Р Е Ш Е Н И Е
№ 83/11.4.2017г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети
февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО А.
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
при секретар: Т.Иванова
прокурор: Р.Г.
като разгледа докладваното от съдията Гайдаров ВНОХД № 57 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на адв.П.Д. ***, защитник на подсъдимия Д.А.Н., срещу присъда
№338/08.11.2016г. по описа на ВРС. По делото са постъпили и жалби от адв.Б.Х.
пълномощник на частния обвинител А.Д.К., адв.П.Ч. защитник на подс.Е. П. И. и
адв.С.Н. защитник на подсъдимия Ж.Ж..
В
жалбата на подс.Н. и в допълнението към нея, се изтъква тезата за липса на
извършено от него престъпление. Сочат се доводи за неправилни изводи на
решаващият съд базирани на доказателства които не са събрани в това наказателно
производство, а са взаимствани от изводите на друг съд, постановил
оправдателната присъда по отношение на частния обвинител А.К.. Сочат се доводи
и за множество неясноти и противоречия в мотивите към присъдата. Моли
се за отмяна на същата и постановяване на нова с която подс.Н. да бъде оправдан. Алтернативно
се иска отмяна и връщане на делото за доразследване или за решаване от друг
състав на ВРС.
В
жалбата от подс.Е.И. и в допълнителната въззивна жалба от нея се правят доводи
относно необоснованост на съдебния акт и недоказаност по безспорен и
категоричен начин на извършеното от подсъдимата престъпление. Моли
се за постановяване на оправдателна присъда.
В
жалбата на подс.Ж.Ж. и в допълнението към нея , се правят изводи относно липса
на мотиви на съдебният акт, довели до ограничаване на правото на защита на
подсъдимите, което представлява съществено процeсуално
нарушение по смисъла на НПК. Моли се за отмяна на присъдата и постановяването
на нова оправдателна по отношение на подс.Ж..
В
жалбата на частния обвинител и в допълнителната жалба от адв.Х., се изтъква
теза за заниженост на наложеното на подсъдимия Н. наказание. Моли се за
изменението на присъдата и налагане на минимума от една година лишаване от
свобода по отношение на същия.
В
съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите.
Адв.
Д. поддържа тезата за липса на умисъл за извършеното набедяване, тъй като Н.
бил убеден че частния обвинител А.К. е отправила обидни думи към него. При
проведеното разследване първоинстанционния съд не бил събрал никакви
доказателства относно умисъла за извършеното престъпление.
Адв.Ч.
поддържа тезата и доводите изложени в жалбата и в допълнението към нея.Не сочи
нови доказателства.
Адв.Н.
поддържа тезата и доводите изложени в жалбата и в допълнението към нея.Моли за
оправдателна присъда.
Адв.Х.
счита наложеното наказание на подс.Н. за явно нестраведливо и моли същата да
бъде увеличено.
В
последната си дума подс. Н. моли съда за оправдателна присъда.
В
последната си дума подс.Ж. моли съда за опрвдателна присъда.
В
последната дума подс.И. моли да бъде оправдана.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна счита присъдата за законосъобразна правилна и моли същата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след цялостна проверка на доказателствата по
делото и атакувания съдебен акт, и след като обсъди доводите в жалбата, и
становищата на страните в съдебно заседание, съгласно правомощията си по чл.
313 и сл. от НПК, прие за установено следното:
Жалбите са
процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледани по същество са основателни , доколкото в тях са наведени доводи
за отмяна на присъдата и връщане на делото по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Наказателното
производство пред първата инстанция е протекло по общия ред – гл. XX от НПК. С
обжалваната присъда съдът е признал
подс.Д.А.Н., за виновен в това че на 18.12.2012
г. в гр. Варна, пред надлежен орган на властта – Районен съд – Варна, набедил А.Д.К.
в извършено престъпление – обида, по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК,
като знаел, че същата е невинна и К. е била привлечена към наказателна
отговорност като подсъдима по НЧХД № 6944/2012 г., по описа на Районен съд –
Варна, 23 състав, поради което и на осн. чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил
наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛС при първоначален строг режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в
изпълнение наказанието по НОХД № 6708 / 2012 год. по описа на ВРС - „Лишаване
от свобода” в размер на три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от
три години, считано от 13. 12. 2012 год.
Признал е за виновен Ж.Д. |Ж., в това че на 19.06.2013 г. в гр. Варна, в съдебно
заседание по НЧХД № 6944/2012 г., по описа на Районен съд – Варна, 23 състав,
като свидетел, устно, съзнателно потвърдил неистина – поради което и на осн.
чл. 290, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК му е наложил наказание "ПРОБАЦИЯ"
изразяваща се в следните пробационни мерки:
- на осн. чл. 42 А,
ал. 2, т. 1 от НК "ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС" ЗА СРОК
ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично;
- на осн. чл. 42 А,
ал. 2, т. 2 от НК "ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ" ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА;
Признал е подсъдимата
Е. П. И. за виновна в това че на 19.06.2013 г. в гр. Варна, в съдебно заседание
по НЧХД № 6944/2012 г., по описа на Районен съд – Варна, 23 състав, като свидетел,
устно, съзнателно потвърдил неистина – поради което и на осн. чл. 290, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК му налага наказание
"ПРОБАЦИЯ" изразяваща се в следните пробационни мерки:
- на осн. чл. 42 А,
ал. 2, т. 1 от НК "ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС" ЗА СРОК
ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично;
- на осн. чл. 42 А,
ал. 2, т. 2 от НК "ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ" ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА;
Осъдил е подсъдимите
да заплатят разноските по делото в размер на по 4.65лв. всеки от тях в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
Решаващият
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подс.Д.Н. и
частния обвинител А.К. били съседи, като обитавали жилища находящи се едно над
друго.
На
20. 07. 2012 год. в дома на подс. Д.А.Н. дошъл на гости подс. Ж.Д.Ж.. Двамата
се установили на терасата към жилището, където употребявали алкохол и водели
разговор.Непосредствено след полунощ. ч. обв. А.Д.К. през терасата попитала
двамата мъже дали скоро ще приключват, с оглед осигуряване възможност на
живущите да почиват. Подс. Д.А.Н. отишъл до входната врата на жилището на
частния обвинител и започнал да блъска по нея. Ч. обв. А.Д.К. отворила входната
врата, при което подс. Д.А.Н. и нанесъл удар, от която същата паднала на
прилежащата повърхност. Това било видяно от намиращия се в непосредствена
близост свид. Д. М. К., на когото подс. Д.А.Н. също нанесъл удари. Свид. Д. М. К.
взел за самозащита в ръката си нож. Междувременно към тях се приближил и подс. Ж.Д.Ж..
От действията на подс. Д.А.Н. ч. обв. А.Д.К. получила травматично увреждане –
счупване на дясна ключица, определило трайно затруднение в движението на десен
долен крайник за период от около 2. 5 – 3 месеца. Относно травматичното
увреждане било образувано наказателно производство, приключило с подписано на
13. 12. 2012 год. между страните споразумение.
Пет
месеца след инцидента и пет дни след сключването на споразумението между обв.Н.
и К. – на 18. 12. 2012 год., подс. Д.А.Н. депозирал в деловодството на Районен
съд – Варна частна тъжба, въз основа на която било образувано НДЧХ № 6944 /
2012 год. По същото в качеството на подсъдима бил привлечена ч. обв. А.Д.К., за
извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, затова, че по време на описаното по – горе е изрекла към подс. Д.А.Н.
думите „простак, идиот, олигофрен“. В качеството на свидетели по това
наказателно производство на 19. 06. 2013 год. били разпитани подс. Ж.Д.Ж. и
подс. Е.П.И.. В показанията си същите заявили, че ч. обв. А.Д.К. изрекла обидни
думи. С присъда № 313 / 2013 год. Районен съд – Варна признал ч. обв. А.Д.К. за
невиновна по така предявеното й обвинение. В мотивите си съдът е приел, че
показанията на посочените свидетели не следва да бъдат кредитирани поради
противоречивост, нелогичност, несъответствие с посоченото в частната тъжба и
неотговаряне на установените в хода на производството факти. С решение № 1298 /
2013 год. Окръжен съд – Варна е потвърдил присъдата на Районен съд – Варна.
По
случая било образувано настоящото наказателно производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът е приел за
установена като в мотивите си е записал че е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства и ги е изброил: обясненията на подс. Д.А.Н., подс. Ж.Д.Ж., подс. Е.П.И.,
показанията на свид. А.Д.К., свид. Д. М. К., свид. К. Л. Н., свид. Л. К. К.,
свид. М. Б. Н., свид. Т. С. С., свид. В. П. П., протоколи за разпознаване,
писмени материали, приети и приобщени към доказателствения материал.
Решаващият
съд не е кредитирал обясненията на тримата подсъдими, като е приел че те
противоречат и се оборват от показанията на частн. обвинител К. и нейният син
св.Д. К..Съда е направил извод че К. и синът и имали пряка „слушаемост“ каквото
и да означава това, от което се доказвало по безспорен и категоричен начин, че
тя К. не е изричала обидни думи към подс.Н.. Различията между обясненията на
тримата подсъдими относно употребените обидни думи, също било доказателство че
няма извършено престъпление от К.. Не на последно място според състава на ВРС
не следвало да се игнорират становищата на Районен съд – Варна и Окръжен съд –
Варна относно същата фактическа обстановка и тяхната категоричност, че частния
обвинител не е изричал обидни думи, а последния от подсъдимите не е присъствал
по време и място. В този смисъл съдът е приел заявеното от подсъдимите за защитна версия, целяща да прикрие извършеното от тях престъпление.
Според
решаващият съд К.и са очевидци и именно техните показания разкривали напълно
фактическата обстановка. Действително свид. А.Д.К. била страна по делото, а свид. Д. М. К. нейн
низходящ, но показанията им били с характер на реално преживяно и били наситени с емоционален пълнеж, като се подкрепяли по безпротиворечив начин от показанията
на свид. К. Л. Н.. Показанията на последния и тези на свид. Л. К. К., свид. Т. С.
С., свид. В. П. П. нямали пряка
насоченост относно случилото се, доколкото тези свидетели не са го възприели
пряко и непосредствено. Същевременно изложеното от тях напълно подкрепяло
приетото, вкл. и от предходни произнасяния на Районен съд – Варна и Окръжен съд
– Варна.
Настоящият
състав на въззивния съд счита, че от
изложените към присъдата мотиви не може да се установи на базата на какви
обективни доказателства по делото съда е направил изводите си относно наличието
на съставомерност на извършените от подсъдимите престъпления от обективна и
субективна страна.Това че К. и синът и били очевидци на инцидента и че
показанията им според решаващият съд били с характер на реално преживяно и че
били наситени с емоционален пълнеж и че се подкрепяли по безпротиворечив начин
от свидетелите Н., С. и П., които пък нямали пряка насоченост относно случилото се, доколкото тези
свидетели не били възприели инцидента пряко и непосредствено, звучи толкова абсурдно, че буди недоумение и не
подлежи на коментар. Освен това не може вътрешното убеждение на съда да се
формира от доказателства които не са събрани по реда на НПК. Недопустимо е да
се сочат като доказателства решения на други съдилища, касаещи обвинения срещу
други лица.Това че част. обвинител К. била оправдана от състав на ВРС по
обвинението и за нанесена обида по отношение на подс.Н. и присъдата била
потвърдена от състав на ВОС, с нищо не доказва, дори
и по аргумент на противното, че подсъдимите
по настоящото дело са извършили престъпленията в които са обвинени. Решаващият
съд не е изследвал и налице ли е
субективния състав при извършеното от подсъдимите. Задоволил се е с
теоретичната постановка: „съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал
съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът прие въз основа на неговото поведение, обективирано по
делото, в частност от вида и последователността на действията му“.Същото се
отняся и за останалите две престъпления извършени от останалите двама
подсъдими.
Липсва
задълбочен анализ на годните доказателства от което може да се правят изводи
относно мотивираността на присъдата. Изброените по горе противоречия в мотивите
към постановената присъда, както и липсата на анализ на доказателствата не
дават възможност на настоящият състав да установи как решаващият съд е
достигнал до вътрешното си убеждение относно съставомерноста на деянията от
обективна и субективна страна. Пороците в мотивите са такива, че могат да се
приравнят на пълната им липса, което е винаги съществено процесуално нарушение
водещо до отмяната на атакувания съдебен акт.
По
направените в жалбите възражения:
Гореописаното
в решението на настоящият състав в голяма част отразява възприемане на
възраженията на защитата на подсъдимите относно противоречия в мотивите на
решаващият съд и приемането на доказателства в нарушения на НПК, довели до
опорочаване на първоинстанционната присъда. В този смисъл не следва по нататък
де се обсъждат тезата и доводите в жалбите на подсъдимите както и жалбата на частния обвинител.
В този
смисъл, ВОС намира обжалваната присъда за постановена при съществено нарушение
на процесуалните правила, което е отменително основание по чл. 335, ал. 2 от НПК, поради което следва да отмени така постановената присъда и да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Съдът следва
да положи всички усилия за изясняване на обективната истина по делото в хода на
съдебното следствие; да съблюдава правата на всички страни в процеса; да обсъди
в крайния съдебен акт всички доказателства, събрани в двете фази на досъдебното
и съдебно производства.При наличие на противоречиви доказателства да посочи
защо приема за достоверни и кои от тях, и защо изключва останалите. В мотивите
на съдебния акт следва да се изложи приета за установена фактическа обстановка,
обосноваваща впоследствие съответните правни изводи на решаващия съд за, съставомерност
на деянието от обективна и субективна страна, каквото изложение в протестираната
присъда липсва.
Водим от
горното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК,
Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда
№338/08.11.2016г. по описа на ВРС. постановена по НОХД № 4348/2015 г. по описа на съда, с което
подсъдимите Д.А.Н.,. Ж.Д.Ж. и Е.П.И. са осъдени
по . чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 и чл.290 ал.1 от НК.
Връща делото на същия съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав при спазване на горните указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.