РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Карлово, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101285 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен
от П. А. Ш., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. В., обл. П., комплекс
„К.“, бл. №**, вx.*, eт.*, aп.**, в качеството на майка и законен представител
на Г. А. П., ЕГН: **********, чрез адв. С. П. - К. против А. В. П., ЕГН:
**********, от гр. С., ул. „Г.. А.“ №*.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 19.12.2014 г.
Решение №250/16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 1587/2013 г. по описа
на К. р. с., ответникът е осъден да заплаща на П. А. Ш., в качеството на майка
и законен представител на малолетното им дете Г. А. П., родено на
***********г., месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от
16.12.2013 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Твърди се, че от присъждането на издръжката изминал
продължителен период от време, през който значително нараснали нуждите
на детето и се променили възможностите на родителите да осигуряват
издръжката му.
1
Детето било на **години и през учебната ***-****г. щяло да бъде в
*********клас. За подготовката му за миналата учебна година майката
направила съществени разходи на приблизителна стойност 650 лв. за
закупуване на нови дрехи, обувки, маратонки, спортни екипи, учебни
пособия, раница и др. По време на училище всеки ден му давала джобни пари
за закуски и напитки, най-малко по 5 лв. на ден. Предстояла подготовката за
новата учебна година, като разходите щели да са по-големи, предвид
нарасналите цени на всички стоки и услуги. Почти всеки месец се налагало да
му закупува дрехи, обувки и маратонки, тъй като бързо растял в тази възраст.
Разходите за това били около 150-200 лв. Детето ползвало мобилен телефон,
който бил закупен на лизинг, с месечна вноска към оператора в общ размер 65
лв., включваща лизинговата вноска със застраховка и цената на телефонните
услуги, вкл. интернет. За лятната ваканция му закупила с финансовата помощ
на баба му колело за 450 лв. и ховърборд за 150 лв. Купили и бутонки, за да
играе футбол, които били на стойност 140 лв. През миналата учебна година се
провели четири екскурзии, организирани от училище, за всяка от които
майката платила по 12-15 лв., като отделно за храна и други разходи давала
по 20-40 лв.
Твърди се, че детето има здравословни проблеми, които налагат
лечение с медикаменти, медицински прегледи, закупуване на помощни
средства. Същото страдало от астма от 7-8 години, винаги трябвало да има на
разположение две помпи с лекарство, които били на стойност по 40 лв. всяка.
Отделно майката плащала за витамини и добавки по 50 лв. месечно, при
пристъпи ползвал инхалатор. За лекарствата заплащала по 60 лв. на месец, а
отделно при простуда, когато е наложително да приема антибиотици, да
ползва капки за нос и др. медикаменти, плащала около 150 лв. за курс на
лечение. Здравната каса заплащала на година само за две помпи с лекарството
на обща стойност 30 лв.
Тъй като детето имало проблеми и с очите, на всеки 6 месеца ходели
на медицински преглед в гр. К., за който плащала по 50 лв. Тъй като
диоптрите непрекъснато се вдигали, се налагало да закупува очила, които на
година стрували около 500 лв.
С детето живеели в жилище, собственост на майката на П. А. Ш..
През зимния сезон отоплението в него било с климатици, като месечният
2
разход за ел. енергия бил около 270 лв., а през останалото време – около 130
лв. Ползвали кабелна телевизия и интернет на обща стойност 48 лв. За храна
на месец плащала около 300-400 лв.
П. А. Ш. работела във „***“ ЕАД - гр. С. и получавала трудово
възнаграждение под средното за страната. Други доходи нямала. Не
притежавала недвижими имоти, от които да реализира такива под формата на
наем, аренда и други.
Ответникът бил работоспособен, от 2019 г. трайно живеел във В.,
работел в предприятие за метални изделия, получавал добри доходи, нямал
задължение за издръжка към други лица, поради което имал възможност да
заплаща по-висока издръжка за детето. Издръжката, която той заплащал към
момента, не била съобразена с неговите възможности и най-вече с нуждите на
детето, като същата била под гарантирания минимален размер, определен с
чл. 142, ал. 2 от СК.
С оглед горното, за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на
определената с Решение № 250/16.06.2014 г., постановено по гр. дело №
1587/2013 г. на PC К. издръжка, която ответникът следва да заплаща на детето
си Г. А. П., като я УВЕЛИЧИ от 150.00 лева на 400.00 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до окончателното
плащане. Претендират се направените по делото разноски.
Oтветникът, чрез пълномощника си адв. Е. П., оспорва иска по
размер.
Не оспорва, че той и П. А. Ш. са родители на малолетното дете Г. А.
П., както и това, че с влязло в сила Решение по гр. дело № 1587/2013год. на К.
р. с. е осъден да плаща на малолетния си син, чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 16.12.2013
год. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Не оспорва, че от присъждане на тази издръжка е изминал
значителен период от време, през който са се увеличили нуждите на сина им.
3
Не оспорва и това, че от 2019 г. трайно се е установил и живее във В..
Ответникът оспорва размера на твърдените от ищцата разходи.
Твърди, че му е трудно да прецени какви дрехи и обувки купува
ищцата за сина им, но било факт, че когато той идвал при баща си или при
баба си по бащина линия, винаги бил със стари и умалели дрехи. Не оспорва
това, че ищцата е закупила бутонки на сина им, но доколкото знаел от самото
дете, тези бутонки си стояли неизползвани, тъй като то не обичало да
спортува, а било отдадено изцяло на телефона си.
Оспорва твърдението на ищцата, че плащала по 50 лв. за
медицински преглед на очите на сина им в гр. К., както и твърдението й, че
очилата му на година стрували по около 500 лв. От писмените доказателства,
представени от самата ищца с исковата молба било видно, че очилата на Г.
струват 158 лв., при това той тези очила не ги носел. Освен това ноторно било
известно, че офталмолозите в К. работят по Здравна каса, тъй че следвало
прегледите на Г. да бъдат напълно безплатни, ако се вземе направление от
личния лекар.
В исковата молба се твърдяло, че ищцата била закупила телефон на
сина им, лизинговата вноска за който била в размер на 65 лв. Това не било
вярно. Ответникът представя Договор за лизинг, фактура и приемо -
предавателен протокол от 11.04.2022 г., от които било видно, че той закупил
този телефон на сина им. Наред с телефона му купил таблет, две тротинетки и
велосипед. Купувал дрехи и обувки от А., които изпращал за сина си, но за
съжаление никога не го бил виждал с тези дрехи. Ответникът подчертава, че
никога не бил отказвал допълнителни средства на ищцата, когато искала
такива.
В исковата молба ищцата премълчала това, че в жилището, в което
живее със сина им, живеели също така майка й и нейният приятел. Т. е.,
логично било разходите на това домакинство да се поделят между тримата
възрастни. Доколкото на ответника било известно, през зимата те се
отоплявали не с климатици, а с печка на дърва и въглища. Освен това от
представеното с исковата молба удостоверение било видно, че ищцата
получава БТВ не под средното за страната, а около него.
Ответникът представя извлечение от банковата си сметка за периода
от 31.01.2023 г. до 31.07.2023 г. От същото било видно, че за този период
4
получавал трудово възнаграждение средно по 1608,30 британски паунда на
месец. Всяка седмица плащал по 80 паунда наем, т.е. 360 паунда на месец.
Допълнително имал разходи от около 160 паунда на месец за ток и газ.
Плащал и общинската такса, която била в размер на 120 паунда на месец. Към
тези регулярни разходи следвало да се добавият и разходите за гориво – по
около 45-50 паунда на седмица, тъй като единственият начин да ходи на
работа бил с автомобил, нямал друг удобен превоз. С останалите средства
покривал разходите си за храна, дрехи – включително за сина си, дребни
развлечения. Спестеното използвал, за да покрие разходите по пътуванията
си до Б..
Ответникът счита, че това банково извлечение напълно опровергава
легендите за огромните доходи и благоденствие на работещите във В..
Особено в последните години, в които животът там поскъпнал много повече
от този в Б. .
Твърди, че напълно осъзнава своята отговорност като родител. Но
счита, че претендираният размер на издръжка за детето е силно завишен,
несъобразен с неговите реални нужди и доходите на ответника. Моли съда да
определи издръжка в размер по-нисък от претендирания и да му присъди по
съразмерност разноските по делото
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представенoто удостоверение за
раждане, че П. А. Ш. и А. В. П. са родители на малолетния Г. А. П..
Безспорно е също така и се установява от приложеното в препис
Решение №250/16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 1587/2013 г. по описа
на К. р. с., потвърдено с Решение №1893/07.11.2014 г. по възз. гр. д.
№2605/2014 г. на ОС П., че упражняването на родителските права по
отношение на детето Г. А. П. е предоставено на майката и местоживеенето му
е определено при нея. Бащата е осъден да заплаща на П. А. Ш., в качеството
на майка и законен представител на малолетното дете Г. А. П., месечна
издръжка в размер на 150.00 лв., считано от 16.12.2013 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
5
От представеното Удостоверение изх. № 40/18.07.2023 г. на
Кметство с. В. е видно, че от 18.07.2023 г. настоящият адрес на П. А. Ш. е в с.
