МОТИВИ към
решение № 252/ 12.04.2011 г.
постановено по АНД № 353/2011 г. по описа на РРС.
Постъпил е
акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 12.04.2011
г. в гр. Р., на бул.»Б.», пред сградата в която се помешава филиала на РУ «А. К.», Б.С.С. и А.Н.Н. влизат в пререкание помежду си и се
сбиват, нанасяйки си удари.
Нарушителите дава обяснения, като не отричат, че са се
сбили, като всеки от тях излага своята версия за причините за възникване на
инцидента.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното: На 12.04.2011 г., нарушителят С. разговарял със св. Д. в
автомобила си. Двамата се скарали, като свидетелят излязъл от колата.
Междувременно Н. – приятел на св. Д., който се намирал в близост, решил да
попречи на С. да напусне автомобила и затиснал вратата му. С. обаче успял да
излезе, взел дърво и с него нанесъл удар по Н.. Свидетелят успял да вземе и
изхвърли дървената пръчка с намерение да предотврати по-нататъшно усложнение.
Нарушителите обаче си разменили няколко удара с ръце, като всеки от тях удрял
другия с ръце в областта на тялото и главата.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателствени средства – обясненията на нарушителите С. и Н., както и
на събраните в хода на административното производство показания на св. Д.. Посочените
гласни доказателства са изясняват подлежащите на установяване релевантни за
производството обстоятелства.
В представената по делото характеристики
на нарушителите не са отбелязани осъждания, криминални прояви или съставени
актове по УБДХ.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира,
че с действията си С. и Н. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.
Непристойната
им проява се изразява в сбиване на
публично място, с което е
нарушен обществения ред и спокойствие. Деянието е извършено пред учебно
заведение в гр. Р.,
пред присъстващите там свидетели, в светлата част на денонощието. С действията по
взаимно нанасяне на удари извършено от нарушителите, е осъществен състава на
административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от
УБДХ. Поведението на двамата се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същото изразява пренебрежителното отношение към установените
порядки на държане в обществото.
Като
съобрази изложеното, съдът намира, че описаното по – горе деяние на нарушителя
е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на
чл.1 ал.2 от УБДХ. Предвид по - ниската степен на обществена опасност на
деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то
не съставлява престъпление по чл.325 от НК.
Същевременно с
действията си С. и Н. са нарушили обществения ред и спокойствие, което
предопределя ангажирането на административнонаказателната им отговорност по
смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смегчаващи
обстоятелства по отношение на всеки от нарушителите, тези касаещи степента на личната
им обществена опасност– липсата на лоши характеристични данни / няма предходни
осъждания и криминални прояви /. При определяне вида на следващото наказание, като смегчаващо отговорността
обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на самото деяние, бе
съобразен вида на обществените отношения представляващи непосредствен обект на посегателство.
Като такова обсотятелство бе прецено и конкретните обстоятелства при които
нарушението е извършено. Всичко изложено до тук, обуславя извод, че на всеки от
двамата нарушители следва да бъде наложено наказание “глоба” от алтернативно
предвидените в указа. При определяне размера на същото, съдът намира за
съответен на нарушението, такъв към минимума посочен в указа, а именно - 150 лв.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: