Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 15.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.
М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 360 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 200 КТ.
В
исковата молба се твърди, че на 20.09.2017 г., при изпълнение на трудовите си
задължения, съобразно трудов договор № ./22.08.2016 г., ищецът Д.Д. се намирал на обичайното си работно място, а именно цех
за машиностроене, на адрес: гр. Р., ул. „Г.“ № ., изпълнявайки длъжността „шлосер
заварчик“. Около 12:50 ч., при преместване на метална греда, същата паднала
върху десния му долен крайник и му причинила сериозно телесно увреждане.
Горепосочената
злополука била призната за трудова с разпореждане № 35/10.10.2017
г. на ТП на НОИ – П.. В протокол № ./09.10.2017 г., в който са инкорпорирани
резултатите от извършеното разследване на злополуката от 20.09.2017 г.,
компетентните лица констатирали, че тя е настъпила по повод допуснати нарушения
на нормативни актове от страна на „Г.“ АД.
Непосредствено
след инцидента, пострадалият бил откаран по спешност в „МБАЛ Р. А.“ АД, гр. П.,
предвид оплакванията му от силна болка и невъзможност за осъществяване на
движение с десния долен крайник. След провеждане на необходимите прегледи и
изследвания, наблюдаващият лекарски екип констатирал, че Д.Д.
е претърпял следното увреждане: „множество счупвания на десния долен крайник в
областта на подбедрицата“, което наложило по спешност
да бъде поставена директна екстензия - киршнерови игли пред петната кост, след което били
обработени откритите външни наранявания. Пострадалият бил пренасочен за лечение
към УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където била извършена оперативна интервенция, при
която били поставени остеосинтезни средства за
скрепяване на счупените костни фрагменти.
На
28.09.2017 г. ищецът провел допълнителен медицински преглед, при който било
констатирано, че наред с горепосоченото увреждане е претърпял и надлъжно
лентовидно кръвонасядане, обхващащо външно
страничните повърхности на дясното бедро (с размер 20/4,5 см), дясно коляно (с
размер 3,5/2 см) и дясна подбедрица, охлузване на
дясно коляно и кръвонасядане на лява подбедрица (с размер 3,5/1,5 см).
На
01.02.2018 г. ищецът постъпил в УМБАЛ „С. А.“ АД, с оглед отстраняването на
поставените импланти от долния му крайник.
В
хода на проведеното лечение, ищецът извършил разходи в общ размер на 3909,56
лева, за което разполагал със счетоводни документи.
След
изписването си от лечебните заведения, Д.Д. продължил
лечението си в домашни условия, при постелен режим.
Пострадалият бил на легло в продължение на месеци след инцидента и не можел сам
да задоволява битовите си нужди. Това наложило денонощното ангажиране на
близките му за помощ в бита. Ищецът изпитвал болки с висок интензитет и
постоянен характер. Всяко движение на десния му крак било силно болезнено.
Придвижването се осъществявало само и единствено с инвалидна количка. Няколко
месеца след инцидента започнал да се придвижва с патерици. През време на
провеждане на задължителната рехабилитация той изпитвал значителни страдания
при извършването на движения на увредения крайник. Лечението по повод
настъпилото увреждане продължило повече от една година. Понастоящем ищецът все
още изпитвал затруднения при самостоятелното си придвижване, страдал от влошена
стойка на тялото и неправилна походка.
Освен
на физическото здраве, злополуката се отразила негативно и на психическото му
състояние. Вследствие на злополуката той страдал от нарушения на съня,
тревожност, притеснявал се дали ще се възстанови физически и дали ще си намери
работа, посредством която да издържа себе си и семейството си.
От
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата от 1009,56 лева (след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 20.09.2017 г., ведно със
законна лихва върху посочените суми, считано от деня на увреждането –
20.09.2017 г. до окончателното изплащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
е оспорил предявения иск.
Твърди,
че не отговаряло на истината изложеното в исковата молба, че трудовата
злополука настъпила по повод допуснати нарушения на нормативните актове от
страна на „Г.” АД.
Според
ответника единствената причина за настъпилата злополука е съзнавано неправилно
и в нарушение на правилата за безопасна работа поведение на ищеца Д.Д. при изпълнение на служебните му задължения, довело до
умишлено причинено увреждане и/или равняващо се на допусната от него съзнавана
непредпазливост или груба небрежност, довели до настъпване на трудовата
злополука.
Ответникът
не оспорва, че ищецът е бил назначен на длъжност „шлосер - заварчик” в цех
„Машиностроене”. Съгласно връчената му длъжностна характеристика основната
функция за заеманата от него длъжност била извършването на заваряване на метали
и шлосерска обработка на детайли. На ищеца бил проведен начален и встъпителен
инструктаж по безопасност и здраве при работа в момента на постъпването му на
работа на 22.08.2016 г., както и нов инструктаж на 03.10.2016 г., което се
установявало от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
(инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж).
Отделно от това, ищецът бил периодично инструктиран на 11.01.2017 г. и на
03.04.2017 г., като бил проведен и нов инструктаж на 03.07.2017 г.
Посочва,
че в деня на злополуката ищецът имал възложена задача да завари планки
(детайли) към метална греда и посочената задача напълно се включвала в
основните трудови функции и трудови задължения на връчената му длъжностна
характеристика и това била работа, която той е извършвал многократно преди
това. Ищецът придружавал и крана, с който бил преместен заварения от него
детайл от работното му място до мястото, предназначено за това. Самото
преместване и поставянето на детайли се включвало в трудовите му задължения.
Освобождаването
на детайла - металната греда, която е заварявал ищецът, при преместването
ù с крана, се извършвало от товарозахватно
приспособление, тип „щипка“, което се управлявало, контролирало и манипулирало
от ищеца. При поставянето на преместената метална греда на пода в цеха,
посоченото приспособление – „щипка“, следвало да се отвори напълно, за да може
кранът да се премести в друга посока. Това било задължение на ищеца, което той
не изпълнил точно, като при поставянето на гредата на пода той не отворил
достатъчно т. нар. „щипка“ от единия край на гредата и макар да не изпълнил
задълженията си, дал команда „вдигни“ на служителя, заемащ тогава длъжността „кранист” – С. Г. С.. При вдигането на
приспособлението от кранистката, щипката закачила единия край на гредата и това
довело до обръщането на гредата и настъпилото увреждане на ищеца.
Предвид
изложеното ответникът прави възражение на основание чл. 201, ал. 1 КТ, че
соченото от ищеца увреждане е причинено умишлено от него, както и възражение на
основание чл. 201, ал. 2 КТ, а именно, че ищецът е предизвикал увреждането, за
което претендира, като е допуснал груба небрежност в работата си и при
изпълнението на трудовите си функции, пренебрегвайки основни технологични
правила и правила за безопасност, за които той надлежно е бил уведомен,
инструктиран и обучаван.
Наред
с това, ответникът прави възражение, че размерът на претендираните
неимуществени вреди е завишен и не отговаря на размера на реално претърпените
вреди от ищеца.
По
отношение на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3909,56 лева, посочва, че на основание заповед № . от
24.10.2017 г. ответното дружество е отпуснало и заплатило в полза на ищеца еднократна
финансова помощ в размер на 2900,00 лева, като тези средства са били отпуснати
и преведени в брой на ищеца за закупуване на лекарствени средства, лечение и
възстановяване и за заплащане на фактура № .от 25.09.2017 г., издадена от
УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД. Останалите 900,00 лева били заплатени в брой в полза на
ищеца като „фиш за платена услуга за избор на екип”. С посочената сума от
2900,00 лева били заплатени част от претендираните от
ищеца имуществени вреди, за което ответникът прави изрично възражение.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител, поддържа
иска и моли за уважаването му.
В
съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Конституираното
с определение от 24.06.2019 г. трето лице – помагач З. „А.Б.Ж.“ АД, не изпраща
представител в съдебно заседание, като с писмена молба оспорва предявения иск
по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от приложените по делото трудов договор № ./22.08.2016 г. и допълнително
споразумение № ./01.09.2017 г., че ищецът е работил при ответното дружество по
трудово правоотношение на длъжност „шлосер заварчик”, като е постъпил на работа
на 22.08.2016 г.
Представена и приета по делото е
длъжностна характеристика за длъжността „шлосер заварчик”, от която се
установява, че сред основните функции и задължения за длъжността са: извършване
на ръчно електродъгово и СО2 заваряване; спазване на
технологичната последователност за заваряване на всички видове заваръчни
съединения; разчитане на техническата документация и извършване на монтажни
работи на възли и сглобени единици; поддържане в изправно състояние на
машините, апаратите и съоръженията, с които работи; извършване на шлосерска
обработка на заготовки и детайли с различни повърхнини и пр.
Видно от представената по делото книга
за начален инструктаж по безопасност и здраве на работа, както и книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа при ответното дружество, на ищеца
Д.Е.Д. са проведени начален инструктаж на 25.08.2016 г., както и периодични
инструктажи на 03.10.2016 г., 11.01.2017 г., 17.01.2017 г., 03.04.2017 г.,
06.04.2017 г. и 03.07.2017 г.
По делото са представени и заповед №
26/09.05.2017 г. на председателя на УС на „Г.“ АД, с която е наредено да се
проведе обучение на персонала в „Г.“ АД, обслужващ газовите съоръжения и
инсталации, съдове, работещи под налягане и повдигателни съоръжения, както и
протокол № 3, от който е видно, че ищецът Д.Д. е преминал
обучението, като е издържал и проведения след това изпит.
От представеното разпореждане № . от
10.10.2017 г., представляващо официален документ,
издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – П.,
се установява, че на 20.09.2017 г. Д.Е.Д. е претърпял злополука, която е
призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че на работното място пострадалият
е участвал в извършването на операции по преместване на метална греда, на която
е извършвал заваряване. Около 12,50 ч., при освобождаване от пострадалия на
гредата от товарозахватното приспособление и
манипулиране на крана от краниста, гредата се обръща и затиска десния му крак,
вследствие на което получава „множествени счупвания на подбедрицата
на десния крак“.
От приетия по делото протокол от 09.10.2017
г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 20.09.2017
г., на ТП на НОИ – П., се установява, че към момента на инцидента Д.Д. е била на работа, като е имал задача да завари планки
(детайли) към метална греда, като при извършване на операциите по преместване
на заварената метална греда, пострадалият е придружавал крана, с който са
премествали заварения от него детайл от работното му място до мястото,
предназначено за това. При освобождаване на гредата от товарозахватното
приспособление и манипулиране на крана от краниста С. Г. С. гредата се обръща и
затиска крака на Д.Д., вследствие на което
пострадалият получава „множество счупвания на подбедрицата
на десния крак“. Посочено е, че причините за възникване на злополуката са липса
на координация в действията на краниста и пострадалия и складиране на товар в
неустойчиво положение. Посочено е, че от страна на работодателя са допуснати
нарушения на чл. 204 и чл. 206ж от Наредба № ./23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, както и на чл. 22, ал. 1 от Наредба № ./30.12.2005
г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи.
Видно от представеното по делото
удостоверение от 27.09.2019 г., издадено от РП – Р., е, че образуваното по
повод състоялия се инцидент досъдебно производство №./2017 г. по описа на РУ –
Р., преписка с вх. № ./2017 г. по описа на РП – Р., към 27.09.2019 г. не е
приключило.
По делото е представена и
многобройна медицинска документация, в т. ч. епикриза
от 21.09.2017 г. на МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П., епикриза
от 29.09.2017 г. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД и съдебномедицинско удостоверение № ./2017
г., издадено от отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, епикриза от 13.12.2017 г. на
„Национална специализирана болница за физикална
терапия и рехабилитация“ ЕАД и епикриза от 05.02.2018
г. на УМБАЛ „С. А.“ АД, от които се установява, че на ищеца е поставена
диагноза „Множество счупвания на подбедрицата –
открито. Фрактура аперта крурис
декстри гради II”,
както и че същият е преминал курс по рехабилитация вследствие счупване на долен
крайник.
От представените по делото болнични
листове, както и експертни решения на ТЕЛК се установява, че ищецът е ползвал
болничен отпуск за периода от 20.09.2017 г. до 04.09.2018 г.
По делото са представени и множество
фактури и фискални бонове във връзка с доказване твърденията, изложени в
исковата молба, за претърпени от ищеца имуществени вреди по повод причиненото
му увреждане.
Видно от представената по делото
заповед № ./24.10.2017 г. на председателя на УС на „Г.“ АД е, че със същата е
наредено да бъде отпусната еднократна помощ на Д.Д. в
размер на 2900,00 лева за закупуване на лекарствени средства, лечение и
възстановяване, вследствие на трудова злополука, като сумата е изплатена на ищеца
на 24.10.2017 г., видно от разходен касов ордер № ./24.10.2017 г.
По делото са представени и
застрахователна полица № ./11.07.2017 г., общи условия на застраховка
„Злополука“ на З. „А.Б.Ж.“ АД и списък на работниците на „Г.“ АД, от които се
установява, че между ответното дружество и З. „А.Б.Ж.“ АД е бил сключен договор
за задължителна застраховка „Трудова злополука“, със срок на договора - една
година, за периода от 14.07.2017 до 13.07.2018 г., при следните покрити
рискове: смърт в резултат на трудова злополука; трайна намалена
работоспособност в резултат на трудова злополука и временна неработоспособност
в резултат на трудова злополука. Застрахованите лица са посочени в Приложение №
., неразделна част от застрахователната полица.
По делото са приети и други писмени
доказателства, които са неотносими към правния спор и
не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателствени средства,чрез разпит на свидетелите Р.
К., която е майка на ищеца, Г.Н. и С. С..
От показанията на свидетелката Р. К.
се установява, че след като ищецът е претърпял операция в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД по повод претърпяното счупване на десния крак, престоял в
болницата девет дни, след което бил изписан и се прибрал вкъщи на инвалидна
количка. В период от осем месеца му било забранено да става, което наложило
свидетелката да напусне работа, за да може да се грижи за него. Според
свидетелката ищецът и към настоящия момент не се е възстановил психически от
претърпения инцидент, не може да спи, има непоносимост към затворени помещения
и натрупани вещи. Продължава да пие болкоуспокояващи, като при промяна на
времето болките му стават много по-силни и не може да се натоварва. Понастоящем
ищецът не работи, тъй като при стоене прав повече от един час получава болки и
накуцва.
От показанията на свидетеля Г.Н.,
който работи в ответното дружество като шлосер – заварчик и бригадир на бригада,
се установява, че на процесната дата свидетелят е
присъствал на инцидента, като е бил на разстояние от около 20 – 25 м и е видял
как металната греда пада върху крака на ищеца. Посочва, че при преместването на
гредата ищецът е следвало да отвори щипката и кранистката да я вдигне, но
поради голямото разстояние, на което е бил от ищеца, не е видял на какво се
дължи падането на гредата. Според свидетеля, ако щипката е била освободена от
двете страни, гредата не би могла да се обърне.
Свидетелят С. С. твърди, че работи в
ответното дружество като шлосер – заварчик от осем години. Сочи, че на процесната дата е бил на смяна заедно с ищеца, като са
извършвали преместване на метални елементи от едно поле на друго, за да бъдат
боядисани. При сваляне на елемента от крана свидетелят е бил от едната страна,
а ищецът – от другата. Тъй като ищецът бил по-близо до т. нар. „щипка“, отишъл
да я освободи ръчно, за да може металният елемент да бъде освободен. Според
свидетеля щипката била отворена само от едната страна, при което кранът
започнал да се вдига и металната греда затиснала крака на ищеца. Според
свидетеля гредата не може да се обърне, ако и другият край на щипката е бил
отворен. Сочи, че служителят, който отваря щипката, следва да подаде сигнал на
кранистката, за да може тя да вдигне крана и да се освободи щипката, но в процесния случай не е видял някой да е подавал сигнал.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като тези на свидетелката Р. К. прецени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед евентуалната ѝ заинтересованост от изхода на делото, като ги
намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни, като същите
съответстват и на останалия събран по делото доказателствен
материал.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – медицинска експертиза, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че при процесния
инцидент ищецът е получил следните увреждания: контузия в областта на челото с кръвонасядане, контузия в дясно бедро с кръвонасядане,
обхващащо външно страничните повърхности на дясното бедро, дясното коляно и
дясната подбедрица, охлузване на дясното коляно,
открито счупване на костите на дясната подбедрица, кръвонасядане на лявата подбедрица,
като описаните увреждания са в причинна връзка с процесния
инцидент. Според вещото лице възстановяването на ищеца е продължило около една
година. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите
шест месеца болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице е посочило, че
ищецът е претърпял три оперативни интервенции, първата от които в МБАЛ „Р. А.“
АД, където са зашити раните и е поставена гипсова имобилизация
на дясната подбедрица. Втората интервенция е
извършена в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където е проведено оперативно лечение на
счупването на дясна подбедрица и е поставена метална остеосинтеза – интрамедуларен
пирон. Третата интервенция е извършена в УМБАЛ „С. А.“ АД, където е отстранен
един от горните фиксиращи винтове, с цел ускоряване зарастването на счупването.
След оперативните интервенции ищецът е изпитвал болки с по-голям интензитет за
около двадесет дни, свързани с обработката на оперативните рани. При извършен
от вещото лице преглед на ищеца на 12.08.2019 г. е констатиран ограничен обем
движение в дясна глезенна става при повдигане на
ходилото нагоре от 20 градуса, при норма 30 градуса. При извършения преглед
вещото лице е констатирало наличието на надлъжен оперативен белег под капачката
на дясна колянна става, с дължина 5 см. По вътрешната
страна на дясна подбедрица са установени два надлъжни
оперативни белега, с дължина 3 см и 4 см от входните отвърстия на фиксиращите
винтове. По предна повърхност на дясна подбедрица в
долната ѝ част се установяват два белега от разкъсно
– контузни рани, с размери 4/2 см и 3/3 см.
Според вещото лице направените
разходи по представените от ищеца фактури са в причинна връзка с процесния инцидент и лечение на получените травми и във
връзка с провежданото лечение на ищеца, с изключение на трапезна вода „Бебелон“ по фактура № ./10.10.2017
г. и медикамента „Н.“ по фактура № ./30.10.2017 г.
При изслушването му в съдебно заседание
вещото лице конкретизира, че ограниченото движение на глезенната
става пречи при клякане, тъй като тогава се използва пълният обем на ставата.
Според вещото лице, най-вероятно ограниченото движение на глезенната
става при ищеца ще остане за постоянно.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Налице
е активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от
предявяването му: ищецът, в качеството му на работник в ответното дружество,
претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за
вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба,
фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при
увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен
характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя
в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3)
вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна
връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.
Не се спори между страните, а това е
видно и от събраните по делото писмени доказателства, че между Д.Е.Д. и „Г.” АД
е съществувало безсрочно трудово правоотношение. Установи се и че по време на
трудовото правоотношение (на 20.09.2017 г.) ищецът е претърпял злополука.
Посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото
по-горе разпореждане на ТП на НОИ – П. по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност – за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение – така: решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № ./2009
г. на ВКС. Тук следва изрично да се отбележи, че направеното едва в хода на
устните състезания възражение от процесуалния представител на ответното
дружество, че по делото липсват данни процесното
разпореждане на ТП на НОИ – П. да е влязло в сила, не следва да се обсъжда от
съда в настоящия съдебен акт, тъй като същото не е заявено в срока за отговор
на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене, поради което следва
да се приеме, че е преклудирано. Дори да се приеме
противното и да бъде разгледано по същество, възражението е неоснователно, тъй
като според настоящия съдебен състав работодателят,
който оспорва обстоятелството, че разпореждането е влязло в сила, трябва да
представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В случая ответникът не ангажира такива доказателства. В
същия смисъл е практиката на ВКС, намерила израз в решение № ./12.07.2011 г. по
гр. д. № ./2009 г. на ВКС, IV г. о., като разрешенията, дадени в цитираното
решение на ВКС, следва да намерят по аналогия приложение и към настоящия
случай.
Установява се и наличието на
причинени вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от
ищеца. Същият безспорно е преживял значителни болки вследствие притискането от металния
елемент, както и вследствие извършените след това медицински манипулации, в
това число и оперативни интервенции. Неимуществени вреди е претърпял ищецът и
от затрудняването на придвижването, в професионален, общочовешки и битов
аспект. Счупването на костите на дясната подбедрица е
довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от
около една година.
Неминуемо се налага извод и за
наличието на причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания
на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник, разстройство на здравето и причиняване на
страдание, като в тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото лице.
Относно размера на неимуществените
вреди:
Размерът на обезщетението на
доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент – така: решение №./04.04.2012 г. по т. д. № ./2011 г., II т. о. на ВКС, решение №
./3.10.2014 г. по гр. д. № ./2014 г., III г. о. на ВКС и пр.
Принципът за справедливост включва в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена
СМЕ се установи, че счупването на костите на дясната подбедрица
е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок
от около една година, като ищецът е претърпял три оперативни интервенции, след
което се е наложило и последващо медикаментозно и рехабилитационно лечение. Съдът съобрази и че в период от
осем месеца след изписването на ищеца от болничното заведение му е било
забранено да става, като и към настоящия момент не се е възстановил психически
от претърпения инцидент, не може да спи и има непоносимост към затворени
помещения и натрупани вещи. Продължава да пие болкоуспокояващи, като при
промяна на времето болките му стават много по-силни и не може да се натоварва. Съобрази
се и заявеното от вещото лице при неговото изслушване, а именно, че
ограничението в движението на глезенната става ще
остане за постоянно. Не се подмина от съда и обстоятелството, че за период от
около една година ищецът е ползвал болничен отпуск поради получената травма. Съдът
отчете и обстоятелството, че вследствие на трудовата злополука ищецът за
продължителен период от време не е могъл да се обслужва самостоятелно, като е
разчитал изцяло в тази насока на помощта на своите близки и в частност на
неговата майка.
За определяне на размера на претърпените
вреди, съдът отчита и че към момента на трудовата злополука, а и към настоящия
момент ищецът е бил в трудоспособна възраст (на 20 г.), че е бил принуден да
търпи болки и страдания в един некратък период от време, както и че травмата
безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина на общуване с околните.
При всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката –
20.09.2017 г., съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде в размер на 20 000 лева. Определянето на по-малък
размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би
бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
По възражението с правно основание
чл. 201, ал. 1 КТ:
Инцидентът, станал на 20.09.2017 г.,
е признат за трудова злополука от компетентния орган, което принципно изключва
наличието на умисъл. За да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ, към
умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност
правила, трябва да се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане. В
тежест на ответника е да установи наличието на умишлено увреждане, но
доказателства в тази насока не са ангажирани. Затова и така направеното
възражение е неоснователно
По възражението с правно основание
чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност.
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на дейността и
условията за извършването ѝ. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност,
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите
за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение № ./11.10.2011 г. по
гр. дело № ./2010 г., ВКС, ІV г. о. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато
работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът
трябва да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия.
Съдът следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената
груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание
и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да
определи степента на съпричиняване, респ. размера, до
който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
В разглеждания случай съдът намира
възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за неоснователно, поради следното:
В отговора на исковата молба се
твърди, че освобождаването на детайла - метална греда, която е заварявал
ищецът, при преместването ù с крана, се извършвало от товарозахватно приспособление, тип „щипка“, което се
управлявало, контролирало и манипулирало от ищеца. При поставянето на
преместената метална греда на пода в цеха посоченото приспособление – „щипка“,
следвало да се отвори напълно, за да може кранът да се премести в друга посока.
Това било задължение на ищеца, което той не изпълнил точно, като при
поставянето на гредата на пода той не отворил достатъчно т. нар. „щипка“ от
единия край на гредата и макар да не изпълнил задълженията си, дал команда
„вдигни“ на служителя, заемащ тогава длъжността „кранист”, вследствие на което
настъпил инцидентът.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Н. и С. С., не се установява по категоричен начин фактическата обстановка, такава, каквато е изложена от ответника в отговора на исковата молба. Така, в показанията си пред съда свидетелят Н. сочи, че е бил на сравнително голямо разстояние от инцидента, поради което не може да посочи конкретна причина за падането на металната греда върху крака на ищеца. На свой ред свидетелят С. твърди следното: „Д. трябваше да отвори другия край на щипката, за да освободи ригера. Това става ръчно. Гредата не може да се обърне, ако и другият край на щипката беше отворен“. Дори да се приеме, че ищецът не е отворил изцяло другия край на щипката, то от показанията на свидетелите се установява, че задължително условие при извършването на товаро – разтоварни дейности е служителят, който освобождава металния елемент, да подаде сигнал с ръка на краниста и след това последният да вдигне нагоре крана. От показанията на разпитаните свидетели, обаче, не се установява ищецът Д.Д. да е подавал сигнал с ръка, но въпреки това кранистката е вдигнала крана, което на свой ред е довело и до обръщането на гредата и затискането на крака на ищеца.
За да се приеме, че предпоставките
на чл. 201, ал. 2 КТ са налице, е необходимо да бъде установено по категоричен
начин по делото, като доказателствената тежест е на
работодателя, извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със
съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното
отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за
наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение – така:
решение № ./10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №./2008 г., I г. о., ГК. Категорични
доказателства в тази насока обаче, според настоящия съдебен състав, по делото
не са събрани. Както изрично е посочено и в решение № ./18.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № ./2008 г., I г. о., ГК, небрежността ще е груба, когато работникът е
съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. Като субективно отношение тази форма на вина се изразява в
знанието на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната преценка, че
може да го предотврати. Няма доказателства по делото, от които може да се
направи категоричен извод, че пострадалият е действал с такова съзнание, за да
се приеме, че е проявил груба небрежност. Обикновената небрежност, дори и да е
проявена такава, не е основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ - решение № ./4.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № ./2006 г., ГК, IV г. о.
Наред с това следва да се посочи, че
самият работодател не твърди кои точно негови вътрешни актове е нарушил ищецът
и как ги е нарушили, не ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърденията си, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, при условията
на груба небрежност. Не се установи по делото при условията на пълно и главно
доказване от страна на работодателя ищецът да
извършил каквито и да било действия, проява на груба небрежност, с които
да е предизвикал падането на металната греда върху десния му крак.
В допълнение към дотук изложеното следва да се посочи, че действително, на ищеца е проведен инструктаж по безопасност и здравословни условия на труд, като това обстоятелство не е спорно по делото. Извършването обаче на инструктаж на ищеца не е основание да се приеме, че е налице груба небрежност от негова страна – така: решение № ./16.07.2013 г. по гр. д. № ./2012 г. на IV г. о. на ВКС. Още повече, че е било необходимо и работодателят да осигури правила за безопасна работа при извършване на товарно-разтоварни работи и при работа със свободно окачени товари, съгласно изискванията на Наредба № ./30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи и Наредба № ./23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Доказването на грубата небрежност е
в тежест на работодателя, който е релевирал
възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, но в случая по делото липсват такива
доказателства, поради което и възражението е неоснователно.
По предявения иск за имуществени
вреди за сумата от 1009,56 лева:
От представените и приети по делото
фактури се установява, че ищецът е направил разходи във връзка с лечението си в
общ размер на 1005,73 лева, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по
приетата СМЕ, според което направените разходи по приложените от ищеца фактури
са свързани с лечението на травмите, получени вследствие на претърпения
инцидент, с изключение на трапезна вода „Б.“ по фактура № ./10.10.2017 г. и медикамента „Н.“ по фактура № ./30.10.2017 г.
От посочените фактури се доказва
направата на разходи в общ размер на 1005,73 лева – разходи за лечение,
вследствие на претърпяната трудова злополука от ищеца. Доколкото чл. 200, ал. 1 КТ не прави разграничение между имуществени и неимуществени вреди и тъй като
настоящият състав намира за доказана причинно-следствената връзка между
направените разходи (претърпени загуби) за потребителски такси, услуги и
консумативи, то предявеният иск и съобразно диспозитивното
начало в процеса, следва да се уважи за сумата от 1005,73 лева, а за горницата
до пълния предявен размер от 1009,56 лева - да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан.
Тъй като отговорността по чл. 200 КТ
за вреди от трудова злополука е специален случай на отговорността за
непозволено увреждане, съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, задължението за заплащане на обезщетение за претърпените от тази злополука
вреди става изискуемо от датата на злополуката, т. е. длъжникът е в забава и
без покана. Ето защо, върху главницата следва да бъде присъдена и законната
лихва от датата на настъпване на трудовата злополука – 20.09.2017 г., до
погасяване на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца има право да иска присъждане на направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане да бъде присъдено в полза на а.д. „Д.и Х.“
а. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира искането за
неоснователно, тъй като нито в представеното по делото пълномощно на адв. С. С., нито в договора за правна защита и съдействие
от 18.09.2019 г. е посочено някое от основанията по чл. 38 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна правна помощ, от което следва, че не се дължи
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството, че ищецът
е освободен от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността
адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие и не предопределя
приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (решение № ./6.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № ./2008 г., II т. о., ТК, решение № ./1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № ./2010
г., II т. о., ТК и пр.).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В
случая ответникът доказва направени разноски в общ размер на 1582,00 лева, от
които 1547,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 17.09.2019 г., 30,00 лева – депозит за
призоваване на свидетел и 5,00 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение, от които ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от
1071,64 лева.
С писмено становище от 14.10.2019 г.
ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ответника, което съдът намира за неоснователно,
тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от
една страна между фактическата и правна сложност на делото и факта, че са проведени
три открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ответното
дружество е взел участие и от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и
предвидения минимален размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № ./09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1460,29 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса
съобразно уважения иск в размер на 840,23 лева, както и направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 131,66 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Г.“ АД,
с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, следните суми, дължими във връзка с претърпяна от ищеца трудова
злополука на 20.09.2017 г., а именно: 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
от 20.09.2017 г., както и сумата от 1005,73 лева (хиляда и пет лева и седемдесет
и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на трудова злополука от 20.09.2017 г.,
ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от деня на
увреждането – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20
000 лева (двадесет хиляди лева) до пълния претендиран
размер от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), както и за имуществени вреди за
разликата над уважения размер от 1005,73 лева (хиляда и пет лева и седемдесет и
три стотинки) до пълния претендиран размер от 1009,56
лева (хиляда и девет лева и петдесет и шест стотинки), като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.Е.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер на 1071,64 лева (хиляда седемдесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Г.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Р. в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 971,89 лева (деветстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки) – дължима държавна такса в
производството пред настоящата инстанция и възнаграждение за вещо лице.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач - З. „А.Б.Ж.“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
/В.К/