Р Е Ш Е Н И Е
номер 22.07.2019 година град Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На
3 юли
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 1786 по описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно
дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води,
проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Бил потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА". Община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект
се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение.
Твърди,
че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес
на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-
11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване
на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Твърди,
че през периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 2418.25 лв.,
представляващи такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", намираща се в Община Тополовград.
Посочва,
че по всички посочени по-горе фактури ищецът е заплатил на ответника и други
начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са
предмет на настоящата искова молба.
Посочените
в Раздел ІІ, т. 1 от исковата молба суми, били измерени и отчетени при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена
станция „Капитан Петко Войвода". Считат, че измерването по този начин, и
конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до начисляване за
заплащане на недължими суми.
Считано
от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, в случая чл. 186, ал. 3 и чл.
18д от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр.
59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр. Б4/17.08.2010 г.) съответно чл. 26, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия {ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., отм.
ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.), клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос
по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За
тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В
конкретния случай за Помпена станция „Капитан Петко Войвода", границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал
собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 KV. Този електропровод е с
дължина от около
С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода".
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С
Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството ни е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/;
-Извод
„Рила";
-Вик-Зимница;
-ПС
Ханчето.
Твърди,
че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция" това не е сторено.
Във
връзка с това изпратили и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което
отново изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които е изисква промяната:
-ИТ
№ 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТ
№ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода
/сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко
Войвода.
„ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД ги уведомили с писмо, че следва да им предоставят
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Считат,
че това искане е необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г.,
им изпратили по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими
документи.
Твърди,
че е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството е собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на
Ст.Н, ответникът не изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва ел.
енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Сочат,
че са собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995 г.,
когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на
дружеството станало по силата на Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община
Тополовград, с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти се
предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и
предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството им.
Сочат, че за този обект бил Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995 г.
В
случай, че ответникът бил изпълнил законовите си задължения и уважил искането
им за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко
Войвода", на ниво средно напрежение е електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ №
2939033, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена.
Тъй
като всички процесии суми били заплатени от тях на ответника, за тях възниква
правен интерес да искат „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде
осъден да заплати недължимо платените му суми, които е получил от ищеца.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 1800 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ № 2939033, за
периода 22.02.2014 г. до 22.03.2014
г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
ниско напрежение и ниво средно напрежение по фактура № ********** от 31.03.2014
г. от общо платената сума за цена пренос в размер на 2418.25 лв., ведно със
законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане
на сумата от ответника на ищеца; сумата 907.22
лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура №
********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда
27.02.2019 г.
Претендира
за направените по делото разноски
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в
който сочат, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Претендират,
че сумите, предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по
сметката на ищеца.
„ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.
4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване
с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1)
от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с кл. №
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТИ
2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора
при неплащане е срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 1.01.2014
г. до 31.01.2014 г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги, вкл. и услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", издали
месечните фактури, представени с отговора на исковата молба, стойността на
част, от които съставлява исковата сума.
Сочат,
че ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се
краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бива снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия е сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като
„транспортиране на електрическа енергии ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на
лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната
мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия" § 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по втвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение да калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите
на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. Твърдят, че
процесиите суми са дължими на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, тъй
като услугата достъп до електоразпределитената мрежа е предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
Изложената
фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението
за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени
към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за
процесния период.
Сумата
по процесната фактура е основателно начислена и се дължи от ищеца и дължима от
ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Счита
че искът за присъждане на мораторна лихва е неоснователен. касаело се за
задължение, което е без точно определен срок за изпълнение, поради което по
силата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата на
поканата. По делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на
предявяване на иска.
Претендират
за направени в настоящото производство
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на
основание чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото е представено решение по гр.д. №
4492/1991 г. на ОС Стара Загора, с което е вписано в регистъра на търговските
дружества на ОС Стара Загора, еднолично дружество с ограничена отговорност с
наименование „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище гр. Стара Загора,
ул. Христо Ботев № 62.
Не се спори по делото, че ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара
Загора е заплатил на ответника за периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г.,
сумата 2418.25 лева по фактура №
**********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса
за достъп до ел. разпределителната мрежа.
По делото е представено и
прието като писмено доказателство писмо
от 24.09.2008 г. от ЕВН до „ВиК“ ЕООД Стара Загора относно идентифициране на
обекти на потребители, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите. С това
писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „ВиК“ Стара Загора документи
удостоверяващи собствеността на същия върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на
това писмо „ВиК“ ЕООД с писмо от 23 октомври
По
делото е представена заповед № 135 от 12.12.1995 г. на Община гр. Тополовград,
с която на основание чл. 2-ри от Наредбата за държавни имоти е предоставил
безвъзмездно за експлоатация и поддържане обект ПС ДУГАНОВО, ел. провод и
трафопостове. От представените
и приети по делото акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „Капитан Петко
войвода“, акт обр. 16 за електропровод 20 киловата на Помпена станция
„Орешник“, на ПС „Капитан Петко войвода“ и намиращите се в тях ЗРУ и разрешение
за ползване № 261 от 09.08.1995 г., съдът намира че се установява, че ищецът е
собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995 г.,
когато са включени в капитала на дружеството.
В
съдебно заседание е допуснат и разпитан в качеството си на свидетел лицето
Александър Русев Огнянов, който твърди, че работи във ВиК Стара Загора като
ръководител отдел „Енергомеханичен”. През
Съгласно решение №227 от 11.02.2013г.
по т.д. №1054/2011г. на ВКС, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на
ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по
гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК,
„границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл.
120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
По делото е изслушано заключението на
назначената съдебно- техническа експертиза, което съдът приема като
добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че тъй като измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно
напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция „Тополовград",
ищецът не дължи заплащане за пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа
средно напрежение 20 kV /електропровод „Венеция"/ до обект
помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ №2939033 за съответния период.
Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за
цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на
ел.енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако
същата е собственост на ищеца, съответно поддръжката и ремонтът й са за негова
сметка, и той заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на
измервателна група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и
електроснабдителното предприятие няма разходи по нея, в конкретния случай не би
имало разходи по електропровод „Венеция" и няма основание да калкулира на
ищеца цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод
„Венеция".
Дори и
измервателната група да е монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена
станция "Капитан Петко Войвода", както е в конкретния случай през
процесния период, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за
пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури
за потребена ел.енергия, защото в помпена станция "Капитан Петко
Войвода" и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма
разходи по поддръжката и ремонтът й, а загубите на ел.енергия по нея се
заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ
„Капитан Петко Войвода" на страна ниско напрежение.
В заключението си, вещото лице
сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е
бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за
пренос на ел.енергия през този електропровод до ПС„Капитан Петко Войвода" нито при монтирана измервателна
група на страна ниско напрежение в ПС"Капитан Петко Войвода", нито при монтирана измервателна група на страна
средно напрежение в подстанция „Тополовград". ЕВН ЕР няма никаква
собственост по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може
да претендира за такса пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установи, че такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обекта
на ниско напрежение, помпена станция „Капитан Петко войвода“ за периода
22.02.2014 г. – 22.03.2014 г. е в размер на 2418.25 лв. без ДДС. Разликата в
стойността на отчетените в обект помпена станция „Капитан Петко войвода“
количества енергия при измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско
напрежение за посочения период е в размер на 1832.93 лв. без ДДС /2418.25 лв. –
585.32 лв. и 2199.52 лв. с включен ДДС/
Представените от ответника писмени доказателства касаят
периода след 2015 г., когато вече е променено меренето от ниско напрежение на
средно напрежение и тези събрани доказателства са неотносими към предмета на
настоящия спор, тъй като касаят друг период.
Фактическият състав, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена
вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на
престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в
правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия случай ищецът е платил
сума на ответника, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", ИТ №
2939033, за периода 22.02.2014 г. – 22.03.2014 г. Съдът намира, че е налице
обедняване по смисъла на чл.
55 от ЗЗД предпоставящо намаляване на имуществения патримониум на
лицето, от което изхожда престацията.
Предвид обсъдените по-горе
доказателства, по делото се установи, че ищецът е платил на ответното дружество
сумата в размер на 2199.52
лв. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
дружеството ищец не дължи цена за достъп на ел. енергия по ел. разпределителната
мрежа, нито на ниско, нито на средно напрежение/електропровод „Венеция“ до
обект ПС „Капитан Петко Войвода” за периода 22.02.2014 г. – 22.03.2014 г.
Предвид гореизложеното,
съдът намира предявеният иск за заплащане на сумата от 1800 лв. представляваща
сума, платена без основание на ответника и с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, за основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
Относно
претендираната сума в размер на 907.22
лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура №
********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда
27.02.2019 г., съдът намира същата за основателна и доказана в размер на 893.72
лв./служебно изчислена от съда/, като в останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
платено от ищеца, съдът намира за установено следното:
Видно от пълномощно и фактура от 21.03.2019
г. ищецът е внесъл сумата в размер на 600
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението следва да бъде
обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на
ВАС минимален размер на съответния вид работа. Данните по делото налагат извод за необходимост от редуциране
на разноските в частта за размера на платения адвокатски хонорар. Съдът възприема доводите на ответника, че
разноските са прекомерно завишени. С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съдът
намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1000 лева
до 5000 лева (какъвто е настоящия случай) е 300 лева+7% над 1000 лева.
Изчислено на тази база адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца възлиза на 419.49 лева, а по делото е уговорено и платено от ищеца е
адвокатско възнаграждение от 600 лева с включен ДДС, видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие данъчна фактура .
Предвид горното, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 841.49 лева за разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в размер на 841.49лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещи
лица и адв. възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: 4000, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, ЕИК ********* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62 /съдебен адрес ***, офис 2 – адв. З.Д.Д./, сумата в размер
на сумата 1800 лв., представляваща недължимо платена сума
за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода",
ИТ № 2939033, за
периода 22.02.2014 г. – 22.03.2014 г., ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
в размер на 893.72 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура №
********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда
27.02.2019 г. както и направените по делото разноски в размер на 841.49 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 /съдебен адрес ***, офис 2 – адв. З.Д.Д./ против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК ********* иск за мораторна лихва до претендирания размер от 907.22 лв. като неоснователен и недоказан.
Присъдената сума следва
да бъде заплатена по следната банкова сметка:
*** – Банка ДСК ЕАД
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: