.А.К., не е
установено наличие на етилов алкохол.
Установено е от извършената ДНК експертиза (Протокол № 18/ДНК-184
от 15.08.2018г.), че при изследване на обтривките от горна и долна част на
предно панорамно стъкло на л.а.“Ягуар“, взети при огледа на
местопроизшествие, се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който
напълно съвпада във всички генотипирани локуси с ДНК профила на
постр.А.К., което е категорично доказателство, че по горната и долна част на
предно панорамно стъкло на лекия автомобил се открива биологичен
материал на пострадалия.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, непосредствена причина за настъпването на смъртта на
постр.А.ов е анатомичното нарушение на целостта на жизнено важен орган –
сърцето, от фрагмент на фактурирано ребро. Като конкурираща причина за
смъртта се приема черепно-мозъчната травма, като се има предвид нейния
вид и разположението на фрактурите – почти пълно разполовяване на
черепната основа. Черепно-мозъчната травма най-вероятно е причинена при
падането на терена, като не може да се изключи и директен удар в част от
автомобила. Установените черепно-мозъчна и гръдна травми са резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквото е и блъскането с автомобила.
11
Травмите представляват постоянно общо разстройство за здравето, опасно за
живота.
В хода на разследването са назначени няколко автотехнически
експертизи – единична, допълнителна единична и тройна, чиито заключения
не се кредитират от съда, тъй като заключенията са необосновани и възникват
съмнения за правилността им. Правилно първата инстанция не им е дала вяра,
като подробно се е обосновала, което напълно се споделя от въззивната
инстанция и няма да се повтаря.
В хода на съдебното следствие е назначена повторна тройна АТЕ, чието
заключение е послужило на съда, въз основа на аналитичната си дейност, да
направи своите изводи. В заключението е установено мястото на удара, което
е на 4.88 метра преди ориентир 1 (приет при огледа на местопроизшествието -
метална част от парапет на стълби, намиращи се от източната страна на пътя,
водещ към хотел „Сардиния“) по посока на движението на процесното МПС,
а по ширината на пътя на 4.96 метра от левия край на пътното платно, което е
и разстоянието, изминато от пострадалия по платното за движение до
момента на удара. В заключението на експертизата е определена, чрез
изчисления, скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара в
размер на 63.32 км/час. Вещите лица в заключението са установили маршрута
на движение на пострадалия с оглед на събраната доказателствена съвкупност
по делото, а именно от ул. "З' № * (дома на пострадалия) в посока към
ул.“Свети Власий“ (главната улица), излизане на улицата, движил се е по нея,
по левия тротоар (по посока на движение на автомобила) и предприемане на
пресичане на улицата в района на стълбите, водещи към хотел „Сардиния“.
Или съобразно изчисления в експертизата това са около 210 метра, които
пострадалият е изминал за около 3 минути (фиг.11 от експертизата – л.158 от
НОХД № 704/2020г. на БОС).
При изследването в заключението вещите лица са изложили изводите си
в два варианта, с оглед доказателствения материал по делото, а именно:
Вариант 1 – пешеходецът е изскочил зад спрял автобус и навлязъл в
лентата за движение на процесния автомобил. В този случай са приели, че
пострадалият се движел със скорост 3.55 км/час (средно статистическа за
възрастта му скорост), като е могъл да бъде възприет от водача на 32.66 метра
преди мястото на удара. Опасната зона за спиране е 45.01 метра при скорост
12
на автомобила 63.32 км/час, поради което пострадалия пешеходец попада в
опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал техническа
възможност да избегне удара чрез спиране. При скорост на движение на
автомобила 50 км/час, водачът е имал техническа възможност да избегне
удара чрез спиране, но разликата между опасната зона 32.16 метра и
отстоянието на автомобила 32.66 метра е много малка, в границите на
неточността на резултатите от пресмятанията.
Вариант 2 – не е имало автобус на платното за движение, като водачът в
момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно е имал видимост към
него и пешеходецът е имал видимост към насрещно движещите се МПС.
Пострадалият е преценил, че може да достигне до отсрещния тротоар, поради
което се е движил с бърз ход със скорост 4.55 км/час. В този случай
отстоянието на автомобила до мястото на удара е 67.63 метра, което е по-
голямо от определената опасна зона за спиране от 45.01 метра при скорост на
автомобила 63.32 км/час, поради което пострадалият пешеходец не попада в
опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал техническа
възможност да избегне удара чрез спиране.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, и веществени доказателствени
средства, както и експертни заключения, събрани на досъдебното и съдебното
производство, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5
от НПК. Както вече се отбеляза, описаната по-горе фактическа обстановка не
се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда.
Направената от въззивната инстанция собствена преценка на наличните
доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първоинстанционния
съд.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от доказателствата,
събрани в досъдебното и съдебно производство, които са въведени в процеса
от:
- гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните К. М.
Ц., М. В. И., Г. Н. Н., Ю. Ч., ХР. Д. К., В. Н. А. и И. И. М.;
- писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие (л.21-27 от ДП), протокол за оглед на веществени
13
доказателства – на лекия автомобил (л.38-39 от ДП), протокол за
допълнителен оглед на местопроизшествие (л.113-115 от ДП);
- писмените доказателства – справка за съдимост на подс.В. (л.20 от ДП),
препис на акт за смърт (л.77 от ДП), удостоверение за наследници на А. Д. К.
(л.80-81 от ДП), телеграма от РУ Несебър относно изпробване на водача В. за
употреба на наркотични вещества и алкохол (л.82 от ДП), справка от
централна база КАТ (л.83-84 от ДП), фиш за спешна медицинска помощ на
постр.А.К. (л.85 от ДП), свидетелство за регистрация част І на л.а.“Ягуар“ с
рег.№ ** **** ** (л.89 от ДП), справка за нарушител/водач на В.В. (л.118-119
от ДП), схеми - детайлен план на необходимото знаково стопанство (л.144 и
л.155 от ДП), докладна записка (л.111 от НОХД № 704/2020г. на БОС),
справки за л.а.“Мерцедес“ с рег.№ СВ 1615 КР от 20.07.2018г. до 25.07.2018г.
и от 25.07.2018г. до 31.07.2018г. от АПИ (л.112-114 от НОХД № 704/2020г. на
БОС), справка в АИС КАТ за л.а.“Мерцедес“ с рег.№ СВ 1615 КР (л.115-117
от НОХД № 704/2020г. на БОС);
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по
време на огледа на местопроизшествието (л.28-37 от ДП);
- заключенията на съдебните експертизи – съдебно-медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп № 157/2018г. (л.52-55 от ДП),
повторна тройна автотехническа експертиза (л.152-174 от НОХД №
704/2020г. на БОС), химическа експертиза - Протокол № 367/24.07.2018г. за
химическо определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на А. Д. К.
(л.42-43 от ДП), ДНК експертиза – Протокол № 18/ДНК-184 (л.47-49 от ДП).
Събраните и изброени доказателствени източници установяват по
безспорен начин фактологията, описана по-горе. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, механизма на настъпилото ПТП,
превозното средство, участвало в него и водача му, причините за ПТП,
допуснатото от водача на процесния лек автомобил нарушение на правилата
за движение и причинно-следствена връзка с ПТП, личността на пострадалия
пешеходец и неговото поведение на пътя, настъпилата смърт на пострадалия -
са категорично и безспорно установени от събраните доказателства в хода на
разследването и проведеното съдебно следствие в първата инстанция, чрез
способите и по предвидения ред в НПК. Съображенията, които
първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни и позволяват
на страните и на горните инстанции да проследят формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на
чл.102 от НПК. Окръжният съд е изградил фактическите си изводи въз основа
на доказателствените факти, логически правилно изведени от гласните,
писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, както и
14
заключенията на изготвените експертизи.
Въззивната инстанция счита за правилен извода на първата за несъмнено
доказано участие на подсъдимия в разгледаното престъпление, защото
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство и посочени по-
горе свидетели, документите, приложени като писмени доказателства и
доказателствени средства и най-вече протокола за оглед на
местопроизшествие, протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие
и протокола за оглед на лекия автомобил, заключенията на различните
експертизи – повторна тройна автотехническа, съдебно-медицинска на труп,
химическа, ДНК, преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват
категорично виновно поведение на подсъдимия.
Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на разпитаните в
съдебното производство свидетели Ц., И., Н., Ч., К., А. и М., на които и
въззивната инстанция дава вяра като последователни, кореспондиращи
помежду си, взаимнодопълващи се, логични, безпротиворечиви и относими
към предмета на доказване. Оценени в съвкупност с останалите
доказателствени материали, частично с обясненията на подс.В. и най-вече със
заключението на повторната тройна АТЕ, назначена и изготвена в съдебното
следствие, подкрепят изложените факти и обстоятелства, които очертават
престъпното деяние на подсъдимия.
На процесната дата 22.07.2018г., подс.В.В. управлявал л.а.“Ягуар“ по
ул.“Свети Власий“ в гр.Свети Влас (главна улица), спрял на пешеходна
пътека, намираща се преди мястото на произшествието, пропуснал
пешеходците, след това потеглил, преминал кърстовище и ускорил до
мястото на удара. По това време имало хора по тротоарите, като нямало
препятствия, които да ограничават видимостта на водача. На подсъдимия бил
известен този път, тъй като почивал и друг път в курорта, „запознат съм със
ситуацията, с хората, с обстановката“, както казва в обясненията си. В тази
част се дава вяра на обясненията му, защото кореспондират и с показанията
на свидетелите Ц., И., Ч., А., М., относно наличието на тротоари от двете
страни на пътя и пешеходци, включително и свид.Ю. Ч., движеща се по
десния тротоар по посока на движение на процесния лек автомобил.
Свидетелката Ч., медицинска сестра, първа се е отзовала на произшествието,
заедно с подсъдимия. Пострадалият К. бил жив, като свид.Ч. и подсъдимият
сложили плат-пердета под главата му, които подсъдимият извадил от
багажника. Свидетелката съобщава, че заедно с подсъдимия „се опитахме да
ги сложим под главата на дядото“, за да се повдигне главата му и да не се
задави с кръв. Подсъдимият извадил от багажника също жилетка и
триъгълник, които поставил, установено от обясненията му, които
кореспондират с показанията на свид.М. И., че „шофьорът на автомобила, той
беше излязъл…вадеше от багажника сигнални жилетки – жълти, зелени“.
15
Подсъдимият се обадил на тел.112 веднага след катастрофата и съобщил за
случилото се. Това се установява не само от обясненията му, които се
кредитират в тази част, които кореспондират и с показанията на свидетелите
Ц. и Ч.. Свидетелят Ц., който бил в непосредствена близост до
произшествието, видял подсъдимият да говори по телефона, като свид.Ч.
също потвърждава факта, че се обадили на тел.112. Към момента на обаждане
на подсъдимият на тел.112 и слагането на пердетата под главата на
пострадалия, същият е бил жив, имал пулс, установено от показанията на
свид.Ч., който след кратко време починал. Свидетелката Ч. е медицинска
сестра и подсъдимият е изпълнявал нейните нареждания, като компетентно
лице с медицинско образование, както и се обадил на единния номер за
спешни повиквания 112 за оказване на помощ.
В тази връзка въззивната инстанция съобрази, че обясненията на подс.В.
се преценят освен като доказателствен източник и като средство за защита,
поради което ги цени само относно гореизложените обстоятелства, които
кореспондират с останалия доказателствен материал, подробно анализиран
по-горе. Относно наличието на колона от автомобили, включително и автобус
в насрещната лента за движение, настоящият съдебен състав, а и първата
инстанция, правилно не са ценили обясненията му като истински, обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства. Такива факти се излагат
единствено в показанията на свид.Н. М., чиито показания правилно не са
кредитирани от окръжния съд, не се кредитират и от настоящата инстанция.
На показанията на свид.М. правилно не е дадена вяра, тъй като същият към
момента на катастрофата не се е намирал на местопроизшествието, той
изобщо не е бил в гр.Свети Влас. Това се установява категорично от
изисканата и приложена по делото докладна записка и справки от АПИ
относно управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ** **** **
за периода 20.07.2018г.-25.07.2018г. и за периода 25.07.2018г.-31.07.2018г.
Видно е, че на 22.07.2018г., датата на деянието, свид.М. и управлявания от
него автомобил не се е намирал категорично на мястото на процесното ПТП,
като още на 20.07.2018г. се е придвижил от Слънчев бряг до СОП Герман
(контролни точки) за времето от 11.18 часа до 14.18 часа, а след това чак на
27.07.2018г. е пътувал от София до Равда (контролни точки) за времето от
17.46 часа до 20.47 часа. По този начин показанията на свид.М. не излагат
достоверни факти и обстоятелства и се стремят да потвърдят защитната
позиция на подс.В., независимо че се твърди, че не се познават помежду си. В
тази връзка не се кредитират и обясненията на подсъдимия в тази част за
наличието на колона от автомобила в лявата лента за движение, които са
ограничавали видимостта му. В подкрепа на обстоятелството, че е нямало
колона от превозни средства в насрещната лента за движение, се
потвърждава от показанията на свидетелите Ц. и И., намиращи се
непосредствено до произшествието. Свидетелите са чули удара и веднага са
погледнали през дърветата в двора на хотела, където са се намирали към
момента. Свидетелят Ц. не е видял „в този момент“ автомобили да идват от
16
посока Елените-Слънчев бряг, което кореспондира с показанията на свид.И.,
че „пътят беше чист, то вече тогава беше минал трафика, други коли не
забелязахме“. Показанията на свид.А. също коресподират с показанията на
свидетелите Ц. и И. и излагат факти, че не си спомня „на пътя да е имало
колона от автобуси и коли“ (в показанията му от ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК и потвърдени от
свидетеля). Свидетелката Ч. говори за наличие на коли, но вече след
произшествието, което наложило слагането на триъгълник от подсъдимия.
Съобразявайки изложеното, правилно първата инстанция, което се споделя и
от настоящата, е приела за безспорно установено, че към момента на
процесното ПТП не е имало наличие на превозни средства – леки автомобили
и автобус в насрещната лента за движение, които да ограничават видимостта
на водача – подс.В., а още по-малко колона от такива превозни средства. По
този начин правилно е прието заключението на повторната тройна АТЕ и то
изготвена в нейния втори вариант, при който не е имало автобус на платното
за движение, зад който да е изскочил пострадалия, като водачът в момента на
стъпване на пешеходеца на пътното платно е имал видимост към него и
пешеходецът е имал видимост към насрещно движещите се МПС.
Категорично установено е, че пострадалият е тръгнал от дома си, находящ се
на ул. "З' № *, където последно е видян от неговия брат – свид.Х.К., с когото
живеят в една къща. Свидетелите Ц. и И., намиращи се към този момент в
двора на хотел „Свети Г.“, са категорични, че пост.А.К. (когото познават) не е
преминал през двора на хотела им, а се е движил по тротоара, който е след
бетонна ограда висока около 1 метър и зеления пояс на хотела. Свидетелите
Ц. и И. познавали пострадалия и знаели ежедневния му маршрут към
работното му място. Пострадалият е предприел пресичане на пътното платно
извън зоната на пешеходна пътека, срещу стълбище, водещо към хотелите в
тази част на града, съответно и към неговата работа.
Тези изводи кореспондират и със заключението на повторната тройна
АТЕ, което е пълно, ясно и обосновано, и съдът не намери основание да се
съмнява в неговата правилност, като същото е изготвено от вещи лица, в
чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност
няма съмнение. Вещите лица са отговорили изчерпателно, пълно, категорично
и убедително на всички поставени им въпроси. По тези съображения,
правилно първата инстанция е възприела изцяло заключението, което се
споделя и от настоящата. Правилно не са ценени заключенията на АТЕ,
изготвени в досъдебното производство – единична, допълнителна единична и
тройна, чиито заключения не са точни, верни, изчисленията са извършени при
допуснати грешки в измерванията, поради което не са верни определените
показатели, както и са взети предвид описани маркировка и знакова
сигнализация (при допълнителната единична АТЕ) при повторния оглед на
местопроизшествието на 19.02.2019г., които не са били налични към момента
на ПТП – на 22.07.2018г., поставени са след това. Поради това правилно в
хода на съдебното следствие първата инстанция е назначила повторна тройна
17
АТЕ, чието заключение, макар и дадено в два варианта, се кредитира, като
правилно е посочено кой вариант се кредитира. Правилно е дадена вяра на
заключението на повторната тройна АТЕ и то на вариант 2, като
кореспондиращ със събрания доказателствен материал и изложените по-горе
аргументи. Той е в подкрепа на изводите относно приетия и изложен по-горе
механизъм на възникване, протичане и приключване на ПТП, който вещите
лица са аргументирали с обективните находки и следи на
местопроизшествието, с деформациите по лекия автомобил „Ягуар“, с
получените от пострадалия К. травми, с протокола за оглед на
местопроизшествие и допълнителния оглед, с протокола за оглед на
л.а.“Ягуар“, с показанията на свидетелите, присъствали непосредствено на
пътния инцидент К. Ц., М. И., Ю. Ч., В. А., Х.К., И. М., както и показанията
на свид.Г. Н. относно наличното знаково стопанство по време на
произшествието. При изготвяне на заключението вещите лица са обсъдили и
обясненията на подсъдимия и показанията на свид.Н. М.. Анализирайки
внимателно въпросното заключение, първостепенният съд правилно е приел,
че механизмът на разгледаното ПТП и причините за него са напълно
изяснени. Безспорно е установен маршрута на движение на пострадалия,
както и мястото на удара, което е на 4.88 метра преди ориентир 1 (приет при
огледа на местопроизшествието - метална част от парапет на стълби,
намиращи се от източната страна на пътя, водещ към хотел „Сардиния“) по
посока на движението на процесното МПС, а по ширината на пътя на 4.96
метра от левия край на пътното платно, което е и разстоянието, изминато от
пострадалия по платното за движение до момента на удара. Установена е
категорично и скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара
и непосредствено преди произшествието в размер на 63.32 км/час. При
изследването вещите лица са изложили изводите си в два варианта, но с оглед
събрания доказателствения материал по делото, първата инстанция правилно
е приела вариант 2 на заключението, към което се присъединява и
настоящата. Този вариант на заключението е достоверен, верен,
кореспондиращ с показанията на свидетелите Ц., И., А., Ч., поради което
правилно е кредитирано като съответстващо на изяснената фактическа
обстановка и събраната доказателствена съвкупност, на която се дава вяра и
установява категорично, че не е имало автобус на платното за движение, като
водачът в момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно е имал
видимост към него и пешеходецът е имал видимост към насрещно движещите
се МПС. Пострадалият е преценил, че може да достигне до отсрещния
тротоар, поради което се е движил с бърз ход със скорост 4.55 км/час. В
момента, в който пострадалият е предприел пресичане на пътното платно,
отстоянието на автомобила до мястото на удара е било 67.63 метра. При
скорост на движение на процесния лек автомобил, която е установена 63.32
км/час е определена опасната зона за спиране в размер на 45.01 метра. Поради
това пострадалият пешеходец не попада в опасната зона за спиране на
автомобила (45.01 метра), която е по-малка от отстоянието на автомобила до
18
мястото на удара (67.63 метра). Предвид всичко изложено правилен е изводът
на съда, че водачът на л.а.“Ягуар“ – подс.В.В., е имал техническа възможност
да избегне удара чрез спиране.
Настъпил е удар, като първоначалния контакт е бил в предна лява част на
автомобила, с което е бил счупен левия фар на автомобила. От първоначалния
контакт с автомобила, тялото на пострадалия се издигнало във въздуха и по
капака на лекия автомобил се ударило в предно панорамно стъкло на
автомобила, отскочило нагоре и назад, и паднало на платното за движение на
осевата линия и в по-голяма част в дясната лента за движение по посока на
движение на л.а.“Ягуар“ (в лентата за движение на лекия автомобил),
подробно описано в протокола за оглед местопроизшествие.
Механизмът на произшествието съответства и кореспондира и със
заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза, при което са
категорично установени получените увреждания на пострадалия в резултат на
автомобилната травма. Въззивната инстанция, както и първата такава,
кредитира изцяло неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза на труп № 157/2018г. Категорично е установена непосредствената
причина за смъртта на пострадалия, която е анатомичното нарушение на
целостта на жизнено важен орган – сърцето, от фрагмент на фактурирано
ребро. Като конкурираща причина за смъртта се приема черепно-мозъчната
травма, като се има предвид нейния вид и разположението на фрактурите –
почти пълно разполовяване на черепната основа. Черепно-мозъчната травма
най-вероятно е причинена при падането на терена, като не може да се
изключи и при директен удар в част от автомобила. Установените черепно-
мозъчна и гръдна травма травми са резултат от действието на твърди тъпи
предмети, както и при блъскане с автомобила. Това се потвърждава и от
установеното от извършената ДНК експертиза (Протокол № 18/ДНК-184 от
15.08.2018г.), че при изследване на иззетите обтривки от горна и долна част
на предно панорамно стъкло на л.а.“Ягуар“, при огледа на
местопроизшествие, се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който
напълно съвпада във всички генотипирани локуси с ДНК профила на
постр.А.К., което е категорично доказателство, че по горната и долна част на
предно панорамно стъкло на лекия автомобил се открива биологичен
материал на пострадалия и е наличен удар на това място от автомобила с
пострадалия. По този начин безспорно е установено, че смъртта на
пострадалия е пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия,
като е налице причинно-следствена връзка между допуснатото ПТП и
настъпилия вредоносен резултат.
Въззивната инстанция се довери изцяло на обсъдените и неоспорени от
страните заключения на повторната тройна автотехническата и съдебно-
медицинската експертизи, каквото е сторил правилно и първоинстанционният
съд. Установените чрез тях релевантни за спора обстоятелства – скорост на
движение на процесния автомобил преди ПТП, опасната му зона за спиране,
мястото на удара между автомобила и пешеходеца, механизма и техническите
19
причини за настъпилото ПТП, както и вида, характера и локализацията на
причинените на пострадалия увреждания, механизма на получаването им,
причината за настъпването на смъртта на пострадалия и причинно-
следствената връзка между причинените му травми и настъпилата смърт – са
безспорно и категорично установени по делото.
Съдебните инстанции кредитират заключението на химическата
експертиза, изготвено от вещото лице Пейчева по Протокол №
367/24.07.2018г., което установява, че в предоставената за изследване проба
кръв, иззета от пострадалия А. Д. К., не се доказва съдържание на етилов
алкохол.
Подсъдимият В., като водач на процесното МПС, бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7410+, който не
отчел наличие на алкохол у водача, като са го изпробвали и за употреба на
наркотични вещества, при което пробата също била отрицателна.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени множеството
документи, приложени като писмени доказателства по делото, които са
подробно изброени по-горе. Приемайки, че съдържащите се в делото
документи са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не
са налице противоречия, относими са към предмета на спора и доизясняват
обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина, двете
съдебни инстанции им дават вяра, тълкуват ги с оглед тяхното действително
съдържание и ги ползват при извеждане на фактическите и правни изводи по
висящия спор.
Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници,
категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни инстанции
факти и обстоятелства.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил правен извод, че
подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343 ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
22.07.2018г. около 18.45 часа в гр.Свети Влас, обл.Бургас, на ул.“Свети
Власий“, до хотел „Сардиния“, с посока на движение към вилно селище
„Елените“, при управление на лек автомобил „Ягуар“, модел „ХJ“, с рег.№ **
**** **, нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 предл.2 от ЗДвП, като
управлявал автомобила със скорост от 63.32 км/ч, при забрана тя да не
20
превишава 50 км/ч, установена за населено място за водачите категория „В“ и
по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. К., ЕГН **********.
Правилно БОС признал подс.В.В. за невиновен да е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл.116 от ЗДвП и го оправдал по предявеното
обвинение за нарушение на този текст от закона. Действително нормата на
чл.116 от ЗДвП е обща – изискване към водачите да бъдат внимателни и
предпазливи към пешеходците, а в норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП са изведени
конкретни правила, поради което е налице съотношение съответно на обща
към специална норма. В конкретния казус е приложима специалната норма на
чл.21 ал.1 предл.2 от ЗДвП, а не общата по чл.116 от ЗДвП, поради което
правилно съдът е оправдал подсъдимия за обвинението, че е нарушил
правилата за движение по чл.116 от ЗДвП.
Правилно и в съответствие с наличния доказателствен материал първата
инстанция е заключила, че подсъдимият с активно и съзнателно поведение,
при управление на процесния лек автомобил „Ягуар“ е нарушил правилото за
движение по чл.21 ал.1 предл.2 от ЗДвП. Тази разпоредба установява забрана
за водача на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движение
да превишава определени стойности на скоростта в зависимост от
категорията на превозното средство и мястото на движение, като за
превозните средства от категория „В“, в случай на движение в населено
място, е предвидена разрешена скорост от 50 км/ч. Видно от показанията на
свид.Г. Н., главен експерт в Община Несебър „Организация на движението“
към Дирекция „Транспорт“, прочетени в съдебната фаза по реда на чл.281
ал.1 т.5 от НПК, към момента на процесното произшествие и на конкретното
място не са били поставени знаци В26 „Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената“ и А13 „Изкуствени неравности по платното за
движение“, които са поставени през 2019г., след процесното ПТП. Съобразно
това, към момента на деянието е важала разпоредбата на чл.21 ал.1 предл.2 от
ЗДвП, ограничаваща при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория В да превишава стойността на скоростта за
населено място от 50 км/час, която подсъдимият нарушил, и е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. И след като
водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за изискването към
водачите да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, по смисъла
на чл.116 от ЗДвП, не би могло да става дума, ерго след като движението се е
21
осъществявало от подс.В. със скорост над пределно допустимата по чл.21
ал.1 предл.2 от ЗДвП, отговорността му се ангажира за нарушение на
специалния закон, свързан с наличието на превишена скорост. Поради това
правилно първата инстанция е оправдала подс.В. да е нарушил правилата за
движение по чл.116 от ЗДвП. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
само нарушението на чл.21 ал.1 предл.2 от ЗДвП, извършено от подсъдимия,
е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на постр.К.,
поради което е неоснователно наведеното във въззивната жалба на частните
обвинители, че неправилно подсъдимият е оправдан за извършеното
нарушение на разпоредбата на чл.116 от ЗДвП.
Категорично установено е по делото, че разгледаното ПТП е настъпило в
населено място – в гр.Свети Влас, на ул.“Свети Власий“, като подсъдимият е
управлявал лек автомобил „Ягуар“, който е превозно средство от категория
„В“. Липсват данни в процесния пътен участък да е имало поставен пътен
знак, ограничаващ скоростта на движение на МПС до изрично определена
стойност, поради което следва да се приеме, че максималната разрешена
скорост е тази от 50 км/ч, предписана с нормата на чл.21 ал.1 предл.2 от
ЗДвП. Неоспореното заключение на повторната тройна автотехническата
експертиза, основаващо се на обективните находки на местопроизшествието и
допълнителния оглед, установява, че въпросният лек автомобил
непосредствено преди ПТП се е движил със скорост 63.32 км/час,
надвишаваща стойността на максималната скорост, позволена в населено
място за превозните средства от категория „В“. Въззивният съд възприема
изложеното от първата инстанция, според което именно игнорирането от
страна на подсъдимия, като водач на МПС, на предписаното с цитираната
правна норма правило за движение, респективно посочената висока скорост
на движение, както и поведението на постр.К., който предприел пресичане,
като навлязъл на платното за движение на необозначено за това място, извън
зоната на действие на пешеходна пътека, са допринесли за настъпването на
произшествието. Съобразно ТР № 2/2016г. по т.д.№ 2/2016г., ОСНК, ВКС, т.6
б.“г“, правото на пешеходеца не е абсолютно при пресичане на пътното
платно на нерегламентирано за тази цел място. Пешеходецът – постр.К.,
трябвало да съобрази правилата по чл.113 т.т.1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП,
поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като не се е съобразил с ограниченията на тези правила,
22
както и задължението да пресече на пешеходната пътека, намираща се в
близост до произшествието.
Безспорно е установено по експертен път, че при управление на
автомобила от подсъдимия с максималната за населено място скорост от 50
км/ч, той е могъл да предотврати удара с пешеходеца, имал техническа
възможност да го избегне чрез спиране, тъй като автомобилът се е намирал на
32.66 метра от мястото на удара или към момента на навлизане на
пострадалия на платното за движение, водачът, ако предприеме спиране, ще
спре преди мястото на удара, тъй като опасната зона за спиране на
автомобила при скорост на движение 50 км/ч е 32.16 метра, въпреки че
разликата е много малка.
При безпротиворечиво установените и напълно изяснени гореизложени
фактически констатации, логично следва заключението, че между
допуснатото от водача В.В. нарушение на правилото за движение по чл.21
ал.1 предл.2 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на
пострадалия А.К., съществува пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка. Именно вследствие на настъпилото ПТП, на пешеходеца К. са били
причинени травматични увреждания, които са били несъвместими с живота
му и като последица от тях е настъпила смъртта му. Поради това от
обективна страна, е допуснатото от подс.В.В. нарушение на чл.21 ал.1 предл.2
от ЗДвП, съгласно който при движение в населено място максимално
разрешената скорост за движение на водачите на пътно превозно средство от
категория „В“, е 50 км/час.
Правилно и обосновано е становището на съда, че смъртта на постр.А.К.
се намира в пряка причинна връзка с разгледаното ПТП, в което подсъдимият
е участвал като водач на процесния лек автомобил „Ягуар“ и е допринесъл за
посочения съставомерен резултат. Пострадалият пешеходец А.К. предприел
пресичане на пътното платно извън зоната на действие на пешеходна пътека,
като поведението му е технически неправилно и също е довело до възникване
на ПТП и причиняване на общественоопасните последици.
Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние,
първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният
елемент на престъплението по чл.343 от НК – непредпазливост. Поведението
на подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по
23
непредпазливост, като е действал с небрежност, тъй като не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да
ги предотврати. В подкрепа на този извод следва да се посочи заключението
на автотехническата експертиза, досежно предотвратимостта на ПТП при
управление на процесния лек автомобил „Ягуар“ с разрешената скорост от 50
км/час, което изискване има към подсъдимия, като водач на процесния
автомобил. С други думи, подсъдимият е разполагал с обективната
възможност да предотврати ПТП и настъпването на съставомерния резултат.
Подсъдимият добре е разбирал и съзнавал, че като управлява автомобила с
по-висока скорост от максимално разрешената, може да причини ПТП.
Наведеното от повереника на частните обвинители, че деянието е извършено
по непредпазливост, но във вида на самонадеяност, е неоснователно.
Подсъдимият В. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, но не е мислил, че може да ги предотврати,
поради което в конкретния случай не е действал самонадеяно. Действително,
пътната обстановка не е непозната за подс.В., той е имал знанието, че това е
активен туристически сезон, имало хора, движещи се по тротоарите. От
обясненията на подсъдимия, на които е дадена вяра, той е спрял преди
произшествието на пешеходна пътека, пропуснал е пешеходци, след което е
продължил движението си. В показанията на свид.В. А., прочетени от ДП,
посочва, че е чул по-силно „подаване на газ“, след което шума от удара, но
това не навежда извода, че подсъдимият е целял настъпването на смъртта на
пострадалия, както и, че той, като водач на процесното МПС, е мислил да
предотврати общественоопасните последици, въпреки че е бил длъжен и
обективно, с оглед стажа му като водач и позната му пътна обстановка за
сезона, е могъл и бил длъжен да ги предвиди. Въззивният съд намира, че
първата инстанция правилно е възприела относимите факти и обстоятелства,
и правилно е определила вида на непредпазливостта, а именно небрежност,
при която психическото отношение на дееца към резултата е такова, че
подс.В. не е предвиждал настъпването му (ТР № 2/2016г., т.д.№ 2/2016г.,
ОСНК, ВКС – т.5).
Въззивната инстанция намира, че искането в жалбата на подсъдимия за
преквалифициране на извършеното деяние по чл.343а ал.1 б.“б“, вр.чл.343
ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК е основателно. След удара подсъдимият
24
излязъл от автомобила и отишъл до пострадалия, както и свид.Ч..
Свидетелката Ч., която е медицинска сестра съобщила, че пострадалия е жив
в този момент. Подсъдимият В. се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за
произшествието, като и дал на свид.Ч. плат-пердета, които сложили под
главата на пострадалия. Подсъдимият обезопасил произшествието като
поставил триъгълник и извадил от багажника си и жилетка. Всички тези
обстоятелства са установени от показанията на свид.Ч., която заедно с
подсъдимия се опитали „двамата да окажем първа помощ на дядото“, който
все още е бил жив – „когато пипах дядото, той беше жив“. Свидетелката
съобщава, че се обадили за „линейка и полиция“. Тялото на пострадалия не е
местено по указание на свид.Ч., тъй като „първо правило на медицинската
сестра е да не местиш тялото, защото можеш да го нараниш повече“. Тук
следва да се съобразят и показанията на свид.Ц., присъствал непосредствено
след удара, че подсъдимият се е обадил веднага на тел.112, тъй като
свидетелят видял „шофьорът на колата, която удари пешеходецът, след
катастрофата“ да говори по телефона. Свидетелят И., който бил заедно със
свид.Ц., видял подсъдимият да вади от багажника „сигнални жилетки –
жълти, зелени“. Показанията на тримата свидетели – Ч., Ц. и И. се допълват и
от обясненията на подсъдимия, в която част съдът им дава вяра, че се обадил
на тел.112 и не пипал пострадалия, поради наличие на медицинско лице
(свид.Ч.), чиито разпореждания подсъдимият изпълнявал относно
пострадалия, който първоначално бил жив. В конкретния случай не е могло да
се определи какви увреждания е претърпял пострадалия, дори и от
медицинското лице – свид.Ч., като и предвид обстоятелството, че
подготовката на подс.В. не включва медицинско образование, то най-
адекватното действие на подсъдимия за спасяване на живота на пострадалия е
било сигнализирането на тел.112, каквото е сторил подсъдимият веднага след
като слязъл от автомобила, както и обезопасяването на местопроизшествието
(в този см.Решение № 103/26.07.2018г., к.д.№ 307/2018г., ІІ н.о., ВКС).
Основно изискване, съобразно задължителната съдебна практика – т.5 б.“б“
на Постановление № 1/17.01.1983г., н.д.№ 8/1982г., ПВС, за да е налице
намаляваща отговорността обстоятелство по смисъла на чл.343а от НК, е
деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия и помощта да е била необходима, оказана на жив човек.