В., комплекс „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**.
От представената служебна бележка № РД-25-308/27.06.2023 г. от
ОУ „С. С. К. и М.“ – с. В., се установява, че през учебната 2022/2023 г. детето
Г. А. П. е редовен ученик в **клас.
От представеното удостоверение № 4325/21.07.2023 г. е видно, че П.
А. Ш. работи във „***“ ЕАД – гр. С., като за периода м. януари 2023 г. – м.
юни 2023 г., включително, е получила брутно трудово възнаграждение в
размер на общо 9498.86 лева, или средно по 1583.14 лева месечно.
Представени са 2 бр. разписки от „И.“, от които се установява, че за
имота в с. В., комплекс „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, са заплатени ВиК услуги
в размер на 35.48 лева, за отчетен период 10.05.2023 г. – 12.06 2023 г., както и
86.59 лева за потребена електроенергия, за отчетен период 05.06.2023 г. –
04.07.2023 г.
От представените медицински документи – имунизационен паспорт,
епикриза от 27.06.2022 г. на МБАЛ „Д-р К. П.“ – гр. К., рецептурна бланка от
28.05.2022 г. е видно, че през м. юни 2022 г. малолетният Г. А. П. е бил
настанен за лечение на бронхопневмония. Детето е с уточнена диагноза
бронхиална астма, като има проблем и със зрението – на 20.09.2022 г. са му
закупени диоптрични очила на стойност 158.00 лева.
С отговора на исковата молба ответникът представя сервизна карта,
Приложение № 1 към Договор за лизинг от 11.04.2022 г., фактура
№**********/11.04.2022 г., приемо - предавателен протокол от 11.04.2022 г..
От тези писмени доказателства е видно, че на посочената дата ответникът е
закупил на изплащане телефон „S. G. ***“
В превод от английски език е представено и банково извлечение за
периода 31.01.2023 г. – 31.07.2023 г. от сметка на ответника в „С. б.“ – В..
В превод от английски език ответникът е представил доказателства
за битовите разходи, които му се налагат за ползването на жилището в А.:
сметка за електричество – 62.38 лири за м. септември 2023 г.; сметка за
общински данък – 784.49 лири, за периода 19.09.2023 г. – 31.03.2024 г.,
дължима на 6 вноски и такса за телевизионен лиценз, валиден до 23.09.2024 г.
– 159 лири.
6
От представената справка от Агенция по вписванията изх.
№466/11.09.2023 г. се установява, че по партидата на ответника А. В. П. са
констатирани вписвания – продажба през м. ноември 2021 г. на недвижим
имот – апартамент, в гр. П., с площ от 80 кв. м., ведно с прилежаща изба,
който през 2008 г. му е бил дарен.
Представено е от Община К. Удостоверение за облагаеми
имущества и декларирани данни по ЗМДТ, изх. №11-00-62011/13.09.2023 г.,
от което се установява, че ответникът не е задължено лице.
От представената справка от ТД на НАП – гр. П. рег. №11-00-
#1/12.09.2023 г. се установява, че за периода 01.01.2021 г. – 11.09.2023 г. по
отношение на А. В. П. няма подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за
регистрация на трудови договори, нито декларации образец №1 за
осигуряване на лицето.
От свидетелските показания на А. И. Л. се установява, че е майка на
П. А. Ш. и баба по майчина линия на малолетния Г. П.. Баща на детето бил
ответникът, който от 2019 г. се установил във В.. Той и П. Ш. имали връзка
от 2013 г., но живели заедно само около 3 месеца – на квартира в гр. К., след
раждането на сина им. След тези три месеца се разделили, като детето и
майката се установили в дома на свидетелката в с. В.. След заминаването в
чужбина, ответникът виждал много рядко сина си – едва два пъти в годината,
когато се прибирал в Б.. Контактували основно по интернет и по телефона.
След заминаването си, ответникът изпращал дрехи, обувки и подаръци за
сина си, но през последната година и половина единствено плащал
присъдената издръжка от 150 лева. Тази сума била крайно недостатъчна на
майката да задоволява нуждите на малолетния и да посреща разходите,
свързани с отглеждането му. Тя работела във „***“ – С. и заплатата й чисто
била около 1100 лева на месец. Г. бил ученик в четвърти клас и всеки ден му
се давали джобни по 10 лева. Значителни били разходите, свързани със
здравословното му състояние. Той бил астматик, като всяка смяна на климата
влошавала здравето му и получавал пристъпи. Често боледувал и се налагало
да остава в болница. Преди 3 г. му бил закупен инхалатор за 170 лева, всеки
месец се купувал „П.“, който струвал 27 лева, а при нужда се купувала и
помпа, на стойност 40 лева. Купували и се и други лекарства –
противоалергични, антибиотици, „У.“, „С.“, хапчета за гърлото, витамини и т.
7
н. Веднъж в месеца провеждали курсове на лечение, като един курс, заедно с
инхалациите струвал 150 лева. Когато трябвало да се прави курс, пътували до
„Е.“ в К.. Нямали кола и плащали по 10 лева за транспорт, както и 10-15 лева
за прегледа. Здравната каса покривала 30 лева, колкото струвало едно от
лекарствата. Детето имало проблем и с очите. Носело очила, които на всеки 6
месеца трябвало да се сменят, в зависимост от диоптъра. Всяка от двете лещи
струвала по 90 лева, а последната рамка на очилата – 180 лева.Битовите
разходи в домакинството се поделяли между свидетелката и дъщеря й. За
последния месец платили 160 лева – ток, 53 лева – вода, 48 лева – интернет и
кабелна телевизия. Купили и 5 кубика дърва за 680 лева, а през зимния
период ел. енергията била около 240 - 270 лева на месец. Г. растял бързо и
често се налагало да му се купуват нови дрехи и обувки През септември
месец майка му купила за училище обувки за 115 лева, кецове за игра за 36
лева, бутонки за футбол за 140 лева. Купила му и колело за 400 лева, както и
електрическа тротинетка за 610 лева, защото всички деца в махалата карали.
Преди 4 години баща му купил колело и тротинтка, но те вече не били
подходящи за него. Детето ползвало телефон, който свидетелката взела на
лизинг. През 2022 г. баща му бил купил телефон, но Г. го счупил. Лизингът се
изплащал от майката – общо 60 лева на месец, заедно с таксата и
застраховката. Преди две години баща му купил „П.“, а за последния рожден
ден – „А.“ втора употреба и „А.“. Г. в момента не ги ползвал, защото заради
някаква игра счупил телевизора с джойстика на „П.“-а. Майка му се обадила
на баща му и разказала какво е станало. След този разговор, бабата по бащина
линия дошла и прибрала подаръците от ответника. Свидетелката не знаела с
какво се занимава бащата на Г. и какви доходи има. За последно го взел за два
дена за рождения му ден, а през лятото го завел в Англия за 10 дена.
От свидетелските показания на З. Н. М. се установява, че е майка на
ответника и баба по бащина линия на детето. Родителите били разделени от
няколко години, като майката и детето живеели в с. В., а бащата от 3 години
пребивавал в А.. Предстояло му да завърши там висшето си образование, след
което имал намерение да се прибере окончателно в Б.. Той често се прибирал
и винаги използвал това време, за да се види със сина си. Не спирал да се
интересува от него, изпращал му дрехи, обувки и подаръци, редовно
превеждал присъдената издръжка. Когато носел дрехи и обувки за Г., те
оставали в дома на свидетелката в Сопот, за да може да го облича, когато й е
8
на гости. Не ги давала на майката, защото детето никога не се връщало с тях,
а го изпращали със окъсели и стари дрехи. Свидетелката и дядото по бащина
линия също му купували дрехи и обувки. През м. октомври го облекли с
дънки, маратонки и анцуг за общо 290 лева, а всяка зима го водели на
почивка. Когато баща му си идвал през лятото, също го водел на почивки.
Купил му таблет, „А.“ и „П.“, но впоследствие накарал свидетелката да ги
прибере, защото му пречели да учи. Психиатрите също казали, че за Г. е по-
добре да спре да ги ползва за известно време. Той имал проблеми, които
възникнали от тази непрекъсната игра на телефон и таблет. Посещавал
психолог, имал отклонения в зрението. Според свидетелката то било
незначително, напоследък не го била виждала да носи очила. Не спортувал
нищо, предпочитал да играе на телефона. Бил астматик,често правел
бронхопневмонии, но свидетелката не го била виждала през последните 3-4
години да ползва помпа. Преди около един месец, докато бил на гости в С., се
наложило да го заведе във „В.“ да му поставят „У.“, защото много кашлял. В
А. баща му работел във фабрика за метали. Свидетелката не знаела какви са
доходите на сина й, но разходите му били значителни – за обучение,
квартира, битови сметки и транспорт. Наемът на квартирата бил 980 паунда и
той го плащал сам, всеки месец. Споделял, че инфлацията там била много
голяма Материалното му състояние явно не било много добро, защото когато
се прибрал последният път, свидетелката заплатила негови разходи за 680
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
– чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК
се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е
единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е
определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
9
обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на
съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата А. В. П. и малолетният му син Г. А. П.,
действащ чрез своята майка и законен представител П. А. Ш.. По делото е
безспорно, че родителските права са предоставени на майката и, че към
момента на завеждане на делото бащата е осъден да заплаща на детето
месечна издръжка от 150 лева.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 195.00 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 497/29.12.2022 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на
чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което дължи издръжка.
В периода от определяне на предходния размер на издръжката до
настоящия момент са изминали повече от девет години, през който период
майката твърди, че са настъпили значителни промени, детето е пораснало и са
нараснали разходите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът счита, че
несъмнено оттогава действително са се увеличили потребностите на детето от
храна, облекло, културни и образователни потребности и здравни услуги,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 150.00 лева
месечно и който размер противоречи на нормативно установения минимум.
Настъпили са съществени промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран и тези изменения имат траен и продължителен
характер. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед
изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка,
така и с оглед възрастта му – понастоящем на 10 години, при която бързо
нарастват неговите духовни и материални потребности, респ. и разходите по
тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности.
Представени са писмени доказателства, че детето е ученик в четвърти клас,
което означава, че са му закупени необходимите за учебния процес учебници
и учебни пособия.
10
Майката е ангажирала доказателства за доходите си, като се
установи, че брутно същите възлизат средно около 1100 лева на месец.
По делото не се събраха доказателства за конкретните доходи на
ответника, но се установи по безспорен начин, че от повече от 4 години се е
установил в А.. Същият ангажира писмени доказателства за значителни
разходи, съпътстващи пребиваването му в чужбина. Същевременно, ноторно
известно е, че получаваните доходи там значително надвишават тези в Б.,
поради което съдът приема, че може да реализира над средните такива за
страната, които за третото тримесечие на 20223 г. са 2 847.43 лева (по данни
на НСИ).
Установи се, че бащата полага достатъчно грижи за сина си, като
изпраща дрехи, обувки и подаръци, освен месечната издръжка от 150 лева.
Въпреки това, така определеният размер на издръжката е крайно
недостатъчен, с оглед специфичните нужди на детето, свързани със
здравословното му състояние. Особено съществен е фактът, че малолетният
страда от хронично заболяване – астма, което безспорно е свързано със
значителни разходи за посещения при лекар, процеждане на курсове и
закупуване на лекарства. Установи се, че малолетният има проблем и със
зрението, което налага да носи очила и съответно – да се закупуват такива.
Съдът приема, че нуждите на малолетния Г. се различават от нуждите на
здраво дете, поради което изискват повече средства за задоволяването им.
Тези разходи няма как да бъдат покривани с получаваните от майката
трудови доходи и плащаната от бащата месечна издръжка от 150 лева, а е
нужно да се определят повече средства от обичайно дължимите.
Имайки предвид горното и като взе предвид възрастта на
малолетния и нуждите му, съдът счита, че за ежемесечната му издръжка са
необходими около 600 лева, от които бащата следва да заплаща 350 лева.
Според съда плащането на тази сума няма да съставлява за него особено
затруднение, като останалата част от издръжката следва да се поеме от
майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. До пълната претендирана сума в размер на 400.00
лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищцата е претендирала разноски по делото и съдът на осн. чл.78,
11
ал.1 от ГПК следва да й присъди такива, съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска, а именно – 400.00 лева за възнаграждение на един
адвокат.
Ответната страна също претендира разноски по делото и такива
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска, т. е. 100.00 лева.
По компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 300.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК
ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в размер на 288.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК, определената с Решение №
250/16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 1587/2013 г. на PC К. издръжка,
която А. В. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Г.. А.“ №*, е осъден да
заплаща на малолетното си дете Г. А. П., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител П. А. Ш., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
с. В., обл. П., комплекс „***“, бл. №**, вx.*, eт.*, aп.**, като я УВЕЛИЧАВА
от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) на 350.00 лв. (триста и петдесет лева)
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 400
лева месечна издръжка ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Г. А.“ №*да
заплати на Г. А. П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
12
представител П. А. Ш., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. В., обл. П.,
комплекс „***“, бл. №**, вx.*, eт.*, aп.**, сумата от 300.00 лв. (триста лева),
представляваща разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Г.. А.“ №*, да
заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт, сумата от 288.00 лв. (двеста осемдесет и осем лева), представляваща
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от днес – 07.12.2023 г.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13