РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500887 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Поделение за товарни превози – Горна
Оряховица, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление град Г. О., ул.“Ц. О.“ № ..,
представлявано от директора Д. Н., чрез гл.юрисконсулт Я.Л., против Решение №
320/15.10.2020г. по гр.дело № 586/2020г. по описа на ГОРС, с което първоинстанционният
съд се е произнесъл по иск, предявен от А. Т. А., ЕГН **********, против поделението. С
обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е отменил като
незаконосъобразна Заповед № ЛС-14/02.04.2020г. на директора на ПТП – Горна Оряховица,
с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и е осъдил
ответника да заплати сторените по делото разноски. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е неправилен. Развива доводи, че окончателният правен
извод за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание е необоснован и неправилен
поради несъобразяване с писмените доказателства по делото, доводите на ответника и
противоречието му с материално-правни разпоредби. Посочва, че съдът служебно, по своя
инициатива, се е произнесъл по незаявено в ИМ основание за незаконосъобразност на
наложеното наказание, а именно за спазване на изискванията на чл.193 ал.1 от КТ, поради
което е излязъл извън рамките на дължимата защита и е нарушил принципа на
диспозитивното начало в процеса. Намира за неправилни изводите на съда за неспазване
изискванията на посочената разпоредба. Счита, че необходимостта от командироване на
1
работник или служител се преценява от работодателя с оглед конкретните му нужди от
работна сила и тази негова преценка, която той извършва по целесъобразност, не подлежи
на съдебен контрол. Развива оплаквания, че в случай, че съдът е счел, че тази
работодателска преценка подлежи на съдебен контрол, следвало да му укаже на основание
чл.146 ал.1 т.5 от ГПК с доклада по делото, че това обстоятелство се нуждае от доказване и
на основание чл.146 ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за него. Прави искане за отмяна на
обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен, като неоснователен.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуалния й представител по пълномощие – адвокат М.С., в който заема
становище за неоснователност на наведените с нея оплаквания. Моли се същата да бъде
отхвърлена и първоинстанционният съдебен акт – потвърден. Претендира разноски за
въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивника, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Я.Л., поддържа подадената въззивна жалба с изразените в нея
доводи. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските за
първоинстанционното и въззивно производство съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната по въззивната жалба страна А. Т. А., чрез своя пълномощник, поддържа
депозирания по делото отговор на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и присъдени разноски за двете инстанции съгласно списък по чл.80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Районен съд - Горна Оряховица е сезиран с иск от А. Т. А. против „Поделение за
товарни превози“ - Горна Оряховица за отмяна на Заповед № ЛС-14/02.04.2020г. на
директора на ПТП, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като
незаконосъобразна. Ищецът не оспорва изложената в заповедта фактическа обстановка и
основава претенцията си на доводите, че нареждането за командироването му от
работодателя е незаконно поради това, че ПТП – Горна Оряховица, явяващо се предприятие
по смисъла на §1 т.2 от ДР на КТ, няма нуждата да го командирова в Локомотивно депо
Бургас /предпоставка по чл.121 ал.1 КТ/ и че нито му е искано, нито е давал съгласие,
съгласно чл.121 ал.2 КТ, да бъде командирован за срок по-голям от 30 дни.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в която е заел
становище за неоснователност на наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Посочил е, че необходимостта от командироване се преценява от
работодателя с оглед конкретните му нужди от работна сила, тази преценка се извършва по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Изложил е, че командироването на
ищеца без негово съгласие е без значение за законосъобразността на наложеното
2
дисциплинарно наказание и че липсата на съгласие е от значение само за последните два дни
от периода на командироване. Счел е, че действителните мотиви на ищеца да откаже
изпълнението на заповедта за командироването му, изложени в писменото му обяснение, са
неоснователни, поради което атакуваната от него заповед е законосъобразна.
За да уважи предявения иск Районен съд-Горна Оряховица е приел, че доколкото не е
доказано в процеса ответникът-работодател да е поискал обяснения от работника във връзка
с вменените му нарушения на трудовата дисциплина, то наложеното с атакуваната заповед
дисциплинарно наказание подлежи на отмяна без да се разглежда спора по същество.
Въпреки това, за пълнота, е посочил, че заповедта е незаконна, тъй като ответникът не е
доказал наличието на нужда да командирова ищеца от Локомотивно депо Русе в
Локомотивно депо Бургас, което е предпоставка за командироване на основание чл.121 КТ и
не е доказал изрично съгласие на работника за командироването му повече от 30 дни.
Фактическата обстановка по делото е била детайлно изяснена от районния съд.
Установено е, че ищецът е в ТПО с ответника и заема длъжността „машинист локомотивен,
влакова работа“ в Експлоатационен пункт-Горна Оряховица разпределителна към
Локомотивно депо – Русе при ПТП-Горна Оряховица, че въз основа на Заповед № 11-01-
87/13.03.2020г. на директора на ПТП-Горна Оряховица същият е бил командирован в
Локомотивно депо – Бургас за периода от 16.03.2020г. – 16.04.2020г., че със Заповед № ЛС-
14/02.04.2020г. на директора на ПТП му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“
за това, че на 16.03.2020г. същият не се е явил на работа в Локомотивно депо Бургас и не
изпълнил законните нареждания на работодателя си – цитираната по-горе заповед за
командироването му. Заповедта била надлежно връчена на ищеца на 09.04.2020г. при отказ
от страна на ищеца, удостоверен с подписа на свидетели. По делото е приложено заверено
копие на писмени обяснения на ищеца, входирани в Локомотивно депо – Русе на
23.03.2020г., съответно в ПТП-Горна Оряховица на 25.03.2020г. На 25.03.2020г. до
директора на ПТП-Горна Оряховица е било изпратено предложение от началника на
Локомотивно депо-Русе за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца поради
декларирания от него отказ да изпълни заповедта за командироването му и неявяването му
на работа на 16.03.2020г. в Локомотивно депо-Бургас. По делото е приложено и личното
трудово досие на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са неоснователни.
При иск за оспорване на наложено дисциплинарно наказание основание на
претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта на
работодателя. В настоящия случай в подадената от ищеца ИМ не се съдържат твърдения за
издаване на заповедта при неспазване на процесуалните изисквания. В този смисъл, при
липса на твърдение в ИМ за нарушение на чл.193 ал.1 КТ при налагането на
дисциплинарното наказание на ищеца, съдът не дължи произнасяне. Разпоредбата на чл.193
ал.1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за спазването й, без да има изрично
оплакване от работника. Довод за налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на
посочената разпоредба не е въвеждан от ищеца с ИМ / нито дори по-късно в производството
пред районния съд/, поради което в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът се е
произнесъл по непредявено основание за незаконност на наказанието.
Като основание за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, ищецът е
посочил липсата на нужда на предприятието той да бъде командирован за изпълнение на
трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа. Настоящият съдебен
състав намира, че необходимостта от командироване на един или друг работник или
служител е изцяло в преценка на работодателя, същата е по целесъобразност и не подлежи
3
на съдебен контрол. В този ред, основателно се явява оплакването във въззивната жалба, че
този довод на ищеца за незаконност на обжалваната заповед неправилно е приет от
първоинстанционния съд като основателен.
Анализирайки събраните по делото доказателства, районният съд обаче е достигнал до
правилен и обоснован извод за незаконност на издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца поради това, че с отказа си да изпълни заповедта на
работодателя за командироването му в Локомотивно депо Бургас и неявяването си на работа
в същото депо, ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно
разпоредбата на чл.121 ал.1 от КТ максималната продължителност на еднократната
командировка е 30 календарни дни /без прекъсване/. Когато нуждите на предприятието
налагат това, командироването може да бъде и за срок по-дълъг от 30 календарни дни, за
което обаче е необходимо изричното писмено съгласие на командирования работник или
служител. Видно от приложената по делото заповед на работодателя за командироването на
ищеца извън мястото на постоянната му работа, срокът за командироване е 32 календарни
дни. Няма спор между страните по делото, че изискуемото от закона съгласие на ищеца нито
е искано, нито е давано от него. Дори е налице категоричен отказ за това, макар и
деклариран писмено след издаване на заповедта за командироване.
С оглед на изложеното, посоченото в Заповед № ЛС-14/02.04.2020г. на директора на
ПТП – Горна Оряховица дисциплинарно наказание е незаконосъобразно наложено на ищеца
и искът за отмяната му се явява основателен. Достигайки до същия правен извод,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено
изцяло.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна
е направила искане за присъждане на разноски за първионстанционното и въззивно
производство. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, адвокат М.С.
се е задължила до осигури процесуално представителство на ищеца по дело за отмяна на
наложено със Заповед № ЛС-14/02.04.2020г. на директора на ПТП-Горна Оряховица
дисциплинарно наказание, за което страната й е заплатила договореното възнаграждение в
размер на 200 лв. При разглеждане на делото пред районния съд последната не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което претенция за присъждане на такива за
първоинстанционното производство, заявена пред настоящата инстанция, се явява
преклудирана. Доколкото в настоящото въззивно производство е налице такова искане, но в
договора за правна защита не е дефиниран размера на договореното и заплатено
възнаграждение за всяка съдебна инстанция, то настоящият съдебен състав приема, че то е
договорено поравно за двете производства. Поради това в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на
чл.280 ал.3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320/15.10.2020г. по гр.дело № 586/2020г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица.
4
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление град Г. О., ул.“Ц.О.“ № ..., представлявано от директора Д. Н. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на А. Т. А., ЕГН **********, с адрес град Г. О., ул.“И. М.“, бл..., вх..., ет...,
сумата от 100 /сто/ лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5