Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
22.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Делян Димитров от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия
Сн.Чолакова КАНД № 251 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „К.3.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***,
депозирана чрез адв. Б.Б. от ШАК, със съдебен адрес гр.Шумен, ул. Добри Войников
№ 9-13, ет.3, кантора 32, срещу Решение № 260048 от 07.10.2020г., постановено
по АНД № 707/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен
акт е изменено Наказателно постановление №27-0001021/12.03.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен,
с което на основание чл.414, ал.1 от КТ, на „К.3.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от
Кодекса на труда (КТ), във вр.с чл.7 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги (обн.ДВ бр.2/2017г.), като размерът на наложената имуществена санкция е
намален на 1 500 лева. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“, град Шумен деловодни разноски в размер на 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение
поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Застъпва се тезата, че по делото не е доказано
осъществяването на нарушението на посочената в НП дата – 02.07.2019г.,
доколкото работникът е постъпил на работа на 03.07.2019г. Навеждат се и
аргументи за неточност на правната квалификация на вмененото на дружеството
неизпълнение на задължение, доколкото в КТ липсвала разпоредбата, посочена в НП
- чл.121а, ал.1, т.1а, респективно санкционираното лице не е разбрало коя правна
норма е нарушило. Твърди се, че липсват доказателства, че действително
работникът е бил изпратен в командировка през месец юли 2019г. в Кралство
Белгия. Излагат се и доводи за маловажност на санкционираната деятелност,
доколкото същата се отличава с ниска обществена опасност и в резултат на същата не са
настъпили вредни последици. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново решение
по съществото на спора, отменящо измененото от районния съд наказателно
постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не изпраща представител. От процесуалния му представител адвокат Б.Б. е
депозирано писмено становище с рег.№ ДА-01-199/18.01.2021г. по описа на ШАдмС,
в което последният сочи, че поддържа жалбата по всички изложени в нея
съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна – Дирекция
„Инспекция по труда“, град Шумен, в писмен отговор с рег.№ ДА-01-2914/26.11.2020г. по описа на
ШАдмС, депозиран от процесуалния й представител юрисконсулт Д.В.-И., оспорва
жалбата, отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното открито
съдебно заседание, редовно призована, ответната страна не изпраща представител.
От процесуалния й представител е депозирана молба рег.№ ДА-01-146/13.01.2021г.
по описа на ШАдмС, в която се излагат аргументи за неоснователност на
касационната жалба и се поддържа становището, обективирано в писмения отговор.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество -
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление №27-0001021/12.03.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.1 от КТ, във вр.с чл.414, ал.1
от КТ, на „К.3.“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.121а, ал.1,
т.1а и ал.8 от КТ, във вр.с чл.7 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна следното: На 07.02.2020г. била извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от служители при Дирекция
“Инспекция по труда”, гр.Шумен на дружеството – касационен жалбоподател, при
която било установено, че последното, в качеството на работодател, при
осъществяване на дейността си, в рамките на предоставяне на услуга е допуснал
командироване на лицето С.А.Н.на длъжност „общ работник в строителството“,
считано от 02.07.2019 г. в гр.Лиеж, Кралство Белгия, без да е сключил с него по
установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание. Във връзка с
констатиранотобили снети писмени обяснения от пълномощник на дружеството по
реда на чл.402 ал.1, т.2 от КТ, в които било посочено, че с командированите
лица няма сключени споразумения за командироване, но полагащите им се
възнаграждения се изплащат редовно, в брой. Резултатите от проверката били
надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2004063, в който
нарушението било посочено по т.5. Протоколът бил връчен на 12.02.2020г. на управителя
на дружеството.
На същата дата срещу дружеството
бил съставен Акт за установяване на административното нарушение № 27-0001021, в
който било посочено, че при осъществяване на дейността си, в качеството си на
работодател, последното е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство -
чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а, ал.1, т.1а
и ал.8 от КТ - с това, че е допуснало командироване
на работник, считано от 02.07.2019 г. в гр.Лиеж, Кралство Белгия, без да е
сключило с него по установения ред споразумение за командироване с
регламентирано съдържание. Актът бил съставен в присъствие на представляващия
дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие жалбоподателят не
се е възползвал от законното си право в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да
депозира писмени възражения.
По отношение на дадените на
дружеството предписания с горепосочения протокол, на 26.02.2020г. от страна на
дружеството – касационен жалбоподател било депозирано уведомление до Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Шумен, че са
изпълнени дадените предписания, като към същото е приложено и сключено
допълнително споразумение от 02.07.2019г. за командироване в чужбина към трудов
договор № 08/01.07.2019г. с работника С.А.Н., касаещо командироване на
лицето за периода от 20.02.2020г. до 30.02.2020г.
На 12.03.2020г. въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ, наложил на дружеството имуществена санкция в размер
2000 лева за нарушение на чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ, във връзка с чл.7
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
За да постанови крайния си акт,
съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд е посочил, че от доказателствата по делото, сред които и разпит
на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Шумен, извършили
проверката, безспорно се установява, че дружеството – касационен жалбоподател е
осъществило вмененото му неизпълнение на задължение, изразяващо се в това, че в качеството си на
работодател, като е допуснало командироване на
работника С.Н.в гр.Лиеж, Кралство Белгия, считано от 02.07.2019 г., без със
същия да е сключено споразумение за командироване с посоченото в разпоредбата
на чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съдържание, е
осъществило от обективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата
на чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.7 от с.н.. Решаващият съд е
извел и извод за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на
приложения административнонаказателен състав, но е счел, че размерът на
наложената санкция не е определен при правилна индивидуализация на наказанието,
поради което я е намалил в законоустановения минимум, предвиден в чл.414 ал.1
от КТ – 1500 лева. Въззивният съд се е произнесъл по всички направени пред него
възражения по същество на спора в открито съдебно заседание, включително и по
отношение на датата на възникване на трудовото правоотношение, съответно относно
релевантния момент на сключване на споразумение.
Касационната
съдебна инстанция в настоящия си състав намира, че въззивният съд е направил
обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка,
респективно на тази база е извел правилни и законосъобразни правни изводи в
постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло
преповтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Касационният съдебен състав не
споделя релевирания от касатора довод за допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57 ,т.6 от ЗАНН при съставяне на АУАН и
НП, накърняващо правото на защита на „К.3.“ЕООД. Както в АУАН, така и в НП е
налице пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е
било извършено, и не е налице твърдяната от дееца неяснота за какво нарушение е
ангажирана отговорността му, предвид неточното посочване на разпоредбата на
чл.121а, ал.1, т.1а, каквато липсвала в КТ. Действително т.1а е непълно
изписана, доколкото се касае за буква „а“ на т.1 на чл.121а, ал.1 от КТ, но
непрецизният начин на формулиране не е довел до неразбиране на нарушението, доколкото
разпоредбата на текста касае понятието командироване на работници, относно
което между страните не се спори, че е налице в настоящия казус. Цитираната
разпоредба, заедно с другата посочена такава - ал.8 на чл.121а от КТ, са
препращащи. Фактическият състав на дължимото от работодателя поведение са
намира в чл.7 от Наредбата за условията
и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, съгласно който не се допуска командироване или
изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл.2,
ал.1 от с.н.
Настоящата касационна инстанция
приема, че с оглед приобщените доказателства и доказателствени средства, по
категоричен начин е установен фактът на командироване на работника, без да има
сключено с него споразумение към датата на командироването – 02.07.2019г.,
осъществено по силата на Заповед за командировка в чужбина №2/02.07.2019г.,
приложена на стр.26 от въззивното дело. Противното
становище, застъпено от касатора, за възникнало трудово правоотношение на 03.07.2019г.,
не намира опора в приобщените доказателства, включително в представеното от
него в изпълнение на предписанията, допълнително споразумение към трудовия
договор на работника, което е с дата 02.07.2019г. Датата на постъпване на
работа по чл.8 от трудовия договор, няма отношение към датата на възникване на
трудово правоотношение, която е датата на сключване на трудовия договор - 01.07.2019г.
Съгласно чл.61 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя,
и работодателя, преди постъпването му на работа, което следва да се осъществи в
едноседмичния срок по чл.63, ал.3 и ал.4 от КТ, което е началния момент на
изпълнението на задълженията по трудовия договор, а не на самото трудово
правоотношение.
Относно възражението, че няма
доказателства, че работникът С.Н.е бил изпратен в командировка през месец юли
2019г., съдът намира същото за неоснователно. По делото са приобщени писмени
доказателства за това обстоятелство, изготвени от самия касатор. В тази връзка
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ, която
предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена
сила до доказване на противното, което не е установено в настоящия казус.
Съдът намира, че правилно е прието от
наказващия орган, че не са налице предпоставките за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по чл. 415в, ал.1 от КТ, доколкото
нарушението е било осъществено преди командироването на работника и не е могло
да бъде отстранено своевременно. Твърдението, че не са настъпили вреди за
работника не може да бъде споделено, предвид липсата на дадено от всички страни
по трудовото правоотношение съгласие относно конкретните параметри на
командироването, нормативно установени от законодателя в чл.2, ал.2 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, като характер и място на работа,
условия за полагане на извънреден труд и др.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. Правилно от въззивния съд е
съобразена относимата санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ и липсата на
други установени нарушения на трудовото законодателство от дружеството, с оглед
на което наложената санкция е намалена до минимално установения размер от 1 500 лева.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63, ал. 3 от ЗАНН, в
размер на 100 лева - на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260048 от 07.10.2020 г., постановено по АНД №707/2020 г. по описа на Районен съд - град Шумен.
ОСЪЖДА
„К.3.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано от Й.С.М., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.01.2021 г.