РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВ
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 9172
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С
решение № 99233
от 19.04.2019г.
постановено по гр.д.№ 6750/17г. на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, съдът е
уважил частично предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С. "
ЕАД, ЕИК: ******срещу И.И.В. ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и е признал за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1932,58 лева главница да незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г., от които 29,23 лв. за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.жк. „******,
ведно със законна лихва, считано от 11.08.2016г. до окончателното й изплащане, за
които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 45219/2016г. по описа на СРС, 138с-в,
като е отхвърлен иска за главница за
разликата над уважения размер от 1932,58лв. до пълния предявен размер от
1959,09лв. и иска по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за
забава в размер на 164,67лв. за периода от 15.09.2015г. здо 06.07.2016г.
С
решението И.В. е осъдена да заплатят на "Т.С. " ЕАД, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 84,15 лева - разноски в заповедното производство и
396,64лв. разноски в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца
„Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на И.В., сумата от 54,01лв. съдебни разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Т.С."
ЕООД.
Срещу
решението в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД чрез процесуален
представите – юрк. Желязкова. Излагат се
съображения, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че ответницата е изпаднал в
забава за заплащане на дължимата сума в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури в края на месеца следващ месеца на доставка на топлинна енергия,
позовавайки се на чл. 32 от ОУ в сила от 13.02.2008г., като с изтичането на последния
ден от месеца ответницата е изпаднал в забава. По отношение датата на изпадане
на ответницата в забава се сочи, че ищцовото дружество разполага с констативни
протоколи, които не са представени по делото, тъй като съдът не му указал
същите да бъдат представени. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил иска за
лихвата върху главница за дялово разпределение, като не е отчел, че самото
издаване на фактура за предоставена услуга дялово разпределение и качването й в
сайта на дружеството представлява покана. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете - уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
жалбата в законоустановения срок не е постъпил отговор.
Постъпила е и въззивна жалба от ответницата И.В.
срещу решението в частта, с която исковата претенция на ищцовото дружество е
била уважена, като се твърди, че същото в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорват се заключението на СТЕ, като се твърди, че вещото
лице не отговорило на поставените от ответника три въпроса поради липсата на
нужната квалификация и компетентност. Сочи се, че заключението по СТЕ не отговаря
по категоричен начин дали отоплителните
тела са правилно оразмерени за отопляемия обем, дали индивидуалните топломери
са правилно индивидуализирани и дали топлинната енергия е правилно отчетена и
разпределена, поради което се счита, че ищеца не е доказал пълно и главно
предявения иск. Подържа се, че съдебния акт е необоснован тъй като съдът не е
обсъдил искането за допълнителна експертиза и не е разгледал и обсъдил всички
правно релевантни факти. По изложените съображения се иска решението на СРС в обжалваната
от ответника част да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор срещу жалбата от ищеца
„Топлофикация Софи „ЕАД. Третото лице "Т.С." ЕООД също не взема становище
по въззивните жалби.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно, а в обжалваната част - и допустимо. Настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин
те стават част от мотивите на въззивния съдебен акт. Относно релевираните в
подадената жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1959,09 лева, представляваща
дължима продажна цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., от която сумата от 55,75 лева за разпределение
на топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2015г.- и за законна
лихва за забава в размер от 164,67лв. за периода от 15.09.2015г. до
06.07.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******. За посочените суми е било
подадено заявление на 11.08.2016 г., въз основа на което в полза на ищеца по ч.
гр. д. № 45219/2016 г. по описа на СРС, ГО, 138-ми състав, на 07.10.2016г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано след подадено
възражение против заповедта, като между страните не се спори, а и от
доказателствата по делото се установява, че исковете са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и
изискуемостта на претендираното вземане.
По
делото не е спорно, че
през процесния период ответницата И.В. е била собственик на недвижимия
имот.Това обстоятелство е безспорно установено и от представените по делото
доказателства: НА за дарение на недвижим имот № 153,т. XLII, дело № 8342/94г. на I-ви нотариус при Нотариална служба
на СРС, молба декларация с вх. №ОП-6152/30.07.2002г., постановление за налагане
на възбрана от 24.04.09г. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката, ответницата се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди, както правилно е приел районният съд. Съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на ограничено вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена са приети заключенията на изготвените в хода на
първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ. Съгласно същите, които при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране се установява, че
през исковия период в имота има монтирани 4бр. отоплителни уреди –/в хол,
кухня, две стаи/ на които са поставени ИРРО с радиоотчет и 2бр. водомери за топла вода. За процесния период от м.05.2014г. до м.
04.2015г. е начислявана е топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация, и
БГВ, като общата им стойност възлиза на 1903,35 лева, която е бил изчислен в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, както и че ищецът е
отчитал за своя сметка технологични разходи и че топломерите в абонатната
станция на процесната сграда са преминавали последващи метрологични проверки и
са изправни. По поставените от ответницата въпроси експерта след извършен оглед
е посочил че в имота 4бр. радиатори са чугунени с по 7бр. глидери, като същите
се оразмеряват да бъдат с такава топлинна мощност, която да компенсира
топлинните загуби, т. е да отдава толкова топлинна енергия колкото се губи през
ограждащите стени. Действително вещото лице е посочило, че оразмеряването на
отоплителните тела е задача за отговора на която се изискват много данни в това
число архитектурни чертежи. Освен това
експерта е подчертал, че топлинните загуби от инфилтрация зависят от вида на
прозорците и дали местността е открита, т.е и от странични фактори. А в
проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2019г. при изслушване на
експерта преди приемане на екпертизата последния е пояснил, че коректното
оразмеряване на отоплителните тела е задача на проектанта, като ищеца не кследи
изчисленията на отоплителните тела, а единствено какъв е топлинния обмен,
сумарните загуби и дали системата отговаря на нормативите. Според експерта е
по- важно разпределителите да са настроени коректно спрямо съществуващите
отоплителни тела, тъй като евентуалната неточност би могла да се компенсира
чрез термостатичните винтили. Предвид това настоящия състав счита, че
отговорите на посочените от ответника въпроси не биха довели до други правни
изводи, а именно, че през процесния период е доставена топлинна енергия в
процесния имот на посочената от вещите лица както в СТЕ експертиза така и в
ССЕ.
Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото е потребената от ответника
топлоенергия в определено количество, като въззивният съд приема, че при
определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно
установената методология.
По
отношение доводите на ищеца изложени в депозираната от него пред настоящия
състав въззвна жалба, с която се обжалва решението в отхвърлителната част и то
само досежно сумите представляващи мораторна лихва върху главниците за топлинна
енергия и за дялово разпределение. Аргументите на ищеца са, че ответнницата е
следвало да заплати прогнозните/месечни фактури най –късно до края на текущия месец,
като с изтичането на последния ден от месеца е изпаднал в забава.
Съгласно
действалите през процесния период Общите условия на ищеца, приети с Решение по
т. 1 на Протокол 53/18.03.2003 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, в
сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Действително съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014
г. обаче е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2. , т.е мораторна лихва се
дължи само върху окончателния размер на сумите за доставена топлинна енергия,
определени на база изравнителните сметки- чл. 32, ал. 2. Предвид това
неоснователно е позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 32, ал. 1, тъй
като вземането за обезщетение за забава съгласно общите условия на ищцовото
дружество не започва от изтичането на последния ден от месеца, а след изтичане
на 30-дневен срок от публикуване на общата/изравнителна фактура. Според
настоящия състав първостепенния съд е извършил правилен анализа на посочените разпоредби на Общите
условия на ищеца от 2014 г., от които следва, че, макар да са изискуеми месечно
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
/съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневяен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период. Предвид изложеното за задълженията за потребена топлинна
енергия за периода 2014 г. - 2015г.
ответникцата не дължи мораторна лихва върху задълженията по фактури, а само за
задължението по общата фактура и то от датата на публикуването й в интернет-
сайта на дружеството. В случая такива доказателства не са ангажирани от
ищеца,чиято е била доказателствената тежест.
Предвид
изложеното правилно СРС е отхвърлил иска за мораторна лихва за забава върху
вземането за доставена и незаплатена топлинна енергия.
По
отношение претендираното обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение, настоящия състав също счита, че по делото от страна на ищеца не
са били ангажирани доказателства за изпадането на ответницата И.В. в забава.
Липсва доказателства, че посочените фактури са публикуване на интернет
страницата на ищцовото дружество, както и датата на която това е извършено. В
тази връзка неоснователни са доводите на ищеца. По изложените съображения
въззвния съд счита, че акцесорната претенция в тази част се явява изцяло
неоснователна и правилно е била отхвърлена от СРС.
Изводите
на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо
въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС -
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските във въззивото производство:
При
този изход на спора и при неоснователност на въззвнните жалби, разноските
следва да останат за сметка на страните така както са ги направили.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените
искове.
По
изложените съображения, Софийски градски съд, IV-А въззивен
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 99233 от 19.04.2019г. постановено по гр.д.№ 6750/17г. на Софийски
районен съд, ГО, 138 състав, с което съдът е уважил частично предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: ******срещу И.И.В. ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ
и е признал за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1932,58 лева
главница да незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г., от които 29,23 лв. за дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.жк. „******, ведно със законна лихва, считано от
11.08.2016г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 45219/2016г. по описа на СРС, 138с-в, като е отхвърлен иска за
главница за разликата над уважения размер от 1932,58лв. до пълния предявен
размер от 1959,09лв. и иска по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за законна
лихва за забава в размер на 164,67лв. за периода от 15.09.2015г. здо
06.07.2016г.Решението е постановено при участието на "Т.С." ЕООД като
трето лице помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.