Р Е Ш
Е Н И Е
№
11.05.2023г., гр. София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 с-в в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Анастасова гр.
д. № 13127 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
Образувано е по
молба на
В.М.В. за допълване на постановеното Решение с №
260767/04.03.2022г. по гр. дело № 13127/2020г. по описа на СГС, I-9 с-в
съдебно решение по отношение на претенциите за присъждане на законните лихви
върху уважените главници в
размер на 25 000 лева, настъпили вследствие телесните увреждания,
причинени от ПТП от 15.03.2016г. и в размер на 1969,80 лева – обезщетение за
имуществени вреди, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП
от 15.03.2016г., считано от 15.03.2016г. /датата на увреждането/ до
21.10.2018г.
В молбата са изложени твърдения, че съдът не се
произнесъл по същата, поради което се прави искане за допълване на
постановеното съдебно решение.
Ответникът по молбата – „ЗАД Д.Б.: Ж.И.
З.“АД заявява, че молбата е недопустима, доколкото е депозиране след изтичането
на преклузивния срок.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество
представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши
със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не
се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е, не молбата с правно
основание чл.250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е
налице формирана правораздавателна воля. Молбата е процесуално допустима, наред
с общите предпоставки, и в случай, че е налице неразрешена от съда част от
спорния предмет, т.е. непълнота на съдебното решение.
При разглеждане на процесуалната допустимост на молбата за допълване на
съдебното решение, съдът приема следното: същата е подадена от активно
легитимирано лице – страна по делото, заинтересувана от допускане на
допълването, тъй като в молбата са изложени твърдения, че с решението не е
обхванат целия спорен предмет – съдът не се е произнесъл по искането за
присъждане на законни лихви върху вземанията по главните искове за периода от 15.03.2016г.
/датата на увреждането/ до 21.10.2018г. Молбата е подадена в рамките на
преклузивния едномесечен срок, доколкото е обективирана в депозираната въззивна
жалба и е допустима.
С решението си
съдът е осъдил „ЗАД
Д.Б.: Ж.И. З.“АД с ЕИК******* да заплати
на В.М.В. с ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000лева, настъпили вследствие телесните
увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г., ведно със законната лихва от
21.10.2018г. до окончателното й плащане, както и 1969,80лева обезщетение за имуществени вреди,
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г.,
ведно със законната лихва от 21.10.2018г. до окончателното й плащане, като е
отхвърлил иска за плащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 25 000,00лева до 100 000,00лева, както и искът за плащане на
обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 1969,80лева до
8958,43лева.
В съдебното решение
съдът е посочил, че отговорността
на застрахователя произтича от застрахователния договор, поради което съгласно
чл. 271, ал.5 от КЗ/отм/ увреденото лице има право на законната лихва за забава
върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на
срока по ал. 1 на чл.271 от КЗ според която срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да бъде по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази връзка
районният съд е изтъкнал, че ищцецът е подал уведомление до ответното дружество
за определяне размера и изплащане на застрахователно обезщетение на 20.07.2018г.,
поради което е присъдил законна лихва, считано от 21.10.2018г. до окончателното
й плащане
Настоящият съдебен
състав констатира, че действително съдът не се е произнесъл по искането за
присъждане на законна лихва от 15.03.2016г.
/датата на увреждането/ до 21.10.2018г. като с оглед гореизложените съображения
решението в тази част следва да бъде допълнено като искането за този период се
отхвърли.
С оглед изложеното, Софийски градски съд, І -9 състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.250 ГПК, Решение
с № 260767/04.03.2022г. по гр. дело № 13127/2020г. по описа на СГС, I-9 с-в, както следва:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.М.В. с ЕГН **********
срещу „ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД с ЕИК ******* за присъждане на законните
лихви върху уважените главници в размер на 25 000 лева, настъпили вследствие
телесните увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г. и в размер на 1969,80
лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие телесните
увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г., считано от 15.03.2016г.
/датата на увреждането/ до 21.10.2018г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: