О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-1957 13.07.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно
гражданско дело № 1670 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от
изпълнителен директор Димитър Бончев, чрез юр.И. Недков против разпореждане № 6889
по ч.гр.д.№1093/2020г на районен съд
–Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против И.В.А. за следните суми: 176,26лв ,представляваща
договорна лихва ,начислена за периода от 29.01.2018г до 28.09.2018г, сумата
490,27лв –обезщетение за забава, начислено върху всяка месечна вноска, включваща главница
и договорна лихва, считано от падежа на всяка вноска до датата на подаване на заявлението пред
съда ,които суми произтичат от договор за паричен заем №161954/28.12.2017г
,сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанието по който е цедирано на заявителя, както
и за разноски в заповедното производство, за разликата между уважената сума - 43,27лв
и претендираната - 79,33лв. Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок
по чл.275,ал.1 ГПК – разпореждането е връчено на 22.05.2020г,а жалбата е
подадена на 28.05.2020г по куриер, от страна с правен интерес да обжалва и е
допустима. В нея е оспорен обжалваният акт като незаконосъобразен. Оспорен е
изводът на съда, че клаузата за
уговорения размер на
възнаградителна лихва е нищожна, тъй
като противоречи на добрите нрави –надвишава трикратния размер на законната лихва. Според
жалбоподателя няма горна граница на договорната лихва, определена от МС.
Определен с ПМС №72/94г е само размерът
на законната лихва за просрочени задължения в левове и валута.Касае е се за
лихва за забава,която е различна от възнаградителната лихва.Счита,че правната и икономическата
природа на възнаградителната и законната лихви е различна и не може да се
обвързва размера на възнаградителната
лихва с този на законната лихва.Позовава се и на ЗПК, в който е въведен след
2014г максимален размер на ГПР ,който не
може да бъде повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута,т.е. размерът на ГПР е до 50%. В конкретния случай
размерът на определения ГПР е в
съответствие с разпоредбите на
ЗПК,поради което тези уговорки не противоречат на добрите нрави. По отношение
на обезщетението за забава се твърди, че
ако длъжникът не плати навреме и в срок
и договорната лихва, той дължи мораторна лихва,а ако няма такава –законната
лихва, по аргумент от чл.86,ал.1 ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане
и съдът да се произнесе по съществото на спора.
Ч.гр.д.№1093/2020г на районен съд – Бургас е образувано по постъпилото заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против длъжник И.В.А. за следните суми: 800 лв – главница по
договор за паричен заем с № 161954/28.12.2017г,
дължима за периода от 29.01.2018г до
28.09.2018г; 176,26 лв – възнаградителна
/договорна/ лихва, за периода от
29.01.2018г до 28.09.2018г; обезщетение за забава -490,27 лв ,считано от
29.01.2018г до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното плащане на задължението. Вземането произтича от договор за
паричен заем, сключен на 28.12.2017г между длъжника и „Сити Кеш“ ООД , по който е отпуснат заем в размер на 800лв. Към заявлението е
приложен договорът за паричен заем ,от който се установява, че ГПР по него е в размер на 48,28 % ,а
лихвеният процент е 40,08%, погасителните вноски са посочени в погасителен план
към договора и са девет на брой. Твърди се,
че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит и не е платил
нито една погасителна вноска, като е настъпил падежът на целия дълг.Твърди се
,че по силата на Приложение 1/25.03.2019г към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията от дата 25.03.2019г, на осн.чл.99 ЗЗД, сключен между „Сити Кеш“ ООД и заявителя, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника И.А., за което последният е уведомен с писмо
от 03.04.2019г.Районният съд е постановил обжалваното разпореждане ,като е
оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, поради това ,че размерът на
уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната
лихва, поради което клаузата ,съдържаща уговорка за такъв размер е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.Поради това,че не се дължи договорна лихва, е приел,че не се
дължи и лихва за забава върху задължения, формирани по посочения начин- като
сбор от главница и договорна лихва.Поради тези съображения и тази претенция
противоречи на закона.
Съдът счита подадената частна жалба
за основателна. Настоящият състав не споделя становището на районния съд
,че клаузата от договора, определяща
размера на годишния лихвен процент
/възнаградителната лихва/ е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.С оглед на прогласената
свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните
отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите
нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който
включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва,както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите
нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на
законната лихва размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че следва да се издаде заповед
за изпълнение против длъжника за сумата 176,26 лв, представляваща неизплатено
задължение за възнаградителна /договорна/лихва за посочения в заявлението
период- 29.01.2018г до 28.09.2018г. Основателна
е жалбата против разпореждането и в
частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата 490,27лв, представляваща
обезщетение за забава от датата на първата неплатена вноска до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.В чл.7 от договора е уговорено,че при
забава на коя да е погасителна вноска, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки
просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно
погасяване.Твърди се от заявителя ,че длъжникът не е платил нито една
погасителна вноска и поради това дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска, включваща
главница и договорна лихва, което е в общ размер на 490,27лв до датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК. Следва да се присъдят исканите разноски от
жалбоподателя в заповедното производство изцяло, с оглед основателността на
заявлението,т.е. следва да се присъдят още 36,06лв ,тъй като районният съд е
уважил искането за разноски за сумата
43,27лв, а общо направените такива са в размер на 79,33лв.
Мотивиран от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 6889 /27.04.2020г по ч.гр.д.№1093/2020г на районен съд –Бургас
и вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза
на „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителен директор Димитър Бориславов
Бончев против И.В.А., ЕГН **********, от
гр.Б., к/с“С.“, бл.*, вх.*, ет.*,ап.*за следните суми: 176,26лв, представляваща договорна лихва за периода от 29.01.2018г до 28.09.2018г; 490,27лв, представляваща обезщетение за
забава за периода от 29.01.2018г до 14.02.2020г
,ведно със законната лихва върху сумата
176,26лв , считано от 14.02.2020г до окончателното плащане на сумата,
произтичащи от договор за паричен заем № 161954/28.12.2017г,сключен между „Сити
Кеш“ООД и длъжника, цедиран на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД;
както и за сумата 36,06лв –разноски
в заповедното производство.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: