Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б
въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Генев ч. гр. д. № 6590 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 905
от 15.03.2019 г. на жалбоподателя И.Б.М. против отказ от 05.03.2019 г. на ЧСИ П.М.по
изп. д. № 113/2013 г. да преведе половината от дължимата по делото сума,
разпределена за получаване от С.Б.К..
Жалбоподателят поддържа, че счита
така постановеният отказ за неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че
делото било образувано по изпълнителен лист издаден в полза на С.Б.К., която
почина преди разпределението на сумата и била заменена от наследниците си по
закон В.С.и Д.Т., като преди смъртта си К.била завещала вземането си по изп.
дело на В.С., който чрез договор за цесия го продал на жалбоподателката, която
била конституирана за страна. Посочва се, че Д.Т. обжалвал постановлението за
конституиране на жалбоподателката М., за което било образувано ч. гр. д. №
13181/2018 г. пред СГС, по което било постановено решение за отмяна на
конституирането на страната и били дадени указания на ЧСИ за спиране на плащането,
като в жалбата се излагат твърдения, че решението било постановено при
неправилно възприета фактическа обстановка, като произнасянето на съда било
изцяло в противовес на диспозитивното начало. Твърди се, че отказът на ЧСИ за
неплащане на половината сума бил неправилен, тъй като по отношение на тази част
нямало претенции от страна на другия наследник Д.Т..
Постъпило е становище по жалбата с
вх. № 1291/18.04.2019 г. от В.П.С., в което са изложени съображения за
неправилност на отказът на съдебния изпълнител за изплати половината сума.
Излагат се твърдения, че по отношение на процесната сума нямало претенции от
страна на другия наследник Д.Т..
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като
излага твърдения, че съгласно решение № 7091/2018 г. по ч. гр. д. № 13181/2018
г. пред СГС е посочено, че следвало да се спре предаването на сумата на
новоконституираните вместо починали взискател лица, както и изплащането
следвало да стане след разрешаването на правния спор между страните. Посочва
се, че обжалваният отказ бил постановен в изпълнение на задължителните указания
на съда.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК не са постъпили възражения от насрещната страна по жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба № 1088 от 02.04.2013 г. на С.Б.К. на основание изпълнителен
лист от 08.11.2012 г. издаден от СРС, 53 състав, тъй като решение от 28.07.2008
г. по гр. д. № 2139/2002 г. подлежало на изпълнение, съгласно който изпълнителен
лист е изнесена на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК следния
недвижим имот: УПИ № III-78
от квартал 22, местността „НПЗ Хладилника-Витоша“ по плана на София, с площ от
541 кв. м. заедно с построените в него две масивни едноетажни жилищни сгради,
четирите склада и външна тоалетна.
С молба от 30.03.2018 г. подадена
от Д.П.Т., съдебният изпълнител е уведомен, че С.Б.К. е починала, което
обстоятелство е поискано да се вземе предвид при разпределяне на сумите. Към
молбатa
е приложен препис-извлечение от акта за смърт на С.Б.К., от който е видно, че
същата е починала на 23.02.2018 г., както и удостоверение за наследници с изх.
№ 2374/07/03/18/П от 12.03.2018 г., издадено от Столична община, съгласно което
след смъртта си С.Б.К. е оставила наследници по закон“ В.П.С. – син и Д.П.Т. –
син.
С постановление от 05.04.2018 г. по
изп. д. № 20138450400113 по описа на ЧСИ П.М.са конституирани на основание чл.
429, ал. 1 от ГПК като страна по изпълнителното дело наследниците на С.Б.К., а
именно В.П.С. – син и Д.П.Т. – син.
Имотът по изпълнителното дело е
изнесен на публична продан и е възложен на купувачът Ваня Трифонова Баланова с
постановлениe
за възлагане с изх. № 140/14.01.2016 г., влязло в сила на 25.07.2018 г.
С уведомление от 27.08.2018 г.
подадено от И. Б.М., съдебния изпълнител е уведомен, че поради прехвърляне на
вземане по изп. д. № 20138450400113 по описа на ЧСИ П.М., сумата по делото
следвало да ѝ се заплати в качеството ѝ на цесионер. Към
уведомлението е представен договор за продажба на вземане от 07.08.2018 г.,
сключен между И. Б.М. като цесионер и В.П.С. като цедент, съгласно който
цедентът прехвърля на цесионера своето вземане по образуваното изп. д. №
113/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.. Представено е и саморъчно завещание от
08.02.2018 г. на С.Б.К., от което е видно, че същата завещава на В.П.С. цялото
си движимо и недвижимо имущество, което притежавала към момента, включително и
вземането по изп. д. № 113/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.и всички останали
вземания, като представен и протокол за обявяване на саморъчно завещание
оставено за съхранение вън от кантората на нотариус рег. № 10070, дело № 12,
зав. Рег.12 от 03.08.2018 г.
С постановление от 29.08.2018 г. по
изп. д. № 20138450400113 по описа на ЧСИ П.М.е прекратено изпълнителното
производство по делото по отношение на Д.П.Т. конституиран като страна по
изпълнителното дело като наследник на С.Б.К..
С постановление от 30.08.2018 г. по
изп. д. № 20138450400113 по описа на ЧСИ П.М.на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК
е конституиран като взискател по изпълнителното дело И. Б.М., цесионер по
договора за цесия от 07.08.2018 г., на мястото на В.П.С. – цедент по същия
договор.
С решение № 7091 от 14.11.2018 г.
постановено по ч. гр. д. № 13181/2018, по описа на СГС, I ГО е отменено по жалба на Д.П.Т.
постановление от 29.08.2018 г. по изп. д. № 20138450400113 по описа на ЧСИ П.М.,
с което е прекратено изпълнителното производство по отношение на Д.П.Т.,
конституиран като страна като наследник по закон на С.Б.К. – съделител и е
върнато изпълнителното дело на ЧСИ П.М.за продължаване на действията по
изпълнителното дело съобразно мотивите на решението. В мотивите на решението е
посочено, че при спор между взискатели относно правото да се получи сумата по
разпределението, съдебният изпълнител е следвало да приложи разпоредбата на чл.
464, ал. 1 от ГПК като даде възможност на взискателя, чието право е оспорено да
се защити по исков ред, като до постановяване на решението от съд е следвал ода
спре предаването на сумата. Посочено е още, че обжалваното постановление следва
да бъде отменено и изпълнителното дело следва да бъде върнато на частния
съдебен изпълнител за изплащане на разпредлените суми след разрешаване на
правния спор между страните. На решението е отбелязано, че е влязло в сила на
14.11.2018 г.
По изпълнителното дело е
представена искова молба с вх. № 148429 от 13.11.2018 г. подадена от Д.П.Т.
срещу В.П.С. за прогласяване на нищожност на саморъчното завещание на С.Б.К.. В
условията на евентуалност е предявен иск на основание чл. 30 от ЗН за
възстановяване на запазена част от наследството, която се равнявала на ¼
от вземането на наследодателката С.Б.К. по изп. № 20138450400113 по описан на
ЧСИ Н.М..
С молба от И. Б.М. от 25.02.2019 г.
е поискано да бъде преведена половината от получената от продажбата на
изнесения на публична продан недвижим имот. На 05.03.2019 г. е постановен отказ
по изп. д. № 20138450400113 по описа на ЧСИ П.М.за превеждането на половината
от сумата, предвидена за С.Б.К. по разпределението, на И. Б.М.- цесионер по
договор за цесия от 07.08.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие
на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай
предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбата е спазен, изхожда от
лица с интерес от обжалването и е насочена и срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на органа по принудително изпълнение, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество настоящият
въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна.
Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за
защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет
незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред
получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази
на съдебен изпълнител - взискателят, длъжникът, присъединените кредитори,
участващите в изпълнението лица - наддавач, купувач, трето задължено лице,
пазач, трети лица. Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по
характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с ТР
№ 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто
предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или
исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са
контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за
законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по
законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по
естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. С
разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се
иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно,
дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото
действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните
действия на съдебния изпълнител. Като в случай, че се установи незаконност на
извършеното действие съдът не се произнася с акт по същество, а го отменя и
връща делото със задължителни указания по приложение на закона.
В настоящият случай с решение №
7091 от 14.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 13181/2018, по описа на СГС, I
ГО е отменено по жалба на Д.П.Т. постановление от 29.08.2018 г. по изп. д. №
20138450400113 по описа на ЧСИ П.М., с което е прекратено изпълнителното
производство по отношение на Д.П.Т., като на съдебният изпълнител са дадени
задължителни за него указания за изплащане на разпределените суми след
разрешаване на правния спор между страните. С оглед на гореизложеното ЧСИ П.М.правилно
е отказал на И. Б.М. да бъде преведена половината от получената от продажбата
на изнесения на публична продан недвижим имот, доколкото същият е обвързан от постановеното
решение № 7091 от 14.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 13181/2018, по описа
на СГС, I ГО. Още повече, че в решението има изричен диспозитив, съгласно който
делото се връща за продължаване на изпълнителните действия съгласно мотивите на
решението.
Неоснователно се явява твърдението,
че претенцията за превеждане на половината сума е следвало да бъде уважена, тъй
като в тази част нямало претенции от другия наследник. На първо място както
беше посочено по-горе съгласно задължителните указания на СГС не следва да се
извършва никакво разпределение на суми до разрешаване на правния спор между
страните. На следващо място следва да се посочи, че с оглед характера на
производството по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена част, независимо
от твърденията изложени от страните, съдът определя размерът на идеалната част,
с който евентуално ще бъде възстановена запазената част на наследника, поради
което към настоящият момент не може да бъде определена каква част от вземането
не е предмет на съдебния спор.
Отделно от гореизложеното следва да
бъде посочено, че съгласно изложеното в жалбата се иска отмяна на обжалвания
отказ на ЧСИ, тъй като решението по ч. гр. д. № 13181/2018 г. по описа на СГС било
постановено при неправилно възприета фактическа обстановка и в противовес на
диспозитивното начало. С оглед на така изложените твърдения в настоящата жалба,
страната се домогва да постигне отмяна на влязло в сила решение, като
настоящият съдебен състав няма правомощия да осъществява инстанционен контрол
върху цитираното по-горе съдебно решение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. № 905 от 15.03.2019 г. на жалбоподателя И.Б.М. против отказ от 05.03.2019
г. на ЧСИ П.М.по изп. д. № 113/2013 г. да преведе половината от дължимата по
делото сума, разпределена за получаване от С.Б.К..
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.