№ 14
гр. Провадия , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ в публично заседание на осемнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130100880 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г срещу Ф. М. И., ЕГН: **********
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството - ищец съществуват парични вземания против ответника в размер на
следните суми:
1. сумата от 2167.42 лева, представляваща главница за незаплатена енергия, за което е
издадена фактура № **********/07.06.2019 г., доставена до обект на потребление,
находящ се в гр. Провадия, ул. ***, с абонатен №********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.;
2. сумата от 196.88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 17.06.2019 г. до 05.06.2020 г.;,
за които парични вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 710/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, 3-ти
състав.
Ищецът твърди, че на 31.05.2018 г е била извършена проверка на обект на
потребление, находящ се в гр. Провадия, ул. ***. В тази връзка посочва, че в системата на
„Електроразпределение Север“ АД титуляр на откритата партида с абонатен №********** и
1
клиентски № ********** е вписан Д. П. Г.. Заявява, че електроснабдяваният обект е бил
закупен от ответницата на 17.08.2017 г., но промяна в партидата, водена от ищеца не била
извършена, нито от продавача, нито от купувача. Ищецът ангажира договорната
отговорност на ответника с аргумента, че за процесния период на корекция собственик, вкл.
към момента на извършване на проверката, собственик и ползвател на процесния имот е
ответницата.
Ищецът поддържа тезата, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл.
200, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че при извършената от служители на „Електроразпределение Север“
АД техническа проверка на електромера, са направени замервания с еталонен калибриран
уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания, които не са визуализирани на
дисплея и съответно не са отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско
измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен
протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при
софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3. Със становище на
„Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.3, което е остойностено с издадена от ответника фактура. Счита,
че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за
приложение на корекционната процедура. Посочва се, че електрическата енергия, натрупана
в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя. Навеждат се
доводи, че следва да се приложат субсидиарно разпоредбите, свързани с договора за
покупко-продажба, уредени в ЗЗД.
По същество моли за уважаване на предявените искове. Претендира и присъждането
на сторените по делото разноски. Не оспорва, че е клиент на Енерго-Про Продажби” АД.
Твърди, че откакто е собственик на имота ежемесечно и в срок е заплащал потребената от
него енергия. Оспорва приложимостта на чл. 50 от ПИКЕЕ, както и че не съществува
нормативно основание за извършване на корекция на основание същата разпоредба.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез упълномощения
от него процесуален представеител. Моли за уважаването му, Ответникът не се явява, не се
представлява. Депозира писмено становище, в което моли за отхвърлянето на предявените
искове.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
съдът намира следното от фактическа страна:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ответницата е закупила на 17.08.2017 г. процесния обект на потребление, находящ се в гр.
Провадия, ул. ***, с абонатен №********** и клиентски № **********. Поради тази
причина съдът приема, че ответницата има качеството „потребител“ на ел.енергия въз
основа на валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на
електроенергия в процесния обект на потребление, считано от 17.08.2017 г. От това следва
да се приеме, че за периода от 01.06.2017 г. до 17.08.2017 г., за който ищецът е начислил
ел.енергия, видно от приложената по делото фактура, ответницата не е имала качеството
„потребител“ на ел.енергия, поради което исковата претенция в тази част следва да се
отхвърли само на това основание.
По делото е представен констативен протокол от 31.05.2018 г. от който се установява,
че на адреса на потребление е осъществена дейност по демонтиране на СТИ със следните
показатели към деня на демонтирането: нощна тарифа 1.8.1 – 002208 квч, дневна тарифа –
1.8.2 – 005480 квч, тарифа 1.8.3 – 011837 квч. Демонтираният електромер е бил изпратен за
експертиза в Български институт по метрология, като на мястото на подменения електромер
е поставен нов с показания на видимите регистри – „0“.
В т. 5 от протокола за техническа проверка на БИМ – РО Русе, наименована
„Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е
посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера и че е констатирана преминала енергия на тарифа 3 – 011837.4 квч, която не е
визуализирана на дисплея. Още е констатирано, че измервателният уред съответства на
метрологичните характеристики. Констатациите от метрологичната проверка се
потвърждават и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Съгласно писмено становище, подписано от специалист „ЕК” и от началник отдел
„КЕК” към ответното дружество, е одобрено начисляване допълнително общо количество
ел. енергия в размер на 11837 квч за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г., на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз основа на това е изготвена фактура №
**********/07.06.2019 г. на стойност 2167.42 лева.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. Лидия Босева,
която съдът определя като компетентна и обективна. От нея се установява, че подмененият
електромер параметризиран от производителя да отчита консумираната ел.енергия от
битови абонати по две тарифи - дневна, която се записва в регистър 1.8.2 и нощна тарифа –
в регистър 1.8.1. При нормална работа на измервателния уред, преминалата ел. енергия през
измервателната му система, се визуализира на дисплея и се записва в съответния дневен и
нощен регистър в зависимост от часовата зона, в която е отчетена енергията. Заключението
пояснява, че регистър 1.8.3 отчита, тъй нар. върхова енергия, която е предназначена само за
стопански абонати, което означава, че след като има налични показания в регистър 1.8.3 при
3
битов клиент и тези показания не са визуализирани на дисплея по дневната (1.8.2.) и
нощната (1.8.1) тарифа, то е налице нарушение на нормална работа на измервателния уред.
Експертизата установява, че в регистър 1.8.3, в който е отразена процесната ел. енергия не се
визуализира на дисплея на СТИ, поради което не е била отчитана при редовен отчет,
съответно тази ел.енергия не е била фактурирана и остойностена през отчетния период. В
този смисъл експертизата посочва, че количеството ел.енергия, натрупана в скрития
регистър 1.8.3, е вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация (в тарифната схема) на СТИ.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Комисията за енергийно и водно регулиране е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение
на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На съда е
служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49,
50 и 51 от този акт. Впоследствие последните разпоредби, считано от 23.11.2018 г. също са
отменени по силата на Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. Понастоящем, считано от 30.04.2019г., действат изцяло нови
правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. В параграф 2
от ПЗР от новите ПИКЕЕ, който урежда заварените между клиентите и енергийния
доставчик възникнали отношения по корекция, е посочено, че процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане
на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол. Тоест Новите ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. се
прилагат само за процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени след влизане в сила на тези
правила на 30.04.2019 г. Следователно всички процедури по преизчисляване на количество
електрическа енергия, които са започнали въз основа на констативни протоколи, издадени
преди 30.04.2019г., се уреждат от ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
В случая, към момента на съставяне на процесния констативния протокол на
11.10.2018 г., са действали единствено чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г., поради което съдът намира, че липсва приложима нормативна уредба, по
4
силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (отм. на
14.02.2017г.) са неприложими към настоящия случай, тъй като техническата проверка в
обекта на потребление, извършена на 31.05.2018 г., е след отмяната на тези разпоредби.
Поради това, към момента на проверката, липсва приложима нормативна уредба, по силата
на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.),
регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощно лице
да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от
фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г.) липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) не може да бъде заместена
по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите
чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.), към момента на проверката, не могат
да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на
КЕВР. Разпоредбите на чл.48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират хипотезите, при които може да
бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и
условията за извършване на корекционните процедури при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от
ответника в тази връзка действия към 31.05.2018 г. не са изрично регламентирани от закона.
Доколкото чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.), са също
отменени към момента на извършване на проверката, то доставчикът няма правомощия да
извършва процедура по корекция на друго непредвидено в закона основание, поради което
извършването й няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени
потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на
корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в
присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно
измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите
правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
5
По изложените съображения действащите към момента на извършване на проверката
разпоредби на ПИКЕЕ, в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ищеца, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури -
незаконосъобразни.
Затова и съдът намира, че процесната сума, начислена на посоченото основание, е
недължима от ответника, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати претендираните от ответника разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на направеното възражение от
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира същото за неоснователно
с оглед материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото.
Съобразно изхода на делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г срещу Ф. М. И., ЕГН: **********
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството - ищец съществуват парични вземания против ответника в размер на
следните суми: 1.) сумата от 2167.42 лева, представляваща главница за незаплатена енергия,
за което е издадена фактура № **********/07.06.2019 г., доставена до обект на потребление,
находящ се в гр. Провадия, ул. ***, с абонатен №********** и клиентски № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.; 2.) сумата от 196.88 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 17.06.2019 г. до 05.06.2020 г., за които
парични вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 710/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, 3-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Ф. М. И., ЕГН: **********, сумата от 380.00 лв., представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните;
6
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7