№ 6
гр. ***, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАН*** СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20241300500404 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба на „***“***-***
чрез адв.Р.Р. против Решение №531 от 28.08.24г. по гр.д. №1975/22г. на *** , с
което са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ .
Твърди,че Заповед №44 от 26.07.2022г. за прекратяване на
трудовото правоотношение не съществува.Представената такава с ИМ не
отговаря на изискванията и няма нужните реквизити на официален документ-
подпис и печат на работодателя.Твърди,че е издадена Заповед №44 от
02.07.2022г.,с която е прекратено тр. правоотношение сищеца и тя не е
оспорена.Твърди също ,че решението е незаконосъобразно относно
присъденото обезщетение по чл.225,ал.1 КТ като е присъдено такова за период
от 27.07.22г. до 01.07.2023г. вместо дължимото обезщетение за шест
месеца,т.е. от 27.07.22г. до 27.01.2023г.,каквото всъщност се претендира и с
ИМ и в случая е налице произнасяне „плюс петитум“.
Иска от съда да отмени решението като неправилно и
постанови ново,с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.Претендира разно*** по делото за двете инстанции.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
1
по жалба В. А. Н. не е подал писмен отговор.В съдебно заседание чрез
процесуалният си представител адв. В. Б. иска от съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно като му
присъди разно*** по производството.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
Страните са били в трудово правоотношение по силата на
тр. договор №9 от 08.03.2018г. като В. А. Н. е заемал длъжността
„автомонтьор“. Със Заповед №44 от 26.07.2022г. работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с него на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ-по взаимно
съгласие.По делото е представено копие на заповедта,което не носи подписите
на страните и няма печат от работодателя,но изрично е отбелязано,че
подписан екземпляр от настоящата заповед е връчен на 26.07.2022г.Няма
данни тази заповед да е връчвана на работника.Поради несъгласие с
издадената заповед В. А. Н. е подал сигнал до Инспекцията по труда-*** и
след направена проверка те са установили следното:С Протокол №4 от
02.07.2022г.,изготвен от управителя на „***“*** е удостоверено с подписите
на двама работници при дружеството,че В. А. Н. отказва да подпише заповед
№44 от 02.07.2022г.,която е за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.325,ал.1,т.1 КТ.Със Заповед №5 от 11.07.2022г. работодателят се е
възползвал от възможността по чл.344,ал.2 КТ и е отменил заповед №44 от
02.07.2022г.Заповед №5 от 11.07.2022г. също не е връчена на В. А. Н.,а с
протокол №6 от 11.07.2022г. отново е оформено връчване на заповедта при
отказ на работника да я получи с подписите на двама свидетели. Установено
е,че работодателят е подал уведомление до НАП за прекратяване на тр.
отношение с В. А. Н. ,считано от 27.07.2022г.,но след това с уведомление от
22.08.2022г. работодателят е заявил,че е допуснал техническа грешка и това
уведомление е заличено.Поради това В. А. Н. и към момента на проверката
към 01.09.2022г. е с валидно тр. отношение с работодателя.В същото време за
периода 01.08.2022г. до 31.08.2022г. за В. А. Н. са отбелязани 23
самоотлъчки,т.е. за всички работни дни в м. август.За неявяване на работа от
26.07.2022г. до 26.08.2022г. са изготвени 10.бр. докладни за неявяване на
работа на работника.
2
По делото пред първата инстанция е назначена и
счетоводна експертиза,като в заключението си ВЛ е посочило дължимите
обезщетения по чл.225 КТ за периода 27.07.2022г. до 27.01.2023г.,а именнно за
оставане без работа за срока от шест месеца-4 592лв.,лихви за забава за същия
прериод-216,79лв. и размер за неползван платен годишен отпуск-479,25лв. и
именно в тези размери са присъдени,съответно отхвърлени, дължимите
обезщетения с решението на ***.
С обжалваното решение *** е приел,че атакуваната
заповед №44 от 26.07.2022г.г. е незаконосъобразна и я отменил,възстановил е
В. А. Н. на заеманата преди уволнението длъжност,присъдил му е
обезщетение по чл.225,ал.1 КТ и е отхвърлил претенцията му за заплащане на
лихви за забава върху обезщетението по ч„л.225,ал.1 КТ в размер на
216,79лв..Присъдил е разно*** съобразно уважената част от исковите
претенции.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Съдът намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
По оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното решение:
В хипотезата на чл.325,т.1 КТ-за да е налице прекратяване
на трудовият договор по взаимно съгласие на страните всяка една от страните
следва да е изразила съгласието си писмено и то да е стигнало до знанието на
другата страна.Независимо дали работникът или работодателят прави
предложение за прекратяване на трудовият договор при условията на
чл.325,т.1 КТ,то предложението трябва да е писмено,да е достигнало до
знанието на другата страна,удостоверено по надлежния ред и другата страна
да е приела предложението в 7-дневен срок също писмено като това
уведомление също следва да е достигнало до предлагащата страна.Ако една от
страните не е изпълнила тези условия уволнението не може да бъде по
чл.325,т.1 КТ.
В конкретния казус се твърди от работника,че не е отправял
искане за прекратяване на тр. договор с работодателя по взаимно съгласие и не
е уведомяван за изразено от работодателя такова искане.Това се потвърждава
3
от доказателствата по делото-нито една от представените заповеди за
прекратяване на т. отношение при условията на чл.325,т.1 КТ не е подписана
от работника,липсва отправено искане от негова страна до работодателя за
прекратяване на тр. договор по взаимно съгласие,както и предложение от
работодателя до работника за прекратяване на тр. договор при условията на
чл.325,т.1 КТ.
По делото няма никакви доказателства,че някоя от страните
е отправила предложение до другата страна за прекратяване на тр. договор по
взаимно съгласие и това предложение е достигнало до другата страна.
От друга страна според хипотезата на чл.325,т.1 КТ това
предложение следва да бъде прието в седемдневен срок и то писмено.В
указания срок няма никакви данни нито работодателят,нито работникът да е
приел такова предложение и съответно да е отговорил. Ако се приеме,че
приемането е станало със заповедта за прекратяване на тр. договор-то това е
извън седемдневния срок,в който другата страна следва да се съгласи именно
по реда на чл.325,т.1 КТ да се прекрати тр. отношение. Самата заповед №44 от
26.07.2022г./както и тази под №44 от 02.07.2022г./г не е подписана от
работника и връчването е оформено при отказ за получаване.При това
положение заповедта не е произвела действие,тъй като липсва каквото и да е
изявление от негова страна,а също и надлежно уведомяване.
Изхождайки от изложеното се налага единствано извода,че
от данните по делото не е налице прекратяване на тр. договор между страните
при условията на чл.325,т.1 КТ и Заповед №44 от 26.07.2022г. е
незаконосъобразна. В този смисъл правилно *** я е отменил и е възстановил
работника на заеманата преди това длъжност като е уважил и акцесорните
искове.
Относно твърденията в жалбата,че заповед №44 от
26.07.2022г. не съществува,то от данните по делото се установи,че такава
заповед е била издадена от работодателя и не е връчена на работника В. А. Н.
.Установено е от извършената проверка от Инспекцията по труда-***,че
работодателят е подал уведомление до НАП за прекратяване на тр. отношение
с В. А. Н. ,считано от 27.07.2022г.,но след това с уведомление от 22.08.2022г.
работодателят е заявил,че е допуснал техническа грешка и това уведомление е
заличено.С други думи атакуваната заповед №44 от 26.07.2022г. е
4
съществувала в правния мир.
От всички данни по делото може да се направи извод,че
работодателят е издавал различни заповеди за прекратяване на тр. отношение
с В. А. Н.,за отмяната им,издавал е протоколи за самоотлъчки и в същото
време работникът има отбелязани присъствени дни в периода когато са били
тези самоотлъчки,видно от ведомостите на дружеството.Всички тези заповеди
са издаване без да са доведени до знанието на работника,а оформянето на
уведомяване с протоколи и подписите на двама служители от дружеството в
случая е неприложимо тъй като липсва предходно волеизявление от страна на
работника или приемане на волеизявление от страна на работодателя за
прекратяване на тр.договор по взаимно съгласие.
Относно възражение за неправилно присъдено обезщетение
по чл.225,ал.1 КТ въззивната инстанция констатира,че такова е присъдено по
правилата на този законов текст-за период от шест месеца от 27.07.2022г. до
27.01.2023г.,така както е поискано с ИМ и както е изчислено със
заключението на ВЛ по счетоводната експартиза.В диспозитива на
пъроинстанционното решение е допусната фактическа грешка като е посочен
период от 27.07.2022г. до 01.07.2023г.,но присъдената сума е дължимото
обезщетение за период от шест месеца.
По изложените съображения съдът намира,че следва да
потвърди решението на ***.
Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба
направените разно*** за въззивната инстанция в размер на 600лв.,съгласно
представен договор за правна помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №531 от 28.08.2024г. по гр.д.
№1975 по описа за 2022г. на ****** районен съд .
ОСЪЖДА „***“***,ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление-гр. ***, *****представлявано от К Н. да заплати на В. А. Н.,ЕГН
5
**********,с адрес –гр.***,***** направените от него разно*** за въззивното
производство в размер на 600лв.-адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред *** в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта относно иска по
чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6