Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 655, 08.11.2019 година, град
Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд -Търговище седми състав
На двадесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 831 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди
в исковата си молба, че е доставил в имот на ответника, находящ
се в с.Д., общ.Търговище, електрическа енергия, за което са издадени фактури на
стойност 199.17 лв. Задълженията по тези фактури са останали непогасени. Доставената електрическа енергия е за периода 12.09.2017
г. до 15.01.2018 година. Поради това ищецът се снабдил със заповед по чл. 410
от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 83/19 г. по описа на РСТ, за посочените суми
както и за обезщетение за забава върху тях в размер общо на 18.94 лв. Срещу издадената
заповед длъжникът възразил, поради това ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането му. Претендират се законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и направените разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, писмен
отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание последният оспори
предявените искове, с твърдението, че не е бил собственик на имота в периода,
за който се претендира потребената енергия.
Съдът, след преценка на доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената по делото
извлечение от сметка на клиентски № **********, ответникът Е.М.М., в качеството си на потребител, е потребител
електрическа енергия в имот, находящ се в с.Д.,
общ.Търговище, с абонатен № **********, за периода 12.09.2017 г. до 15.01.2018
година. Стойността на доставената в имота електрическа енергия е 199.17 лв. За
доставената електрическа енергия са съставени и фактури, приложени по делото.
Ответникът твърди, че имотът е продаден на 19.02.2015
година и не се ползва от него. В тази връзка представя нотариален акт за
покупко-продажба № 75, том II,
дело № 216/15 г. по описа на нотариус Петя Ангелова, с район на действие РС-Търговище.
От изготвената и възприета изцяло от съда икономическа
експертиза, за посочения период 12.09.2017 г.-15.01.2018 г., стойността на
консумираната ел.енергия в имота е 199.17 лв., а размера на лихвата за забавено
плащане е 18.94 лв.
От приложеното ч.гр.д.№ 83/19 по описа на РСТ е видно, че
в полза на ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 199.17 лв., представляваща неизплатени задължения за
консумирана електроенергия за периода 12.09.2017 г.-15.01.2018 г., сумата от 18.94
лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата
от 16.01.2019 г., разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Против издадената заповед, в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е подадено възражение от ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прави следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, разгледан по
същество, съдът намира, че е неоснователен. Ищецът позовава вземането си на сключен между
страните договор за доставка на електрическа енергия и действащите към него
Общи условия за продажба на електрическа енергия. Твърди, че тези общи условия
са приложими в отношенията му с ответника. В този
смисъл по отношение на периода, за който се претендират сумите по фактурите,
приложима е разпоредбата на чл.17, т.1- т.4 от ОУДПЕЕ, визираща задълженията за
потребителите, измежду които - в чл.17, т.3 потребителят да съобщава
на „Енерго-Про Продажби” АД в тридесет-дневен срок в писмена форма за всяка промяна
в данните по чл.12, ал.1 от ОУДПЕЕ, както и за промени свързани със
собствеността относно обекта, в който „Енерго-Про Продажби”АД доставя
ел.енергия. Макар ответникът да продължава да има открита партида за абонатния
номер на обекта на потребление, за който се претендира плащане на консумирана
ел.енергия, съдът приема, че реално не е бил потребител по смисъла на ЗЕ и по
смисъла на ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД за конкретния обект на потребление
и за претендирания с исковата молба период. Няма
правило в действащите към момента ОУ, които да сочат, че задълженото лице по
смисъла на чл.17, е титулярът на партидата за
доставка на ел.енергия. Така, не би могло да намират приложение правилата от
отменените ОУПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД,
където в чл.16, ал.2 от тези отменени ОУПЕЕ е
изчерпателно посочено, чие е задължението за уведомяване във връзка с настъпила
промяна, свързана със собствеността и ползването на обекта:
-наследник/наследниците при наследяване на обекта; -двете страни по сделка за
покупко-продажба на обект или друга сделка, в резултат на която се прехвърля
собствеността или правото на ползването на обекта; -наемодател и наемател при
отдаване на обекта под наем. Неизпълнението на задължението по
чл.17, т.3 от ОУДПЕЕ , обаче не означава, че ответникът е запазил
качеството си на „потребител” по смисъла на цитираната разпоредба на чл.4, ал.1
от ОУДПЕЕ, който предвижда, че потребител на ел.енергия за битови нужди е
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД. По смисъла на посочената разпоредба и през процесния период 12.09.2017
г.-15.01.2018 г., ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на имота,
за който се претендира заплащане на доставена ел.енергия. В ОУДПЕЕ не е
предвидена солидарна отговорност на стария и новия собственик при прехвърляне
на собствеността. Неизпълнението на задължението на потребителя по чл.17,
т.3 от ОУДПЕЕ също не е скрепено с подобни санкционни последици.
Солидарност възниква единствено в хипотезата на чл.6, ал.2 от ОУДПЕЕ между
собственика и ползвателя, в полза на който е дадено нотариално заверено
съгласие от титуляра на вещното право, какъвто не е
настоящият случай. Неизпълнението на задължението по чл.17, т.3 от
ОУДПЕЕ би могло да води до отговорност
за вреди по чл.37 от ОУДПЕЕ - за неизпълнение на други задължения, но не и до
задължение за заплащане на сумите за доставена ел.енергия. Предвид на това в
полза на ищеца не е възникнало вземане от ответника на твърдяното договорно
основание, доколкото ответникът не е имал качеството на потребител на
ел.енергия за битови нужди за процесния обект за
времето на възникване на задължението за плащане на исковите суми. Ответникът
няма правно задължение за плащане на исковите суми, претендирани
като цена на доставена ел.енергия, като собственик или ползвател на имот,
присъединен към електропреносната мрежа на енергийния
оператор, произтичащо от обвързващ страните в исковия период договор за
доставка на ел.енергия. Неизпълнението на вмененото на потребителя от Общите
условия задължение за уведомяване на продавача за настъпилите промени, свързани
със собствеността по чл.17 ал.3 от ОУ на ДПЕЕ, не създава за потребителя
задължение да заплаща ел.енергия, която реално не е потребил.
Липсва уговорка в ОУ на ДПЕЕ, която да обвързва неизпълнението на това
задължение със задължение за плащане стойността на електрическа енергия
съобразно издадени за дадения период фактури.
Поради изложеното, съдът приема, че за ищеца не
съществува вземане за сумите по издадената заповед от ответника, обстоятелство,
изключващо отговорността на последния за заплащането им.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район Владислав Варненчик,
бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д., Г.К., действащи чрез пълномощник юрисконсулт М.Й.М. иск за установяване
съществуването на вземане от Е.М.М., ЕГН ********** ***
в размер на 218.11 лв., представляваща незаплатена цена на ползвана ел.енергия
по фактури за периода от 12.09.2017 год. – 15.01.2018 год. за обект в с.Д.,
общ.Търговище, от която главница в размер на
199.17 лв. и лихва за забава от 25.10.2017 год. - 13.12.2018 год. в
размер на 18.94 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.01.2019 год. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 35 от 17.01.2019 г., по ч.гр.д.№ 83/19 г. по описа на РСТ, на осн. чл.
422,ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд -Търговище.
Районен съдия :