Безспорно установено е, че пострадалият, непосредствено след удара е бил
25
жив, като обаждането от страна на подсъдимия за медицинска помощ, е било
необходимо, както е било и необходимо подсъдимият да не пипа пострадалия
и да се сложи плат под главата му за повдигането й, по указание на свид.Ч.,
която е с медицинско образование. В такъв смисъл е и постоянната съдебна
практика - Решение № 85/17.07.2020г., к.д.№ 207/2020г., ІІ н.о., ВКС;
Решение № 59/07.01.2020г., к.д.№ 39/2020г., ІІ н.о., ВКС; Решение №
103/26.07.2018г., к.д.№ 307/2018г., ІІ н.о., ВКС; Решение № 48/04.05.2016г.,
к.д.№ 29/2016г., ІІІ н.о., ВКС и др.
По този начин подсъдимият е бил достатъчно активен в действията си по
поддържане живота на пострадалия, по-голяма част от които е извършвал с
помощта на свид.Ч.. Въззивният съд намира, че не е основание да не се
приложи привилегирования състав по чл.343а от НК, бързия темп на
настъпване на леталния изход на пострадалия. Оказаната помощ от
подсъдимия спрямо пострадалия е била в момент, когато той е бил все още
жив, но в тежко състояние, поради което съдът я преценя като необходима,
тъй като пострадалият реално се е нуждаел от нея и действията, които
подсъдимият извършил са били насочени към облекчаване на състоянието му
и по възможност спасяване на живота му. С поставянето на пердетата (плат)
под главата на пострадалия се целяло да не се задави от собствената си кръв,
обаждането на телефона за спешна помощ е за оказването на медицинска
помощ за спасяване на живота на пострадалия, а поставянето на триъгълник е
било необходимо за обезопасяване на произшествието, тъй като пострадалият
и бил почти по средата на пътното плътно, до осевата линия, и за да не получи
и други увреждания от преминаващи автомобили. Това поведение на
местопроизшествието на подс.В. настоящият състав намира като достатъчно и
приема, че той е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на
пострадалия. Това дава основание на настоящата инстанция да
преквалифицира извършеното деяние на подс.В. в такова по чл.343а ал.1
б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд прие, че следва да се
измени атакуваната присъда в този смисъл. Следва да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия за това престъпление по
транспорта с цитираната правна характеристика, като липсват
предпоставките, визирани в чл.304 от НПК за оправдаването му, в какъвто
смисъл е неоснователно наведеното във въззивната жалба на подсъдимия
26
искане за оправдаването му. Правилно окръжният съд е направил извод, че не
може да намери приложение нормата на чл.15 от НК – случайно деяние, което
изисква поведение на водача на МПС, съобразено изцяло с нормативните
изисквания, каквото в конкретния случай не е налице. Началният момент на
възникване на критичната ситуация на пътя е когато пешеходецът се насочва
към платното за движение и с поведението си, обективно видимо за водача,
явно и очевидно показва, че ще пресече траекторията на движението му. В
този смисъл е задължителната съдебна практика – ТР № 28/1984г., н.д.№
10/1984г., ОСНК, ВС, както и постоянната такава (Решение №
482/02.02.2016г., н.д.№ 1358/2015г., І н.о., ВКС; Решение № 359/2014г., н.д.№
1129/2014г., ІІІ н.о., ВКС), относно началният момент за възникване на
опасността за движение, който не е в момента на възприемане на опасността
от водача, а в момента, в който поведението на пешеходеца показва
недвусмислено, че ще пресече пътното платно и може обективно да се
възприеме от водача. В настоящия случай пешеходецът се е намирал на 67.63
метра от мястото на удара, когато е предприел пресичане на пътното платно.
При скоростта си на движение на автомобила от 63.32 км/час, опасната зона
за спиране на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, е 45.01 метра,
това е установено в заключението на повторната тройна АТЕ, при вариант 2,
който правилно е приет от първата инстанция като верен, правилен,
съответстващ на обективните находки и кредитираните показания на
свидетелите Ц., И., Ч., А. и М., като правилно не е дадена вяра на показанията
на свид.М., останали изолирани в процеса, както и на тази част от
обясненията на подсъдимия. Настоящата инстанция по-горе изложи
съображения относно установените и приети от двете инстанции факти.
Поведението на пешеходеца е такова, че той обективира намерението си за
пресичане, поради което се касае за предвидима от водача опасност за
движението. Подсъдимият, като водач на процесното МПС, е имал видимост
към пешеходецът от момента на стъпването му на пътното платно, когато
отстоянието от мястото на удара е 67.63 метра, по-голямо от опасната зона за
спиране на автомобила 45.01 метра, поради което водачът е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара или да намали скоростта на
движение до разрешената от 50 км/час, така че да не допусне реализирането
на ПТП с пешеходеца. Въззивната инстанция не приема доводите на защитата
относно наличието на случайно деяние и изложи аргументи защо не приема
27
вариант 1 от заключението на повторната тройна АТЕ. Подсъдимият като
водач на л.а.“Ягуар“ не е предприел действия по спиране или намаляване на
скоростта до разрешената, още към момента на възникване на опасността –
възприемането на пешеходеца в момента на стъпването му на пътното платно,
когато той е бил извън опасната зона за спиране на автомобила, поради което
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара.
Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакванията за
незаконосъобразност и несправедливост на присъдата, в частта й относно
наложеното наказание и неговото изпълнение, и прецени исканията на
повереника на частните обвинители за увеличение на наказанието лишаване
от свобода и неговото ефективно изтърпяване, както и увеличаване на
лишаването от право да управлява МПС, за неоснователни.
Изпълнявайки задължението си и след цялостна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивният съд намери искането на
защитата за приложение на чл.55 от НК при определяне на наказанието също
за неоснователно. Въззивната инстанция намира, че правилно окръжния съд е
определил наказанието при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко. Въззивната инстанция намира, че наказанието лишаване
от свобода на подс.В. е правилно индивидуализирано по чл.54 от НК, и то при
наличието на превес на смекчаващи вината му обстоятелства. Правилно
първата инстанция е приела като смекчаващи такива необремененото съдебно
минало на подсъдимия, постоянната му трудова ангажираност (за което се
представиха доказателства и в настоящата инстанция), полагането на грижи в
семейството – за болния си брат, очаква дете и жена, за които също се грижи,
изразеното искрено съжаление и разкаяние за извършеното.
Правилно съдът е отчел и съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалия с технически неправилно поведение като пешеходец,
предприел пресичане на пътното платно извън зоната на действие на
пешеходна пътека, като правилно е отчел, че приносът на подсъдимия, като
водач, за настъпването на процесното ПТП е по-голям. По този начин,
пострадалият пешеходец с поведението си също е причина за настъпилото
ПТП и вредоносния резултат. Настоящата инстанция счита, че съобразявайки
задължителните указания в ТР № 2/2016г., т.д.№ 2/2016г., ОСНК, ВКС,
поведението на пострадалия от ПТП пешеходец, когато е допринесъл за
28
причиняване на вредоносния резултат, следва да се отчита при
индивидуализация на наказанието на подсъдимия, като смекчаващо
отговорността обстоятелство, както правилно е сторил проверявания съд.
Съдът е оценил правилно съпричиняването на резултата от пострадалия,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и с технически
неправилното си поведение като пешеходец е предприел пресичане на
пътното платно извън пешеходна пътека. При определянето на наказанието се
съобразява и вида на непредпазливостта (т.5 от ТР № 2/2016г., т.д.№ 2/2016г.,
ОСНК, ВКС), която в настоящия случай е небрежност. В този смисъл е
неоснователно наведеното от повереника на частните обвинители, че е налице
самонадеяност, за което са изложени аргументи по-горе.
Проверяваната инстанция е определила наказанието на подсъдимия при
липса на отегчаващи отговорността му обстоятелства, въпреки че не е
посочено изрично в проверявания акт. При определяне на наказанието
първостепенният съд е отчел степента на обществена опасност на
конкретното престъпление, която е посочено, че не е по-висока от
обществената опасност, характерна за този вид престъпления по транспорта.
При отчитане на липсата на отегчаващи вината обстоятелства, и ниската
степента на обществена опасност на подсъдимия, както и на всички
смекчаващи отговорността му обстоятелства, е определено наказанието на
подсъдимия.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, следва да се
съобрази, че престъпленията по транспорта поначало са такива с висока
степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените
отношения – предмет на защита, които са свързани най-вече с опазване
здравето и живота на хората при управление на МПС, както и предвид
постоянно нарастващия им брой в страната, включително и в настоящия
район. Но тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за
въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на
съответните специални разпоредби от Особената част на НК. В конкретния
случай, въззивната инстаниця намира, че процесното деяние, осъществено по
привилегирования състав по чл.343а от НК, с оглед оказаната помощ на
пострадалия, отразява относително ниска степен на обществена опасност на
деянието.
Преценявайки механизма на разгледаното ПТП и причините за него, вида
и тежестта на допуснатото от водача В. нарушение на правилата за движение
(което е само едно), мястото на настъпване на ПТП – в курортно селище, с
наличие на пешеходци по тротоарите, въззивната инстанция приема, че
конкретното деяние не притежава по-висока степен на обществена опасност
29
от характерната за този вид деяния, което не може да послужи като
единствено основание за завишаване на наказанието, като се касае за
относително ниска степен на обществена опасност на деянието.
В съответствие с доказателствата по делото настоящата инстанция
намира, че подс.В. е личност с ниска степен на обществена опасност, предвид
липсата на предходни престъпления, извършени от него, липсата на
допуснати съществени нарушения на правилата за движение, както и
наличието на семейна и трудова ангажираност.
Обсъждайки наказанието, въззивният съд взе предвид подбудите и
причините за извършване на престъплението, състоящи се в незачитане от
страна на подсъдимия на основно правило за движение по пътищата, каквото
е нарушението на правилото по чл.21 ал.1 от ЗДвП, императивно предписващ
максималната позволена скорост на движение на превозните средства, както и
неправилното поведение на постр.К..
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието,
първоинстанционният съд правилно е приел превеса на смекчаващите вината
обстоятелства, като е оценил в достатъчна степен значението им за
наказателната отговорност на подсъдимия. По тези съображения, въззивният
съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд за определяне
на наказанието на подсъдимия лишаване от свобода при условията на чл.54 от
НК.
Но предвид преквалифицирането на деянието в такова по чл.343а ал.1
б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, за което е предвидено
наказание до четири години лишаване от свобода, настоящата инстанция
намира, че следва да го определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер под средния, а именно в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода. Така индивидуализирано наказанието е
съответно на относително ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние, на ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец, на липсата на утежняващи обстоятелства, на
действително установените смекчаващи отговорността обстоятелства и на
тяхното съвкупно значение за конкретното наказание, поради което
определеното наказание е справедливо и би допринесло за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, и би засилило възпиращия ефект на
санкцията върху другите членове на обществото, при което ще се гарантира
30
изпълнението на генералната превенция. Наказание с размер, различен от
посочения, ще бъде безполезно високо, не би допринесло за поправянето и
превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и
предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото.
Въззивната инстанция се съгласи със становището на първата, че
институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо
подсъдимия. Законосъобразен е изводът, че в случая са налице абсолютно
задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание – то е лишаване от свобода за срок по-малък от три
години, подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила присъда за никакви
престъпления и не са му били налагани наказания по НК, включително и
лишаване от свобода. Едновременно с това, критичното му отношение към
деянието и липсата на противообществени прояви са достатъчни, за да се
направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане
спрямо него. Правилна е преценката на съда, че за постигане целите на
специалната и генералната превенция, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, който има утвърдено правомерно поведение,
а настоящата проява е инцидентна в живота му, не е наложително да търпи
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, като бъде
изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее и
бъде поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се
поправи. Установените му черти на отговорен човек, съвестен гражданин, с
положителен социален облик показват, че неговото поправяне и
превъзпитание може да се постигне и при запазване на обичайното му място
в обществото. Отчитайки положителната персонална характеристика на
подсъдимия, сочеща убедително на възможност да се превъзпита и докато той
е на свобода, въззивната инстанция се солидаризира с разбирането на първата,
че постигането на целите на санкцията по чл.36 от НК може да се обезпечи с
отлагане на изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода. С
изложените допълнителни съображения въззивният съд се присъедини към
направеното от първоинстанционния заключение за липса на необходимост
от ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода. И чрез условното осъждане спрямо него ще се въздейства
ефикасно и може обосновано да се очаква положителен резултат на
поправяне и превъзпитание от наказателната репресия.
31
В пълно съответствие с правната норма на чл.66 ал.1 от НК, следва да се
отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за
минималния изпитателен срок от три години, който е съобразен с нуждата от
въздействие на условното осъждане спрямо подсъдимия. Съзнанието му за
наложено наказание и възможността от привеждане на същото в изпълнение
в този период гарантира трайността на въздържанието му от извършването на
друга престъпна проява, като определеният изпитателен срок позволява да се
разгърне напълно предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй
като през цялото му времетраене ще бъде реална заплахата подсъдимият да
изтърпи отложената санкция лишаване от свобода. Обективно преценените
личностни ресурси на подсъдимия, потребностите от неговото поправяне и
превъзпитание, минималните рискове от друга негова престъпна проява,
ефектът на воденото срещу него наказателно производство и цялостното
въздействие на наложените санкционни мерки, според съда удовлетворяват
целите на чл.36 от НК и гарантират пълноценно поправяне на дееца.
Прилагането на условното осъждане с този изпитателен срок в случая не
противоречи на целите на генералната превенция, които се намират в
диалектическа връзка с целите на личната превенция и се реализират чрез
нея, без да са в непреодолима конкуренция помежду си. Не може да се
очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне
на дееца, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото и ще насърчи общественото съзнание към
положителни промени чрез примера на продължителна изолация в затвор.
Само справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване наказание, може да
изпълни и превантивната функция на наказателната репресия. Тези
съображения мотивираха въззивният съд да прецени като неоснователно
искането в жалбата на частните обвинители за отмяна на условното осъждане
и постановяване ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Общата превенция е значим фактор, но не следва да се надценява, тъй като
законодателят не й е придал водеща роля. Отчитането на приноса на
пострадалия има важно превантивно значение по отношение на останалите
пешеходци, участници в движението, съобразявайки основната цел при
наказването – да се намалят всички фактори, допринасящи за извършване на
престъпления, един от които е съпричиняването. Ето защо, макар и
общопревантивният ефект на наказанието да следва винаги да бъде
32
преценяван, то законодателят е отдал приоритет на възможността осъденият
да се поправи без изтърпяване на наложеното наказание.
Въззивният съд прие, както и първата инстанция, че наложените на
подсъдимия административни санкции по ЗДвП не представляват отегчаващо
отговорността обстоятелство и счита, че те не следва да се оценяват при
определяне размера на наказанието и да обосноват неговото завишаване. Това
е така, защото при анализа на допуснатите от подс.В. нарушения по ЗДвП се
установява, че те са били реализирани през стажа му, като водач на МПС от
2007г., като по-голяма част са отдалечени във времето и следва да се
преценят само две нарушения през 2015г. и едно през 2017г., съобразно
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г.,
ОСНК, ВКС - т.7 и т.8, и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г.,
ОСНК, ВКС и ОСС, Втора колегия, ВАС. Видно от справката за
нарушител/водач за две нарушения по ЗДвП, подс.В. е санкциониран с
фишове през 2015г. и 2017г. с наложени глоби от 30 лева и 20 лева, като и
двете глоби са платени, а глобите, наложени с едно наказателно
постановление през 2015г. в размер на 20 лева и 10 лева, не са платени.
Нарушенията, за които са наложени тези глоби, не са свързани с
безопасността на движението, а са формални, отнасящи се до неправилно
престрояване или паркиране, неносенето на свидетелство за управление на
МПС и контролен талон, като правилно е отчетено от окръжния съд, че имат
инцидентно и изолирано проявление. Тези обстоятелства, обсъдени
поотделно и заедно с относително ниската степен на обществена опасност на
деянието, осъществено по привилегирования състав по чл.343а от НК,
предвид оказаната помощ на пострадалия, както и на самия деец, с
необремененото му съдебно минало, трудово ангажиран и полагащ грижи за
семейството си, както и изразеното критично отношение, дават основание на
въззивната инстанция да приеме, че не само поправителната функция на
наказанието, изведена с приоритетно значение в чл.66 от НК, но и останалите
такива по чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати без подсъдимия да бъде
изолиран в затворническа среда. В тази връзка са налице всички законови
предпоставки за отлагане изтърпяването на наложеното му намалено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, за
срок от три години, както го е определила първата инстанция, поради което в
тази част присъдата следва да се потвърди.
33
Относно определения срок на лишаването от право да управлява МПС,
въззивната инстанция намира, че следва да се отчете факта, че подс.В. не е
системен нарушител на правилата по ЗДвП, както и че няма наложени
наказания за нарушения на тези правила, свързани със скорост. Така
изброените административни нарушения, за които водачът В. е бил наказан с
глоби в определения в закона размер, по естеството си не са предпоставяли
непосредствена и съществена опасност от пътнотранспортни произшествия.
Поради това, проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и
относно определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС,
въззивната инстанция обсъди наложеното такова в размер на две години и
намери, че то е справедливо определено. Посоченият срок на коментираното
наказание е съобразен със степента на обществена опасност на конкретното
престъпление и обществена опасност на подсъдимия като деец, с виновното
поведение и приноса на пострадалия пешеходец А.К. за настъпването на ПТП
и причиняването на вредоносния резултат, както и с наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Всички тези
факти, значими за точната индивидуализация на наказанието, бяха подробно
изложени и обсъдени по-горе по повод на следващото се на подсъдимия
основно наказание. Същите аргументи са релевантни при определяне размера
на кумулативно предвиденото за престъпленията по транспорта наказание
лишаване от право да се управлява МПС. Индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, преценени в тяхната
съвкупност, налагат извод, че коментираното наказание следва да бъде за
срок от две години, който незначително надвишава продължителността на
определеното наказание в случая - една година и шест месеца лишаване от
свобода. Това е така, защото, тълкувайки в тясна връзка разпоредбите на
чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК, както и съобразявайки установената
съдебна практика по приложението им, следва да се приеме, че наказанията
лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от
свобода, не могат да са за срок по-малък от срока на лишаването от свобода.
Съблюдавайки това положение и направения извод, че подсъдимият преди не
е пренебрегвал грубо и системно правилата за движение по пътищата,
настоящият съдебен състав счита за адекватно на извършеното и на дееца, и
най-вече за справедливо, наложеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС за срок от две години, като не са налице обстоятелства, които
34
да обуславят намаляване или увеличаване на това кумулативно наказание,
както и да не се налага при условията на чл.55 ал.3 от НК. Както имаше
възможност да посочи въззивната инстанция не са налице условията за
приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието на подс.В. и
същото е определено съобразно нормата на чл.54 от НК.
Въззивната инстанция намира, че при определения намален размер на
основното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, императивно предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години се явява законосъобразно и
справедливо, като в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
Спазвайки нормата на чл.189 ал.3 от НПК, правилно подсъдимият е
осъден да заплати по сметка на ОДМВР Бургас сумата 1924.37 лева,
направени на ДП разноски, както и по сметка на ОС Бургас сумата в размер на
3207.50 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.
Подсъдимият правилно е осъден да заплати на частния обвинител ХР. Д. К.
направените от него разноски в съдебното производство в размер на 1200
лева.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд в присъдата
не се е произнесъл относно разноските, направени от частния обвинител Х.К.
в досъдебното производство, поради което следва да стори това с
определение по чл.306 ал.1 т.4 от НПК, каквото правомощие му е дадено от
закона. Поради това, настоящият състав на съда намира, че в този смисъл не е
допуснато нарушение на процесуалния закон и не следва да се коригира
атакувания съдебен акт.
Предвид направеното искане от частния обвинител, следва въззивната
инстанция да осъди подс.В.В. да заплати на частния обвинител Х.К.,
направените от него разноски в настоящото въззивно съдебно производство, в
размер на 800 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.2 и чл.338,
вр.чл.334 т.3 и т.6 от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 126/21.07.2021г. по НОХД № 704/2020г. по описа
35
на Бургаски окръжен съд, като преквалифицира извършеното от подс.ВЛ.
АДР. ВЛ. деяние от такова по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК в такова
по чл.343а ал.1 б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс.В. наказание Лишаване от
свобода от ДВЕ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подс.В.В. да ЗАПЛАТИ на частния обвинител ХР. Д. К.
направените от него разноски във въззивното съдебно производство в размер
на 800 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в 15-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36