Решение по дело №14086/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 295
Дата: 27 януари 2017 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20165330114086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 295                     27.01.2017г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесети трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14086 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, при условията на евентуалност.

  Ищецът М.Б.К., ЕГН **********, представлявана от  адв. Д. М. и адв. В. И. е предявила срещу ответницата Л.И.В., ЕГН ********** *** искове за осъждането й да заплати сумата от 7000 лева, представляваща дадени в заем на 16.03.2015г. и невърнати парични средства, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2016г., до окончателното й изплащане, а ако този иск не бъде уважен да се осъди ответницата да върне получената от нея без правно основание  сума в размер на 7000 лев, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2016г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че има сключен устен заем с ответницата по силата на който на ответницата й били предоставени парични средства в размер на 7000 лв., по личната й банкова сметка ***: ***, в „Банка Пиреос Банк” АД, с уговорка, сумата да бъде върната при поискване. Понеже ответницата не връщала предоставената й в заем сума, въпреки многократните покани от ищцата, ищцата й изпратила нотариална покана, чрез н. *** на 30.08.2016 г., с която поканила ответницата доброволно да изплати паричното си задължение. Нотариалната покана била получена на 12.09.2016 г. от адвоката на ответницата П.Т.. В нотариалната покана е бил даден месечен срок на ответницата да върне заетата сума като доколкото ответницата не е възстановила дадената й в заем сума и не пожелала да обясни причините за забава, за ищцата възникнал интерес да предяви иска за връщане на дадената сума в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва и извършените разноски.

Предявен е и евентуален иск под условието, че ако не бъде уважен главния иск да се осъди ответницата да върне сумата в размер на 7000 лв., получени от нея без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В писмения отговор на ответницата не се оспорва обстоятелството, че такава сума й е била преведена по личната банкова сметка, ***, че парите са преведени, поради обстоятелствата, че Л.В. и * на ищцата – М.С. са съдружници в „Ем Ел Лоджистик“ ООД, като съдружниците регулярно са предоставяли собствени средства за подпомагане на дружеството. Твърди се, че синът на ищцата е използвал сметката на ищцата, негова майка, за да преведе сумата в * като веднага след като  разбрала за превода  ответницата изтеглила получената по нейна сметка сума и я превела по сметка на „Ем Ел Лоджистик” ООД. Прави се възражение, че преведената от ищцата сума е за захранване на сметка, а не по договор за заем или друго правно основание. Направено е и доказателствено искане за допускане на ССЕ, за която съдът е дал срок на ответника да конкретизира задачата с оглед нейното изготвяне, като се констатира, че това разпореждане на съда не е изпълнено, поради което експертиза не  е била допусната и доколкото към отговора не са били приложени извлечения от движението по банкова сметка.

***, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По предявения главен иск с правно основание член 240, ал. 1 ЗЗД.

От представените писмени доказателства – заверено копие от вносна бележка Банка „Пиреос“ с дата от 16.03.2015 година е видно, че М.К. е захранила откритата в банката сметка на ответницата със сумата 7000 лева, който факт не се оспорва и от самата ответница. Ответницата не оспорва и обстоятелството, че е  изтеглила процесната сума.

Спорът е относно основанието на което е предадена, респ. получена сумата от 7000 лева. Ищцата е твърдяла, че основанието произтича от устен договор за заем, като заетата сума е следвало да се върне от ответницата в месечен срок от получаване на нот. покана, за която са налице данни да е връчена на ответницата на 12.09.2016г.. Нотариалната покана и разписката за нейното връчване са представени и приети по делото.

Доколкото от представените писмени доказателства не се установява  сумата от  7000 лева да  е била предоставена по силата на договор за заем, като представената вносна бележка удостоверява единствено и само предаването на конкретната сума, искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

По предявения евентуален иск с правно основание член 55, ал. 1 ЗЗД.

С оглед разпределената в процеса доказателствена тежест в тежест на ответницата е било да докаже предпоставките за наличието на правно основание за получаване на сумата, доколкото факта на предаване на сумата е безспорен. Ответницата не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, ето защо и при доказано предаване на сумата от ищцата на ответницата искът подлежи на уважаване.

Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 1279 лева и с оглед изхода от спора такива ще му се присъдят.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.К., ЕГН **********, представлявана от  адв. Д. М. и адв. В. И. против Л.И.В., ЕГН ********** *** иск за осъждането й да заплати сумата от 7000 лева, представляваща дадени в заем на 16.03.2015г. невърнати парични средства, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2016г., до окончателното й изплащане, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Л.И.В., ЕГН ********** *** да върне на М.Б.К., ЕГН **********, представлявана от  адв. Д. М. и адв. В. И. сумата от 7000 лева, получена без правно основание, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2016г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Л.И.В., ЕГН ********** *** да заплати на М.Б.К., ЕГН **********, представлявана от  адв. Д. М. и адв. В. И. разноски в производството в размер на  1279 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А. Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.