О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 25.03.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 528 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни
жалби, както следва:
1/ жалба на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. срещу Решение № 5134 от 12.12.2018г. по
гр.д. № 796/2018г. по описа на ВРС, ХXХIV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД въззивниците са осъдени да заплатят на Д.В.М.
с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 7
572.44 /седем хиляди петстотин седемдесет и два лв. и четиридесет и четири ст./
лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствените
на ищцата ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Монев”, №
7, ет. 2, с площ от 121.30 кв.м., за периода от 23.04.2015г. до 17.01.2018г.,
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводтствените правила и необоснованост. Неправилен е извода на ВРС, че
ищцата е собственик на ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот. Действително
тя не би могла да е собственик на повече от ½ ид.ч. от процесното
жилище, тъй като сградата, в която то се намира е построена в ПИ с ид.
10135.5504.310, който към момента на построяване на сградата се е притежавал в
равни дялове от бащата на ищцата В. М. и
нейния чичо К. М.. Ето защо по приращение, построената
в имота сграда и всички обекти в нея също следва да са придобити в равни дялове
от собствениците на земята. Ето защо ищцата няма право на обезщетение за повече
от ½ от имота. Наред с това неправилно е определен размера на дължимото
обезщетение за лишаване от ползването му за исковия период – заключението на
първата СОЕ не е оспорено от ищцата. Същото е оспорено като завишено именно от
ответниците – въззивници, по чието искане е допусната повторната СОЕ, съгласно
заключението на която е определена по-високата наемна цена. С оглед
процесуалното поведение на ищцата, съдът немотивирано кредитирал заключението
на повторната СОЕ, а не това на неоспореното от ищцата по първоначалната СОЕ. В
тази връзка считат, че съдът не е имал основание да предпочете заключението по
повторната експертиза, пред това на основната. Разликата между двете е
единствено в подбраните от експертите оферти от сайтове за недвижими имоти, а
доколкото безспорно ответниците сами са оборудвали и обзавели жилището, то
направените от тях разходи в тази насока следва да се приспаднат от наемната
цена най-малко с 8%, а не както ВРС е приел отчислението от 6.5%. Молят в тази
връзка за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение
съразмерно с наемната цена за исковия период, установено със заключението на
първата експертиза, намалено с 8% за необзаведено жилище, дължимо за
собственост от ½, респ. 3/4.
В отговор на жалбата Д.М. оспорва
доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на решението в обжалваната част. Сочи, че правото й на собственост в обем
¾ ид.ч. е установено със СПН в отношенията между страните с влязло в
сила решение и този въпрос не може да се пререшава, дори и влязлото в сила
решение да е неправилно. Неправилното решение е валидно и поражда присъщите на
решението правни последици, в т.ч. и СПН. Размера на обезщетението от друга
страна е правилно определен от решаващия състав. Моли в тази връзка решението
да се потвърди.
2/
жалба от Д.В.М. срещу Решение №
5134 от 12.12.2018г. по гр.д. № 796/2018г. по описа на ВРС, ХXХIV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивницата срещу С.Т.Ч.
с ЕГН ********** и Б.Д.Ч. с ЕГН **********,*** искове за заплащане на сумата от
2 889.56 лева, претендирана като
обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на ¼ ид.ч. от недвижим
имот, представляващ апартамент с идентификатор 10135.5504.310.1.2, находящ се в
гр. Варна, ул. „Атанас Монев”, № 7, ет. 2, с площ от 121.30 кв.м, в качеството
й на владелец на същата част по предварителен договор за замяна от 05.02.2012г.
Жалбата е основана на доводи за
неправилност, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуални
норми и необоснованост. Установено
е по делото, че собственици на процесния имот на основание приращение и
наследствено правоприемство са К. М. и Д.М..
Неправилен е извода на ВРС, че предаване на владението по предварителния
договор може да се извърши само чрез предаване на фактическата власт.
Предаването на владението е неформален акт. Владението е елемент от
наследствената маса и се придобиване също с приемане на наследството. След
приемане на наследството наследникът продължава владението на наследодателя и
то от момента на откриване на наследството. Д. и К. М. са владелци съответно на
придобитите идеални части, което владение не осъществяват лично. Неправилни в тази
насока са изводите на ВРС, че за процесния период Ч. не са имали съзнанието, че държат
чужда вещ и че я държат за собствениците й. Макар предварителният договор да
има само облигационно действие, когато въз основа на него е предадено
владението, законът приравнява този владелец на добросъвестния такъв и същия
придобива добивите и ползите от вещта. Този владелец има право на обезщетение
за ползите, от които е бил лишен и не разполага с друг иск към третото лице,
което без основание се намира в имота. Ето защо може да търси обезщетение по
правилата на чл. 59 от ЗЗД. Ако обезщетението по чл. 59 от ЗЗД бъде присъдено
на собственика, а не на владелеца, то ще е налице неоснователно обогатяване на
собственика, предал владението с предварителен договор за сметка на владелеца.
В този смисъл счита, че е материалноправно легитимирана да предяви иск за
неоснователно обогатяване в качеството й на владелец на ¼ ид.ч. от
процесния имот. Доколкото в случая липсват твърдения, че К. М. не е изпълнил договорно задължение
или че ответниците са платили обезщетение за процесния период на К. М., то съдът е излязъл извън предмета
на спора, очертан от страните. Моли в тази връзка да се отмени решението в
обжалваната част, като предявеният иск бъде уважен в цялост – ответниците бъдат
осъдени да заплатят сумата от 2 889.56 лв., обезщетение за лишаване от
ползване на ¼ ид.ч. от имота, в качеството й на владелец по
предварителен договор за замяна от 05.02.2012г.
В отговор на жалбата С. и Б. Ч. оспорват доводите в нея. Твърдят,
че въззивницата допуска смесване на владението, като упражняване на фактическа
власт и правото на владение, като едно от правомощията на собственика.
Предаване на фактическата власт върху вещ не може да бъде извършено от собственика,
ако той самият не упражнява същата. Владението като упражняване на фактическа
власт върху имота, като фактическо положение, не е част и от наследствената
маса. По делото не е установено ищцата, нито праводателят й някога да са
упражнявали фактическа власт върху имота, нито предаването на тази власт, което
не се установява с факта на сключен предварителен договор, който няма
достоверна дата. Владението като фактическо състояние може да бъде предадено
само с фактически действия, каквито по делото не са установени, както не е
доказана и материалноправната легитимация на ищцата. Молят в тази насока в тази
част решението да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими.
Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбите не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
08.04.2019г. от 09:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.