Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1140
гр. Бургас, 02.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа
НАХД № 2625 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.И.К., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 17-0769-006396 от 24.01.2018 г., издадено от
началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1400
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи, че АУАН не е съставен в предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок, тъй
като нарушението е било установено на 24.06.2017 г. , а АУАН е съставен на
01.11.2017 г. Твърди, че не е ясно кога е влязъл в сила електронният фиш, във връзка
с който нарушението се определя като извършено повторно. Счита, че не е налице
повторност, тъй като няма влязло в сила издадено срещу жалбоподателя НП за
превишаване на разрешената скорост с 50 км/ч. С тези доводи моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание
да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.06.2017 г. в 17:07 часа, в гр. Бургас, на път първи
клас Е773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП1,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Ситроен Ц-5” с рег. № ********,
с наказуема скорост 141 км/ч при разрешена скорост за движение до 90 км/ч,
сигнализирана с пътен знак В-26. Скоростта е била установена със стационарна
радарна система за видеоконтрол MULTA RADAR SD
580 със заснета снимка. На 11.08.2017
г. собственикът на автомобила Здравко Димов Димитров подал декларация по чл.
188 ЗДвП, в която посочил, че в деня и часа на нарушението автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя. На 13.10.2017 г. жалбоподателят също подал
декларация с информация по чл. 188 ЗДвП, като декларирал, че той е управлявал
автомобила в деня и часа на нарушението. По тази причина с оглед установеното
нарушение по ЗДвП на жалбоподателя на 01.11.2017 г. бил съставен АУАН. От
извършена справка за водача АНО констатирал, че с електронен фиш № К/1098182, издаден
от ОД на МВР – Бургас жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 02.12.2016 г., същият не е бил
обжалван и е влязъл в сила на 16.12.2016 г. Предвид установените факти АНО
издал наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 6 ЗДвП били наложени наказания глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно
постановление, свидетелските показания на актосъставителя Р.И., 2 броя
декларации по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимка, справка за
собственост на МПС, протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за
сигнализиране по пътищата на територията на гр. Бургас, справка за
нарушител/водач, заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните
работи.
Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя И. изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав
като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че
при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в двата акта деянието
е подробно описано, а именно управление на МПС с превишена скорост от 141 км/ч
при наличие на разрешена 90 км/ч със знак В-26.
Неоснователно е възражението в жалбата
за допуснатото съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, а
именно, че е съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. От
доказателствата по делото се установява, че нарушението е било установено от
мобилна система за видео наблюдение, при което след обработка на заснетите
материали се е извършила справка за собственост на автомобила. След като е било
установено, че лицето Здравко Димов Димитров е собственик на процесния
автомобил му е била изпратена покана да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, за
да посочи кой е управлявал автомобила на датата и в часа на нарушението. Видно
от приложена по делото декларация по чл. 188 ЗДвП същата е била попълнена от Димитров
на 11.08.2017 г., в която е посочил, че жалбоподателят е управлявал автомобила. На
13.10.2017 г. жалбоподателят също подал декларация с информация по чл. 188 ЗДвП, като декларирал, че той е управлявал автомобила в деня и в часа на
нарушението. От подаване на декларациите с данни по чл. 188 ЗДвП водачът -
нарушител се счита установен за контролните органи и следователно от този
момент е започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН 3-месечен срок за
съставяне на АУАН. Декларациите са подадени от собственика и от жалбоподателя
на 11.08.2017 г. и на 13.10.2017 г., а АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен
на 01.11.2017 г., т.е. и от двете дати е спазен предвиденият давностен срок в
чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН.
Касае се за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в
превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен
знак В-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал на 24.06.2017 г. в 17:07 часа, в гр. Бургас, на път първи клас Е773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП1 лек автомобил марка „Ситроен Ц-5” с рег. № ********, с наказуема скорост 141 км/ч при разрешена скорост за движение до 90 км/ч, сигнализирана с пътен знак В-26. Скоростта е била установена с система за видеоконтрол MULTA RADAR SD 580 със заснета снимка, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване л.21) и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол л.22). Собственикът на автомобила и самият жалбоподател са декларирали, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в деня и в часа на констатираното нарушение и по тази причина му е бил съставен АУАН.
След съставяне на акта при извършена справка се е установило, че срещу жалбоподателя имало издаден електронен фиш от ОД на МВР – Бургас отново за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Установило се, че електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 02.12.2016 г. и е влязъл в сила на 16.12.2016 г. Процесното нарушение е било извършено от жалбоподателя на 24.06.2017 г. В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. С електронен фиш № К/1098182, издаден от ОД на МВР – Бургас в сила от 16.12.2016 г. жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а именно за това, че при управление на МПС е превишил разрешената скорост за движение. В едногодишен срок от наказването му с електронен фиш К/1098182, а именно на 24.06.2017 г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. В тази връзка съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение, че и в двата случа на нарушение трябва превишената скорост да е 50 км/ч или нарушението да е по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е санкционна и в нея е предвидено какво наказание следва да се наложи при превишаване на разрешената скорост за движение с 50 км/ч и повече. Самото задължение да се спазва предвидената от ЗДвП разрешена скорост при управление на МПС за водачите е предвидено в чл. 21 ЗДвП. Безспорно по делото се установява, че и в двата случая е нарушена от жалбоподателя именно тази норма. Ето защо АНО правилно е приел, че процесното нарушение се явява повторно извършено.
В АУАН подробно са описани фактическите положения относно извършеното нарушение, а именно мястото и времето на извършване, скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, относно личността на нарушителя. В АУАН обаче не са намерили отражение фактите относно това, че нарушението е било извършено от жалбоподателя в условията на повторност. Тази нередовност в акта на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН е била преодоляна от АНО и тези обстоятелства са били отразени в издаденото наказателно постановление, след като безспорно е било установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В този смисъл е Решение № 1621 от 14.10.2016 г. на Административен съд – Бургас по к.а.н.д. № 1384/2016 г.
В действителност след като обстоятелството за наличие на повторност на извършеното нарушение не е било отразено в АУАН, правото на защита на жалбоподателя е било ограничено единствено поради това, че ако този факт е бил отразен в АУАН, жалбоподателят е можел да изложи възраженията си срещу този факт в предвидения 3-дневен срок от връчване на акта. Срещу този факт (повторността) обаче няма никаква пречка и ограничение жалбоподателят да се защитава и в настоящото производство, като наведе своите възражения, които би релевирал след съставяне на АУАН. Още повече съдът в настоящото производство следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт и извършва цялостна проверка на наказателното постановление, включително и относно наличието на основание, което обуславя повторността. Също така настоящият състав счита, че при извършване на преценка дали едно допуснато процесуално нарушение в администартивнонаказателното производство е съществено и поради допускането му е възникнала неяснота за нарушителя относно това, в извършването на какво нарушение е бил обвинен, не без значение са изложените от нарушителя твърдения. В конкретния казус с подаване на жалбата срещу наказателното постановление жалбоподателят е упражнил правото си на защита и е изложил възраженията си, които би направил, ако обстоятелството, че деянието е било извършено повторно е било отразено в АУАН. Съдът е обсъдил направените възражения и е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че неотразяването на обстоятелството, че нарушението е извършено повторно в АУАН не представлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За установеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1,
т. 6 ЗДвП към датата на нарушението (24.06.2017 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП правилно е била
наложена глоба в двоен размер на предвидената (700 лв.), а именно 1400 лв.,
както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
се управлява МПС за срок от три месеца. Съдът счита, че с така наложените
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0769-006396 от
24.01.2018 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на К.И.К., ЕГН ********** на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1400 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС