О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2826

 

гр. Пловдив, 24 ноември 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                Н. БЕКИРОВ,

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

 като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1655 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с чл.228 и чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и чл.63д, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Община Пловдив, представлявана от Й. С.- заместник-кмет “Обществен ред и сигурност“, чрез юрисконсулт И.Р.К.- пълномощник, е сезирала съда с молба с Вх.№21361 от 26.10.2023г. за изменение на Решение №1547 от 28.09.2023г. в частта за разноските.

Претендира се намаляване на присъдените на другата страна в производството А.Н.Д., ЕГН **********, разноски в общ размер на 1 000,00 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, до минимално предвидения такъв с разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.)

Другата страна в производството- А.Н.Д., редовно уведомен на 20.11.2023г. за възможността да представи отговор в законоустановения 1-седмичен срок, чрез адвокат Т.П.А.- пълномощник, представя становище с Вх.№23520 от 23.11.2023г. за неоснователност на заявеното искане.

Решение №1547 е постановено на 28.09.2023г., поради което молбата, предмет на настоящето производство, се явява подадена в рамките на законоустановения срок. Освен това, молбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по жалба на А.Д., представляван от адвокат К. Д. Д., преупълномощен от адвокат Т.П.А., пълномощници, против Решение №693 от 24.04.2023г. по Н.А.Х. дело №20225330205356 (5356) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №494 от 29.08.2022г., издадено от заместник-кмет “Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А.Д. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

Претендирана е отмяна на оспореното решение; постановяване на решение по същество, с което да се отмени процосното НП; както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

С Решение №1547 от 28.09.2023г. се отменя Решение №693 от 24.04.2023г.; отменя се НП с №494 от 29.08.2022г.; на А.Д. се присъжда сумата от общо 1 000,00 лева, представляваща направените разноски за двете съдебни инстанции.

Съответно, на А.Д. са присъдени разноски в размер на общо 600,00 лева за производството по Н.А.Х. дело №20225330205356 (5356) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., както и разноски в размер на 400,00 лв. за производството по настоящето дело.

Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба (в случая 50,00 лева), имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на имуществената санкция до 1000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева. А съгласно установеното от нормата на чл.14, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.

По Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022г. от А.Д. е заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Т.А. в размер на 300,00 лв. По Анекс към договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. По Анекс към договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. А по Анекс към договор за правна защита и съдействие от 23.02.2023г. също е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. По дело №5356/2022г. на Районен съд- Пловдив са проведени общо 5 съдебни заседания, съответно на 03.11.2022г., на 12.12.2022г., на 30.01.2023г., на 22.02.2023г. и на 21.03.2023г., като и в петте заседания А.Д. е представляван от адвокати Т.А. и К. Д..

Освен това, по Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023г. е заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Т.А. в размер на 400,00 лв. за процесуално представителство по настоящето дело.

При това положение, както и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от общо 600,00 лв. за производството по дело №5356/2022г. на Районен съд- Пловдив не е прекомерно, тъй като следващото се минимално адвокатско възнаграждение е в размер от общо 1 150,00 лв., от които 400,00 лв. по чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2002г., и общо 750,00 лв. (3 х 250,00 лв.) по чл.14, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 400,00 лв. за настоящето производство очевидно не е прекомерно.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира искането на община Пловдив за изменение на Решение №1547 от 28.09.2023г. в частта за разноските за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.248 от ГПК, във връзка с чл.228 и чл.144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№21361 от 26.10.2023г. на община Пловдив за изменение на Решение №1547 от 28.09.2023г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………