Р Е Ш Е Н
И Е
№ 83
гр.
Трявна, 18.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 326 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
В исковата молба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД против В.Г.Г. /депозирана чрез
юрисконсулт Д. А./ се твърди, че между „Фератум България“ЕООД, като кредитор, и
ответника, като кредитополучател, е сключен договор за кредит
№360383/17.03.2016г. Сключването е извършено чрез средства за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт/ във формата на електронен документ. По
силата на договора, на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600,00
лв., който е следвало да бъде върнат, ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 102,00 лв., в срок от 270,00 лв. На 17.03.2018г. между
ответника и „Фератум банк“ЕООД, като гарант, е сключен договор за гаранция с
№360383, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължава
солидарно с последния. Съгласно Общите условия на договора за гаранция,
кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на
гаранцията в размер на 408,00 лв. В исковата молба се твърди, че ответникът не
изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от дружеството – гарант
„Фератум банк“. Вследствие на това, дружеството – гарант погасило дължимата
сума в пълен размер на „Фератум България“ЕООД, което встъпило в правата на
кредитор. Датата на последната вноска по кредита била 12.12.2016г., поради
което вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата. По силата на
Общите условия на договора, в случай че кредитополучателят изпаднел в забава и
не върнел, която и да е от дължимите вноски на кредита в срок до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислявала такса според просрочието – в
случая в размер на 100,00 лв. На 01.12.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужени потребителски кредити /цесия/ и приложение към
него, между ищеца и „Фератум Банк“ЕООД, по силата на който вземането срещу
ответника било прехвърлено н всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
За дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
връчено при условията на чл47 ал.5 ГПК.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 600,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното му погасяване; 102,00 лв. – договорна лихва за периода от 16.04.2018г. до
12.12.2016г.; 100,00 лв. –
административна такса за събиране на вземането; 408,00 лв. – такса за гаранция; 29,04 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода
13.12.2016г. – 17.05.2018г. Претендира се и заплащане на направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78
ал.8 ГПК в размер на 350,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е представил писмен отговор.
В
първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 17.01.2019г., ищецът,
чрез писмено становище на пълномощника си юрисконсулт Д. А., прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът не се явява лично и не изпраща представител.
Въз основа на
направеното от ищеца искане, с протоколно определение от 17.01.2019г. е приета
за разглеждане претенция по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът В.Г.Г. е
получил редовно препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Получил
е редовно и съобщение, с което е уведомен относно възможността за постановяване
на неприсъствено решение, ако не представи отговор в указания срок и не изпрати
представител в първото заседание по делото, без да направи искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба и не
се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено на 17.01.2019г., като
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно с това, с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
доказателства /заверено копие на договор за кредит №360383/17.03.2016г.; Общи
условия към договор за гаранция; заверено копие на договор за покупко –
продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г.; заверено
копие на потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД;
заверено копие на уведомление до В.Г.Г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД/, съдът счита предявеният по делото иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице процесуалните предпоставки на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 600,00 лв. – главница по договор за кредит №360383/17.03.2016г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.05.2018г. до
окончателното му погасяване; 102,00 лв.
– договорна лихва за периода от 16.04.2018г. до 12.12.2016г.; 100,00 лв. – административна такса за
събиране на вземането; 408,00 лв. –
такса за гаранция; 29,04 лв. –
мораторна лихва върху непогасената главница за периода 13.12.2016г. –
17.05.2018г., за което е издадена заповед №117/30.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №192/2018г.
по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 75,00 лв. - направени разноски в заповедното
производство, от които 25,00 лв. внесена ДТ и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъдат
осъден да му заплати сумата от 125,00 лв. - направени разноски в настоящото
исково производство, от които 25,00 лв. внесена ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Юрисконсултското
възнаграждение е претендирано от ищеца в размер на 350,00 лв., докато съгласно чл.78
ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв. С оглед
правната и фактическа сложност на делото и най-вече, че делото е постановено
неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния предвиден в закона
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.Г.Г., с ЕГН **********,***,
че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, представлявано от Н.И.С. и Т.Я.К./заедно
и поотделно/,
следните суми: 600,00 лв. /шестстотин
лева и 00 ст./ – главница по договор за кредит №360383/17.03.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 29.05.2018г. до окончателното му
погасяване; 102,00 лв. /сто и два
лева и 00 ст./ – договорна лихва за периода от 16.04.2018г. до 12.12.2016г.; 100,00 лв. /сто лева и 00 ст./ –
административна такса за събиране на вземането; 408,00 лв. /четиристотин и осем лева и 00 ст./ – такса за гаранция;
29,04 лв. /двадесет и девет лева и
04 ст./ – мораторна лихва върху непогасената главница за периода 13.12.2016г. –
17.05.2018г., за което е издадена заповед №117/30.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №192/2018г.
по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин,
представлявано от Н.И.С. и Т.Я.К./заедно и поотделно/, сумата от 75,00 лв. /седемдесет и пет лева и 00
ст./ - направени разноски в заповедното производство, от които 25,00 лв.
внесена ДТ и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК
вр. чл.37 ЗПП вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА В.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин,
представлявано от Н.И.С. и Т.Я.К./заедно и поотделно/, сумата от 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева и
00 ст./- направени разноски в настоящото исково производство, от които 25,00
лв. внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. по чл.78
ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: