РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 17.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно-наказателно дело № 203 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Ловеч, срещу Решение № 260016 от 13.10.2020 година, постановено по наказателно
административен характер дело № 50 по описа за 2020 година на Районен съд /РС/ –
Луковит, с което решаващият състав е отменил Наказателно постановление № 11-0001267
от 17.01.2020 година на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Ловеч.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е
постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в
противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че с протокола за даване
на задължителни предписания, е разпоредено отстраняване на няколко отделни
нарушения, поради което неизпълнението на всяко едно отделно предписание,
независимо от останалите, съставлява самостоятелно нарушение, което на
основание чл.18 от ЗАНН изисква налагане на наказание за всяко едно от тях.
Излага се, че неправилно районния съд е приел, че влезлият в сила индивидуален
административен акт – предписание, подлежи на изпълнение, като неизпълнението
му частично или изцяло подлежи на една санкция. Претендира се отмяна на
решението на РС Луковит и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Представени са писмени бележки, с които се
излагат съображения по същество на спора.
Ответникът
„Манева
Томик” ООД представлявано от управителя Т.И.М., редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява. Представено е писмено становище, с което се
излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Участващият в касационното производство
прокурор от Окръжна
прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да отстане в сила постановения съдебен акт, като правилен.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на
страните и като извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд -Луковит, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за
неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с
чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора
основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз
основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 30.09.2019 г. служители на
ДИТ Ловеч извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и
условията на труд в експлоатирания от „Манева Томик“ ООД обект – шивашки цех
находящ се в гр. Луковит на ул. „Момчилец“ №14. В хода на проверката били
установени нарушения, засягащи правата на осем работника да получат обезщетение
при прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл.327 ал.1 т.2 от Кодекса
на труда /КТ/, а именно обезщетения по чл.221 ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор и по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск. Констатираните нарушения били отразени в Протокол за
извършената проверка изх. № ПР1931208, в т.3 от който е описано нарушението
относно Б.И.М..
На дружеството в качеството му на
работодател е дадено предписание в срок до 28.10.2019 г. да заплати дължимите
обезщетения по чл.221 ал.1 КТ и по чл.224 ал.1 от КТ на всеки от осемте
работника, описани в 15 точки, всяка от които се отнася до конкретен работник и
обезщетение. Предписанието по т.5 е да се изплати дължимото обезщетение по
чл.221 ал.1 от КТ на Б.И.М. в брутен размер на 600,32 лева. Предписанието не е
било оспорено и е влязло в сила на 14.10.2019г.
От извършената от служителите служителите
на ДИТ Ловеч проверка на 12.11.2019г. и 21.11.2019г. по изпълнение на даденото
предписание и от обясненията от управителя на дружеството било установено, че
предписанието не е изпълнено, тъй като дружеството имало финансови затруднения.
На 05.12.2019г. на „Манева Томик“ ООД били съставени общо 15 акта, включително процесният
АУАН № 11-0001267, в който са описани горните обстоятелства по проверките и
неплащането на обезщетение на работничката Б.И.М.. Актът е подписан без
възражения от управителя на дружеството и му е връчен на същата дата. Въз
основа на така съставения АУАН е постановено обжалваното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица
в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити. За да
отмени НП, въззивният съд приел, че същото е постановено в нарушение на
материалния закон, тъй като разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ касае
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган във всички или
някои негови части. Констатираното нарушение следва да се санкционира с
издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за всяко едно
констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано в
предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на
основание чл.415 ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание.
Решението е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя
изцяло от настоящият
касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Районният съд е събрал по предвидения процесуален
ред и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства,
обсъдил е релевантните факти с отношение
към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл.415
от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 10 000 лв.
Настоящият състав споделя извода на районния съд,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като противоречи
на целите на чл.415 ал.1 във вр. с чл.224 ал.1 и чл.221 ал.1 от КТ да бъдат
удовлетворени вземанията на работниците, като предписаното по същността си представлява
един единствен индивидуален административен акт. При фактическата установеност
за дадена едно предписание за изплащане на парични обезщетения по горните
разпоредби на осем работнички, то неизпълнението на предписанието спрямо тези
служители /изцяло или частично/ следва да се счита за едно нарушение, а не за
петнадесет отделни нарушения. Административно - наказващият орган е издал
множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на
работодателя да изплати паричните обезщетения, което е незаконосъобразно. В
този смисъл е правилен изводът на районния съд, че така издаденото наказателно
постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде
отменено. НП противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН,
тъй като с незаконосъобразното налагане на петнадесет имуществени санкции от по
1 500 лв. работодателят не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо
затруднение да изпълни задълженията си към работниците и служителите.
Безспорно функцията на
предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на
трудовото законодателство, като целта е да се изплатят паричните обезщетения на
работниците. По тази причина, когато констатира нарушения, органът може да не
наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде
предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на работодателя
да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание като
индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение. Налагането на наказание за неизпълнение на
предписанието за всяко едно констатирано в него нарушение, еднакво по вид,
освен че е незаконосъобразно, не би довело до целения с предписанието резултат,
а именно да се изплатят задълженията, тъй като ще утежни финансовото положение
на дружеството с нови задължения, които нормативно са привилегировани спрямо
вземанията на работниците и служителите за престиран труд.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
По изложените съображения, настоящият състав, при
извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице
касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260016 от 13.10.2020 година, постановено по административно-наказателно
дело № 50 по
описа за 2020 година на
Районен съд Луковит.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.