Р
Е Ш Е Н И Е
№……../……..2022
г.
Административен
съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на
седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАМЕЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 55 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по жалба на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, срещу решение № 68/17.11.2021 г.
по н.а.х.д. № 241/2021 г. на ДРС, ІV състав, с което е отменено наказателно
постановление № 23-0001119/07.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“
за нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв., на
основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП.
По изложени в жалбата съображения,
свързани с твърдяни нарушения на материалния закон и допуснати от съда
процесуални нарушения, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на
ново от касационната инстанция по същество на правния спор, с което
наказателното постановление да се потвърди като на касатора се присъди
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора е отправено искане съдът
да се произнесе по адвокатското възнаграждение при условията на чл. 63, ал. 4
от ЗАНН.
Ответната по касация страна ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“ в
подаден отговор на касационна жалба изразява становище за нейната
неоснователност като претендира възнаграждение за осъществено по делото
процесуално представителство. С подадена от пълномощника й адв. А. молба с. д.
№ 2593/16.02.2022 г. се оспорва касационната жалба и по същество се отправя
наново искане за потвърждаване на оспореното решение и присъждане на сторените
по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт; от процесуално легитимирано
лице и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211
ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на датата 02.12.2021 г. /л. 27 от н.а.х.д. № 241/2021 г. на ДРС/, а
касационната жалба е подадена в рамките на срока за обжалване на решението на
датата 15.12.2021 г., съгласно поставения върху нея печат на ДРС. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на
отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания
и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“ по чл. 105, ал. 1 ЗАвП за нарушаването на чл. 9, ал. 3 от Наредба
№ Н-3/07.04.2009 г. на МТ.
Касационният
състав не споделя единствения касационен довод, че в настоящия случай не намира
приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Правилен е изводът на въззивния съд, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява допуснатото от
дружеството нарушение. Действително графикът на водача Я.Ж.Ж. за датата 28.07.2020
г. не е подписан от ръководителя на предприятието или от упълномощено от него
лице, с което е осъществен съставът на посоченото от АНО нарушение по чл. 9 ал.
3 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ вр. чл. 105 ал. 1 ЗАвП. За да отмени обаче
наказателното постановление, издадено за нарушение, за извършването на което по
делото са събрани безсъмнени доказателства, районният съд е приел, че са налице
предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Това становище се споделя и от
касационната инстанция. Районният съд е извършил правилна преценка за наличието
в случая на предпоставките по чл. 28 ЗАНН. По смисъла на чл. 93, т. 9 от ДР на НК, субсидиарно приложим в административнонаказателното производство на
основание чл. 11 ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /в случая нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /нарушение/ от съответния вид. Процесното нарушение е с по-ниска
степен на обществена опасност, отколкото типичните от този вид. В случая, макар
да не е бил подписан графикът за работа - Приложение №1 към чл. 9 ал. 1 от
Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ, той е бил изготвен по надлежния ред и се е
съхранявал в предприятието, съгласно изискванията на чл. 9 ал. 4 от наредбата. В
подкрепа на извода за маловажност на нарушението е и фактът, на който се е позовал
въззивният съд в решението, че от събраните доказателства се установява, че
единственият неподписан график е този от 28.07.2020 г., т.е. от деня на
извършване на проверката. Правилно ВРС сочи, че липсват данни на дружеството да
са налагани наказания за идентични нарушения и приема, че обществената опасност
на нарушението е явно незначителна. Позовавайки се на Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005 г., въззивният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид крайния изход на спора и изрично
направеното от касационния жалбоподател искане за разноски, и като отчете
основателността на направеното от пълномощника на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора, то
следва да се редуцира до нормативно определения минимум от 300 лв. по чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година на Висшия адвокатски
съвет.
Воден от изложеното и на основание чл. 221
ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/17.11.2021 г. по н.а.х.д. № 241/2021 г. на
ДРС, ІV състав, с което е отменено наказателно постановление №
23-0001119/07.07.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация” –
Варна, с което на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“ за извършено нарушение на чл. 9, ал. 3 от
Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 105 ал. 1
ЗАвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“, ЕИК **, направените в касационната инстанция съдебни
разноски в общ размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/