Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……../27.03.2017г.
гр. С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Ю. Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2425 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът - Ж.Т.П., твърди, че с
постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2009г. му е повдигнато
обвинение за извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1,
т.1 вр. чл. 201, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 313, ал. 1, пр. НК. С постановление от
същата дата му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
09.09.2009г. до 17.09.2009г., впоследствие заменена с „подписка“. На
28.02.2011г. обвинението е изменено, когато му е предявено ново за извършване
на престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 2 /съгласно редакция към ДВ, бр. 62
от 1997г./ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 НК и по чл. 313, aл. 1, пр. 1,
алт. 1 НК. Измененото обвинение впоследствие е внесено с обвинителен акт в
съда. Наказателното производство е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК в частта по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 313,
ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК с разпореждане № 60 от 08.08.2011 г. по НОХД №
С-530/2011 г. на СГС, НО, 28 с-в, потвърдено изцяло с решение № 131 от
06.10.2011 г. по ВНОХД № 0129/2011 г. по описа на САС, 4-ти състав, НО. Въз
основа на последното е изготвено и постановление от 16.01.2012г. на СГП. По
отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 219, ал.3 вр. ал. 2
/ред. към ДВ, бр. 62 от 1997 г./ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. НК делото е
връщано на П. два пъти за отстраняване на съществени процесуални нарушения в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В крайна сметка наказателното
производство и по така повдигнатото обвинение е прекратено с постановление на
СГП от 31.07.2014г, поради това, че извършеното деяние не съставлява
престъпление - съгласно чл. 24, ал.1, т. 1, предл. 2 НК. Изложеното счита, че
обоснова отговорността на държавата и последната в лицето на П. на РБългария
следва да му заплати обезщетение за претърпените вреди от незаконосъобразно
повдигнатото и поддържано обвинения, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние, накърняване на доброто му име в обществото, честта
и достойнството му, стрес и психическо неразположение. По изложените
съображения иска осъждането на ответника да му заплати обезщетение за подробно
индивидуализираните в исковата молба неимуществени вреди в размер на 500 000,00
лв., ведно със законната лихва от 09.09.2009г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да бъде задължена П. на Р.България да направи публично
оповестяване на прекратеното наказателно производство на основание чл.11 от ЗОДОВ. Претендира разноски.
Ответникът - П. на Р.Б., депозира
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва изцяло по основание и
размер предявения иск. Твърди, че наказателното производство не е прекратено.
Заявява също, че не са доказани твърдените от ищеца вреди, както и че не е
налице причинно-следствена връзка между тях и воденото срещу него наказателно
производство. Оспорва и периода, за който се претендира законна лихва. Заявява
възражение по чл. 5 от ЗОДОВ, без да го конкретизира.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
От приложеното по делото
Постановление на СГП от 09.09.2009г. се установява, че ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 203, ал. 1,
вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201, ал. 1, предл. 1 , вр. с чл.
313, ал. 1 НК (вж. постановлението, л.
180-182). За това обвинение наказателното производство е прекратено частично с
постановление от 16.05.2011 г. (л. 90).
Към момента на привличането му като
обвиняем Ж.П. е член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „Т.“ ЕАД
(виж. Договора за възлагане на управление на ЕАД, л. 142-144). Видно от
представения и приет протокол за взети решения от Министъра на отбраната, в
качеството си на орган, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала
на „Т.“ ЕАД, на 11.09.2009 г. ищецът е освободен от заеманите от него длъжности
- член на съвета на директорите и изпълнителен директор в посоченото дружество
(„Т.“ЕАД) (виж протокола, л. 141).
С постановление по пр.пр. №
4-3698/09 г. на 09.09.2009 г. Ж.П. е задържан за срок до 72 часа (л. 177-179).
С определение по НЧД № С-258/2009 г. по описа на СГС съдът взема постоянна мярка
за неотклонение на обвиняемия Ж.П. „задържане под стража“ (л. 190-201). Това
определение е отменено от САС с определение от 17.09.2009 г. по ВНЧД №
С-71/2009 г. и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“ (л.
183-189). По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, определената
от САС мярка да е изменяна в хода на досъдебното производство.
С постановление на СГП от 28.02.2011
г. по пр.пр. № 4-3698/09 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 2,
вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК и престъпление по чл. 313, ал. 1, пр.1,
алт. 1 НК (л. 85-89).
С разпореждане от 08.08.2011г, пред
СГС е образувано НОХД № С-530/2011 г. по внесен от СГП обвинителен акт срещу Ж.П.
за извършени престъпления по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК и по чл. 313,
ал. 1, пр.1, алт. 1 НК. С посоченото разпореждане е прекратено съдебното
наказателно производство в частта по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1, пр.1, алт. 1 НК и е разпоредено връщането на
делото на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Разпореждането е обжалвано пред САС и е потвърдено с окончателно решение от
06.10.2011 г. В резултат на това и след връщането на делото, с постановление от
16.01.2012 г. на прокурор към СГП наказателното производство в частта по
повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1, пр.1, алт. 1 НК е частично прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, т.к.
деянието не представлява престъпление. По делото няма данни това постановление
да е връчено на ищеца, нито да е било обжалвано.
С разпореждане от 15.11.2011г. по
НОХД № С-530/2011 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав, е прекратено съдебното
наказателно производство и в останалата му част – по обвинението в престъпление
по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с
чл. 26, вр. с чл. 2 НК. С посоченото разпореждане делото е върнато на СГП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения (л. 91-97).
С разпореждане по НОХД №
С-207/2012г. на СГС констатира, че дадените с предходното разпореждане от
15.11.2011г. по НОХД № С-530/2011г. по описа на СГС указания не са изпълнени.
Поради това с този акт отново е прекратено съдебното производство по
повдигнатото срещу Ж.П. обвинение в извършено престъпление по чл. 219, ал. 3,
вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК. Делото е върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на
съществени процесуални нарушения (л. 207-211).
С постановление от 31.07.2014г.
наказателното производство срещу Ж.П. по обвинението за престъпление по чл.
219, ал. 3, вр.с ал. 2 вр. с чл. 26, ал.
1, вр. с чл. 2, ал. 1 НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, тъй
като обвинението не е доказано (л. 128-139). По делото е прието и уведомление
до ищеца, че постановлението за прекратяване не е обжалвано в
законоустановените срокове и е влязло в сила (л. 127).
В последното по делото заседание от
24.11.2016 г. е представено и прието постановление от 21.01.2015 г. С него
заместник апелативен прокурор отменя като незаконосъобразно и неправилно
постановлението на СГП от 31.07.2014 г. (л. 254-256).
По делото са приети и осем извадки
от електронните сайтове на няколко медии, които са отразили повдигането на
обвинение срещу ищеца и ареста му (вж. л. 32-43 и л. 106-113).
От заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза на вещото лице д-р Е.М. –
специалист по психиатрия, което съдът кредитира като компетентно, обективно и
пълно, се установява, че от края на месец септември и началото на месец
октомври 2009 г. при ищеца е регистрирано разстройство в адаптацията – смесена
тревожно-депресивна реакция. Това състояние се развива на фона на психотравмена
ситуация, а именно – повдигнато обвинение и взетата мярка за неотклонение „задържане
под стража“, освобождаването му от заеманата длъжност и отразяване на събитието
в медийното пространство. Регистрирано е също и клинично проявено депресивно
състояние на тревожност, емоционална и психомоторна потиснатост, нарушена
концентрация, паметови смущения, идеи за малоценност и безперспективност,
разстройства в съня и апетита. На ищеца е назначена медикаментозна терапия и му
е издаден болничен лист за един месец. Регистрираното разстройство в
адаптацията е обуславя временна нетрудоспособност, тъй като нарушава извършването
на рутинните ежедневни дейности. Психологичните последици водят до субективен
дискомфорт и налагат по-големи усилия за справяне в личен и професионален план.
От отговора на първия от поставените на вещото лице въпроси следва, че
повдигането на обвинение и провеждането на наказателно-процесуални действия сами
по себе си са стресогенни събития, които предизвикват негативни емоции и
вегетативни промени. В зависимост от индивидуалната предразположеност, всичко
това може да доведе до разстройство на адаптацията. Именно такова състояние е
констатирано и при ищеца.
По делото е приета и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д.Д. – специалист по
вътрешни болести, която съдът кредитира като компетентна, обективна и пълна.
Заключението на вещото лице е основано на представените по делото
доказателства, както и на данни от личния лекар на ищеца в резултат на лична
среща с него и представена справка по издаденото от съда съдебно удостоверение.
Според заключението ищецът страда от артериална хипертония по време на
задържането му под стража. При проведения разпит в съдебно заседание от
24.11.2016 г. вещото лице заявява, че състоянието на артериална хипертония
датира още от 2002 г., което е отразено при консултация на ищеца с кардиолог на
29.09.2009 г. В периода на изпълнение на мярката „задържане под стража“ тя се
обостря, но не то е причината за нейното пораждане. По отношение на острият
миокарден инфаркт и дислипемията на ищеца, вещото лице констатира, че са
диагностицирани на 31.12.2011 г., т.е. почти три години след задържането на
ищеца. Сърдечни оплаквания ищецът не е имал преди това. След полученият инфаркт
до 24.02.2014 г. Ж.П. не е имал рецидив от сърдечни оплаквания. Вещото лице
изразява категорично становище, че между тези състояния и наказателното
преследване няма причинно-следствена връзка. Стресът
може да окаже влияние върху здравословното състояние, като най-често той се
проявява с получаване на хипертонични кризи, но при ищеца липсват данни за
такива. Ето защо съдът приема за не
доказано, че влошеното здравословно състояние (артериална хипертония; остър
миокарден инфаркт и дислипемията) проявени при ищеца се дължат на воденото
срещу него наказателно производство.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.Н.Ш. и И.Й.Б.. И двамата заявяват,
че в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и задържането му под
стража Ж.П. преживява променя обичайния му начин на живот: подтиснат е,
чувствал се зле, не иска да се среща с хора, да излиза навън, затваря се в себе
си. Чувствал се е злепоставен от разпространената в медиите информация. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни и отразяващи непосредствени
възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основателността на иска с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от ЗОДОВ предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2/наказателното производство срещу него
да е прекратено поради това, че деянието не е извършено или че извършеното не съставлява
престъпление; 3/наличието на вреди и 4/между незаконното обвинение и вредите да
е налице причинно-следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав
трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица – чл. 4 от ЗОДОВ. А съгласно т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС, отговорността на правозащитните органи на Държавата в
лицето на П. се пораждат и при прекратяване на наказателното производството
било защото извършеното не съставлява престъпление, било защото обвинението е
недоказано.
По делото е безспорно установено, че
срещу ищецът е повдигнато обвинение за извършване на две престъпление в
условията на идеална съвкупност. Въпреки, че обвинението е за две престъпление,
това не означава, че са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване два иска. При доказване на
фактическия състав пораждащ отговорността на П. броя на деянията, за които
повдигнато обвинение е незаконосъобразно, има отношение единствено относно
размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД – арг. от т.11 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
С постановление на СГП от 16.01.2012г.
наказателното производство в частта по повдигнатото обвинение по чл. 313, ал.
1, пр.1, алт. 1 НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, т.к. деянието не представлява престъпление. В
останалата част наказателното производство е прекратено с постановление от
31.07.2014г, поради недоказаност на обвинението за извършване на престъпление
по чл. 219, ал. 3, вр.с ал. 2 вр. с чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 НК.
Спорен между страните е въпросът
дали (евентуално кога) постановленията за прекратяване на наказателното
производство са влезли в сила. В това отношение съдът намира следното:
Съгласно задължителната практика на
ВКС, намерила израз в Решение № 197 от 17.05.11 г. на ВКС по гр. д. № 1211/10
г., ІІІ г.о., постановено в производство по реда на чл.290 от ГПК,
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено
между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал.
