РЕШЕНИЕ
№ 2243
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120107929 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С. Х. Б., ЕГН
**********, от гр.Б., против ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище в гр.София. В
исковата молба се твърди, че на ***г. страните са сключили застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ****, валидна за периода *** г.- ********* г.,
за МПС- лек автомобил „Фолксваген Бора“ с peг. № *********. Сочи се, че на **. настъпило
ПТП в гр.Б., като ищеца с управляваното от него МПС с peг. № ********* е ударен от водач
З. Н. с управляваното от него МПС с peг. № *** (застраховано също при ответника).
Посочва се, че Н. е предприел маневра „завой на ляво“, движейки се в крайна дясна лента. В
същият момент Б. предприел изпреварване на л.а. „Ауди“, когато водача на последното, без
да подаде мигач, е започнал маневрата „завой на ляво“, вследствие на което е настъпил удар
между двете МПС. За ПТП е съставен двустранен констативен протокол. От представители
на ответното застрахователно дружество са направени описи на щета № *** г. - на **г. и на
*** г., като претенциите по вид са подробно описани в описите. От страна на ищеца е
предявена претенция пред ЗД „БУЛ ИНС" АД, относно нанесена щета № *** на собственият
на ищеца лек автомобил Фолксваген Бора с peг. № ********* и заведена преписка за
изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на МПС № **********. С писмо изх.№ ОК-364764/16.06.2021г. ответното
застрахователно дружество е постановило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение по горепосочената претенция. Твърди се още, че ищецът е извършил за своя
сметка ремонтни дейности върху лекия автомобил на обща стойност 1365 лв., обективирани
във фактура № ********** от 28.06.2021 г. с издател „Станимир Петров 2007" ЕООД на
1
обща стойност 865 лв. и фактура №********** от 28.06.2021 г. с издател „Божилов 64"
ЕООД на обща стойност 500 лв. Предвид изложеното е направено искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1360.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №***, както и
сумата от 50.62 лв.- лихва за забава за периода от 30.06.2021г. до 10.11.2021 г., ведно с
лихвата за забава върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до
нейното пълно изплащане.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е оспорил основателността на исковата молба,
нейния размер, както и е въвел възражение за съпричиняване. Заявява оспорване на
посочения от ищеца механизъм на произшествието, като се твърди и че вината за
настъпилото произшествие е у ищеца. Сочи се и че стойността на търсените вреди е
необосновано завишена. С тези аргументи претендира отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.432 КЗ.
Не се спори по делото за наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на двата автомобила,
участници в процесното ПТП.
Спорен по делото е механизма на настъпване на произшествието, съответно чия е
вината за същото. По делото е представен двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от *** г., в който е посочено, че същото е настъпило в
гр.Б., като ищеца с управляваното от него МПС с peг. № ********* е ударен от водач З. Н. с
управляваното от него МПС с peг. № ***. Визирано е, че вина за настъпилото произшествие
имал Н., който е посочил, че тъй като автомобила на ищеца бил попаднал в мъртва точка, не
успял да го види при предприемане на маневра „завой на ляво“. Вследствие на това
настъпил удар между двата автомобила. Така съставеният двустранен констативен протокол
е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава. С оглед последиците от инцидента и предвид разпоредбите на чл.123, ал.1
от ЗДВП вр.чл.125 от ЗДВП не е налице нормативно установено задължение за органите на
КАТ да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. В този
смисъл съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото двустранен констативен
протокол, се ползва с по- особена доказателствената сила, тъй като с подписа си водача на
ПС „А“ всъщност признава неизгодни за себе си факти. Това, обаче, не води до
безпрекословен извод, че вината е само и единствено на този водач, като за застрахователя
съществува възможността да оспори това признание, най- малкото с оглед правото му да
изрази становище за наличие на съпричиняване. Предвид на това и при наличието на спор
между страните относно механизма на настъпване на произшествието и в частност вината
на съконтрахента на застрахователя, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на твърденията си, поради което той следва да
2
ангажира и други доказателства. Това с още по- голяма сила важи, когато протокола не
удостоверява всички релевантни за механизма на произшествието обстоятелства, пред
каквато хипотеза сме изправени. В настоящият случай описанието не механизма на
произшествието е такова, че не може с категоричност да се установи чия е вината, още
повече, че в случая няма изрично обективирано признание от страна на З. Н. в протокола за
вина. Липсва и конкретно посочване на местопроизшествието. Изписвайки в протокола само
„гр. Бургас, ж.к. М. Рудник“ се възпрепятства и възможността да се извърши преценка дали
не са налице знаци, указващи предимство на единия водач пред другия; дали
произшествието е настъпило на кръстовище; налице ли е светофарна уредба и други факти,
указващи кой и в каква последователност е следвало да извърши своята маневра съобразно
правилата за движение по пътищата. Отговор на тези въпроси не бе възможно да бъдат
дадени и от вещото лице, доколкото обективни данни за тях няма, предвид на това, че не е
било образувано досъдебно производство, не е бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие. Вещото лице стъпва в заключението си единствено на предположения,
приемайки дадени факти за настъпили само въз основа на това, че по делото няма данни за
обратното. В подкрепа на изложеното в протокола, не се ангажираха други доказателства от
страна на ищеца, с оглед на което съдът намира, че само въз основа на отразеното в
двустранния протокол относно механизма на произшествието, при положение, че същото е
оспорено от ответника, не следва да се приема, че е налице пълно и главно доказване на
сочените от ищеца обстоятелства, при които се твърди, че е настъпило произшествието. Това
от своя страна поставя в невъзможност и преценката чия е била вината, чий са били
противоправните действия, вследствие на които са настъпили сочените от ищеца вреди по
управляваното от него превозно средство, както и налице ли е съпричиняване от страна на
последния, в какъвто смисъл има наведени твърдения при евентуалност от ответника.
Съгласно нормата на чл. 429, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане, с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.
432 от КЗ регламентира прекия иск на увреденото лице, като указва, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията по
чл. 380- отправена писмена застрахователна претенция и посочена банкова сметка, за които
по делото не се спори, че са факт. За да е основателна една такава претенция следва да са
налице няколко предпоставки- валиден застрахователен договор, противоправно поведение,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както повелява нормата на чл.45
от ЗЗД. В настоящият случай не се спори, че са налице застрахователни договори,
обвързващи двете МПС и ответното дружество към датата на настъпване на
произшествието. Липсват обаче доказателства, установяващи по категоричен начин
противоправно поведение от страна на Н., съответно вина на последния за настъпване на
причинените вреди, което прави претенцията неоснователна.
3
Така представените писмо, изпратено от ответника до ищеца от 25.06.2021 г. не
съдържа признание на претенциите, както твърди ищеца. В същото е обективирано
уважаване на искане на последния за предоставяне на копие от двустранния протокол за
ПТП, но не и признание, че сумите се дължат.
Като последица от неуважаването на претенцията за главницата следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на лихва за забава, претендирана от
30.06.2021 г. до 10.11.2021 г., както и до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответника за
присъждане на сторените от него съдебно- деловодни разноски, като се претендира сумата
от общо 840 лв. От страна на ищеца бе направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът споделя. По делото са представени два договора
за правна помощ съобразно броя на исковете, като за претенцията за главница е заплатена
сумата от 480 лв.- адвокатско възнаграждение, а за претенцията за мораторна лихва- 360 лв.
Съдът намира, че доколкото претенцията за лихва е обусловена от основателността на
главния иск и същата не подлежи на отделно доказване и като взе предвид размера на
претендираната сума- 50.62 лв., на ответника следва да бъде уважено искането за
присъждане на разноските за сумата от 480 лв. Производството не се характеризира с
фактическа и правна сложност. Ответникът не изпрати в нито едно заседание свой
представител, поради което сочената сума се явява достатъчна за да покрие положения труд.
Мотивира от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Х. Б., ЕГН **********, от гр.Б., за осъждане на ЗД „Бул
Инс" АД, ЕИК *********, със седалище в гр.София, да заплати сумата от 1360 лв.,
представляваща имуществени вреди вследствие настъпило на **. ПТП в гр.Б., между
управляваното от ищеца МПС с peг. № ********* и МПС с peг. № ***, управляваното от З.
Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
10.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 50.62 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 30.06.2021 г. до 10.11.2021 г.
ОСЪЖДА С. Х. Б., ЕГН **********, от гр.Бургас, да заплати на ЗД „Бул Инс" АД,
ЕИК *********, със седалище в гр.София, сумата от 480 лв., представляваща сторени
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4