Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 2411 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника „С.“ ЕООД срещу решение № 503127/08.10.2018
г., постановено по гр. д. № 28994/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 66-ти
състав, с което е осъден да заплати на ищеца „Х.И.Б.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД, сумата от 5 280,74 лева, представляваща
неплатено възнаграждение по т. 6.1.3 от Договор за консултантска услуга от
28.09.2015 г., ведно със законната лихва от 31.05.2016 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 95,46 лева –
обезщетение забава в размер на законната лихва за периода от 25.03.2016 г. до
30.05.2016 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „С.“
ЕООД срещу „Х.И.Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 520,80 лева –
платена на отпаднало основание сума по Договор за консултантска услуга от
28.09.2015 г., за която е издадена фактура № **********/15.10.2015 г., ведно
със законната лихва от 20.09.2016 г. до окончателното плащане.
Във
въззивната жалба се сочи, че неправилно районният съд е приел, че е налице
одобрение по смисъла на чл. 6.1.3 от договора
за консултантска услуга. В тази връзка се излагат съображения, че за да
възникне задължение за плащане по чл. 6.1.3 от договора, то следва да бъдат одобрени
кандидати единствено за позицията „Търговски Мениджър“. Намира се за неправилен
изводът на първата инстанция, че с изготвянето на т. нар. шорт лист /кратък
списък/ с кандидати и продължаване на прoучването и провеждането на интервюта с лицата,
посочени в този списък, това представлява одобрено по смисъла на чл.
6.1.3 от договора, тъй като
изготвянето на такъв списък не представлява само по себе си одобрение на
кандидат. Акцентира се на обстоятелството, че процесната фактура №
**********/05.02.2016 г. и констативен протокол от 05.02.2016 г. са едностранни
подписани от ищеца, но не и от упълномощен представител на ответното дружество,
което потвърждава факта, че липса одобрение от страна на ответника. Счита се,
че такова одобрение не се установява и от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.В.и К.К.. Излага се, че тъй като „С.“
ЕООД не е одобрило нито един от предложените от страна на ищеца кандидати, то е
налице неизпълнение на процесния договор за
консултантска услуга, поради което се намира, че същият е бил развален, считано
от датата на получаване на волеизявлението – 02.03.2016 г. Намира се, че
назначаването на Н.Д.в ответното дружество също не представлява одобрение по
смисъла на чл. 6.1.3 от договора,
доколкото същият е назначен на длъжност „Ръководител на търговски екип“, а не
на позицията „Търговски Мениджър“. Сочи се, че в случай, че предявеният главен
иск бъде оставен без уважение, то и предявеният акцесорен иск също не следва да
бъде уважаван. Твърди се, че предвид надлежното разваляне на процесния договор,
то направеното от въззивника плащане по фактура № **********/15.10.2015 г. на
стойност 3 520,80 лева с ДДС, е извършено на отпаднало основание. Предвид
наведените съображения се отправя искане въззивният съд да
отмени решението на районната съдебна инстанция и да постанови ново, с което да
остави без уважение предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани
и да уважи изцяло предявените от ответното дружество искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който се
излагат подробни съображения за неоснователност на същата и се намира
атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което се отправя
искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният
съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се
спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на
28.09.2015 г. между „Х.И.Б.“ ЕООД и „С.“ ЕООД е сключен
договор за консултантскa
услугa
/договора/, по силата на който „Х.И.Б.“ ЕООД се е задължило да извърши търсене и селектиране на кандидати за „С.“
ЕООД с ноу-хау, методология и
документация на ищеца и да представи кандидати за специфицираната позиция,
които кореспондират с изискванията на клиента, а именно за позицията „търговски
мениджър“. В чл. 4 от договора са разписани задълженията на „Х.И.Б.“
ЕООД във връзка с изпълнението на договорното му задължение за търсене, селектиране и представяне на кандидати за
позицията „търговски мениджър“. Съгласно чл. 5.2 от договора, „С.“
ЕООД се е задължило да заплати на ищеца възнаграждение според условията за
плащане, подробно регламентирани в чл. 6
от договора. Съгласно текста на последния, общият консултантски хонорар на „Х.И.Б.“
ЕООД за специфицираната в договора позиция е в размер на 25% от брутната
годишна заплата в лева без бонуси на избрания кандидат без ДДС, но не по-малко
от 7 500 евро без ДДС, платими в левовата им равностойност според фиксинга
на БНБ, като консултантският хонорар
е
уговорено да бъде платен на три части. Първата част от договорното
възнаграждение между страните в размер на 20 % - 1 500 евро без ДДС
/съгласно чл. 6.1.2 от договора/,
следва да бъде платена до 10 работни дни след
подписване на договора и на Констативен протокол за свършена работа и издаване
на фактура от „Х.И.Б.“ ЕООД. Втората част от договорното
възнаграждение между страните в размер на 30 % - 2 250 евро без ДДС
/съгласно чл. 6.1.3 от договора/,
следва да бъде платена до 5 работни дни
след представянето на кандидатите и одобрението им от „С.“
ЕООД, а останалата част от договорното възнаграждение, или третата част на
същото, следва да бъде платена до 5
работни дни след потвърждение от клиента за избор на кандидат. Между страните
не се спори, че „С.“ ЕООД е заплатило на ищеца сумата от
3 520,80 лева с ДДС по фактура №
**********/15.10.2015 г., която сума представлява първата част от уговорено
между страните в чл. 6.1.2 от договора възнаграждение.
