№ 14789
гр. София, 03.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Наказателно дело частен характер № 20241110215490 по описа за 2024
година
Като разгледах тъжбата с вх. № 356223 от 06.11.2024 г., подадена от
И. Г. О., ЕГН: **********, срещу М. А. И., ЕГН: **********, намирам, че са
налице нередовности, свързани както със съдържанието на тъжбата, така и с
необходимите приложения към същата, поради което към настоящия момент
не са налице основания за даване на ход на тъжбата и същата следва да се
остави без движение, като съображения за това са следните.
В тъжбата е посочено, че с решение № 249 от 19.07.2023 г. по гр. дело №
530/2023 г. на Районен съд – Петрич е прекратен граждански брак, който бил
сключен между тъжителя И. Г. О. и М. А. И., които имат две деца – А. И.ва
О.а, ЕГН: ********** и Виктория И.ва О.а, ЕГН: **********, като с
решението родителските права са предоставени на майката и е определен
описан в тъжбата режим на лични контакти на бащата с децата, както и
месечна издръжка, която той редовно заплащал. Твърди се, че от датата на
влизане в сила на съдебното решение, а именно от 19.07.2023 г. до момента на
подаване на тъжбата са налице проблеми, свързани с осъществяването на
лични контакти от страна на бащата с децата. Твърди се, че бащата е искал да
посети училищно тържество на 15.09.2023 г., свързано с детето А. И.ва О.а, но
не успял да стори това, тъй като не бил надлежно информиран от страна на
майката за училището, в което е записала детето. Сочи се, че на 04.10.2023 г.
тъжителят е искал да види детето А. О.а, но майката отказала с мотив, че
детето е болно, като вкл. не позволила на тъжителя да се чуе с детето по
1
телефона. Осем месеца по-късно – през месец май 2024 г. тъжителят узнал, че
действително детето е било в болница заради епилепсия. Същевременно се
сочи, че след този случай тъжителят е виждал до края на 2023 г. максимум
веднъж месечно, като майката винаги намирала причини, за да осуети
срещите. Считано от 01.01.2024 г. съгласно съдебното решение децата
следвало да остават с преспиване при бащата, но до датата на подаване на
тъжбата 06.11.2024 г. това се случило само два пъти. През целия месец януари
2024 г. майката на децата не позволила на техния баща и тъжител по делото да
ги види. През месец февруари 2024 г. се провела среща между децата и
тъжителя, при което той ги завел в гр. Петрич, където пренощували и вкл.
децата имали желание да останат още няколко дни. Обстоятелството, че през
месец февруари 2024 г. тъжителят пренощувал с децата в гр. Петрич станало
причина за конфликт с М. А. И., която заявила, че срещите на децата с
тъжителя следвало да се осъществяват на територията на гр. София. След този
случай нещата се влошили и тъжителят узнал, че майката на децата и нейната
леля са се карали на децата за това, че те се съгласили да пренощуват при своя
баща – тъжителят. След това до средата на месец юни 2024 г. тъжителят
виждал децата максимум веднъж на месец, без преспиване. На 08.06.2024 г.
тъжителят имал рожден ден, но се оказало, че децата са извън гр. София,
поради което не успял да осъществи контакт с тях, като такъв му бил отказан
дори по телефона от страна на М. А. И.. Същевременно се сочи, че на
20.05.2024 г. – рожденият ден на детето Виктория О.а, тъжителят също не
успял да осъществи среща с децата, но след тази дата те отново и за последен
път останали да спят при него, поради което възникнал конфликт с М. А. И. и
съответно от тогава до 16.09.2024 г. тъжителят не е виждал децата. След
25.08.2024 г. на неконкретизирана в тъжбата дата, тъжителят отишъл в гр.
Петрич, където се намирали децата и М. А. И., за да ги вземе, при което децата
отказали да тръгнат с него и отказали да разговарят с дядо си. Последно
тъжителят видял децата си на 16.09.2024 г. по повод Първия учебен ден, след
което М. А. И. отказвала да осигурява възможност за срещи на бащата с
децата, дори отказвала да даде информация относно здравословното им
състояние. Твърди се наличие на родителско отчуждение спрямо тъжителя. По
тези съображения тъжителят счита, че е налице състав на престъплението по
чл. 182, ал. 2, пр. 2 от НК.
При изложените в тъжбата обстоятелства не става ясно за кои от
2
посочените дати се отнася твърдението, че М. А. И. не е изпълнила
посоченото съдебно решение или е осуетила изпълнението на това съдебно
решение, с което е определен режим на лични контакти на между тъжителя и
неговите деца. Ето защо тъжителят следва да уточни за кои конкретни дати
(по години) твърди, че е налице неизпълнение или осуетяване изпълнението
на съдебното решение, като следва да конкретизира по дати (и по години) и за
всяко дете, съответно какво задължение е имала М. А. И. и не е изпълнила или
какви действия е предприела, респ. и в какво се изразява неизпълнението или
осуетяването на изпълнението на съдебното решение.
След като се уточнят значимите обстоятелства, петитумът на тъжбата
следва да се приведе в съответствие с обстоятелствената част, като изрично
се посочи по дати за какви действия, съответно бездействия (с конкретизация
на време, място и начин на извършване) се иска да бъде призната за виновна
М. А. И..
В конкретния случай е налице неяснота относно твърденията на
тъжителя, защото в тъжбата са изброени различни дати, но без описание на
конкретните действия и/или бездействия, които е следвало да бъдат
извършени или са били предприети на всяка една от тези дати от М. И. и с
които се твърди, че не е изпълнено или е осуетено изпълнението на
посоченото в тъжбата съдебно решение относно личните контакти на
тъжителя с децата. Единствената конкретизация е дадена по отношение това,
че на 15.09.2023 г. тъжителят искал да посети училищно тържество, свързано
с детето А. И.ва О.а, но не успял да стори това, тъй като не бил надлежно
информиран от страна на майката за училището, в което е записала детето.
Сочи се, че на 04.10.2023 г. тъжителят е искал да види детето А. О.а, но
майката отказала с мотив, че детето е болно, като вкл. не позволила на
тъжителя да се чуе с детето по телефона, но в тази връзка самият тъжител
впоследствие заявява, че детето действително е било прието в болница. По
отношение на 2023 г. е посочено общо, че до края на 2023 г. тъжителят е
виждал максимум веднъж месечно детето А. О.а, като майката винаги
намирала причини, за да осуети срещите, т. е. в тази част липсва каквато и да е
конкретизация на отделни самостоятелни деяния с необходимото описание на
време, място и начин на извършване. По отношение на 2024 г. отново са
изложени общи обстоятелства за това, че считано от 01.01.2024 г. съгласно
съдебното решение децата следвало да остават с приспиване при бащата, но
3
до датата на подаване на тъжбата 06.11.2024 г. това се случило само два пъти,
съответно тъжителят не сочи кога, колко и кои са конкретните
самостоятелни деяния, които са извършени през 2024 г. и с които твърди, че
се реализира състав на престъпление (същото важи и за 2023 г. с оглед
твърдението, че съдебното решение е влязло в законна сила на 19.07.2023 г.).
Същевременно са изложени обстоятелства за това, че през месец февруари
2024 г. се е провела среща между децата и тъжителя, при което той ги завел в
гр. Петрич, където пренощували при него, както и че след това - до средата на
месец юни 2024 г. тъжителят виждал децата максимум веднъж на месец, без
преспиване. Посочени за 2024 г. са единствено датите 08.06.2024 г., когато
тъжителят имал рожден ден, но се оказало, че децата са извън гр. София,
поради което не успял да осъществи контакт с тях, като такъв му бил отказан
дори по телефона от страна на М. А. И., както и 20.05.2024 г., на която дата
бил рожденият ден на детето Виктория О.а, но тъжителят също не успял да
осъществи среща с децата си.
Освен горното, установява се и че към тъжбата не е приложен
документ, който да удостоверява, че по сметка на Софийски районен съд е
внесена следващата се за разглеждане на тъжбата държавна такса в размер на
сумата от 12.00 лева, поради което на тъжителя следва да бъдат дадени
указания за отстраняване и на този недостатък.
По изложените съображения тъжбата следва да се остави без движение,
а на тъжителя следва да се укаже, че в седемдневен срок от получаване на
съобщението, следва с писмена молба да отстрани констатираните
нередовности, като конкретизира по дати и по години, с какви конкретни
действия и/или бездействия твърди, че решение № 249 от 19.07.2023 г. по гр.
дело № 530/2023 г. на Районен съд – Петрич не е било изпълнено или е
осуетено изпълнението му относно упражняване на родителски права и
лични контакти – по дати (и по години) и за всяко от двете деца поотделно. В
предоставения срок тъжителят следва да представи и документ, от който да се
установява, че по сметка на Софийски районен съд е внесена дължимата по
закон такса за разглеждане на тъжбата в размер на сумата то 12,00 лева.
Тъжителят следва да има предвид, че при неизпълнение в срок на
дадените указания, тъжбата ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2 от
4
НПК.
По изложените съображения,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯМ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ тъжбата с вх. № 356223 от 06.11.2024
г., подадена от И. Г. О., ЕГН: **********, срещу М. А. И., ЕГН: **********.
УКАЗВАМ на тъжителя И. Г. О., ЕГН: **********, че в седемдневен
срок от получаване на съобщението с указанията на съда, следва с писмена
молба да уточни тъжбата съобразно мотивната част на настоящото
разпореждане.
УКАЗВАМ на тъжителя И. Г. О., ЕГН: **********, че при
неизпълнение на разпореждането в срок и в цялост, производството ще бъде
прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НА ТЪЖИТЕЛЯ на личния адрес и на адреса на
адв. Р. В. съобщение, че в седемдневен срок следва изпълни указанията на
съда, дадени в настоящото разпореждане, като ведно със съобщението да се
изпрати и препис от настоящото разпореждане.
След изтичане на указания седемдневен срок, делото да се докладва за
преценка относно изпълнението на указанията.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5