№ 130
гр. Ловеч, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500022 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против разпореждане № 2443/15.12.2022 г., по ч.гр.д. № 897/2022 г. на
РС Тетевен в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против Д.
В. П. е отхвърлено по отношение на вземането за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 26.12.2020 г. до датата на подаване
на заявлението в съда (03.10.2022 г.), за разликата над сумата от 61,42 лв. (за
която е издадена заповед за изпълнение) до пълния претендиран по
заявлението размер от 159,67 лв.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване
при нарушение на съдопроизводствните правила. Според частния
жалбоподател заповедното производство е формално, поради което в него не
следвало да се сочат и доказват твърденията на заявителя, нито да се
проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен или не. Според
частния жалбоподател, след като в заявлението се посочва, че длъжникът е в
забава, дължимото обезщетение за забавено изпълнение е в размер на
законната лихва и няма основание за отхвърляне на заявлението в тази му
част. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за
законна лихва в пълния претендиран по заявлението размер.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 21.12.2022 г., а частната жалба е подадена на
1
23.12.2022 г., видно от разпечатка за изпращането й от системата за
електронно връчване. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва
разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.
2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отхвърли частично заявлението по чл. 410 ГПК по отношение на
вземането на обезщетението за забавено изпълнение, районният съд е приел,
че дължимото такова е в размер на сумата от 61,42 лв., определена според
модул „Калкулатор БГ“.
Караният извод на съда е правилен, но по други съображения.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че заемателят
поема задължение да върне сумата от 420 лв. на единадесет седмични вноски,
всяка от по 38,22 лв. (първата с падеж от 18.12.2020 г., а последната с падеж
26.02.2020 г.), че при забава заемателят дължи обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху неплатената главница за всеки
ден просрочие, считано от датата на забавата до окончателното изплащане,
както и че на длъжника е начислено такова обезщетение в размер на 159,67
лв. за периода от 26.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
При така твърдения не е ясно при какъв размер на главницата е определено
обезщетението в претендирания размер от 159 лв. -
Въпреки дадените му с разпореждане на съда от 08.12.2022 г. указания,
заявителят не е посочил какви суми от длъжника са били платени и кога (за
какъв период), считайки, че това не е необходимо, доколкото плащането
подлежало на доказване от длъжника. Излагане на твърдения в заявлението за
този факт се налага, заради внасяне на яснота относно броя и размера на
неплатените месечни вноски, от чиито падежи следва да се начислява лихва
за забава върху съдържащата се в тях непогасена изцяло или отчасти
главница. Касае се за изясняване на фактическите рамки на претенцията, а не
за нейното доказване (каквото разбиране се поддържа в уточняваща молба от
15.12.2020 г.), поради което бездействието на заявителя има за последица
нередовност на заявлението относно формиране на вземането за обезщетение
за забавено изпълнение. При наличие на констатираната частична
нередовност на заявлението, касаеща вземането за обезщетение за забавено
изпълнение, заповедният съд е следвало да откаже да издаде заповед за
изпълнение същото вземане в целия му претендиран размер от 159,67 лв. (чл.
411, ал. 2, т. 1 ГПК). Издаване на заповед за изпълнение и за това вземане, но
в по-редуциран размер, е порок, който не би могло да се преодолее с в
настоящето производство, тъй като това би довело до влошаване
положението на частния жалбоподател. По тези съображения разпореждането
в обжалваната му част следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2443/15.12.2022 г., по ч.гр.д. №
897/2022 г. на РС Тетевен в частта, с която заявлението на частния
жалбоподател против Д. В. П. е отхвърлено по отношение на вземането за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.12.2020 г.
до датата на подаване на заявлението в съда (03.10.2022 г.), за разликата над
сумата от 61,42 лв. (за която е издадена заповед за изпълнение) до пълния
претендиран по заявлението размер от 159,67 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3