Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 449
гр. Кюстендил, 03.07.2020 год.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ
РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр. д. № 50/2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
М.М.Г.,
ЕГН ********** *** е предявила против „СТРИМОН СПА“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. “Цар Симеон I“
№ 24 искове да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № 308/18.11.2019
год., изд. от управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността
„работник перално стопанство“; да бъде
възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност; да бъде осъдено
ответното ТД да й заплати сумата от 3528,00 лв. /срв. протоколното определение
от 24.06.2020г., с което съдът е допуснал изменение на иска в тази
част/,представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди
вследствие оставането й без работа поради незаконното уволнение ЗА ВРЕМЕТО от
18.11.2019 год. до 18.05.2020 год., ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
на сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответното
дружество оспорва основателността на предявените искове, прави доказателствени
искания.
КРС, след
като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Между страните по делото бил
сключен трудов договор № 312/23.11.2018 год. /л. 36 от ЛТД на ищцата/, по
силата на който Г. се съгласила да изпълнява длъжността „работник перално
стопанство“ със срок на договора до 23.11.2019 г. при пълно работно време и
основно месечно възнаграждение от 510.00 лв. Същата встъпила в длъжност,
считано от 24.11.2018 г., за което свидетелства Протокол за встъпване в
длъжност на л. 32 от ЛТД на ищцата. За времето от 22.05.2019 г. до 17.11.2019 г.
ищцата била в отпуск за временна неработоспособност поради претърпян исхемичен
инсулт (БЛ Е20197348016/22.05.2019 г., Е20197622216/27.06.2019 г.,
Е20197622374/27.07.2019 г., Е 20198412678/26.08.2019 г. №*********/25.09.2019
г. и № Б20198717546/25.10.2019 г.,
съответно л. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от ЛТД). С Експертно решение № 2320,
зас. № 185 от 13.11.2019 г., влязло в сила на 13.12.2019 г. на МБАЛ „Д-р Никола
Василиев“ АД, Г. била освидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност и
срок на инвалидизацията – 1 година, считано от 18.11.2019 г. С молба от
18.11.2019 г. до управителя на ответното дружество ( л. 21 от ЛТД), ищцата пожелала да й бъде
прекратено трудовото правоотношение поради настъпило заболяване, за
установяването на което приложила и споменатото експертно решение. Със Заповед
№ 308/2019/18.11.2019 г. (л. 18 от ЛТД) трудовото правоотношение между страните
било прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ (по взаимно съгласие), като
същата била връчена на ищцата на 27.11.2019 г. От представените на л. 39 до 47
от делото рекапитулации на името на ищцата и РКО е видно, че последният пълен
отработен месец от ищцата, преди датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е м. март 2019 г., за който месец БТВ възлиза на сумата от
588,00 лв. Това е и обстоятелство, което съдът е обявил за ненуждаещо се от
доказване, с оглед изявленията на страните, с протоколно определение от
24.06.2020 г. С извършена в о.с.з. от 10.06.2020 г. констатация от трудова
книжка № 11037, серия Щ № 211783, съдът е установил, че след отбелязването в
последната за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, Г.
не е започвала работа при друг работодател по трудово правоотношение. В
Експертно решение № 2320, зас. № 185 от 13.11.2019 г., влязло в сила на
13.12.2019 г. на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД е констатирана още
невъзможността на Г. да изпълнява задълженията си по
настоящата професия като са посочени и противопоказните с оглед здравословното
й състояние условия на труд. Въз основа на тези констатации е изготвено и
становище на Служба Трудова медицина „СТМ 2002“ ООД (л. 30 от делото), което
освен това сочи, че процесната длъжност не е включена в списъка с длъжностите,
определени за трудоустрояване.
Горната фактическа обстановка
се установява и доказва от посочените доказателства.
Останалите доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.
Съобразявайки горното съдът
счете, че предявените искове са допустими и основателни, поради което ще се
уважат. Мотивите на съда са следните:
По иска с пр.
осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
При оспорване законността на
уволнението, в тежест на работодателя
законът е възложил доказване законосъобразността на
издадената заповед. С исковата молба ищцата е въвела като основание за
незаконосъобразност на издадената заповед
обстоятелството, че прекратеното
трудовото правоотношение било с вписано основание - чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, което не кореспондирало
на действително изразената нейна воля. Съдът
намира, че съобразно правната доктрина и съдебна практика "взаимното
съгласие" означава, че и двете страни желаят сключеният между тях договор
да престане да съществува в бъдеще от определена дата насетне . Тази обща по
съдържание воля на двете страни, която се
съдържа в техните волеизявления, създава взаимното съгласие. Всяка от страните
трябва да изрази волята си за това ясно,
категорично и безусловно, с всички изисквания за
едностранните волеизявления. Предложението може да бъде направено от всяка една
от страните, като не е необходимо да бъде мотивирано. Волеизявленията следва да
са писмена форма, която е условие за
тяхната действителност. Взаимното съгласие е постигнато в момента, когато съвпаднат
двете писмени волеизявления за прекратяване на
трудовия договор. Съвпадението означава, че волята и на двете насрещни страни е с едно и също съдържание за прекратяване
на трудовия договор. Тази еднопосочност на волята на
двете страни и нейното покриване създава т.нар. взаимно съгласие.
В конкретния случай, от доказателствата по
делото не може да се изведе извод, че е налице съвпадение на волята на
двете страни по трудовото правоотношение за прекратяване
трудовия договор на ищеца по взаимно съгласие,
нито че е налице изява на такава воля.
В
хода на производството с изготвения от съда доклад по делото, неоспорен от
страните, същият е разпределил доказателствената тежест по така предявените
искове. С оглед горното и съобразно указанията на съда и приложените в тази
връзка доказателства ищцата успя да установи възникналото между страните
трудово правоотношение за заемане на горепосочената длъжност (вж. Трудов
договор № 312/23.11.2018 г. – л. 36 от ЛТД), което обстоятелство освен това не
е оспорено от насрещната страна.
Установи се още, че Г. е депозирала молба при работодателя за
освобождаването й от заеманата длъжност поради „здравословни причини“ ( молба
от 18.11.2019 г., ведно с приложено към нея
Експертно решение № 2320/185/13.11.2019 г. на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“
АД – л.21-24 от ЛТД). Видно от текста на така депозираната молба е, че същата
не съдържа предложение за прекратяване по взаимно съгласие, което е
направено от работника до работодателя и очакващо съгласието на работодателя. От друга страна няма законова
презумпция, че подписът на служителя или работника върху заповед по чл. 325, т.1 КТ означава съгласие с
уволнителния акт. По своята същност
отбелязването, извършено под текста на цитираната уволнителна заповед с подписа
на ищцата, представлява само удостоверяване на връчването на тази заповед на
нейния адресат. Отделно, посочването на
конкретна дата, считано от която да бъде освободена Г. от заеманата длъжност
отново води до извод за липса на направено предложение за прекратяване
по взаимно съгласие, тъй като тогава трудовият договор би се прекратил от датата, на която другата страна изрази воля за прекратяването,
която дата не е отнапред известна на отправилия предложението. Вярно е, че
използваният в молбата на Г. израз "моля да бъда освободена", навежда
на извода, че се касае за отправено
искане (предложение), което подлежи на съгласуване с работодателя. Вярно е
също, че волеизявленията при основанието по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ не следва
да бъдат мотивирани. Въпреки това обаче, настоящият състав счита, че липсата на
задължение за посочване на мотиви, причини за прекратяването, не е задължение
за непосочване на такива и ако все пак такива бъдат изложени (както е в
настоящия случай – „поради здравословни причини“) те следва да бъдат взети
предвид с оглед изследване действителната воля на страните по см. на чл. 20 ЗЗД. Така, по никакъв начин от съдържанието на молбата не може да се направи извод,
че ищцата желае прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В
този смисъл и без да е изрично посочен законовият текст, на който се позовава
работникът или служителят, волята на ищцата категорично не кореспондира с
приетата за такава от работодателя, а изводът на последния, че Г. е изразила
желание за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие се
явява напълно произволен. По делото липсва друг писмен документ, който да сочи
на изразена от нея воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. Отделно, в тежест на ответното дружество бе да докаже, главно и
пълно, законността на уволнението, както съдът е изложил и в доклада по делото,
включително да установи правоизключващите си възражения, което работодателят не
успя да стори с допустимите по ГПК средства поради преклудиране на
възможностите му за това. В тази връзка ответното дружество не успя да установи
обстоятелствата, при които е депозирана молбата на Г. като евентуално докаже
различна от изявената в нея воля. Ето защо, липсата на писмено изразено
съгласие на Г. за прекратяване на трудовото правоотношение, направено преди
издаване на процесната заповед, опорочава прекратяването на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие и води до незаконност на уволнението. Ето
защо съдът ще отмени процесната заповед като незаконосъобразна.
За
пълнота на изложението, а и с оглед произнасяне на съда по останалите предявени
в условията на кумулативно обективно съединяване искове, настоящият състав
счита, че текстът на молбата на Г. изпълва първия елемент от фактическия състав
на разпоредбата на чл. 327, ал.1 т.1 от ГПК (прекратяване на правоотношението
поради заболяване), но тук съдът трябва да изследва наличието и на втория
елемент от фактическия й състав, даден в условията на кумулативност, за който установи, че не е налице, поради следното:
втората част на разпоредбата предвижда задължение за работодателя да осигури
друга подходяща работа за работника съобразно предписанията на здравните
органи. В конкретния случай обаче такива предписания липсват, поради което и
работодателят не е длъжен, нещо повече – няма и право да инициира процедура по
трудоустрояване. В горепосоченото Експертно решение за определяне трайна
нетрудоспособност на Г. е изрично посочено, че същата не може да изпълнява
възложената й работа, като са посочени и противопоказните в тази връзка условия
на труд. Липсва обаче изрично посочване на други подходящи за заемане
длъжности, т.е. липсва предписание за трудоустрояване на подходяща длъжност по
смисъла на чл. 61, ал.1, т.8 от Наредбата за медицинската експертиза като по
делото липсват данни да е било инициирано от някоя от страните допълване в тази
насока на заключението на здравните органи по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Наредбата за трудоустрояването. Ето защо не е налице посоченото основание по
чл. 327, ал.1, т.1 от КТ, поради липса на втория елемент от фактическия й
състав и в тази връзка изявлението на ищцата, обективирано в молбата й не е
породило правните последици на соченото основание. Доколкото обаче изявлението
на Г. изпълва първия елемент от състава на разпоредбата, а и предприетото от
работодателя поведение във връзка с инцииране на производство за
трудоустрояване, респ. установяване на невъзможност такова да бъде извършено
(представеното становище на Служба Трудова медицина „СТМ 2002“ ООД) съдът
счита, че изявлението на ищцата представлява покана до работодателя да започне
процедура по трудоустрояване, в който смисъл и той е възприел нейната воля с
оглед последващото му поведение ( без правно значение е дали посоченото
Становище е изготвено на 18.11.2019 г. преди издаване на процесната заповед за
уволнение от същата дата или е изискано в последващ момент, за да послужи
единствено за целите на настоящото производство, доколкото и в двата случая
представянето му по делото е индиция, че работодателят с оглед изявлението на
ищцата е предприел съответните действия по посока на нейното трудоустрояване,
респ. установяване на невъзможност за такова, при липса на изрично предписание
на здравните органи в тази насока, поради което е иззел тяхната компетентност).
В
заключение съдът ще посочи, че не би било
налице и основанието по чл. 325, ал.1, т.9 поради следното: макар и да
се установява, че Г. е с трайно намалена работоспособност и съобразно
предписанията на здравните органи не може да изпълнява възложената й длъжност
при работодателя, то не се установи, че към момента на волеизявлението
обективирано в подадената от нея молба е било налице второто обстоятелство по
изр. второ на сочената разпоредба. Ето защо в тази хипотеза времето на
изготвяне на соченото Становище на Служба трудова медицина (което установява,
че длъжността на Г. не е сред посочените в съответния списък с длъжности за
трудоустрояване) не е без значение, доколкото това обстоятелство следва да е
известно на работника депозиращ изявлението по чл. 325, ал.1, т.9 към него
момент, за да настъпят последиците на прекратяването основание. В изготвеното
Становище не е посочена дата, към която следва да се прецени, че е налице това
обстоятелство. Както стана дума съответното становище може да е изготвено
впоследствие единствено за целите на настоящото производство, поради което и
обстоятелството, че при работодателя няма подходяща длъжност съобразно
здравословното състояние на ищцата, да не е било налице към датата на
изявлението й, в който случай не се и пораждат последиците на прекратяване на
отношението на това основание.
По иска с пр. осн. чл.344, ал.1 т. 2 КТ:
Предвид
основателността на първия иск на посочените основания, основателен се явява и
настоящият такъв – за възстановяване на ищцата на заеманата преди прекратяване
на трудовото й правоотношение длъжност „работник перално стопанство“.
Уважаването на този иск предполага отмяна на уволнението и заличаване на
последиците от него с оглед на това да бъде възстановено правоотношението във
вида, в който е съществувало преди прекратяването му, какъвто е и настоящият
случай. Както вече съдът установи, липсва основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ,
посочено в процесната заповед. Отделно, съдът установи и че молбата на Г. не
представлява едностранно изявление за прекратяване по чл. 327, ал.1, т.1 и чл. 325, ал.1, т.9 КТ, а само покана до работодателя да задейства процедура по трудоустрояването
й на друга подходяща работа или на същата, но при облекчени условия.
По иска с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ:
Като функционално обусловен от
горното, съдът ще уважи като основателен и настоящия иск. Естеството на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 от КТ е да
обезщети работника при определен вид имуществени вреди - пропуснати ползи за
реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на
незаконното уволнение. Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите
ползи няма, обезщетението не се дължи. Обезщетението
е равно на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като
изчислението се определя от правилото на чл. 228 КТ - полученото от работника
или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено.
Така, с
извършена в о.с.з. от 10.06.2020 г. констатация от трудова книжка № 11037,
серия Щ № 211783, съдът установи, че след отбелязването в последната за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, Г. не е
започвала работа при друг работодател по трудово правоотношение. От
представените на л. 39 до 47 от делото рекапитулации на името на ищцата и РКО е
видно, че последният пълен отработен месец от ищцата, преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е м. март 2019 г., за който месец БТВ
възлиза на сумата от 588,00 лв. Това е и обстоятелство, което съдът е обявил за
ненуждаещо се от доказване, с оглед изявленията на страните, с протоколно
определение от 24.06.2020 г. Предвид изложеното и при математическо изчисление,
съобразено с броя пълни месеци от периода
- 6 (шест) месеца, а именно от 18.11.2019 г. до 18.05.2020 г.,
прави резултат от 3528.00 лв., която
сума е и претендираната такава (вж. протоколното определение от 24.06.2020г., с
което съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, чрез
увеличението му/, поради което и искът ще бъде уважен в пълния му предявен
размер. Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху
сумата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищцата има право на присъждане на разноските в
производството в размер на 560 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, за всеки от
предявените искове – в общ размер на 241.12 лв.-по 50.00 лв. за исковете с
пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и 2 Кт и 141.12 лв. за иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ.Държавната такса следва да бъде внесена по сметка на съда.
Съдът ще допусне
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото
обезщетение по чл.225,ал.1 КТ,тъй като дължи такова на осн. чл.242, ал.1 ГПК и
без изрично искане от ищцата.
Водим от горното и
на осн.чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. чл.225, ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 308/2019/18.11.2019г., изд.
от управителя на „СТРИМОН СПА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. “Цар Симеон I“ № 24, с която на
осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение между дружеството и М.М.Г., ЕГН **********
***, по силата на което същата изпълнявала длъжността „работник перално
стопанство“.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.М.Г., ЕГН ********** ***,
на заеманата от преди издадената на осн.
чл. 325, ал.1,т.1 КТ Заповед №
308/2019/18.11.2019г., на управителя на „СТРИМОН СПА“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. “Цар Симеон I“
№ 24, длъжност, а именно: „работник
перално стопанство“.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 225, ал.1 КТ, „СТРИМОН СПА“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул.
“Цар Симеон I“ № 24 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 3528,00 лв – три хиляди петстотин двадесет и осем
лева, представляваща обезщетение за това, че в резултат на незаконното
прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед № 308/2019/18.11.2019г., на управителя
на „СТРИМОН СПА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността - гр. Кюстендил, ул. “Цар Симеон I“ № 24, изд.на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, за времето от
18.11.2019 год. до 18.05.2020 год. вкл. е останала без работа, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020 год. до окончателното й изплащане.
На осн. чл.242, ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на
решението в горната му част за изплащане на обезщетение.
ОСЪЖДА „СТРИМОН СПА“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. “Цар Симеон I“ № 24, ДА
ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от
241.12 /двеста четиредесет и един и дванадесет/лева,,представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „СТРИМОН СПА“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността - гр. Кюстендил, ул. “Цар Симеон I“ № 24, ДА
ЗАПЛАТИ на М.М.Г., ЕГН ********** *** , сумата от 560 - петстотин и шестдесет
лева, представляваща сторените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
в частта за допуснатото предварително изпълнение има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в
едноседмичен срок, а в останалата част -
с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от 03.07.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: