Мотиви: Окръжна прокуратура гр.П. е повдигнала обвинение против П.А.Д. *** за това, че на *** год. на *****, при управляване на МПС /лек
автомобил “Рено 25” с рег.№ ***/ нарушил правилата за движение, а именно: управлявал посоченото
моторно превозно средство в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно 0,83 на хиляда, установено по надлежния ред с химическо изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта с което нарушил чл.5, ал.2, т.З от
ЗДвП /”Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да не управлява пътно
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над 0,5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество”/; движил се с превишена скорост от 118
км/ч. при ограничение от 90 км/ч., с което нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП /”При
избиране на скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: извън населено
място 90 км/ч.”/; навлязъл в
лентата за насрещно движение, с което нарушил и чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП
/ “На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти-
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение...”/ и по
непредпазливост, в пияно състояние, причинил смъртта на две лица- С. П. Ф. и К.
В.Ф., както и увреждания с характер на средна телесна
повреда на М.В.Ф. ***, изразяващи се в счупване на
двете ключици и на лявата лопатка, което е довело до трайно затруднение
движението на двата горни крайника за период от време
2-3 месеца; счупване на четири ребра в ляво, което е довело до трайно
затруднение движението на снагата за период от време 2 месеца; пневмоторакс в
ляво, който причинил разстройство на здравето й временно опасно за живота и
черепно-мозъчна травма изразена със субарахноидален кръвоизлив и контузия на
мозъка довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, като
деянието представлява особено тежък случай- престъпление по чл. 343 ал.4 вр. ал.З предл. 1-во и 5-то б.”а” и б.”б” предл.2-ро вр. ал.1 б.б”
и б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.
Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както
е повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода над средният предвиден в закона размер, при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, след което същото задължително да се редуцира
съгласно разпоредбата на чл.58а НК. Предлага се и налагане на наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок надвишаващ този на наложеното
наказание лишаване от свобода, а гражданските искове да бъдат уважени изцяло.
Частните обвинители и
граждански ищци, чрез своя повереник, предлагат подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение след което му се наложи окончателно наказание
между 6 и 8 години лишаване от свобода. Моли се предявените солидарно
граждански искове да се уважат изцяло, претендират се и направените разноски.
Подсъдимия се признава
за виновен, като в хипотезата на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез процесуалния си
представител изразява становище, че следва да бъде признат за виновен
единствено във връзка с нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 . По отношение на останалите вменени
му нарушения на последно посоченият закон, по подробно изложени доводи, моли да
бъде оправдан. На следващо място, също по подробно изложени съображения се моли
подсъдимият да бъде оправдан във връзка с обвинението за особено тежък случай,
като се счита, че настоящият случай не е такъв. В крайна сметка се иска
налагане на наказание лишаване от свобода в минималният предвиден от закона
размер с приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК.
Окръжният съд след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
По делото е проведено
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 НПК при което подсъдимия
е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
без за тях да се събират доказателства. Тези факти са следните:
Подсъдимият П.А.Д. е **-годишен
и до извършване на престъплението - предмет на настоящия обвинителен акт не е
осъждан.
Правоспособен водач е на МПС-во кат. „В” и „М”, като срещу него има
издавани наказателни постановления за нарушения на разпоредби по ЗДвП.
На *** г. Д. с управляван от него лек автомобил
„Рено 25” с peг. № *** /собственост на свидетелката Л. В./, се движел по *****. Около 19.00 ч. се намирал в *****. Заедно с него- на предната седалка
в автомобила пътувала и майка му- свидетелката С. Д.. Режима на движение в
участъка бил двупосочно платно за движение с по една пътна лента, разделени с
бяла прекъсната линия, обща ширина на пътното платно- 8.20 метра и широчина на
пътната лента по посока на движение на автомобила на обвиняемия- 4.10 метра и
4.10 метра широчина на насрещната лента за движение. Пътните и метеорологични
условия били много добри- прав пътен участък без наклон, суха асфалтова
настилка в добро състояние- без неравности, светло, ясно време с оптимална
видимост.
Подсъдимият управлявал автомобила след употреба на алкохол- 0.83 промила
(лека степен на алкохолно опиване) и с превишена скорост - около 118 км/ч при
разрешена такава (извън населено място и липсата на пътни знаци) - 90 км/ч.
Поради високата и несъобразена скорост и повлияването от употребения
алкохол, обвиняемия изгубил контрол върху управлението на автомобила при което
той се отклонил и навлязъл в насрещната лента за движение, където „челно” се
ударил в правомерно движещия се в своята лента за движение автомобил- „Пежо 309” с peг. № ****, управляван от
пострадалата С. П. Ф.. Заедно с нея в автомобила
пътували и пострадалите- К. В.Ф., нейната
майка-свидетелката М.В.Ф. и свидетелката
Д.Л.Р..
Вследствие реализираното пътно-транспортно
произшествие била причинена смъртта на две лица- С. Ф.
на *** год. и К. Ф. на **** год. и средна телесна повреда на М.Ф. на ****год.
На място, служител на ОД-МВР-П. - свидетеля В. С. изпробвал
обвиняемия Д. с алкотест
„Дрегер” за наличие на алкохол в кръвта, като уреда отчел 0.74 промила. Поради
това С. съставил АУАН и придружил подсъдимия до Ц. з. с.м. п.-гр. П., където му била взета кръвна проба за наличие на алкохол. От
протокола по назначената химическа експертиза се установява, че концентрацията
на алкохол в кръвта на Д. по време на извършване на престъплението е била 0.83 промила.
На ***** г. подсъдимият
напуснал пределите на страната и се укрил в К. И., откъдето
на **** г. бил екстрадиран в Р.Б. във връзка с издадена от Окръжна прокуратура - П. европейска заповед за арест.
От съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че смъртта на С. Ф.
се дължи на тежката съчетана черепна, гръдна и
коремна травма и травмата на десен горен крайник, като
роля в генезата на смъртта са играли и острата кръвозагуба и аспирацията на
кръв в дихателните пътища. Смъртта е настъпила бързо от порядъка на минути и е
била неизбежна.
От съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че смъртта на К. Ф.
се дължи на тежката съчетана черепна, гръдна и
коремна травма като роля в генезата на смъртта е играла и острата кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо от порядъка на
минути и е била неизбежна.
От съдебно-медицинската експертиза на М.Ф. се установява, че вследствие
реализираното пътно произшествие същата е получила следните увреждания с
характер на средна телесна повреда: счупване на двете ключици и на лявата
лопатка,което е довело до трайно затруднение
движението на двата горни крайника за период от време 2-3 месеца; счупване на четири ребра в ляво, което е довело до трайно
затруднение движението на снагата за период от време 2 месеца; пневмоторакс в
ляво, който причинил разстройство на здравето й временно опасно за живота и черепно-мозъчна
травма изразена със субарахноидален кръвоизлив и контузия на мозъка довела до
разстройство на здравето временно опасно за живота.
Между настъпилата смърт на С. Ф. и К. Ф. и причинените
телесни увреждания с характер на средна телесна
повреда на М.Ф. и реализираното ПТП е налице пряка,
непосредствена и непрекъсваща връзка.
Така приетата фактическа
обстановка на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372,
ал.4 НПК се установява от самопризнанието на подсъдимия, показанията на всички
разпитани в досъдебната фаза свидетели, от събраните
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл.283 НПК, от приобщените по реда на чл.284, вр.
чл.125, ал.1 НПК веществени доказателства, както и от заключенията на съдебно автотехническата, медицинските, химическите, психиатрична, психолого- психиатрична и неврологична експертизи.
От правна страна:
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.4, вр. ал.3 предл. 1-во и 5-то, б.”б” предл. 2-ро, вр. ал.1 б.”б” и “в”, вр. чл.342, ал.1 НК.
Съдът намери, че
подсъдимият не е извършил горното престъпление и във връзка с чл.343, ал.3
б.”а” НК, тъй като препратка към този текст в основното обвинение по чл.343,
ал.4 НК не се съдържа и го оправда във връзка с така неправилно посоченият
текст. Все в тази връзка не почиват на закона, според настоящият съд,
възраженията на защитата, че правната квалификация на инкриминираното деяние по
чл.343, ал.4 НК е неправилна, тъй като този текст не съдържа отделен фактически
състав на престъпление по чл.343 НК.
Разпоредбите
на ал.3
и ал.4 на чл.343
от НК са корелативно свързани не само в санкционната
им част, но и относно всички квалифициращи признаци, посочени в ал. 3 или иначе
казано, в ал.4 на нормата законодателят е приел квалификация по ал. 3, б.
"б" и когато при произшествието е причинена смърт и телесни повреди
на повече от едно лице, какъвто е настоящият казус. От тук следва извода, че с
текста на чл.343, ал.4 НК е въведен самостоятелен квалифициран състав на престъплението
по чл.342, ал.1 НК, който единствено в санкционната
си част препраща към наказанието по б.”б” на предходната алинея.
Така
че, правилната правна квалификация на деянието е по чл.343, ал.4
във вр. ал.3 /преди
изменението от 2012 г./, предл. 1 и 5,
б.
"б" предл. второ /преди
изменението от 2015 г./, във вр. ал. 1, б. “б”
и "в" от НК, доколкото деянието съдържа признаците на разпоредбата
на чл.343, ал. 4
(причинена с престъплението смърт на повече от едно лице и кумулативно -
телесна повреда на едно лице), във вр. ал. 3, предл. 1 (извършено в пияно състояние) и предл. 5 (настъпила смърт на повече от едно лице) б.
"б" (към която препраща относно наказанието) във вр. чл.343, ал.
1, б. “б” и "в" във вр. чл.342, ал.
1, предл. 3 от НК.
С ППВС № **** г. по задължителен
за правоприлагащите органи начин са изяснени въпросите свързани с
квалифициращият признак “пияно състояние” в следният смисъл: Наказателния
кодекс, както и в други нормативни актове не е дадено определение на понятието “пияно
състояние”. Пияно състояние
по смисъла на чл. 343, ал.3 НК
е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал
в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява
моторното превозно средство. Законът има предвид не какво да
е състояние на непригодност поради употреба на някакви
вещества, а пияно състояние вследствие употреба на алкохол.
Според преобладаващото мнение в медицинската наука
водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има
алкохолно съдържание не по-малко от 0,50 %. Пленумът възприема становището, че
при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с
външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно
и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство.
При виновно причиняване на съставомерни
последици пияното състояние на дееца е достатъчно, за да се квалифицира
деянието като престъпление по чл.
343, ал.3 НК. Не се изисква да е налице причинна връзка между пияното
състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение или
експлоатация или на изискванията за добро качество на ремонта, т.е. те да са
резултат на пияното състояние. Затова не е необходимо да се доказва такава
причинна връзка.
При всичко това настоящият състав намира за безспорно
в настоящият случай наличието на
квалифициращият признак по чл.343, ал.3 НК. Към момента на извършване на
деянието- по надлежният ред, с химическа експертиза е установено наличие на етилов алкохол
в кръвта на подсъдимият в количество 0.83 промила на хиляда.
Във връзка с възраженията на защитата
по отношение на този квалифициращ признак съдът намира, че действително доколкото
причиняването на съставомерни последици по чл. 343, ал.1 от НК от водач на
МПС в пияно състояние, е предвидено като квалифициращ признак на престъплението
в ал.3 на чл.343 от НК,
инкриминирането на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП като част от
съдържанието на повдигнатото срещу подсъдимия Д. обвинение, е било ненужно, тъй като тя се поглъща от първо посоченият текст. Независимо
от това, обаче допуснатата неточност по никакъв
начин не е ограничила правата му в процеса, защото фактическото обвинение за
извършване на престъплението в пияно състояние е ясно формулирано както в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив, а
правното обвинение се съдържа в самата наказателно-
правна норма на чл.343, ал.3 от НК. Именно заради това и предвид разпоредбата на чл.56 НК настоящият състав не придава каквото
и да е правно значение на превръзката
към разпоредбата на чл. 5, ал.
2, т. 3 от ЗДвП съдържаща се ненужно в диспозитива на обвинителният акт.
На следващо място, при
цялостния правен анализ на повдигнатото обвинение и приети за установени факти съда намира, че макар и обективно
подсъдимият да се е движил с превишена скорост от 118 км/ч.
при ограничение от 90 км/ч., с което е нарушил
чл.21, ал.1 от ЗДвП /”При избиране на скоростта на движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч.: извън населено място 90 км/ч.”/, то, той следва да бъде оправдан във
връзка с това обвинение. Не всяко нарушение на правилата за движение по
пътищата е релевантно към настъпилият съставомерен резултат, а само и
единствено това, което се намира в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с последния. В конкретният случай, освен пияното
състояние за което съображения се изложиха по-
горе, в пряка причинно следствена връзка с настъпилият престъпен резултат се намира единствено
допуснатото от подсъдимият нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП
/“На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти-
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение...”/. До същият
извод е достигнало и вещото лице по приетата съдебно авто- техническа
експертиза /отговор на задача 7-ма по основната
АТЕ/, поради което липсва и експертна
основа за правен извод в противната насока. Най- вероятно, установеното
движение с превишена скорост е изиграло някаква роля в генезата на механизма на
престъплението, но липсват доказателства които несъмнено да свързват пряко,
като причина към следствие, тази превишена скорост и съставомерните последици
на извършеното деяние. Самият
представител на държавното обвинение, макар и да поддържа същото във вида
посочен в диспозитива на обвинителния акт е допуснал непоследователност в
логиката на фактическото изложение, касаещо пряката
връзка между нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП и вредите. В обвинителният акт е
посочено, че навлизането в насрещната лента за движение от подсъдимият,
непосредствено преди удара, е резултат от загуба на контрол върху управлението
на автомобила, което пък е резулатат и от високата и несъобразена скорост. Тази
двойна опосреденост на нарушение правилото по чл.16, ал.1 т.1 ЗДвП обаче, не е
подкрепена нито с преки, нито с косвени доказателства, събрани по надлежният
ред, поради което представлява логическо фактическо съждение върху което не
могат да се градят правни изводи за наличието на вина у подсъдимия по отношение
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.
По така изложените съображения съдът оправда
подсъдимия да е извършил инкриминираното деяние и при нарушение разпоредбата на
ч.21, ал.1 ЗДвП.
Изложеното до тук дава
отговор и на възраженията на защитата за оправдаване на Д. по обвинението във връзка с нарушаване чл.16, ал.1 т.1 ЗДвП. Именно
факта на навлизане на автомобила на подсъдимия в насрещната лента за движение
въпреки забарата за това по чл.16, ал.1 т.1 ЗДвП е довело до възникване на
неизбежният удар с превозното средство в което са се намирали пострадалите и
оттам до съставомерните вреди. Причините за това не са установени. Те могат да
бъдат различни, а общото между тях за
конкретният случай е, че са предполагаеми. Хипотетично е възможно навлизане в
насрещната лента от Д. да се дължи само и единствено на алкохолното опиянение,
на разсейване от фактор находящ се в автомобила на подсъдимият или извън него
или общо от тези обстоятелства в различна комбинация.
Ако подсъдимият е продължил да се движи с установената превишена скорост, в
доказано правият участък в който е настъпило ПТП-то, без да нарушава задраната
по чл.16, ал.1 т.1 ЗДвП, то и сблъсък между двата автомобила нямаше да настъпи.
Настоящият състав намира, че инкриминираното деяние
съставлява и особено тежък случай.
Съгласно чл.
93, т. 8 от НК "особено тежък случай" е този, при който
извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици и други
отегчаващи обстоятелства, разкрива изключително висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца, т.е. транспортното престъпление представлява особено тежък
случай при едновременното наличие на изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и на извършителя. В тази връзка е постановеното от Пленума
на ВС в Постановление
№ 1/1983 г., т. 4, б. "к", където е указано, че от една страна
е необходимо общественоопасните последици да са
по-тежки от тези за обикновения квалифициран състав, като например да са
увредени или да е причинена смърт на повече от двама души или да е налице и
пияно състояние или бягство от местопроизшествието, както и допуснати много
груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите, отрицателни данни
за личността на дееца, предишни осъждания, административни наказания и други
обстоятелства, които да сочат на тежка укоримост на
неговото поведение.
На първо
място, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че спрямо
престъпленията по транспорта с причинен летален изход след употреба на алкохол,
към настоящият момент е формирана отрицателна нагласа в обществото до степен на пълна обществена нетърпимост. Този род престъпления, макар и непредпазливи, поради
своята масовост са рязко отличаващи се сред останалите непредпазливи
престъпления, отдавна са обект на по-специално внимание и наложила се далеч по-
голяма строгост и при санкционирането им в сравнение със сродните им деяния.
Част от положителната
преценка за наличие на особено тежък случай е още по-оправдана тогава, когато
деецът съзнателно се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на
динамиката в пътната обстановка, каквато адекватна реакция е изключена и при
пияното състояние, и при движението с висока скорост. Последната, макар и за
конкретният казус несъставомерна, се отчита от съда сама по себе си- като
обективно установено нарушение на правилата за движение. Изключително високата степен на обществена опасност на извършеното от Д.
престъпление, определяща се не само и не толкова от предвидената за него
санкция, колкото от многократната и ежедневна повтаряемост на тези престъпления
с крайно негативни последици за всеки пострадал, за неговите близки и за
обществото ни като цяло, в случая са съчетани и с наличното у подсъдимият
заболяване. Укоримото в случая е това, че последното не е следствие от
обективни болестотворни процеси, а е пряко причинено от системна злоупотреба с
алкохол. Отговорност за тази злоупотреба, извън каквото и да е съмнение носи
единствено и само Д.. При това положение преценката от страна на защитата на заболяването като смекчаващо
отговорността обстоятелство е абсурдно. Обратното- обективното му наличие
следва да формира допълнително задържки у подсъдимия, както към употреба на
алкохол в частност, така и за управление на МПС в по- генерален план.
От
извършеното престъпление обективно са причинени значителни имуществени вреди на
два автомобила до степен на пълната им непригодност да служат по
предназначение. Извън съставомерните два смъртни
резултата и средна телесна повреда на едно лице /всъщност са причинени
множество телесни повреди всичките с характер на средни/, са причинени телесни
повреди и на още две лица- свидетелите Д.Р. и С. Д. /леки телесни повреди/.
На следващо
място, на подсъдимият са налагани и други наказания за нарушения по ЗДвП. Непосредствено след деянието /двадесет дни/ Д.
целенасочено е напуснал територията на Р. Б. и се е укрил в К. И. за срок от
девет години. Последното е особено показателно както за моралният облик на Д.,
така и за субективното му отношение към извършеното и паметта на жертвите. Факта
на укриването, за настоящият състав е безспорен. В тази насока е достатъчно да
се посочи единствено това, че дори неговата майка и децата му не са били
известени за местонахождението му.
Всичко така
изложено мотивира съда да приеме наличието на квалификацията особено тежък
случай.
От обективна
страна деянието е извършено чрез действие- при управление на автомобил.
От субективна
страна подсъдимия е действал при непредпазливост, като форма на вината. Той не
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но възрастта,
социалният опит и професионалният такъв като шофьор говорят за това, че е бил
длъжен и е могъл да ги предотврати.
Причина за
извършване на деянията е употребата на алкохол и незачитане на установените в
Държавата правила за движение по пътищата.
При
индивидуализацията на наказанието на основание чл.2, ал.2 НК съдът се съобрази
с редакцията на закона към момента на деянието- чл.343, ал.3 /преди изменението от 2012 г./,
предл. 1 и 5, б. "б" предл. второ /преди изменението от 2015 г./. Съдът възприе
като отегчаващи отговорността обстоятелства укриването след извършване на
престъплението и продължителният му период, недобрите характеристични данни-
налично заболяване следствие злоупотреба с алкохол и продължаваща консумация на
такъв, поведението му непосредствено след извършване на деяние изразяващо се в дезинтересираност от причиненият вредоносен резултат и
липсата на каквито и да е данни за оказана помощ и като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, при това съдът намери, че при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства едно наказание лишаване от
свобода за срок от дванадесет години отговаря най- точно на целите визиране в
чл.36 НК. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и редуцира така
определеното по- горе наказание лишаване от свобода за срок от осем години.
Последното на основание чл.59, ал.1 вр. чл.61 т.3 ЗИНЗС следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при
първоначален общ режим.
На основание
чл.59, ал.1 предл. първо т.1 и ал.2 НК съдът
приспадна от определеното наказание лишаване от свобода, срока през който
подсъдимият е бил фактически задържан във връзка с екстрадицията му, както и
срока през който е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано
общо от *** г. до *** г.
При
индивидуализацията на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1 т.7 вр. чл.343г НК съдът освен горепосочените отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства отчете като отегчаващо такова и предишни
наказания налагани за нарушения по ЗДвП. При това съдът
отмери наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от единадесет
години считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.4 НК
съдът приспадна от този срок времето през което подсъдимия е бил лишен от същото
право по административен ред, а именно считано от *** г.
По
гражданския иск:
Съдът намери,
че предявените граждански искове за имуществени вреди са установени в своето
основание. Безспорно е, че подсъдимия е осъществил деяние, което е признато за противоправно, от него са настъпили вреди и между деянието
и вредите е налице пряка причинна връзка. Размера на последните е доказан с
представеното като писмено доказателство фактура № *** г., поради и което съдът
осъди подсъдимият да заплати на двамата граждански ищци сумата 841 лв., ведно с
лихвата от датата на непозволеното увреждане- *** г. до окончателното й
изплащане.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканският
бюджет сумата 979.98 лв. разноски от досъдебното
производство, а по сметка на ВСС чрез ПОС сумата 50 лв., държавна такса върху
уважената част на гражданския иск. Съдът присъди в тежест на подсъдимия и
разноски от 100 лв. в полза на гражданските ищци и частни обвинители за
адвокатско възнаграждение.
Съдът
постанови иззетите като веществени доказателства два леки автомобила да се
върнат на техните собственици.
В този смисъл
съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: