РЕШЕНИЕ
№ 141
Разград, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - I тричленен състав, в съдебно
заседание на
тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
Председател: |
СВЕТЛА
РОБЕВА |
Членове: |
МАРИН МАРИНОВ |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА
и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ БАТАНОВ като
разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА
канд № 55 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.Г. *** против
Решение № 26 от 10.02.2022 г., постановено по АНД № 20213330200655/2021 г. по
описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 38-0002504 от 25.08.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе. С посоченото наказателно постановление на
основание чл. 178в, ал. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
500 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни
писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че
жалбата е основателна и въззивното решение следва да бъде отменено при
съобразяване на решението на СЕС, постановено по дело С-227/2022 г.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна
страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу
съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, субсидиарно приложим на
основание чл. 63в ЗАНН, касационната инстанция следи служебно за допустимостта
на оспорения съдебен акт. В изпълнение на това задължение съдът констатира, че
проверяваното въззивно решение е недопустимо.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (Изм., бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели.
В т. 1 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023
г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, е
разяснено, че надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на
актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и
наказания е наказващият орган.
В разглеждания случай пред въззивния съд е обжалван
акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН – наказателно постановление, издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, който е наказващият
орган и именно той е следвало да бъде конституиран и призован като въззиваема
страна. Вместо това районният съд е разгледал делото с участието на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе. Като е провел въззивното производство
без участието на надлежната въззиваема страна, въззивният съд е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал.
3 АПК и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва
да конституира като възззиваема страна наказващия орган – директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе и да извърши повторно
всички процесуални действия, след което отново да се произнесе по
законосъобразността на наказателното постановление.
Поради недопустимостта на оспореното решение
касационната инстанция не може да обсъжда отменителните основания по чл. 348,
ал. 1 НПК. Само валиден и допустим съдебен акт подлежи на проверка за
правилност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК не се дължи произнасяне по претенцията за разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
3 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН Разградският административен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 26 от 10.02.2022 г., постановено
по АНД № 20213330200655/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: |
|
Членове: |