№ 59
гр. Сливница, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20221890100585 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. И. Д., с която
против Прокуратурата на Република България е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане на
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение размер 15 000 лева.
Ищецът заявява в исковата молба, че срещу него е било образувано
наказателно производство, което е било прекратено от прокурора. По това
наказателно производство спрямо ищеца са били взети и мерки за
неотклонение задържане под стража, домашен арест и парична гаранция. От
образуването на наказателното производство ищецът е претърпял
неимуществени вреди. Затова ищецът моли съда да осъди ответника
Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) да му заплати
обезщетение от 15 000 лева за неимуществени вреди.
Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя твърди, че ищецът не е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, а търсеното
обезщетение е прекомерно. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно посочената разпоредба, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
1
деянието не е извършено от лицето. Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице /чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ/.
Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ищецът да е
бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано
наказателно производство срещу него и спрямо него е била взета мярка за
неотклонение; 2. наказателното производство е било прекратено поради това,
че деянието не е извършено от ищеца; 3. ищецът да е претърпял вреди от
образуваното срещу него наказателно производство; 4. ответникът да не му е
заплатил обезщетение.
По делото не се спори, че на 02.07.2020 г. ищецът е бил задържан за
срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По делото не се
спори, че на 03.07.2020 г. по д.п № 5/2020 г. по описа на РДГП-Драгоман,
пр.пр. № 913/2020 по описа на РП-Сливница, ищецът е бил обвинен за
извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Това се установява и от материалите по досъдебното
производство. С определение от 06.07.2020 г. по ч.н.д. № 287/2020 г. по описа
на Районен съд – Сливница спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража. На 20.07.2020 г. с определение по в.ч.н.д. № 272/2020
г. по описа на Софийски окръжен съд мярката за неотколнение била изменена
на домашен арест. С определение от 08.10.2020 г. по ч.н.д. № 461/2020 г. по
описа на Районен съд - Сливница изпълняваната мярка за неотклонение
домашен арест бил изменена в парична гаранция от 1200 лева, която била
платена на 13.10.2020 г. По делото не се спори, че с постановление от
15.12.2021 г., в сила от 05.01.2022 г. наказателното производство срещу
ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Следователно
са налице първата и втората предпоставка за уважаване на иска.
Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за
неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Факторите,
които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението
за неимуществени вреди при незаконно обвинение, могат да бъдат обособени
в няколко групи.
Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:
1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е
за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;
2. вида на наказателното производство - дали е приключило в
досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;
3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;
4. продължителността на наказателното производство (като период от
време);
5. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането.
2
Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото
обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:
1. има ли разгласяване чрез медиите;
2. има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;
3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение
върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо
обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на
наказания /вж. в този смисъл решение № 50298 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 912/2022 г., IV г. о., ГК и цитираната в него практика/.
Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявани в период, близък до момента на увреждането по
разглежданото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери,
голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за
конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към
момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на
прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца. Такива могат
да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни
периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението,
отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно
икономическото развитие и стандарта на живот в страната.
В случая ищецът е бил обвинен в престъпление от общ характер, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Същото се явява тежко
умишлено престъпление по смисъла на НК. Наказателното производство
спрямо ищеца е приключило в досъдебната фаза и е продължило около една
година и половина. Спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража като ищецът бил в ареста малко над две седмици /17
дни/. Ищецът е бил и под домашен арест около три месеца /79 дни/. По
отношение на ищеца е взета и мярка за неотклонение парична гаранция от
1200 лева.
От показанията на свидетелите Г. Д.а и И.С. се установява, че заради
задържането на ищеца всички грижи за домакинството е трябвало да полага
свидетелката С.. Ищецът е станал нервен, раздразнителен, зачестили са
семейните скандали, не достигали и средства за издръжката на семейството.
Заради повдигнатите обвинения ищецът пропуснал възможност да работи в
чужбина. Съдът отчете и възрастта на ищеца, който е бил на 36 години - в
активна възраст за лично и социално развитие, но същевременно с по-висока
устойчивост към стреса и по-бързото му възстановяване. От събраните
доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа
3
към ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство,
както и за причинени заболявания. Не се установява от показанията на
свидетелите загуба на социален или професионален статус. Съдът взе предвид
и съдебното минало на ищеца, доколкото същият е бил осъждан като
процесното обвинение е било за деяние извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане за идентино престъпление, което обосновава
обезщетение в по-нисък размер.
Съдът отчете и размерите на обезщетения определени от ВКС в макар и
различни от настоящия казуси, които варират в широки граници съобразно
установените по делото обстоятелства: решение № 60232 от 3.05.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3734/2020 г., III г. о – 7000 лева; решение № 48 от 11.05.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1611/2021 г., IV г. о., ГК – 5000 лева; решение № 50227
от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 311/2022 г., IV г. о., ГК – 5000 лева,
решение № 50298 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 912/2022 г. – 11 000
лева; решение № 50208 от 9.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2022 г. – 6000
лева; решение № 35 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2021 г., III г. о. –
5000 лева; Трайна е практиката на ВКС, според която се присъжда
обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение в
размер на 1000 лева за 1 година продължителност на наказателното
производство /решение № 50185 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4945/2021 г., III г. о., ГК, решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3528/2018 г., III г. о., ГК и др./.
Икономическата обстановка в страната от 2020 г. до 2021 г. се е
променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата,
която е била: 610 лева от 01.01.2020 г./вж. ПМС № 350/19.12.2019 г./ и 650
лева от 01.01.2021г. /вж. ПМС № 331/26.11.2020 г./. Фактор, който следва да
се отчете в посока завишаване на абсолютния размер на обезщетението са и
инфлационните процеси в страната през последните години.
Отчитайки всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
в конкретния случай следва да бъде определено на 6500 лева.
Следователно, искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от
ЗОДОВ следва да се уважи за сумата в размер на 6500 лева, ведно със
законната лихва от 05.01.2022 г., до погасяването, като бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 15 000 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца разноските по производството съобразно уважената
част от иска. Ищецът е заплатил 10 лева държавна такса и е бил
представляван от адвокат, за който е заплатил адвокатско възнаграждение от
1750 лева. Следователно ответникът следва да заплати сумата от 762,66 лева
– разноски по делото.
4
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на П. И.
Д., ЕГН **********, адрес: с. Г.,ул. „И.В.“ № 11, съдебен адрес гр. С., ул.
Б.М. № 103, ет. 4, ап. 10, чрез адв. Г., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 6500 лева, ведно със законната лихва от 05.01.2022 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за понесени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от незаконно обвинение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 6500 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на П. И.
Д., ЕГН **********, адрес: с. Г., ул. „И.В.“ № 11, съдебен адрес гр. С., ул.
Б.М. № 103, ет. 4, ап. 10, чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
762,66 лева, представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5