№ 6702
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110162099 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от В. И.
П. срещу ДРУЖЕСТВО за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 58,76 лева по фактура № ********** от 13.07.2022г., тъй като Договор
№ ********* от 16.06.2022г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги е развален
поради упражнено право на отказ.
Предявен е насрещен осъдителен иск от ДРУЖЕСТВО срещу В. И. П. с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 140 лева, представляваща стойността на
предоставено за ползване оборудване- 4G Wi-Fi рутер Huawei B 311-221 black+ext Антена
със сериен номер 861672045358474 за услугата ИМЕ с номер **********, неустойка за
невърнато след прекратяване на договора устройство, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещния иск- 16.01.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 16.06.2022г. след предварително обаждане по телефона от
страна на представител на ответника в дома му в АДРЕС го посетил представител на
оператора- Г. Н., с когото сключил Договор № ********* за предоставяне на електронни
съобщителни услуги /фиксиран интернет и пакет телевизионни програми/. Не бил доволен
от предоставените услуги и 10 дни след сключване на договора и в указания 14-дневен срок
по чл. 50 ЗЗП, изпратил на А 1 на ИМЕЙЛ и ИМЕЙЛ електронно писмено съобщение в
стандартен формуляр, че се отказва от договора. Получил отговор, че не може да бъде приет
отказа, тъй като договорът е подписан в магазин на ФИРМА Видял в договора, че било
отбелязано, че същият е подписан в гр. П. и за магазин било записано ФИРМА Сочи, че
провел няколкократни телефонни разговора със служители на ответника, в които
категорично бил заявил, че се отказва от договора, но със съобщение от 15.07.2022г. му била
изпратена фактура № ********** за предоставени услуги за периода от 09.06.2022г. до
1
08.07.2022г. на обща стойност от 58,76 лева. Поддържа, че е подал жалба до КЗП, както и че
не знае къде се намира посоченият магазин. Сочи, че в предоставения му формуляр липсвала
клауза, която да обвързва валидността на изявлението за отказ с мястото на сключване на
договора. Твърди, че съгласно чл. 50 ЗЗП има право в 14-дневен срок да се откаже от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без
да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи с изключение
на тези предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП. Искането към съда е да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ДРУЖЕСТВО,
с който се признава, че е сключен общ рамков договор № ********* от 16.06.2022г. и
Приложение № 1 за услуги от същата дата, както следва- фиксиран интернет ИМЕ с месечна
абонаментна такса в размер на 19,99 лева за срок от 2 години; ИМЕ 150 GB +150GB с
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева и А 1 ТВ 170+ /фиксирана телевизия/ с
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева за срок от 2 години- всички сключени от
ищеца от разстояние, както и че на 27.06.2022г. било подадено заявление за отказ от
договор, сключен от разстояние. Поддържа, че на 27.06.2022г. ищецът надлежно бил
упражнил правото си на отказ от договор и бил развалил едностранно сключения договор за
всички описани услуги. Твърди, че съгласно представената от ищеца информация относно
упражняването на правото на отказ от договора по т. 4- „Ако се откажете от договора, ние
ще Ви възстановим всички плащания, които сме получили от Вас, включително разходите за
доставка с изключение на стойността на използваните от Вас електронни съобщителни
услуги, такса за активация и свързване към мрежата на ДРУЖЕСТВО и пропорционалната
част от месечната абонаментна такса за предоставяне на услугите“. Поради което оспорената
от ищеца фактура била частично дължима, тъй като включвала активационна такса за
услугата А1 ТВ в размер на 14,99 лева, както и активационна такса за услугата ИМЕ в
размер на 14,99 лева. Твърди, че посочените такси не подлежат на възстановяване след отказ
от договора. Освен това се дължала и пропорционална част от месечните такси за периода
от 16.06.2022г. до 27.06.2022г. Общият размер на дължимите суми от ищеца бил 44,63 лева.
Искането към съда е да приеме, че договорът е развален, както и да отхвърли иска за сумата
от 44,63 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ДРУЖЕСТВО е предявил насрещна искова
молба, в която е посочено, че при сключване на Договор № ********* от 16.06.2022г. и
Приложение № 1 към него за услугата ИМЕ с номер ********** на потребителя е бил
предоставен за ползване 4G Wi-Fi рутер Huawei B 311-221 black+ext Антена със сериен
номер 861672045358474. След разваляне на договора, за абоната възниквало задължение да
върне в изправност предоставеното му за ползване по време на срока на договора
оборудване. Поддържа, че съгласно т. 7.2 от Приложение № 1 ако при прекратяване на
договора за услуга по това приложение, което и да е оборудване предоставено за ползване от
оператора на абоната не бъде върнато от абоната, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия
2
ценоразпис на оператора. Към настоящия момент оборудването не било върнато, поради
което В. П. дължал неустойка в размер на 140 лева. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва подадения иск. Сочи, че едва на 16.01.2023г. с подаване на
отговор на исковата молба бил признат факта, че процесният договор от 16.06.2022г. бил
развален поради надлежно упражнено право на отказ. Това обстоятелство го поставило в
обективна невъзможност да изпълни задължението си да върне предоставеното техническо
устройство. Сочи, че няколко пъти посетил различни обекти на „ФИРМА, като служителите
отказали да бъде прието устройството поради неотразяване в системата, че договорът бил
прекратен. Поддържа, че в случая е налице агресивна нелоялна търговска практика по
смисъла на чл. 68з вр. чл. 68и, т. 4 ЗЗП. Твърди, че при сключване на договора в
Приложение към него в т. 3.1 „Цени“ било посочено „0,00 лева“, от страна на „ФИРМА не
била предоставена информация за начина на формиране цената на техническото оборудване,
нито последната актуална ценова листа на оператора към момента или каквато и да е друга
ценова листа. На 16.03.2023г. посредством ФИРМА изпратил на централата на „ФИРМА
предоставеното техническо оборудване в пълна комплектност и изправност, с което счита,
че е изпълнил добросъвестно задължението си по договора. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявения отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже правния си интерес от предявяване на иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, валидно
неустоечно съглашение, размера на начислената неустойка.
В конкретния случай с определението от 12.09.2023г. съдът на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че на 16.06.2022г. в АДРЕС, е бил сключен между страните Договор №
********* за предоставяне на електронни съобщителни услуги и Приложение № 1 за услуги
от същата дата за предоставяне на фиксиран интернет ИНТЕРНЕТ, ИМЕ 150 GB +150GB, А
1 ТВ 170+, както и че е било предоставено на В. П. техническо оборудване 4G Wi-Fi рутер
Huawei B 311-221 black+ext Антена със сериен номер 861672045358474, както и че на
27.06.2022г. В. П. се е отказал от договора.
Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от
приетия като доказателство препис от Договор № ********* от 16.06.2022г., сключен между
страните, както и Стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора от
27.06.2022г., както и от Приемо-предавателен протокол за предоставено крайно устройство
от 16.06.2022г.
3
От приетия като доказателство препис от Приложение № 1 към Договор № *********
от 16.06.2022г., се установява, че страните са договорили предоставянето на услуга за
предоставяне на фиксиран интернет ИНТЕРНЕТ- Ret Фев`22-2г. за обект- АДРЕС От
Приложението се установява, че промоционалната месечна цена за предоставената услуга е
на стойност 19,99 лева.
От приетия като доказателство препис от Приложение № 1 към Договор № *********
от 16.06.2022г., се установява, че страните са договорили предоставяне на услуга ИМЕ 150
GB +150GB- CS Април 2022 2г за номер на услугата ********** с адрес на използване на
услугата: АДРЕС Посочено е, че за предоставяне на услугата е дължима промоционалната
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева.
От приетия като доказателство препис от Приложение № 1 към Договор № *********
към Договор № ********* от 16.06.2022г. се установява, че страните са договорили
предоставяне на услугата А 1 ТВ 170+ CS Април 2022 2г с обект на доставка- АДРЕС От
приложението се установява, че месечната абонаментна такса е в размер на 9,99 лева.
От Тарифен план за услугата Фиксиран интернет „ИНТЕРНЕТ“ се установява, че е
предвидена еднократна месечна цена за активиране на услугата в размер на 14,99 лева.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника в проведеното
съдебно заседание на 05.02.2024г. между страните не е спорно и обстоятелството, че В. П. е
върнал предоставеното му оборудване -4G Wi-Fi рутер Huawei B 311-221 black+ext Антена
със сериен номер 861672045358474, на ответното дружество чрез изпращеното му по пощата
на 16.03.2023г., като същото е постъпило в дружеството на 21.03.2023г.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното от правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че страните са сключили договор за предоставяне на гореописаните услуги извън
търговските обекти на ответното дружество на 16.06.2022г., както и че на 27.06.2022г.
ищецът е подал заявление за отказ от сключения договор. Съдът намира, че ищецът има
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП като съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 1 ЗЗП
има право да се откаже от договора, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени
в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП, в 14-дневен срок, считано от датата на сключване на договора за
услуги. В конкретния случай с оглед датата на сключване на договора и датата, на която
потребителят се е отказал от него с подаване на Стандартен формуляр за упражняване на
право на отказ от договора, съдът намира, че потестативното право на ищеца е упражнено в
рамките на 14-дневния срок по чл. 50 ЗЗП. Съгласно чл. 53 ЗЗП упражняването на правото
на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора.
С оглед датата на която е било упражнено правото на отказ страните са били
обвързани от сключения между тях договор до 27.06.2022г., т.е. облигационната връзка
между страните е била действаща и всяка от страните е следвало да изпълнява задълженията
си по същата, в това смисъл ответникът е бил длъжен да предоставя договорените услуги, а
4
ищецът да ги заплаща.
В този смисъл е и предоставената на ищеца Информация относно упражняване на
правото на отказ от договора, в която е посочено, че ако страната се откаже от договора, ще
бъдат възстановени всички плащания, които са получени, включително разходите за
доставка /с изключение на стойността на използваните електронни съобщителни услуги,
такса за активация и свързване към мрежата на ДРУЖЕСТВО и пропорционално начислена
част от месечната абонаментна такса за предоставяне на услугите, както и допълнителните
разходи, свързани с избрания начин на доставка, различен от най-евтиния стандартен начин
на доставка/, без неоправдано забавяне и във всички случай не по-късно от 14 дни, считано
от датата, на която са информирани за решението за отказ от договора.
Поради гореизложеното съдът намира, че ищецът дължи цената на предоставените
услуги за периода от 16.06.2022г. до 27.06.2022г. /денят на упражняване на правото на
отказ/. Т.е дължима е абонаментна такса за посочения период за предоставяне на услугата
ИНТЕРНЕТ, която съдът определи на основание чл. 162 ГПК пропорционално на цената на
месечната абонаментна такса от 19,99 лева, на сумата от 7,33 лева. Дължима е абонаментна
такса за посочения период за предоставяне на услуга А 1 Net box 150 GB, която съдът
определи на основание чл. 162 ГПК пропорционално на цената на месечната абонаментна
такса от 13,99 лева, на сумата от 3,66 лева. Дължима е също и абонаментна такса за
посочения период за предоставяне на услуга А 1 ТВ 170+, която съдът определи на
основание чл. 162 ГПК пропорционално на цената на месечната абонаментна такса от 13,99
лева, на сумата от 3,66 лева. Общият размер на дължимите абонаментни такси за
предоставените услуги за периода от 16.06.2022г. до 27.06.2022г. е 14,65 лева. Към тази сума
следва да се прибави стойността на двете активационни такси за активиране на ползването
на услугите А1 ТВ 170+ и А 1 Net box 150 GB всяка в размер от 14,99 лева с ДДС. Съдът
намира, че описаните активационни такси са дължими от ищеца, доколкото същите се
начисляват при първоначалното свързване на обекта на ищеца с мрежата на ответното
дружество и целят обезпечаване на изпълнението на услугите по договора. Същите се
начисляват при датата на сключване на договора и осигуряват изпълнението на договора, в
частност предоставяне на договорените услуги в определения от страните обем. В този
смисъл е информацията предоставена на ищеца относно упражняване на правото на отказ от
договора.
Поради което ищецът дължи за периода от 16.06.2022г. до 27.06.2022г. цена на
предоставени електронни услуги, както и двете активационни такси, тоест общо 44,63 лева
/7,33+ 3,66+3,66+14,99+14,99/. За разликата над тази сума до начислената му с фактура №
********** сума от 58,76 лева не е налице спор между страните, че същата е недължима с
оглед надлежно упражненото право на отказ от договора от страна на ищеца.
С оглед на което съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен за сумата от 14,13 лева /разликата от 58,76 – 44,63/ и следва да бъде отхвърлен
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 58,76 лева.
Относно предявения насрещен осъдителен иск от ДРУЖЕСТВО срещу В. И. П. с
5
правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 140 лева, представляваща
стойността на предоставено за ползване оборудване- 4G Wi-Fi рутер Huawei B 311-221
black+ext Антена със сериен номер 861672045358474 за услугата ИМЕ с номер **********,
неустойка за невърнато след прекратяване на договора устройство, съдът намира следното:
Съгласно чл. 5 от Договор № ********* абонатът получава за временно ползване
оборудване, което се предоставя за срока на действие на договора за услугите, описани в
приложенията. Предоставянето на оборудването се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, като инсталацията се извършва самостоятелно от абоната като за целта се
извършва активация на услугата A 1 Netboх. Съгласно чл. 5.4 от договора при прекратяване
на договора за услугите в Приложението абонатът се задължава да върне на А 1
оборудването в пълна комплектност и изправност. Съгласно чл. 7.2 от Приложение № 1 към
Договор № ********* ако при прекратяване на договора за услуга по това приложение или в
останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е оборудване, предоставено за
ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато,
операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора.
При тълкуване на горецитираните разпоредби съдът намира, че задължението на
ищеца да върне предоставеното му за временно ползване оборудване възниква при
прекратяване на договора, в конкретния случай с упражняване на правото му на отказ на
27.06.2022г. До този момент ответното дружество следва да изпълнява задълженията си като
предоставя уговорената услуга, използвайки за това предоставеното устройство, респ. за
ищеца след упражняване на правото на отказ е възникнало задължение да предостави в
държание на служител на ответното дружество процесното оборудване- 4G Wi-Fi рутер
Huawei B 311-221 black+ext Антена със сериен номер 861672045358474.
В конкретния случай това задължение е изпълнено от ищеца с изпращането му на
ответното дружество на 16.03.2023г. Доколкото ищецът е изпълнил задължението си за
връщане на предоставеното оборудване е отпаднало основанието за начисляване на
неустойка и предявеният насрещен осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
По първоначалния отрицателен установителен иск ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 100 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за
правна защита и съдействие № 799590. С оглед уважената част от иска на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер от 144,28 лева. Ответникът не е сторил разноски по
отрицателния установителен иск, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева.
С оглед отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски в размер от
6
75,95 лева.
По предявения насрещен осъдителен иск съдът намира, че доколкото В. П. е върнал
предоставеното му оборудване след завеждането на иска е станал повод за предявяване му и
следва да понесе разноските за него. В този смисъл следва да се посочи, че твърденията на
ищеца, че не е могъл да върне предоставеното му оборудване, доколкото не било отразено в
системата на ответното дружество, че договорът е прекратен са недоказани. Дори да се
приеме, че действително е посещавал офиси на ответното дружество и му е било отказано
приемането на предоставеното устройство, за ответника по насрещния иск е съществувала
възможност да изпълни задължението си своевременно, а не 9 месеца след прекратяване на
договора, по начина по който го е изпълнил- чрез изпращането му по пощата, респ. чрез
куриер. С оглед на което съдът намира, че В. П. е станал повод за завеждане на насрещния
осъдителен иск и следва да понесе разноските за него. Така на ищеца по насрещния иск
следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер от 56,50 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК
на сумата от 100 лева, тоест общо 156,50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че В. И. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС не дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 14,13 лева,
представляваща цена на електронни съобщителни услуги по Договор № ********* от
16.06.2022г., част от начислени суми по фактура № ********** от 13.07.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 58,76 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДРУЖЕСТВО, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС, срещу В. И. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 140 лева,
представляваща стойността на предоставено за ползване оборудване- 4G Wi-Fi рутер Huawei
B 311-221 black+ext Антена със сериен номер 861672045358474 за услугата ИМЕ с номер
**********, неустойка за невърнато след прекратяване на договора устройство, за което е
издадена кредитна сметка № ********** от 11.12.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещния иск- 16.01.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на В. И. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 144,28 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на ДРУЖЕСТВО,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3
7
ГПК сумата от 75,95 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 156,50 лева,
представляваща сторените по делото разноски по предявения насрещен осъдителен иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8