№ 432
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на шести
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20211100511323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 85955/02.09.2021 г. на длъжника И.И. П. срещу
отказа, обективиран в съобщение с изх. № 49979/16.08.2021 г., на ЧСИ с рег. № 851 от
КЧСИ да възстанови на жалбоподателя сумата от 1200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Жалбоподателят заявява, че изложените от взискателя твърдения, че отказва да
изпълни решението относно личните контакти на бащата, били неверни и
клеветнически, че именно взискателят е спрял да взима детето, поради което и не
дължи разноски по изпълнителното дело. Сочи, че не е станала причина за завеждане
на изпълнителното дело, евентуално излага съображения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. И.И. П. твърди, че поканата за доброволно изпълнение
не й е връчена редовно и въобще не е била уведомена за изпълнителното дело. Моли,
да бъде постановено, че не дължи адвокатско възнаграждение, евентуално същото да
бъде намалено.
Взискателят по изпълнителното дело – С.С., сочи, че жалбата е депозирана
една година и половина след връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради
което е недопустима. Евентуално, счита, че жалбата е неоснователна. Претендира
направените по делото на СГС разноски.
1
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3, ГПК съдебният
изпълнител счита, че жалбата е недопустима, евентуално - неоснователна. Излага
доводи, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прието за събиране
в изпълнителното дело, за което длъжникът е бил уведомен с поканата за доброволно
изпълнение, не е възразил в срока за доброволно изълнение и сумата е била преведено
на взискателя по делото.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20208510400112 по описа на
ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, е образувано по молба с вх. № 05172/20.01.2020 г. на
С.С., чрез процесуален представител адв. В.В. от САК, срещу И.И. П., въз основа на
изпълнителен лист от 19.03.2018 г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.
д. № 62823/2016 г. на СРС, 92 състав, с което е определен режим на лични отношения
на бащата С.С. с детето М. С.С..
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно, с което С.С. е упълномощил процесуален представител и договор за
правна защита и съдействие за образуване и процесуално представителство по
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 19.03.2018 г. Уговореното
адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело е било 1000 лева - без ДДС, или 1200 лева – с ДДС, която сума е
била платена изцяло, като в договора е посочено, че служи и като разписка за
получаването на сумата.
На 21.01.2020 г. на И.И. П. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която е посочено и че дължи сумата от 1465.20 лева, от които 1200 лева – адвокатско
възнаграждение и 265.20 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Видно от извършеното
от връчителя отбелязване, поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
длъжника на 10.02.2020 г. „при условията на отказ“, за което призовкарят е изписал
трите си имена и се е подписал.
В резултат на наложените запори на вземанията по банковите сметки на И.И.
П., на 17.02.2020 г. е постъпила сумата от 1465.20 лева, която на 02.03.2020 г. е
преведена по сметка на процесуалния представител на взискателя (след което ЧСИ е
вдигнал наложените запори).
На 10.08.2021 г., И.И. П. е депозирала молба по изпълнителното дело, с която е
направила искане за прекратяването му и за възстановяване на сумата от 1200 лева, тъй
като не е станала причина за образуване на изпълнителното дело.
2
С обжалвания отказ, обективиран в съобщение с изх. № 49979/16.08.2021 г.,
ЧСИ с рег. № 851 от КЧСИ е отказал да възстанови на жалбоподателя сумата от 1200
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Видно от извършеното отбелязване, съобщението е било връчено на длъжника
на 20.08.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
От представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело №
20208510400112 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие
СГС, се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство, т.е. същият е активно легитимиран да подаде жалба срещу
действия на съдебния изпълнител, обективирани в съобщение с изх. №
49979/16.08.2021 г. Жалбата е подадена в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1
ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на
обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна, тъй като обжалваният отказ е в правилно
приложение на закона.
Съгласно чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, като в разноските се включва и заплатеното адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат, който взискателят е упълномощил да го представлява. Затова, при
направено искане и представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, тези разноски в изпълнителното производство се възлагат върху
длъжника. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 04.09.2012 г. по гр. д.
№ 517/2011 г. на ВКС, IV ГО и решение от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на
ВКС, ІV ГО се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. В решение №
82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО е прието, че длъжникът не
3
отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно
изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта
протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по
изпълнението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК. Документирането по чл.
434 ГПК по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на
разноските по изпълнението. (….) Използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз
„постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки
акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за
разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за
доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение
на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и
издадения въз основа на него изпълнителен лист. Т.е. произнасянето на съдебния
изпълнител в частта за разноските не е изпълнително действие, насочено към
осъществяване на притезанието, за което е издаден изпълнителния лист. Това
произнасяне е реализация на общия принцип за отговорността за разноските по ГПК и
по отношение на това правомощие на съдебния изпълнител се прилагат общите
правила на ГПК. Страната по изпълнителното дело разполага с възможност да поиска
от съдебния изпълнител да измени постановлението си в частта за разноските и
компетентен да се произнесе по същото е именно съдебния изпълнител, като решаващ
орган в изпълнителното производство. На съдебен контрол подлежи акта на съдебния
изпълнител, с който се произнася по възражението срещу начислените в разноски по
изпълнителното дело, независимо дали уважава възражението или не (В този смисъл
Определение № 529/07.07.2011г. по ч.т.д. 360/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Определение
№ 83/19.02.2013г. на ВКС, І-во Г.О., дело № 620/2012г).
В настоящия случай, след връчване на поканата за доброволно изпълнение, в
предвидения за това срок, длъжникът не е релевирал искане до съдебния изпълнител да
измени постановлението си в частта за разноските - относно дължимото адвокатско
възнаграждение. Неоснователни са възраженията на И.И. П., че поканата за
доброволно изпълнение (ПДИ) не й е връчена редовно и въобще не е била уведомена за
изпълнителното дело. Видно от извършеното официалното удостоверяване от
призовкаря при връчване на ПДИ, чиято материална доказателствена сила не е
опровергана, ПДИ е връчена при условията на отказ (на 10.02.2020 г.), а съгласно чл.
4
44, ал. 1, изр. последно ГПК, отказът на получателя не засяга редовността на
връчването. Видно от материалите по изп.дело, в резултат на наложените запори на
вземанията по банковите сметки на И.И. П., на 17.02.2020 г. по изп. дело е постъпила
сумата от 1465.20 лева. Искането за възстановяване на сумата от 1200 лева е направено
от длъжника на 10.08.2021 г. - една година и половина след връчване на поканата за
доброволно изпълнение и по изложените по -горе съображения, правилно ЧСИ е
приел, че сумата от 1200 лева не подлежи на възстановяване, респ. възраженията на
длъжника за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение, евентуално – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, изобщо не следва да се разглеждат.
По изложените съображения, обжалваният отказ на ЧСИ е законосъобразен и
подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 85955/02.09.2021 г. на И.И. П.
срещу отказа, обективиран в съобщение с изх. № 49979/16.08.2021 г., на ЧСИ с рег. №
851 от КЧСИ да възстанови на жалбоподателя сумата от 1200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20208510400112 на ЧСИ, с рег. №
851 в КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5