№ 4356
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110164695 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за осъждане на „***“ ЕООД да заплати на „***“ ЕООД сумата от 10 000.00
лева, представляваща задължение за връщане на предоставена в заем сума по силата на
сключен между страните договор за паричен заем от 21.08.2023г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 166.66 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.08.2023г. до
09.10.2023г.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по договор за заем от 21.08.2023г., по силата
на който предоставил на последния паричен заем в размер на 10 000.00 лева, която сума
превел по банкова сметка на заемателя и която последният следвало да върне в срок до
09.10.2023г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 0.1 % от заетата сума месечно,
платима на падежа на задължението за връщане на предоставената в заем сума. Въпреки
настъпване на уговорения с договора за заем падеж ответникът- заемател не възстановил
заетата сума и не заплатил уговореното възнаграждение за ползването й през срока на
договора. С оглед на това ищецът претендира процесните суми, законна лихва, обезщетение
за забава, както и разноски за настоящото и предхождащото го обезпечително производство.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 13.03.2024г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. С молба от 12.12.2024г.
процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
1
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за посочените по-
горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК и съобразно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи
се в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 5406.67 лева, представляваща
разноски за настоящото производство- заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 1420.00 лева- разноски за производството по ч. гр. дело
№ 58722/2023г. по обезпечение на исковете преди предявяването им в настоящото
производство, в т. ч. държавна такса и адвокатски хонорар.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК
***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 10 000.00 лева, представляваща
задължение за връщане на предоставена в заем сума по силата на сключен между страните
договор за паричен заем от 21.08.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 166.66 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.08.2023г. до 09.10.2023г., а на
основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 5406.67 лева, представляваща разноски за
настоящото производство, както и сумата от 1420.00 лева- разноски за производството по ч.
гр. дело № 58722/2023г. по обезпечение на исковете преди предявяването им в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2