МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1032/13.05.2015г., постановено по АНД № 2032/2015г. по описа
на ПРС, XI н. с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.Д.А. – роден
на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 13.04.2014г. на път І – 8
гр. Пазарджик – гр. Пловдив км.216, кръстовището с пътя за с. Костиево, обл.
Пловдив при управление на МПС – л. а. „Опел Астра” с рег. № ******** е нарушил
правилата за движение по пътищата:
Чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП - Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП - Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства;
Чл.6 т.1 от ЗДП – Участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
Чл.25 ал.1 от ЗДП - Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за
да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;
Чл.50 ал.1 от ЗДП – На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство;
Чл.45 ал.2 от ППЗДП – Пътните
знаци относно предимството имат следните изображения и наименования – пътен
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”
и по непредпазливост е
причинил на Д.П.А., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата ключица, анатомично и функционално свързана с раменния пояс,
довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник и изразяваща се в
счупване на три ребра в лявата гръдна половина, довело до трайно затрудняване
на движенията на снагата – престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.ІІ вр. чл.342
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. А.
обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер, посочен от НК, съобразен със
събраните по делото доказателства.
Защитникът на обв. А. - адв. М.Н. моли съда да признае
подзащитния и за невинен в извършване на престъплението, във връзка с което му
е повдигнато обвинение и да го оправдае, като е направено алтернативно искане,
в случай, че същият бъде признат за виновен да му бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер и да не бъде лишаван от право да управлява
МПС, респ. това наказание да бъде за минимален срок.
Обв. А. не се признава за виновен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Обв. Б.Д.А. е роден на ***г***, живущ ***, ***,
български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Обв. А. бил правоспособен водач на МПС. Обвиняемият
управлявал л. а. „Опел Астра” с рег. № ********, който по документи бил
собственост на И.М.К.. Обвиняемият бил закупил автомобила на изплащане, като му
оставало да плати още една вноска в размер на 200 лв., след което правото на
собственост върху автомобила щяло да бъде прехвърлено на негово име.
На 13.04.2014г. обв. А. управлявал л. а. „Опел Астра”
с рег. № ******** по платното за движение от с. Костиево, обл. Пловдив в посока
от север на юг. Това платно се пресичало с път І – 8 гр. Пловдив – гр. Пазарджик
км.216.
По същото време по път І – 8 в посока от гр. Пловдив
за гр. Пазарджик от изток на запад св. А. управлявал мотоциклет „Ямаха” с рег.
№ *******, собственост на Й.Т..
Пътната настилка била асфалтова – суха, като платното
за движение на път І – 8 било разделено от хоризонтална настилка на две ленти.
Със знак В26 било въведено ограничение на скоростта от
60 км/ч.
С управлявания от него автомобил обв. А. достигнал път
І – 8 с намерението да се включи в движението по този път, за което трябвало да
премине през кръстовището. Кръстовището било сигнализирано с пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Достигайки кръстовището водачът
на л. а. „Опел Астра” с рег. № ******** спрял, предвид наличието на посочения
по – горе знак, с който същото било сигнализирано, след което отново потеглил, предприемайки
маневра завой наляво, без да се огледа и да пропусне движещия се по пътя с
предимство мотоциклет „Ямаха”, който в този момент се намирал на около 28 – 29
м.
Св. А. забелязал извършващия завой наляво л. а. „Опел
Астра” с рег. № ******** и натиснал спирачки, за да реагира на опасността.
Въпреки това обаче ударът бил неизбежен и същият настъпил след 1.7 сек. от
реагиране на опасността от страна на моториста. Ударът настъпил в предна част
на мотоциклет „Ямаха” и лявата страна на л. а. „Опел Астра”.
Навлизайки от път без предимство в кръстовище, без да
пропусне движещото се пътно превозно средство по пътя с предимство,
сигнализиран със знак Б2, обв. А. е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.50 ал.1 от ЗДП /На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство/ и чл.45 ал.2 от ППЗДП
/Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и наименования –
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”/, в резултат
на което е била причинена средна телесна
повреда на св. А., изразяваща се в счупване на лявата ключица, анатомично и
функционално свързана с раменния пояс, довело до трайно затрудняване движенията
на горен ляв крайник и изразяваща се в счупване на три ребра в лявата гръдна
половина, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата.
С Постановление на РП Пловдив от 10.07.2014г. вещественото
доказателство по делото - мотоциклет „Ямаха”, модел „ИЗФ 600 Р” с ДК № *******
бил върнат на правоимащото лице Й.Н.Т..
С Постановление на РП Пловдив от 23.03.2015г.
вещественото доказателство по делото - л. а. „Опел Астра” с ДК № ******** бил
върнат на Б.Д.А..
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза при станалото ПТП на 13.04.2014г. на пострадалия Д.А.
са били причинени следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и
корема /контузио торако – абдоминалис/ с дискретни контузионни промени в левия
бял дроб и счупвания на ребра в лявата гръдна половина /първоначално е
установено счупване на 6, 7, 8 – мо ребро, а при повторната му хоспитализация
на 29.04.2014г. рентгенологично е установено счупване на 4, 5, 6, 7 – мо
ребро/, счупване на средната част на лявата ключица, кръвонасядане по кожата на
гръдния кош отляво, масивно кръвонасядане с размери 38/20 см. в лявата поясно –
кръстна област, разкъсно – контузна рана с дължина 7 см. в същата област, друго
обширно кръвонасядане с размери 34/28 см. по лявата седалищна област и лявото
бедро, по – малки кръвонасядания в лявата раменна област и по лявата мишница,
дълбоки охлузвания по лявата коленна става, кръвонасядания по дясното бедро,
отчупване на част от дъвкателните ръбове на 6 – ти и 7 – ми горни леви зъби.
В резултат и в причинно – следствена връзка с травмата
на корема и масивното кръвонасядане в лявата поясно – кръстна област се
получава гнойно възпалително усложнение /флегмон на коремната стена/, което е
наложило повторна хоспитализация в Клиниката по обща хирургия при УМБАЛ „Св.
Георги” Пловдив от 29.04.2014г. до 02.05.2014г. Извършена е инцизия на
флегмона, лаваж, дренаж и е проведено антибиотично лечение, след което е
изписан в добро общо състояние.
Пострадалият А. постъпва за трети път в същото лечебно
заведение от 16.05.2014г. до 22.05.2014г. по повод усложнение от първоначалната
коремна травма и масивното кръвонасядане в лявата поясно – кръстна област,
което е определено като постравматичен хигром /състояние след кръвоизлив/ в
извънперитонеалното пространство и клинично се е проявило с коремни болки,
гадене, повръщане и липса на дефикация /субилеус – лека форма на чревна
непроходимост, която се нарича „илеус”/. Това състояние е било овладяно с
консервативно медикаментозно лечение и вливания на инфузионни разтвори, без да
се е наложило извършване на оперативно лечение и е изписан в подобрено общо
състояние, без оплаквания.
Всички травматични увреждания /включително и
настъпилите усложнения/ са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и добре отговарят да са получени при мотоциклетна травма – блъскане на
пострадалия А. по време на движение с мотоциклет в лек автомобил, отнел предимство
на пътя, с последващо падане на пътното платно и е налице причинно – следствена
връзка между станалото ПТП на 13.04.2014г. и получените травми от пострадалия А..
Счупването в средната част на лявата ключица, която е
анатомично и функционално свързана с раменния пояс, е довело до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по – голям от един месец
при обичайно протичане на оздравителния процес.
Счупването на три или на четири ребра в лявата гръдна
половина е довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок по –
голям от един месец при обичайно протичане на оздравителния процес.
Обширното кръвонасядане с размери 34/28 см. по лявата
седалищна област и лявото бедро, както и масивното кръвонасядане в лявата
поясно – кръстна област с размери 38/20 см. и разкъсно – контузната рана в
същата област поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Отчупването на част от дъвкателните ръбове на 6 – ти и
7 – ми горни леви зъби е довело до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК.
Настъпилото
гнойно – възпалително усложнение – флегмон на коремната стена така, както е
протекло се преценява като довело до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК.
Другото
настъпило по – късно усложнение – постравматичен хигром /състояние след
кръвоизлив/ в извънперитонеалното пространство е в резултат от коремната
травма, получена при станалото ПТП и е протекло клинически като лека форма на
чревна непроходимост – субилеус, се преценява като довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Останалите травматични увреждания са му причинили
болка и страдание.
От заключението на химическата експертиза не се
установява наличие на алкохол в кръвта на пострадалия.
Съгласно автооценъчната експертиза действителният
размер на нанесените материални щети на мотоциклет „Ямаха” модел ИЗФ 600 Р с
рама № *****************, двигател ***********, с рег. № ******* при станалото
на 13.04.2014г. ПТП е определен на 966.38 лв., които не са значителни
по смисъла на чл.343 ал.1 б.а
от НК.
Съгласно заключението на изготвената по делото
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза ударът между л. а.
„Опел Астра” с рег. № ******** и мотоциклет „Ямаха” с рег. № ******* е настъпил
по дължина на около 7 – 7.5 м. южно от ориентира, по ширина на около 10 – 10.50
м. източно от ориентира.
Скоростта на движение на л. а. „Опел Астра” в момента
на удара е била около 3.7 м/с = 13.32 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклет
„Ямаха” в момента на удара е била около 9.58 м/с = 34.48 км/ч. Скоростта на
движение на мотоциклет „Ямаха” непосредствено преди водача да задейства
спирачната система е около 13.93 м/с или 50.14 км/ч.
Опасната зона за спиране на л. а. „Опел Астра” в
конкретната пътна обстановка при скорост на движение 3.7 м/с = 13.32 км/ч е
5.04 м. От техническа гледна точка не е необходимо да се изчислява опасната
зона за спиране на лекия автомобил, тъй като същият на кръстовището /на линията
на видимост/ трябва да е спрял. Опасната зона за спиране на мотоциклет „Ямаха”
с определената скорост от 13.93 м/с или 50.14 км/ч в конкретната пътна
обстановка е 30.84 м.
В първоначалния момент на създаване на опасната
обстановка, отстоянието от мястото на удара за водача на мотоциклета е 21.51 м.
Опасната зона за спиране на мотоциклета при движението със 13.93 м/с или 50.14
км/ч в конкретната пътна обстановка е 30.84 м. От направения анализ следва, че
при първоначалния момент на създаване на опасната обстановка, водачът на
мотоциклета не би могъл да спре преди определеното място на удара, тъй като
попада в опасната зона да спиране. Водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, тъй като след като придвижи автомобила от
мястото, където трябва да спре на знак „Стоп” до линията на видимост на път І –
8 се открива видимост на достатъчно разстояние и в ляво на изток, и в дясно на
запад, за да може да види дали има други ППС и ако е свободно да потегли.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
не е трябвало да потегля, а да изчака движещите се по път І – 8 и когато
отминат кръстовището и се убеди, че няма други пътни превозни средства, тогава
да предприеме маневра завой наляво.
Водачът на лекия автомобил не е имал техническа пречка
да види мотоциклетиста, който се е движил по платното за движение в северната
пътна лента на път І – 8.
Причините за ПТП са предприета маневра завой наляво от
страна на водача на л. а. „Опел Астра” във време, в което платното за движение
е било заето от мотоциклетиста и попада в опасната зона за спиране на
мотоциклета.
Съгласно заключението на изготвената по делото
автотехническа експертиза ударът е настъпил на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по
дължина на около 8 – 9 м източно от ориентир, приет в протокола за оглед и по
широчина на около 5.5 – 5.9 м северно от южния край на платното за движение.
Скоростта на л. а. „Опел Астра” непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 15 км/ч. Скоростта на
движение на мотоциклет „Ямаха YZF600R” непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 60 км/ч.
Водачът на л. а. „Опел Астра” е имал техническата
възможност да избегне удара, ако бе пропуснал движещия се мотоциклет „Ямаха YZF600R”. В анализираната пътна ситуация водачът на
мотоциклет „Ямаха YZF600R” е нямал техническата
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет „Ямаха YZF600R” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал се е движел със скорост по
– малко от 44 км/ч.
Според вещото лице най –
вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното
ПТП: водачът А. е управлявал мотоциклет
„Ямаха
YZF600R” по пътя гр. Пловдив – гр.
Пазарджик в посока от изток на запад. През това време водачът А. е управлявал
л. а. „Опел Астра” по платното за движение по пътя от с. Костиево в посока от
север на юг, като на кръстовището е спрял. Когато мотоциклет „Ямаха YZF600R” е бил на около 28 – 29 м., водачът на л. а. „Опел
Астра” е потеглил, като е предприел маневра завой наляво от дясно на ляво пред мотоциклет
„Ямаха
YZF600R”. Водачът на мотоциклет „Ямаха YZF600R” е реагирал като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 1.7 сек. е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на мотоциклет „Ямаха YZF600R” и е настъпил в лявата страна на л. а. „Опел Астра”.
След удара л. а. „Опел Астра” е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Мотоциклет
„Ямаха
YZF600R” е паднал на платното за движение
на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието. Д.А. е паднал на платното за движение.
Основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на л. а. „Опел Астра” не е пропуснал
движещия се мотоциклет „Ямаха YZF600R”.
Съгласно заключението на автооценъчната експертиза
стойността на причинените имуществени вреди по л. а. „Опел Астра” с рег. № ********
към датата на настъпилото ПТП е 561.66 лв., които не са значителни
по смисъла на чл.343 ал.1 б.а
от НК.
Описаната по – горе фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на обв. А. и от показанията на свидетелите –
Д.П.А., К.Д.А., Н.И.Т., А.Н.Х. и П.В.Д., разпитани в досъдебното производство.
Съдът не кредитира обясненията на обв. А., дадени в съдебно заседание относно
скоростта, с която се е движил преди да настъпи ударът с мотоциклет „Ямаха”.
Обвиняемият твърди, че се е движил със скорост от 2 – 3 км/ч. Тези негови
твърдения обаче се опровергават от заключението на автотехническата експертиза,
от което се установява, че скоростта на л. а. „Опел Астра” непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 15 км/ч. Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на
обв. А. относно това, че не е имало видимост на достатъчно разстояние, тъй като
мястото е било захрастено, поради което и не е могъл да види движещия се по
пътя с предимство мотоциклет „Ямаха”. От протокола за оглед на
местопроизшествие, както и от разработената от вещото лице, изготвило
автотехническата експертиза, динамична мащабна скица на автотранспортното
произшествие, приложена като неразделна част към експертизата, се установява,
че има затревена площ, като знакът „Стоп” е поставен на източния ъгъл от
триъгълника /затревената площ/, заключен между двата ръкава, на които се
разделя пътят от с. Костиево. На скицата е отбелязана затревена площ и от
другата страна на двата ръкава, на които се разделя пътят от с. Костиево, като
затревената площ от източната страна достига до път І – 8. Дори да се приеме,
че от мястото, на което е поставен знакът „Стоп”, е ограничена видимостта в
ляво на изток, предвид наличието на затревена площ, то от линията на видимост
на път І – 8 се открива видимост на достатъчно разстояние, за да може водачът да
види движещите се по пътя с предимство МПС, да ги пропусне и след това да
предприеме маневра завой наляво. От заключението на автотехническата експертиза
се установява, че водачът на л. а. „Опел Астра” е предприел маневра завой
наляво пред мотоциклет „Ямаха”, когато мотоциклетът е бил на около 28 – 29 м.,
т. е. мотоциклетът е бил на такова разстояние, което е позволявало на водача на
автомобила да го види преди да предприеме маневрата. В този смисъл е и
заключението на експертизата, съгласно което водачът на автомобила е имал
техническата възможност да избегне удара, ако бе пропуснал движещия се мотоциклет.
Съгласно автотехническата експертиза скоростта на движение
на мотоциклет „Ямаха” непосредствено преди задействане
на спирачната му система е била около 60 км/ч,
каквото е било и въведеното със знак В26 ограничение на скоростта. Т. е.
скоростта на движение на мотоциклета е била съобразена с разрешената скорост, поради
което не може да се приеме, че скоростта, с която се е движил св. А. не е
позволила на водача на автомобила да го види и да предвиди неговото движение,
респективно да съобрази поведението си с правилата за движение.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните по същото писмени доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.04.2014г. /л.3 – л.5/, албум за посетено
местопроизшествие от 02.05.2014г. /л.7 – л.15/, съдебномедицинско удостоверение
№ 33/2014г. /л.37 – л.38/, епикризи /л.39, л.40, л.41, л.42/, справка за
съдимост /л.85/, справка за нарушител/водач /л.86/, характеристична справка
/л.87/, справки /л.89, л.91/, договор за покупко – продажба на МПС от
14.04.2014г. /л.95 – л.96/, приходна квитанция /л.99/, свидетелство за
регистрация част І /л.100/, добавък № 1 /л.101/, застрахователна полица
/л.102/, разписка /л.110 – л.111/, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 22 /л.160/, проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” /л.161/.
В подкрепа на описаната фактическа обстановка са и
заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска, химическа,
автооценъчни и автотехническа експертизи, които съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.
По делото е била назначена и изготвена комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която да отговори на следните
въпроси – къде по дължина и ширина на пътното платно е настъпил ударът между л.
а. „Опел Астра” с рег. № ******** и мотоциклет „Ямаха” с рег. № *******; каква
е била скоростта на инкриминираните МПС непосредствено преди ПТП; да се
определи опасната зона за спиране на лекия автомобил; имали ли са техническа
възможност водачите на инкриминираните МПС да предотвратят удара чрез екстрено
спиране или друга спасителна маневра; имал ли е техническа пречка водачът на
автомобила да забележи движещия се мотоциклет; какъв е от техническа гледна
точка механизмът на ПТП и коя е причината за него, както и да се изготви скица
на ПТП. Изготвянето на експертизата е било възложена на *** А.П.А., *** М.К.Б.
и *** С.С.С.. Съгласно разпоредбата на чл.144 ал.1 от НПК експертиза се
назначава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими
специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, като
експертизата се възлага на специалисти от съответната област /чл.147 от НПК/. Отговорите
на посочените по – горе въпроси изискват специални знания из областта на
техниката. Доколкото обаче същите по никакъв начин не са свързани с медицината
и не изискват специални знания из тази област, не е следвало за отговорите на
тези въпроси да бъде назначавана комплексна експертиза, т. е. освен
автотехническа и съдебномедицинска такава. Респективно изготвянето на
експертизата не е следвало да бъде възлагано на специалисти от областта на
медицината, въпроси от която област не са били поставени и доколкото не се
установява тези лица да притежават специални знания от областта на техниката.
Предвид изложеното по – горе съдът намира, че не следва да бъде кредитирано
заключението на комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, тъй
като същата е била назначена и изготвена в нарушение на разпоредбите на НПК.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че обв. А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.б пр.ІІ вр. чл.342
ал.1 от НК
за това, че на 13.04.2014г. на път І – 8 гр. Пазарджик – гр. Пловдив
км.216, кръстовището с пътя за с. Костиево, обл. Пловдив при управление на МПС
– л. а. „Опел Астра” с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по
пътищата:
Чл.50 ал.1 от ЗДП – На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство;
Чл.45 ал.2 от ППЗДП – Пътните
знаци относно предимството имат следните изображения и наименования – пътен
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”
и по непредпазливост е
причинил на Д.П.А., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата ключица, анатомично и функционално свързана с раменния пояс,
довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник и изразяваща се в
счупване на три ребра в лявата гръдна половина, довело до трайно затрудняване
на движенията на снагата – престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.ІІ вр. чл.342 ал.1
от НК.
От обективна страна, с действията си обв. А. е реализирал
обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като
на инкриминираната дата и място при управление на МПС е нарушил правилата за
движение, регламентирани в чл.50 ал.1 от ЗДП и чл.45 ал.2 от ППЗДП, в резултат
на което е причинил средна телесна повреда на св. А..
Съдът намира, че при управление на л. а. „Опел Астра”
обв. А. не е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5
ал.1 т.1 от ЗДП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП, чл.6 т.1 от ЗДП и чл.25 ал.1 от ЗДП.
Разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП и чл.6 т.1 от ЗДП са
общи такива, което изключва тяхното приложение с оглед наличието на нарушени
специални разпоредби – тези на чл.50 ал.1 от ЗДП и чл.45 ал.2 от ППЗДП. Що се
отнася до правилото за движение на чл.25 ал.1 от ЗДП, макар и същото да
предвижда задължение за водача на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, включително и завиване надясно или наляво за навлизане
по друг път, преди започване на маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него,
или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, наличието на специално правило за
поведение, регламентирано в чл.50 ал.1 от ЗДП и чл.45 ал.2 от ППЗДП,
нарушаването на което е причинило предвидените в закона последици, изключва
приложението на чл.25 ал.1 от ЗДП. Обв. А. е нарушил правилата, регулиращи
движението на кръстовище, като е навлязъл от път без предимство без да пропусне
движещото се по пътя с предимство, сигнализиран като такъв с пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, пътно превозно средство.
Специалните правила за движение на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, са регламентирани именно в разпоредбите на
чл.50 ал.1 от ЗДП и чл.45 ал.2 от ППЗДП.
От субективна страна, престъплението е извършено по
непредпазливост. Обв. А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Непредпазлива е вината на
дееца и тогава, когато е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е мислил да ги предотврати. Що се отнася до случайното деяния, то
това е обстоятелство, което изключва вината, тъй като при него деецът не е бил
длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди общественоопасния резултат.
За да се отговори на въпроса дали в случая става въпрос за небрежност или
случайно деяние, трябва да се прецени дали деецът е бил длъжен и е могъл да
предвиди престъпния резултат. За да се прецени това, първо, трябва да се
отговори на въпроса какво поведение дължи обвиняемият в този случай,
респективно имал ли е такова поведение или не. При управление на автомобила
обв. А. е бил длъжен да спазва правилата за движение, регламентирани в чл.50
ал.1 от ЗДП и чл.45 ал.2 от ППЗДП. Обвиняемият обаче е нарушил посочените по –
горе правила за движение и по този начин се е отклонил от дължимото поведение, предприемайки
маневра завой наляво, без да пропусне движещия се по пътя с предимство
мотоциклет. По този начин не е проявил дължимата грижа, в резултат на което за
него възниква задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици
от своето деяние. При небрежността липсват конкретни представи за престъпния
резултат, но това не означава, че деецът няма някакви най – общи представи за
това, което върши, за обстановката и за възможните опасности. На следващо
място, за да е налице небрежност, трябва деецът да е могъл да предвиди и
предотврати общественоопасните последици. Възможността за предвиждане и
предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за
извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. В
случая са съществували всички обективни условия, за да се предвиди и
предотврати настъпването на престъпния резултат. Обв. А. е бил с дългогодишен
шофьорски стаж. Освен това, както и самият той посочва в обясненията си, е бил
добре запознат с особеностите на пътя, по който се е движил, от което следва,
че същият е могъл да предвиди и предотврати престъпния резултат в конкретната
ситуация. В случая непредпазливостта е под формата на небрежност, а не на
самонадеяност, тъй като, за да е налице такава трябва у деецът да е формирана
една субективна увереност, че общественоопасните последици въобще няма да
настъпят, която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието на
такава субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки за
предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността. В
случая не се установява предприемането на каквито и да било мерки от страна на
обвиняемия за предотвратяване на общественоопасните последици.
Предвиденото от закона наказание за извършеното от
обв. А. престъпление е лишаване от свобода до три години или пробация. От
приложената към делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Причинените от деянието
имуществени вреди са несъставомерни. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че обв. А. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба. При индивидуализация размера на глобата, съдът отчита всички
обстоятелства по делото – оказаното, макар и частично съдействие за разкриване
на обективната истина, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни.
Предвид горното съдът намира, че на обв. А. следва да бъде наложена глоба при
смекчаващите обстоятелства, а именно в минимално предвидения размер от 1 000
лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен и с имотното
състояние на обвиняемия, който е безработен.
На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.б пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.78а ал.4 от НК на
обв. А. следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС.
При определяне размера на това наказание съдът отчита посочените по – горе
обстоятелства, взети предвид при определяне размера на глобата и намира, че и
това наказание следва да бъде определено при смекчаващи обстоятелства, като
обв. А. бъде лишен от право да управлява МПС за минимален срок, а именно от три
месеца, считано от влизане в сила на решението, което наказание се явява
справедливо. Действително разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК предвижда
възможност за съда да наложи наказание лишаване от право за управление на МПС.
Съдът обаче намира, че в случая на обв. А. за извършеното от него престъпление
следва да бъде наложено и това наказание. От приложената към делото справка за
нарушител/водач се установява, че обв. А. и друг път е нарушавал правилата за
движение, регламентирани в ЗДП, за което са му били налагани административни
наказания, като срещу него има съставени както актове за установяване на
административни нарушения, респективно издадени наказателни постановления, така
и фишове. Относно възражението, че лишаването от право да управлява МПС ще
попречи на обвиняемия да упражнява професията си като ***, следва да се
отбележи, че същият към момента е безработен. Т. е. не упражнява професията си
по други съображения, въпреки че не е лишен от право да управлява МПС с влязъл
в сила съдебен акт. Ето защо упражняваната от обв. А. професия не може да бъде
обстоятелство, което да обосновава неналагане на наказание лишаване от право да
управлява МПС.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. А. следва да бъде
осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС направените по делото
разноски в размер на 1 126 лв.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