Решение по дело №222/2020 на Административен съд - Кюстендил

                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                          № 272 от 04.12.2020 г., гр. Кюстендил

 

  В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Л. С. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 222 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 258/31.07.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 41/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1139-001887/12.12.2019 г., издадено от началника на сектор ПП. С посоченото наказателно постановление на В.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на 400,00 лева. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.

В.М. не се явява в съдебното заседание по делото. Представлява се от адвокат К.П., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира направените разноски по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Предмет на въззивно обжалване е НП № 19-1139-001887/12.12.2019 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 04.12.2019 г. в 12:20 часа в гр. К., по ул. „К.и М.” пред сграда № 3, в посока от ул. „6-ти септември” към ул. „Л. Я.”, В.М. е управлявала лек автомобил марка и модел „С.Е”, с рег. № ***, във връзка с чието притежание и използване не е имало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. Към тази дата автомобилът е съсобствен между В.И.М. и нейния съпруг – К.Н. М. (двамата са сключили граждански брак на 09.09.2000 г.), доколкото е придобит в режим на съпружеска имуществена общност – въз основа на договор за покупко-продажба, сключен от К. М. на 29.01.2016 г. На М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 116672/04.12.2019 г., в който актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН В.М. е подала възражение, в което е посочила, че автомобилът е съсобствен между нея и съпруга ѝ, поради което тя е лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление. Районният съд е приел от правна страна, че  административнонаказателната отговорност на М. е ангажирана при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон – въпреки изложеното в подаденото от М. възражение срещу акта, административнонаказващият орган не е извършил допълнителна проверка и не е установил, че същата е собственик, а не ползвател на автомобила. По посочените правни доводи съдът е отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно.

Административнонаказателната отговорност на В.М. е ангажирана на основание разпоредбата на  чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лева. От доказателствата по делото е безспорно установено, че управляваното от М. МПС марка и модел „С. Е”, с рег. № ****, към момента на проверката е съсобствено между нея и съпруга ѝ – К. М., доколкото е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и че към този момент за същото няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (видно от приетата като доказателство застрахователна полица № BG/08/11903344776, издадена от „Дженерали Застраховане” АД, такава застраховка е сключена на 04.12.2019 г. и същата е с период на застрахователно покритие от 15:00 часа на 04.12.2019 г. до 23:59 часа на 03.12.2020 г.). Преценката на събраните писмени и гласни доказателствени средства обосновава извод за извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от В.М.. Същото се явява доказано от обективна и субективна страна.  Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба от 250,00 лева. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ е доказан, касационната инстанция разполага с правомощие да измени наказателното постановление, като преквалифицира деянието по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение и намалявайки размера на глобата на 250,00 лева. Касае се за правомощие на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, приложимо с оглед правилото на чл. 84 от ЗАНН. Съгласно посочената правна норма доколкото в ЗАНН няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно константната съдебна практика на ВАС препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН към глава XII от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК (вж. мотивите на ТР №2/03.06.2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ВАС). С преквалификацията не се нарушава правото на защита на М., тъй като самата тя във възражението си срещу процесния АУАН твърди, че към датата на нарушението е съсобственик на автомобила.

На В.М. на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с изменения размер на наложената глоба, а именно – 112,50 лева (разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно постановление).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 258/31.07.2020 г., постановено по АНД № 41/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1139-001887/12.12.2019 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, като преквалифицира извършеното от В.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, административно нарушение от нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ в нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ и намалява размера на административното наказание глоба на 250,00 (двеста и петдесет) лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил да заплати на В.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 112,50 лв. (сто и дванадесет лева и петдесет стотинки) – разноски по делото.

Решението е окончателно.

        

 

        

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                   2.