РЕШЕНИЕ
№ 1376
гр. Велико Търново, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101545 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Е*********” АД – гр. В***.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски №***** за обект с абонатен номер №****,
намиращ се в гр****. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени
задължения към ищцовото дружество в общ размер на 301,86 лв., като в посочената сума са
включени незаплатени фактури за ел.енергия в размер на 291,54лв., представляваща
главница по фактури издадени в периода 15.09.2021г16.12.2021г, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 10,32 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 18.03.2022г, посочени в извлечение от сметка на ответника по
кл.№**** към същата дата. Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно
изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №***, по описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните
фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 06.04.2022г. по частно гражданско дело №***., по описа на
Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
1
особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който оспорва
основателността на предявените искове по съображения изложени в отговора. Твърди, че
липсват доказателства, че ищецът е собственик на процесния имот или е ползвал имота на
някакво правно основание за процесния период. Оспорва, че ответникът има качеството
«потребител» по смисъла на ОУ. Твърди ,че липсват доказателства, че ищецът е доставил,
респ. че ответникът е потребил претендираното количество ел.енергия. С оглед
гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Видно от представените по делото доказателства, при ищцовото дружество има
открита партида на името на лицето П П С, с клиентски №***** и абонатен №****, за
обект на потребление, находящ се в *****. За ползването на предоставените услуги по
партидата за периода от 15.09.2021г. до 16.12.2021г., ищецът издал 5 броя фактури,
приложени към исковата молба, описани в извлечение от сметка към 18.03.2022г, които
фактури са на обща стойност 291,54 лв. Поради липсата на изпълнение на задълженията по
горепосочената партида, на 05.04.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу него относно сумите от 291,54лв. за консумирана и
незаплатена електрическа енергия, по фактури издадени в периода 15.09.2021г. до
16.12.2021г и 10,32 лв., представляваща обезщетение за забава считано от падежа на всяка
фактура до 18.03.2022г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №*** по
описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя, като на
06.04.2022г. издал заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за
главница и лихви, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда
указания заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.
По делото са представени справка за консумирана ел.енергия по клиентския номер на
ответника, извлечение от сметка, в които са описани следните фактури: ФП №********** от
15.09.2021г на стойност 76,51лв., с падеж 05.10.2021г.; ЛП №********** от 06.10.2021г. на
стойност 0,14лв., с падеж 26.10.2021г.; ФП №********** от 15.10.2021г на стойност
92,99лв. с падеж 05.11.2021г.;ФП №********** от 15.11.2021г. на стойност 114,04лв. с
падеж 06.12.2021г; ФП ********** от 16.12.2021г на стойност 7,86лв. с падеж 05.01.2022г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание е чл.422 вр. чл.415
от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
2
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство се претендира установяване дължимост на суми,
начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за процесния обект в гр.В.Търново,
по абонатен номер №**********. За да е налице основание за ангажиране на отговорността
на ответника на първо място следва да бъде доказано качеството му на потребител на
енергийни услуги за процесния период и обект, като в случая това качеството е оспорено от
ответника.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в
§1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна
§1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който
купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 2, т. 1 от приложените по делото
Общи условия за продажба на ел. енергия на "Е**** АД, приложими към настоящия момент
"битов клиент" е клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди, съгласно 4,
ал. 1 от същите клиент на "Е******" АД може да бъде и друго лице ползвател на имота,
различно от собственика на имота, при условия, че последният е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма. В този смисъл клиент на ел. енергия може да бъде
единствено собственикът на имота или ползвател на същия.
В настоящото производство от събраните доказателства не се установи, че
ответникът е собственик на имота, за който се претендира заплащане на ел.енергия за
процесния период. Ангажираните от ищеца писмени доказателства сочат, че партидата се
води на името на трето неучастващо в спора лице. Имената на ответника не фигурират в
нито един от представените доказателства, а ищецът не доказа твърденията си, че
ответникът е собственик на имота за периода, за който претендира от него да заплати
ел.енергия. Обстоятелството, че адресът на ответника, регистриран в НБД „Население“
съвпада с адреса на обекта, за който се претендира заплащане на ел.енергия не води
автоматично до извод, че ответникът е собственик или ползвател на имота, респ. че има
качеството потребител на ел.енергия за обекта. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не
ангажира доказателства до приключване на съдебното дирене относно установяване на
твърденията му, че ответникът А. З. А. е потребител на енергийни услуги за обект на
потребление с абонатен номер №*****за процесния период, за който претендира заплащане
на потребена ел.енергия, както и не доказа, че реално е доставил в обекта ел.енергия в
количествата, които претендира да му бъдат заплатени от ответника. С оглед
неизпълнението на основното си доказателствено задължение, ищцовото дружество следва
да понесе своеобразната санкция за това, като съдът приеме за несъществуващо
обстоятелството, което ищеца не установи по безспорен с пълно и пряко доказване, а
именно да приеме, че ответникът не е потребител на ел. енергия за процесния обект и
период.
3
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът не доказа, че ответникът е
материално легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане на
стойността на доставена и потребена ел. енергия в процесния обект и период на
потребление. Изложените съображения обуславят отхвърляне на предявения положителен
установителен иск като неоснователен, доколкото ищецът не установи, че ответникът му
дължи сумата 291,54лв.-главница по фактури, издадени за периода 15.09.2021г.-16.12.2021г.
за потребена ел енергия, начислена за периода 02.08.2021г.-02.12.2021г.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за установяване дължимостта на лихва за забава в размер на 10,32 лв, считано от
падежа на всяка от процесните фактури до 18.03.2022г., както и недължимост на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Е*********” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***************, против А. З. А., ЕГН **********, с адрес ***********,
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 291,54 лева /двеста
деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ - главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 15.09.2021 г. до
16.12.2021 г., за обект в гр. **********, абонатен № ***********, клиентски № **********;
мораторна лихва в размер на 10,32 лева /десет лева и тридесет и две стотинки/ за периода от
падежа на всяка една издадена фактура до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /05.04.2022 г./ до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 06.04.2022г. по частно гр.дело 871/2022г. по описа на
ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д**** на
4
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5