С разглежданата в настоящото производство искова
молба „Х.И.Б.“ ЕООД е предявило срещу „С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за
заплащането на незаплатената от ответника втора част от договореното между
страните в чл. 6.1.3 от договора за консултантска услуга
възнаграждение. В тази връзка,
основаният спорен между страните въпрос касае наличието на основание за
заплащане на уговореното в чл. 6.1.3 от договора възнаграждение, съответно
налице ли е одобрение от страна на ответното дружество на предложените от ищеца
кандидати по смисъла на коментираната уговорка.
При преценката основателността на така предявената
от ищцовото дружество искова претенция правилно районната съдебна инстанция е
анализирала съвкупно събрания по делото доказателствен материал, като съгласно
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е тълкувала уговорките в процесния договор
съобразно действителната обща воля на страните.
Съгласно чл. 4 от договора за консултантска услуга, за
надлежното изпълнение на договорното задължение за търсене, селектиране и представяне на кандидати за
позицията „търговски мениджър“, „Х.И.Б.“ ЕООД се е задължило да
извърши директно търсене – да направи анализ на компаниите, присъстващи на
пазара с оглед нуждите на клиента и да изготви списък от компании за проучване,
да идентифицира в тези компании потенциално подходящи кандидати, да се свърже
директно с потенциалните кандидати, за да установи имат ли интерес към
конкретната позиция, да покани кандидатите, които заявят интерес към позицията
на интервю с цел да оцени до каква степен те отговарят на индивидуалните и
професионалните изисквания за позицията, като кандидатите, които успешно
преминат интервюто, да бъдат поканени на работа със системата за анали на
компетенции на ищеца, както и да извърши търсене в мрежа от професионални
контакти – да идентифицира потенциални кандидати за позицията в мрежата от
професионални контакти на консултантите на ищеца, да се свърже с
идентифицираните потенциални кандидати, за да се увери в техния интерес към
конкретната позиция, да покани кандидатите, които заявяват интерес към
позицията на интервю с цел оцени до каква степен те отговарят на индивидуалните
и професионалните изисквания за позицията, като кандидатите, които успешно
преминат интервюто, да бъдат поканени на работа със системата за анали на
компетенции на ищеца. Освен това „Х.И.Б.“ ЕООД се е задължило до 25 работни дни
след сключването на договора да представи на клиента комплект документи за
препоръчаните кандидати, да обсъди с клиента информацията за всеки препоръчан
кандидат и да организира интервюта на клиента с него, като след получаване на
писмена информация от клиента за избраните кандидати да информира всички
останали кандидати за резултата.
В хода на първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.В.– служител при
ищеца, и К.К. – предходен управител на ответното дружество, от чиито показания
се установяват конкретните етапи, през които в процесния случай фактически е
преминал подборът на кандидатите. От показанията на посочените свидетели се
установява, че във връзка с изпълнението на договорното задължение за търсене, селектиране и представяне на кандидати за
позицията „търговски мениджър“, ищцовото дружество е извършило за ответника общо три търсения, всяко от които е протичало по
следния начин: ищецът е извършвал директно търсене и търсене на кандидати в
мрежата си, след което е изработвал списък с предварително селектирани
кандидати, комуникирал е с ответника по този списък, провеждал е първо интервю
с всички кандидати от списъка, след което е изготвял т.нар. шорт лист, съдържащ
петима кандидата, които били представяни на ответното дружество и от които
последното избирало съответно кандидати, с които се провеждали интервюта с участието
на представители и на двете дружества. Или, до интервюта с участието на
представители и на двете дружества реално се е стигало, след като от
предоставения на ответника шорт лист с кандидати, последният одобри тези от
тях, за които счита, че до най-голяма степен съответстват на първоначално
зададените критерии за търсената позиция. В тази връзка настоящият съдебен
състав споделя извода на районната съдебна инстанция, че именно с одобрението
на някои от посочените в коментирания шорт лист кандидати и продължаването на
проучването и провеждането на интервюта с тях, това представлява одобрение по
смисъла на чл. 6.1.3 от договора за консултантска услуга
и съответно от този момент за ответника възниква
задължението да заплати на ищцовото дружество втората част от уговореното между
страните възнаграждение. Това е така, тъй като провеждането на интервюта с
участието на представители и на двете дружества с лицата, посочени в
коментирания шорт лист и одобрени от клиента, и пристъпването към събиране на
референции за някои от тях, реално представлява последната стъпква преди
окончателното назначаване на избрания кандидат за търсената позиция. Именно
поради тази причина, доколкото заплащането на уговореното в чл. 6.1.3 от
договора възнаграждение не е обвързано от назначаването на кандидата, а
единствено от представянето и одобрението на кандидатите, то крайният момент,
за който може да се отнася така договореното между страните одобрение е именно
изготвянето на т. нар. шорт лист. Поради което и предвид обстоятелството, че от
събраните по делото свидетелски показания се установява, че при първото
извършено от ищеца търсене ответното дружество е одобрило четирима кандидати от
предоставения им шорт лист, а при третото търсене е одобрило трима кандидати от
същия, като при последното „С.“ ЕООД се е спряло на кандидата В.Б.,
с когото били проведени две интервюта и се е пристъпило към събиране на
референции, то настоящият съдебен състав намира за несъмнено установено, че
ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения и за последното е
възникнало правото да получи втората част от уговореното между страните
възнаграждение по на чл. 6.1.3 от
договора за консултантска услуга в размер на 5 280,74 лева с ДДС. Доколкото въззивникът не е
ангажирал доказателства за заплащане на посочената сума, то настоящият съдебен
състав споделя извода на районната съдебна инстанция за основателност на
предявения от ищеца иск и за наличието на представките за неговото уважаване в
цялост. При това положение, правилно първоинстанционният съд е
установил и размера на дължимата лихва за забава върху главницата с оглед
падежа на задължението и периода на забава.
Както вече беше посочено, по делото не се установява
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора за консултантска
услуга, съответно липсвало е основание за разваляне на процесния договор от
страна на ответното дружество и за връщане на платеното от последното
възнаграждение по чл. 6.1.2 от договора в
размер на 3 5200,80 лева. Поради което СГС споделя извода на районната съдебна
инстанция за неоснователност на предявения от „С.“ ЕООД
насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като правилно
същият е бил отхвърлен.
По изложените съображения
следва да се приеме, че решението на Софийски районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба –
оставена без уважение.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Същата е претендирала присъждането на такива е и представила доказателства за
извършването им. Направеното от въззивното дружество възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1 800 лева е основателно с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на настоящото дело и извършените от процесуалния представител
на въззиваемия действия в производството пред СГС. Ето защо на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум, възлизащ на сума в общ размер
на 1 075,27 лева. Освен това на ищеца следва да му
бъде присъдена допълнително сумата от 41,23 лева, представляващи заплатена
допълнително по сметката на СРС дължима държавна такса.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 503127/08.10.2018 г., постановено по гр. д. № 28994/2016 г. на
Софийски районен съд, ГО, 66-ти състав.
ОСЪЖДА
„С.“
ЕООД, с ЕИК ******, да заплатят на
„Х.И.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 116,50 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.