Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Хасково 12.01.2017
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, наказателен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети
декември, през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове:
Кольо Димитров
Филип
Филипов
При секретаря: Р.Р. и в присъствието на
прокурора Дарина Славова, като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов
ВНОХД № 204 по описа на съда за 2016 година за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 313 и
сл. в глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 2 / 19.01.2016 г. постановена по
НОХД № 450/2012 г. , Районен съд – Харманли
признал подсъдимия С.Н.С. *** за невинен в това , че: на 09.VІІ.2010г. в
гр.Харманли, в шивашки цех находящ се на ул.” Алеко К. „ № 77, без съгласието
на притежателите на изключителните права – „НАЙК“/NIKE INTERNATIONAL, Ltd US/;
„ПУМА“ (PUMA AG Rudolf Dassler Sport, DE); „АДИДАС“ (ADIDAS AG); „APMAHИ“(GIORGIO
ARMANI S.P.A); „МАДОК“ - Бема Текстил (MADOC JEANS Bema Tekstil LTD); „ДИЗЕЛ“(DIESEL
S.P.A Via Dell Industrie); „РЕДCTAP“ (REDSTAR- Gulom Tekstil Ve Kuyumculuk
sanay Ticaret Limited); „ВЕРСАЧЕ“ (GIANI VERSACE S.P.A Via Manzoni") и без
правно основание, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2
т.2, вр. ал.1 от ЗМГО, като съхранявал с цел продажба и пускането на пазара стоки
– 52 бр.дънкови панталони и 6бр. дамски дънкови рокли с логото на марката „МАДОК“,
15бр. дънкови панталони и 4бр. къси дънкови панталони с логото на марката
„PЕДCTAP“; 1 бр. шорти, 49 бр. тениски, 6 бр. блузи, 40 бр. екипи долнище и
горнище с логото на марката „АДИДАС“ ; 25 бр. тениски с логото на марката „ПУМА“,
9 бр. тениски с логото на марката „HAЙK“ , 11бр. тениски и 36 бр. якета с
логото на марката „ДИЗЕЛ“ , 11бр. тениски с марката „APMAHИ“, 3бр. тениски и
2бр. ризи с логото на марката „BEPCAЧE“ - всички на обща стойност 18 207лв. ,
обект на тези изключителни права, като по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК го оправдал .
Недоволен
от присъдата останал прокурор при РП – Харманли, който я
протестира в срок с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Иска
отмяната и и постановяване на нова с
която, подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение
за престъплението по чл.172 б ал.1 от НК. В допълнителното изложение към протеста се
излагат съображения, че съдът изградил изводите си върху обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Я., като не обсъдил останалите
доказателства сочещи ,че е автор
на деянието. Твърди се и, че в нарушение на чл. 13 и чл.14 от НПК, съдът не положил
усилия за събиране на всички доказателства, необходими за установяване на
обективната истина, доколкото съдебната фаза е централна .
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа
протеста. Същевременно в пледоарията си посочва, че от събраните включително и от
въззивната инстанция доказателства, не се установила обвинителната теза и намира,
че първоинстанционната присъда следва да
бъд потвърдена.
Ответникът
по въззивният протест и подсъдим по делото – С.Н.С. не се явява редовно
призован. Явява се защитникът му адв.А. от ХАК, който оспорва протеста. В пледоарията
си иска потвърждаване на присъдата и поддържа писменото си становище, в което са
изложени съображениа за правилност и обоснованост на протестираната присъда.
Пред
настоящата инстанция бяха допуснати и събрани гласни и писмени доказателства,
бяха предявени и по реда на чл. 284 от НПК вещите посочени в обвинителният акт
като веществени доказателства , което е пропуснато от първоинстанционният съд .
Хасковският
окръжен съд като провери обжалваната присъда, по посочените в протеста
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното:
Производството по НОХД № 450/2012 г. на РС –
Харманли е образувано по обвинителен акт на РП – Харманли , с който подс. С. Н.
С. е предаден на съд за престъплението по чл. 172 б. ал.1 от НК, за което е
оправдан с протестираната присъда. В проведеното на 24.09.2013 г. съдебно
заседание е даден ход на делото, не са приети за разглеждане предявените от
повереника на ощетените юридически лица „ Адидас АГ“ , „Адидас Интернешънъл
Маркетинг БВ“ и „Найки Интернешънъл ЛТД“ ,против подсъдимия граждански искове,
за причинени им имуществени вреди. От събраните доказателства е установено, че
на 09.07.2010 г. св. Х. С. – полицейски служител, изготвил до началника на РУП
– Харманли докладна записка в която посочил ,че на същата дата получил сигнал,
че подсъдимия произвеждал и съхранявал в склад по ул. „ Ал. К. „ № 77 в гр.
Харманли, дрехи с лого на чужда търговска марка. На същата дата през деня бил
извършен оглед на местопроизшествие, за което е съставен протокол и фотоалбум.
Според протокола, огледът е проведен в шивашки цех на ул. „Ал. К.„ № 77
собственост на подсъдимия, състоящ се от четири помещения едно от които
оборудвано с шивашки машини. В протокола е отразено, че в помещението след
входа, по рафтове в кашони и по закачалки, имало стоки от марките : „Версаче“,
„Мадок“ , „Ред Стар“ , „Армани“, „Райфъл“ , „Пума“ , „Адидас“ и „Найк“ , които обаче
не са описани по вид и количество. Отразено е , че дрехи от същите марки били
намерени и по рафтове в другите помещения.
Видно от фотоалбума, пред тениски на марката „ Пума „ поставени на
манекени има етикети с цени, но това обстоятелство не е отразено в протокола за
оглед, вещите не са и иззети. За случилото се против подсъдимия, по реда на чл.212 ал.2 от НПК е
образувано досъдебно производство № 321/2010г. за престъплението по чл. 172 б
ал.1 от НК и е
уведомена РП – Харманли. С протокол
за доброволно предаване пак от 09.07.2010г.
подсъдимия предал на разследващ полицай по досъдебното производство - 52
бр.дънкови панталони и 6 бр. дамски
дънкови рокли с логото на марката „МАДОК“ , 15 бр.дънкови панталони и 4 бр. къси дънкови панталони с логото на
марката „PЕДCTAP“ , 1 бр. шорти , 49 бр. тениски , 6 бр. блузи и 40 бр. екипи
комплект с логото на марката „АДИДАС“ , 25 бр. тениски с логото на марката
„ПУМА“ , 9 бр. тениски с логото на марката „HAЙK“ , 11бр. тениски и 36 бр.
якета с логото на марката „ДИЗЕЛ „ , 11бр. тениски с марката „APMAHИ„ , 3 бр.тениски и 2 бр.ризи с логото на марката „BEPCAЧE“, като в
протокола отразил, че ще даде обяснения на по- късен етап.Предадените от подсъдимия вещи не са
огледани с като веществени доказателства . На 24.08.2012г. С. е привлечен като
обвиняем за престъплението за което е предаден на съд с обвинителния акт, в
постановлението като място на деянието е посочен единствено гр. Харманли . В
разпитът си на досъдебното производство отказал да даде обяснения.
След
внасяне на делото в съда, в показанията си пред първата инстанция, свидетелите П.
и С. – полицейските служители посочили, че участвали в проверката на шивашкия цех стопанисван от подсъдимия и при извършения тогава оглед на който
подсъдимия присъствал, били намерени стоки носещи търговски марки, но те не
видели да се извършва търговска дейност, като въпросните стоки били преброени и
прибрани в РПУ. По искане на прокурора са прочетени по реда на чл.281 ал. 4 вр.
ал.1 т.2 от НПК показанията им от досъдебното производств в които са изброени
по вид, количество и марка, предадените доброволно от подсъдимия стоки, като е
посочено, че те били намерени в кашоните и по закачалките. След прочитането св.
П. заявил, че при пристигането им не заварили в помещението да се извършва
шивашка дейност, а след предявяване на фотоалбума, че не помнел и не можел да
се досети за адреса на който отишли и на кого бил имота, но имали информация
,че подсъдимия се занимавал с такава дейност. След прочитането на показанията
му, св. Х. заявил, че ги поддържа и посочил, че подсъдимия бил на проверката и
при проведените първоначални беседи се оказало, че стопанисвал помещението и
дрехите били негови. Посочил и други полицейски служители - П. Х. и Я. Ч.,
които пристигнали първи на проверката. В показанията си пред първата инстанция,
упълномощените към
инкриминираната дата представители на притежателите на търговските марки - св. К. за марката „
Армани „ , св. М. за марките „ Адидас „ и „ Найк „ , св. Т. за „ Пума „ , „
Дизел „ и „Версаче„ и св. Х. за марката „Ред Стар„ заявили, че на подсъдимия не са
предоставяни права върху марките. За стоките с марката „ Мадок „ от показанията
на св. Й. и св.Т. е установено, че първия е представител на марката за Р.България,
а втория дистрибутор за гр.Харманли и той познавал подсъдимия, като му
предоставил за продажба дънкови изделия от вида на инкриминираните от тази марка.
На досъдебното производство е
била назначена маркова експертиза, изготвена от вещото лице В.В., чието заключение е изслушано и прието от първата
инстанция и от него е
установено, че надписите и знаците върху всички артикули предмет на
експретизата - стоките
предадени доброволно от подсъдимия, са идентични със съответните търговски
марки регистрирани като марки на Общността и защитени на територията на Р.България, а идентичността
е до степен да създаде
възможност да бъде въведен
потребителя в заблуждение, като
свърже надписите и знаците на инкриминираните стоки, с тези обект на регистрираните търговски марки.
Средната пазарна стойност на инкриминираните стоки, е оценена от вещото лице на 18 207 лв.
От справката от търговския регистър е установено, че подсъдимия е
регистриран като ЕТ и е собственик и управител на търговско дружество, с предмет на дейност включително, производство
и търговия на дрехи .
В обясненията си пред първоинстанционният съд подсъдимия не отрекъл, че присъствал на проверката но посочил, че
намерените стоки не са негови и заявил, че през 2009г. закупил 1/3 от имота в
гр.Харманли на ул. „Ал. К.„ , другия
съсобственик на име Д. / неустановен пред първоинстанционният съд /, притежавал
2/3. В имота имало
постройка използвана преди за заведение, в едната част на която, но не обособена отделно, поставил шевни машини, наел шивачки и шиел
дрехи на ишлеме, но
не от инкриминираните марки. Другия съсобственик също имал ключове и достъп до
помещението. В последните месеци го заключвал и затруднявал достъпът на
подсъдимия и шивачките, като търсел наемател на своята част от помещението. Инкриминираните
стоки били на неустановена по делото жена която искала да наеме частта на другия собственик, а протокола
за доброволно предаване посочил, че при подписването му нямал адвокат и мислел,
че го подписва като свидетел. В същата насока за шивашкия цех където според
обвинението подсъдимия държал инкриминираните стоки, са и показанията на св. Я.,
която заявила, че през
При
така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел , че в
стопанисваното от подсъдимия помещение на посоченият в обвинителният акт адрес,
са намерени стоките предмет на обвинението включително марката „ Дизел „ , за
което бил съставен надлежен протокол и фотоалбум и предадени от подсъдимия, но
го оправдал като намерил, че от доказателствата не е установено по несъмнен и
категоричен начин авторството на деянието, а единственото доказателство свързващо
подсъдимия с предметът на престъплението е протоколът за доброволно предаване но
от него не можело безспорно да се установи, че инкриминираните стоки са негови,
след като до помещението имали достъп и други неустановени лица. В тази насока
съдът кредитирал обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на св. Я.,
а по отношение на показанията на св. П. в частта в която е прието, че заявил,
че стоките са на подсъдимия, намерил, че са изолирани. Анализ на останалите събрани доказателства липсва
като неправилно е прието, че св.П. твърдял обстоятелството, че намерените стоки
са на подсъдимия. Такова е твърдяно в показанията на св. С..
За
изясняване на делото от фактическа страна настоящата инстанция, допусна
и събра гласни и писмени доказателства, които не са били събрани на досъдебното
производство и пред първата инстанция. В показанията си свидетелите Я. Ч. и П.Х.
– полицейски служители сочени от св.С., че били първи на местопроизшествието,
заявяват - първия, че присъствал на проверка при която са намерени стоки от
защитени търговски марки, но не помнел на кого били и дали присъствал на
предаването им от подсъдимия, както и дали последния бил при проверката. В
показанията си втория потвърждава, че пристигнали
първи в шивашкия цех на ул. „Ал. К. „ № 77 по сигнал за търговска дейност със
стоки от защитени търговски марки. Цеха работел, след идването на дознател и в
присъствието на подсъдимия се извършило претърсване и се иззели чували с такива
стоки, сред които с марката „ Адидас „ и якета от марката „ Дизел „ . Този
свидетел също заявява, че не знаел на кого били те и не е възприел изявление от подсъдимия, че са
негови, а с последния разговарял св. О.Г. - тогава началник на криминална
полиция в РУП – Харманли. При предявяване на снимките от фотоалбума по досъдебното производство св.Х. посочва,
че на снимка № 1 се виждал входът на помещението, за останалите снимки не
помнел дали са за същото помещение и дали в шивашкото ателие в което били
машините, се съхранявали инкриминираните стоки.
Този свидетел също
посочва, че помещението преди се стопанисвало от лице на
име Д., който в част от него съхранявал свои вещи - колела и резачки. В почти същата насока са и показанията на св. О.Г.,
който посочва, че при пристигането си на местопроизшествието там бил подсъдимия,
инкриминираните стоки били в обекта, не го
попитал дали обекта и стоките са негови но докато бил там, не помнел да се коментирало,
че обекта се ползва и от друг търговец. Огледът бил извършен на ул. „Ал. К.„ , не знаел точният номер ,а на улицата имало и
друг шивашки цех. В показанията си св. З.Г. – също полицейски служител отрича
да е присъствал на проверката. При предявяване на фотоалбума заявява, че срещу
въпросния шивашки цех, но от другата страна на улицата сега имало друг, а за
За собствеността на шивашкия цех на
ул. „Ал. К. „ № 77 в гр. Харманли , в който според обвинението подсъдимият държал инкриминираните стоки и
който според протокола за оглед бил негова собственост и е огледан, настоящата
инстанция разпита лицата Ж.Л. и Д.Т., посочени
в справката на АГКК като собственици на този имот. От показанията им се
установи, че те не са собственици - първият
е съсед , а сниманият на фотоалбума имот бил на лице с име Д., което държало
там автомобилът си. Свидетеля виждал там
и подсъдимия, но не знаел с какво се занимава. Втория свидетел заявява, че не е
виждал подсъдимия да ползва имота. В изпратената от РУП – Харманли информация се сочи, че на
адресът в гр. Харманли ул. „ Ал. К.“ №
77 няма регистрирано лице и вероятно
шивашкият цех бил на ул. „ Ал. К. „ № 75 ,като са посочени лицата имащи
информация за този имот, сред които св. Д.Ж. . В тази насока от събраните
писмени доказателства / нотариален акт, справки от служба вписвания при РС – Харманли
и от АГКК / се установи, че през
При така събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е извършил цялостен анализ на доказателствата , като не споделя изводът за авторството на деянието, който е направен единствено върху обясненията на подсъдимия и показанията на св. Я., без те да са съпоставени с останалите доказателства , които не са обсъдени , а не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположения. В тази насока от показанията на разпитаните пред първата инстанция полицейски служители, които не са обсъдени е установено, че при извършената в присъствието на подсъдимия проверка на въпросния шивашки цех, са намерени стоки от описаните в протокола за оглед търговски марки. В същата насока са и показанията на разпитаните полицейски служители от възвивният съд. Тези доказателства са косвени, че вероятно стоките са на подсъдимия. Първоинстанционният съд не е обсъдил и показанията на св. Й. – носител на правата върху марката „Мадок „ към инкриминираната дата и дистрибуторът му за гр.Харманли - св.Т., като от показанията на последния е установено, че дал на подсъдимия за продажба дънкови изделия от вида на инкриминираните с посочената марка. При огледа в шивашкия цех са намерени стоки от марката „ Мадок „ и самият подсъдим предал доброволно 52 бр.дънкови панталони и 6 бр. дамски дънкови рокли с логото и. За тази марка действително от показанията на св.Т. е установено, че подсъдимият съхранявал стоките от нея със съгласието на носителя на правата и за тях поведението му е несъставомерно. Посоченото обаче, съпоставено с останалите събрани доказателства оборва обясненията му и показанията на св.Я., че всички намерени в шивашкият цех стоки са на друго лице - другия съсобственик – св. Д.Ж. или на неустановена по делото жена, която ги донесла. В същата насока са и показанията на самият св. Ж. който е категоричен, че съхранявал в съсобствения с подсъдимия имот, единствено свои стари части и машини, което е подкрепено от показанията на св.П.Х. – полицейски служител участвал в проверката, разпитан от въззивният съд.
Същевременно, образуваното против подсъдимия досъдебно производство е водено изключително неглижирано и в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, с което е нарушено правото му на защита. Още първото действие по разледването – огледът на местопроизшествието не съответства на изискванията на чл.156 от НПК. Огледът е изключително повърхностен и със започването му неясно как е прието ,че местонахождението на имота предмет на огледа – шивашкия цех, е на ул. „ Ал. К. „ № 77, а намерените тогава стоки са описани единствено по търговски марки, без да са индивидуализирани по вид - артикул и количество и не са иззети. Действително на същата дата, подсъдимия предал стоки които в протокола за доброволно предаване са посочени по търговска марки, артикул и количество, съответстващи до някъде на марките в протокола за оглед, но са налице и разминавания. В огледния протокол липсва марката „Дизел„ , но фигурира марка „Райфъл“. Същевременно подсъдимият не предал стоки от последната, а такива с марката „Дизел„ , която не е отразено да е намерена при огледа. Предадените стоки не са огледани и приобщени като веществени доказателства по предвидения в чл.110 от НПК ред. Единственото действие на досъдебното производство, за индивидуализиране на вещите е чрез разпитът на свидетелите П. и С., които първоинстанционният съд прочел по реда на чл.281 ал.4 от НПК. Видно от протоколите, при тези разпити свидетелите индивидуализирали стоките така, както са според протокола за доброволно предаване, а показанията им са идентични по словоред. Пред първоинстанционния съд не са толкова подробни за вида и количеството на намерените при огледа стоки, а показанията им се различават в словореда , като явно на досъдебното производство са ги съобразили с протокола за доброволно предаване. Чрез тях не е отстранено нарушението за приобщаването на веществените доказателства по реда на НПК и тази неяснота на предмета на престъплението е отстранима и съществена , но не може да се отстрани за пръв път от въззивната инстанция .
Освен това, от събраните на съдебното следствие доказателства включително пред първата инстанция е установено, че шивашкият цех част от който е собственост на подсъдимия и където бил извършен огледа се намира на друг адрес , а не на този посочен в огледния протокол, обстоятелствената част и диспозитива на обвинителният акт. Такава индиция е имало още пред първоинстанционният съд, но не е направено изменение на обвинението, а това пред втората инстанция е недопустимо. Посоченото е довело до неяснота на мястото на деянието, което е обективен съставомерен елемент на престъплението и е съществена, защото подсъдимият се е защитавал по факта, че извършил престъплението на адреса в обвинителният акт, а не на действителния. В обстоятелствената част на обвинителеният акт липсва и посочване, че подсъдимия използвал инкриминираните стоки в търговската си дейност с цел продажба и пускането им на пазара, каквото е бланкетното нарушение по чл. 13 ал.2 т.2 от ЗМГО вменено му с диспозитива на обвинението, а на досъдебното производство при повторният разпит св.Т. поискала материалите по разследването да и се предяват , което не е сторено. По този начин на досъдебното производство и в обвинителният акт са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения , които не могат да се преодолеят от въззивният съд , а тези нарушения водят и до невъзможност да се постанови законосъобразен съдебен акт и доколкото е налице протест от прокурора с искане за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимия , предвид изложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и делото върнато на прокурора за ново разглеждане и отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 1 вр.чл. 335 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 2 / 19.01.2016 г. постановена по НОХД № 450/2012 г. , Районен съд – Харманли.
ВРЪЩА делото на Районна Прокуратура – Харманли за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2