9 НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не
е обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от
по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл.
243, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и
трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). От цитираните
разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по
чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ
прокурор, ако не е обжалван пред съд. В редакцията на текста на чл. 243, ал.9
от НПК, с допълнение - ДВ, бр. 71 от
2013 г., е предвидено, че отмяната може да се извърши в срок до две години,
когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една
година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. В изключителни случаи Главният прокурор може да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на този срок. Следователно, разрешението на дадения въпрос в
цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1211/10 г., ІІІ г.о., е приложимо и след
допълнението на чл. 243, ал.9 НПК, предвид възможността Главният прокурор да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на предвидените срокове. /в този смисъл и решения по чл. 290 на ГПК,
като Решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г., Г. К., ІV Г. О.;
Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г., Г. К., ІV Г. О./. След
като постановлението за прекратяване не се ползва със стабилитета на съдебното
решение, преценката дали наказателното производство е прекратено се направи към
момента на приключване на устните състезания пред съда. От значение за
преценката е дали постановлението за прекратяване е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, дали то е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, респ. дали има
постановено постановление за отмяна на постановлението за прекратяване от
прокурор от по-горна прокуратура.
В настоящия случай няма данни кога
ищецът узнава за прекратителното постановление на СГП от 16.01.2012г. относно
повдигнатото обвинение по чл.313, ал. 1, пр.1, алт. 1 НК. При всички случаи
това постановление е връчено на ищеца преди депозиране на исковата молба, тъй
като последният представя препис от него. П. не твърди и не доказва, нито то да
е обжалвано пред съд от някое от лицата посочени в чл. 243, ал.3 от НПК, нито
да е отменено от прокурор от по-горна прокуратура. Следователно постановлението
от 16.01.2012г. се е стабилизирало най-късно към приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция. Със стабилизирането на постановлението за
прекратяване за ищеца се поражда право да получи обезщетение за вредите,
претърпени от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление
по чл. 313, ал. 1, пр.1, алт. 1 НК, признато като такова с прекратяването на
наказателното производство. От този момент следва да се приеме, че ответникът е
и в забава /аргументът за последното от т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.
Другото постановление на СГП от
31.07.2014г. за прекратяване на производството в част по обвинението на ищеца в
извършване на престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК, не е
стабилизирано. За него също няма данни, кога е връчено на ищеца. Но от
представеното и прието постановление от 21.01.2015г. се установява, че в
предвидения в НПК двугодишен срок, то е отменено по реда на чл. 243, ал. 9 от НПК от прокурор от по-горестояща прокуратура. След като производството в тази част
не е прекратено за ищеца не се поражда право да претендира обезщетение за вредите
от това обвинение на ответника. По отношение на тези вреди настоящото
производство се явява преждевременно заведено и те не могат да бъдат отчетени
при определяне на справедливия размер на обезщетението.
С оглед изложеното фактическият
състав за ангажиране отговорността на П. е налице единствено по отношение на
обвинението в престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК, което е прекратено с
постановление от 16.01.2012 г. За неимуществените вреди, претърпени от това
незаконосъобразно обвинение ответникът дължи обезщетение, което, предвид §1 от
ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи по справедливост.
Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента
на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците,
тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение
е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени,
колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с
участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия
върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение.
Ищецът е привлечен към наказателна
отговорност с постановление от 09.09.2009 г. От този момент същият има
качеството на обвиняем, а не от момента на образуване на наказателното
производство. От заключението на вещото лице д-р Е.М. – специалист по
психиатрия, се установи, че повдигането на обвинение и провеждането на
наказателно-процесуални действия сами по себе си са стресогенни събития, които
предизвикват негативни емоции и вегетативни промени. Установи се също, че
всичко това може да доведе до разстройство на адаптацията, каквото е
констатирано при ищеца. От събраните гласни доказателствени средства се
установи, че в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и задържането му
под стража се променя обичайния му начин на живот: подтиснат е, чувства се зле,
не иска да се среща с хора, чувства се унизен от публичното разгласяване на
производството водено срещу него. Недоказани по делото останаха твърденията на
ищеца, че в резултат на повдигнатото обвинение и задържане под стража е получил
артериална хипертония, остър миокарден инфаркт и дислипемия.
При определяне на конкретния размер
на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази, че наказателното
производство в частта по повдигнатото срещу ищеца обвинение в престъпление по
чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК е продължило 2 години и 3 месеца (привлечен е като
обвиняем на 09.09.2009 г., а постановлението за прекратяване е от 16.01.2012 г.),
през което време безспорно ищецът търпи негативни психически изживявания и
стрес досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за
налагане на наказание до три години лишаване от свобода. Правата на ищеца да се
придвижва и води обичаен начин на живот са ограничени за сравнително кратък
период от време – 8 денонощия. Задържането под стража е постановено във връзка
с обвинението в длъжностно присвояване, улеснено с извършването на друго
престъпление, а именно това по чл. 313, ал. 1 НК. Ето защо съдът намира, че
задържането под стража е в причинна връзка и с обвинението в престъпление по
чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК, поради което следва да бъде взето предвид при
определяне на размера на обезщетението. След отмяна на задържането под стража,
спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение - подписка. Други мерки
за процесуална принуда не са налагани. Няма данни и за извършване на други
процесуално-следствени действия с участието на ищеца. Обвинението по чл. 313 НК
не е за тежко умишлено престъпление. Въпреки това следва да се отчете, че то е
част от обвинението за длъжностно присвояване, което получава широк обществен
отзвук, предвид позицията на ищеца в обществото.
Комплексното зачитане на всички
посочени по – горе обстоятелства обосновава извод за справедлив паричен
еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в размер на 2 500,00
лв. (така и Решение № 95 от 08.05.2011г.
по гр.д. № 849/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 530 от 09.06.2010г. по гр.
д. № 279/2010 г., І с-в на САС; Решение № 1980 от 24.10.2016 г. по гр.д. №
2634/2016г. на САС), ведно със законната лихва считано от 20.02.2015г до
окончателното й изплащане. До пълния предявен размер от 500 000,00 лева
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно искането с правно основание
чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ:
Настоящият съдебен състав намира, че
не е компетентен да се произнася по него. Законодателят е регламентирал
възможност за оповестяване чрез средствата за масова информация, че досъдебното
производство, образувано срещу лицето е било прекратено, ако гражданинът или
неговите наследници поискат това. В настоящата хипотеза, оповестяването е
задължително - чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като средствата за масова информация
са разгласили за случая. Компетентни да разпоредят съобщението са органите,
които постановяват актът, с който окончателно приключва наказателното
производство. При прекратяване на производството в досъдебната фаза на процеса това
е прокурорът. Съдът в исковото производство за присъждане на обезщетение за
вреди от незаконно обвинение не разполага с правомощие да задължи П. да направи
съобщение за прекратеното наказателно производство срещу ищеца.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 18 100,00 лева, видно от
приложения по делото договор за правна помощ и съдействие (л. 148). Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска, което в случая възлиза на 90,50 лева. Освен това, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът дължи изцяло направените
от ищеца разноски за вещи лица в размер на 400 лева и за държавна такса в
размер на 10 лева.
С оглед изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр. С., бул. „********
да заплати на Ж.Т.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 10 – адв. С.С., на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от ЗОДОВ сумата от 2 500,00
лева – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК, прекратено с
постановление от 16.01.2012 г., по ДП № 16-П/2009 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.
№ 4-3698/2009 г. по описа на СГП, изразяващи се във влошаване на здравословното
му състояние, доброто му име в обществото, честта и достойнството му, стрес и
психическо неразположение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.02.2015г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 2 500,00 лева до пълния предявен размер
от 500 000,00 лева.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр. С., бул. „********
да заплати на Ж.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис ** – адв. С.С.,
сумата от 500,50 лева – съдебни разноски
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: