РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 10.11.2019 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на   пети ноември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                           ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 250 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис гр. Ловеч, чрез юрисконсулт Д. Д., против решение № 263 от 14.08.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 827 по описа за 2018 година на Ловешкият районен съд, с което трети наказателен състав е отменил Наказателно постановление № 345546-F388176 от 05.07.2018 година, издадено от директора на офис за обслужване Ловеч в ТД на НАП гр. В.Търново, като незаконосъобразно. 

               В касационната жалбата /КЖ/ се съдържат оплаквания, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон.   Счита, че  мотивите на съда за отмяна на НП са неправилни. Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на РС Ловеч и да се постанови ново решение, с което да се потвърди НП.

               В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.                   

     Ответникът П.Х. ***, редовно призован, не се представлява.

               Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и законосъобразен.                    

               Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1, изр.2 от НПК.  Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.   

                 В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.               

                 Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 06.06.2018г. от служители на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч бил съставен АУАН № F388176 срещу П.Х.Х., като собственик и управител на „Пеневи 2000” ЕООД, не е изпълнила задължението да осигури подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2017г. в законоустановения срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. В случая декларацията е следвало да се подаде в срок до 02.04.2018г. включително, тъй като 31 март е неприсъствен ден (събота). Годишната данъчна декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за 2017г. за „Пеневи 2000” ЕООД била подадена на 30.04.2018г. и заведена с вх.№ 1100И0059794. В акта било изложено, че задълженото лице декларира приходи в размер на 3 343.63 лева, разходи в размер на 3 858.80 лева и данъчна загуба в размер на 515.17 лева, т.е. няма данък за внасяне.

    Посочено било още, че нарушението е извършено на 03.04.2018г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч и е установено в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч на 23.05.2018г. при извършена проверка в информационната система на НАП. Актосъставителят приел, че горното деяние представлява нарушение на чл.92, ал.2, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО. По съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство подал писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП, с което Х. била санкционирана на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО с глоба в размер на 200 лева.

   При така установената фактическа обстановка, решаващият състав приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на на срока по чл.34 от ЗАНН, но при допуснато при съставяне на АУАН нарушение чл.40 ал.3 от ЗАНН.  По съществото на спора съдът изложил, че извършеното нарушение е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Но с оглед всички установени по делото обстоятелства при извършване на нарушението и доказаната фактическа обстановка, съдът е стигнал до извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с общия случай на нарушение на тази разпоредба на закона.

               Касационният състав споделя извода относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

               В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административно-наказващият орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

               В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона, както в настоящият случай.

               Доколкото, в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В тази насока решаващият съд е отчел обстоятелството, че за жалбоподателят /ответник в настоящото производство/ извършеното нарушение е инцидентен и изолиран случай на административно нарушение.

В процесния случай, наказващия орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път и е наложил минималната предвидена в закона санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че макар и след срока, задълженото лице е предприело действия и е подало декларацията в същия месец. Настоящият ответник, като представител на данъчно задълженото лице, сама е предприела действия по изпълнение на задължението си, макар и след изтичане на срока, т.е. действията й не са били продиктувани от съответни действия на данъчните органи по установяване и откриване на нарушителя, тъй като нарушението е било установено от тях едва на 23.05.2018 година. По отношение на субективният елемент обосновано е прието, че нарушението явно е несъзнавано, тъй като през 2018 година за пръв път юридическите лица са били задължени да подават ГДД за 2017 година по чл. 92 от ЗКПО само по електронен път с КЕП. В този смисъл, няма причина да не се кредитира заявеното от нея в депозираното пред  наказващия орган възражение по АУАН, че още на 28.03.2018 година е предала ГДД и финансовия отчет на фирмата на посоченото от нея лице, занимаващо се със счетоводни услуги и притежаващо КЕП, като на 02.04.2018 година попитала какво става с декларацията и била уверена, че е подадена, но документите били забравени в гр.Угърчин и ще й бъдат донесени по-късно. Всички тези факти безспорно представляват смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, жалбоподателката, като собственик и управител на дружеството не е имала за цел да укрие доходи или забави някакво плащане към фиска, като в подадената декларация добросъвестно са посочени реализираните приходи, разходи и съответната загуба за финансовата 2017 година.

    Обосновано решаващият състав е приел при установените факти, че не се касае за целенасочено поведение, стремящо да укрие дължима информация или печалби. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението е извършено, както и наказващия орган е констатирал, за първи път, въпреки продължителния срок на съществуване на дружеството в правния мир. Отчетен е и фактът, че от нарушението, макар и формално, не са произтекли вредоносни резултати – няма дължим данък за внасяне, няма избегнато внасяне на дължим данък или др.негативна последица.  Не се касае за целенасочено поведение, стремящо да укрие дължима информация или печалби. Отделно е налице само забава в изпълнението, не липса на изпълнение на задължението или посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер.

   От една страна, е отчетен и фактът, че нарушението е за пръв път, въпреки продължителния срок на съществуване на дружеството в правния мир, като за пръв път и търговците са били задължени да подават ГДД за 2017 г. по ЗКПО само по електронен път с КЕП. От друга, е житейска истина, че винаги възникват трудности при първо ползване на нови електронни услуги и приложенията, както практически се получи с обществено известния казус със закупуване на електронни винетки след 01.01.2019 г.

              Данните по делото сочат, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С него не са засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед изложената по-горе фактическа установеност, които са регулирани от ЗКПО и правилно РС е приел, след анализа на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на ответника по делото. 

    С оглед гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.   

             Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав   

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263 от 14.08.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 827 по описа за 2018 година на Ловешкият районен съд. 

             Решението е окончателно.    

 

         

                                                          

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.