Определение по дело №8314/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20917
Дата: 18 август 2022 г. (в сила от 18 август 2022 г.)
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20221110108314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20917
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110108314 по описа за 2022 година

„С.” ЕАД е предявило в условията на обективно кумулативно
съединяване против „П.И.“ АД искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 вр. чл. 258, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 1585,30 лева, представляваща
възнаграждение по неформален договор за изработка, начислена с фактура
№**********/16.08.2018г., сума в размер на 891 лева, представляваща
възнаграждение по неформален договор за изработка, начислена с фактура
№**********/30.08.2018г., сума в размер на 316,18 лева, представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 17.08.2018 г. до 03.08.2020 г. и
сумата от 159,94 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода
01.09.2018 г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК -05.08.2020 г., до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №35567/2020 по описа на СРС, 49 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен неформален
договор за извършване на услуги – прием на 667,000 кв.м. земни маси
строителство, депониране на 73.100 тона строителни отпадъци смес,
надвозени към 14.08.2019 г, всяка от които на стойност съответно 1000,50
лева и 1585,30 лева, за които е издадена фактура №**********/16.08.2018г.,
както и прием на 546.000 кв.м. земни маси строителство на стойност 819 лева,
за която е издадена фактура №**********/30.08.2018г. Твърди, че посочените
суми не са заплатени от ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на искова
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва наличието на облигационни отношения между
страните. Намира за неясен предмета на твърдения договор, както и
1
местоизвършването на услугите. Оспорва акцесорните претенции. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.
79, ал.1 вр. чл. 258, пр.2 от ЗЗД носи тежестта да докаже, че с ответника са се
намирали в облигационни отношения, по които е изправна страна -
извършил е твърдените от него услуги, както и стойността на същите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже изпадането на ответниците в забава, както и
размера на претендираните мораторни лихви.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

По редовността на исковата молба:
Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, исковото производство
по чл.422 ГПК се явява продължение на това по чл.410 и 418 ГПК, поради
което и в двете производства следва да е налице пълен идентитет между
обстоятелствата, на които искането се основава, както и между заявените
размери на претендираните вземания.
При извършена служебна проверка за редовността на исковата молба
съдът намира, че същата е нередовна, доколкото е налице несъответствие
между претенцията на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение от
17.12.2020 г. по ч.гр.д. №35567/2020 и тази, заявена в рамките на настоящото
исково производство. Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №35567/2020 по
описа на СРС, 49 състав, е издадена за вземане на кредитора срещу длъжника
за мораторна лихва в размер на 159,94 лева, дължима за периода 10.03.2017 г.
– 10.03.2020 г., а с исковата молба ищецът претендира да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи същата сума, но за периода 01.09.2018 –
03.08.2020 г. Доколкото настоящото исковото производство се явява
продължение на заповедното такова по ч.гр.д. №35567/2020 г., то между
предметите им следва да бъде налице пълен идентитет, поради което и е
необходимо между да е налице пълно съвпадение както в размера на сумите,
така и в периодите за които същите се претендират. Ето защо, съдът намира,
че на ищеца следва да бъде указано да конкретизира периода, за които
претендира, че сумата от 159,94 лева, представляваща мораторна лихва, е
дължима, като съобрази обстоятелството, че исковата претенция следва да
бъде напълно идентична със заявената такава в заповедното производство.
На ищеца следва да бъдат дадени указания и да уточни върху коя сума е
начислена всяка от претендираните мораторни лихви.
2

По доказателствените искания на страните:
Съдът приема, че ангажираните от ищеца писмени доказателства се
явяват относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на
доказване по предявените искове, поради което следва да бъде допуснато
събирането им. По другите доказателствени искания съдът ще се произнесе
след отстраняване на нередовността на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба като УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от получаването на съобщението с писмена молба с
препис за ответника да конкретизира:
периода, за които претендира, че сумата от 159,94 лева, представляваща
мораторна лихва, е дължима, като съобрази обстоятелството, че исковата
претенция следва да бъде напълно идентична със заявената такава в
заповедното производство по ч.гр.д. №35567/2020 по описа на СРС, 49
състав;
върху коя сума е начислена всяка от претендираните мораторни лихви.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч.гр.д. № 35567/2020 год. по описа на СРС,
49 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.11.2022 г., 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените от ищеца към
исковата молба документи.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
Да се призове вещото лице за съдебното заседание.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4