Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   412                                06.02.2018  Година                     Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                 ІІІ граждански  състав

На   15.01.2018 Година

В публично заседание в следния състав:

 Председател: ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА

Секретар: Катя Грудева

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 8518 по описа за 2017 година

намери за установено следното:

 

          Иск по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД във връзка с чл. 153,ал.1 ЗЕ.

          Ищецът «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК ********* е предявил иск срещу ответника С.П.Г. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 600,24 лева, представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна енергия в периода 01.05.2016 г.-30.09.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, както и за заплащане на сумата от 45,47 лева обезщетение за забава за периода 02.07.2016 г.07.06.2017 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, представляващ жилище на посочения в исковата молба административен адрес, която собственост е придобил по наследяване от своя наследодател А.С.Ш., поч.на *** г., бивш собственик на имота. Твърди се че за процесния имот е доставена топлинна енергия, възлизаща на посочената стойност, която не е била заплатена в сроковете за това. Потребителят не платил стойността на доставената му ТЕ в срока по чл.34, ал.1 от Общите условия- в 30 дневен срок след изитчането на периода, за който се отнасят, за което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Ответникът в отговор на исковата молба оспорва исковете с възражение, че наследодателят й не е собственик на имота, в който се твърди да е доставена топлинна енергия. Оспорва се наличието на облигационна обвързаност между страните, както и размера на предявените искове. Ангажира доказателсва. Претендира разноски.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, прие следното:

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното удостоверение за наследници, че ответникът е единствен наследник по закон-дъщеря, на А.С.Ш., поч.на *** г.

Представен е от ищеца договор №**** г., сключен между «Топлофикация Пловдив Север» ООД и етажните собственици в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр.П. *****, представлявани от П. на Д., с предмет доставка на топлинна енергия. Приложен е към договора списък на живущите в сградата, между които е посочена и А.С.Ш.. Представено е и копие от декларация с вх.№ *** г. по чл.14 ЗМДТ, подадена от наследодателя А. Ш. пред Дирекция “Mестни данъци и такси“ гр. П., в която е деклариран като собствен процесния жилищен имот. Към декларацията не са били приложени документи за собственост. С декларация вх.№ **** г. , подадена от ответника С.П.Г. е декларирала собственост върху ½ ид.ч. от друго жилище, находящо се в гр.П., ул.****.

          От заключението на СТЕ, изготвена от в.л.и.И.Л.Б., се установява, че са извършени коректно и са спазени изискванията  на “Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради –етажна собственост „ и, че отчетенета топлинна енергия  няма разлика с фактурираното от “ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.  Констатира се, че уредът за търговско мерене – топломера е пломбиран и са налице всички стикери със знаците удостоверяващи одобрения тип и датата на извършването на метрологичната връзка.При посещението на процесната АС СТЕ констатира наличието на стикери, удостоверяващи одобрения тип и датата на извършването на метрологичната проверка което се вижда от приложената фактура.

          Според ССЕ, изготвена от в.л. С.Д.К. се установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от потребител А.С.Ш. *** за периода 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. е 600, 24 лева с ДДС, включваща компонента ТЕ за БВГ и услуга дялово разпределение. Издадените фактури, приложени към исковата молба, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество , което според експерта е водено редовно.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

           Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. По силата на чл.149, ал.1 от ЗЕ правоотношенията между дружествата, осъществяващи производство и пренос на топлинна енергия, и потребителите на такава, се извършва на основата на писмени договори при общи условия. Съобразно нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В чл.41 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването се предвижда, при настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. От цитираните разпоредби може да се направи извода, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на дружество доставчик, посочването на местонахождението /адреса/ на имота и представянето на доказателства за собствеността или вещното право на ползване върху него представляват задължително условие за самото сключване на договор за доставка на топлинна енергия т.е. страна по договора за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдения имот. В рамките на производството ищецът не проведе необходимото пълно, главно доказване на правото на собственост на наследодателя върху имота, за който се претендира заплащане на топлинна енергия. Събраните в тази насока доказателства- Договор за доставка на ТЕ от 1994 г. и подадена декларация по чл.14 ЗМДТ през 1998г. не представляват титул за собственост. Същите са само индиция, че към съответните дати- 1994 г. и 1998 г. наследодателят вероятно е бил собственик на имота, но не установяват несъмнено този факт както към онзи момент, така и за релевантния за делото период- 01.05.2016 г.- 30.09.2016 г. Следователно, доколкото не се установи наследодателят на ответника да е имал качеството на потребител на ТЕ като собственик на топлоснабдения имот, то не се установява съществуването на задълженията за заплащане на доставена ТЕ,  за които да отговаря неговия наследник по закон.

          В аспекта на изложеното предявеният иск е недоказан по основание, поради което ще се отхвърли.

         

          Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

          ОТХВЪРЛЯ предявените от  «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управелние гр.Пловидв, ул.Хр.Г.Данов № 37 против С.П.Г. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 600,24 лева, представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна енергия в периода 01.05.2016 г.-30.09.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ***, както и за заплащане на сумата от 45,47 лева обезщетение за забава за периода 02.07.2016 г.-07.06.2017 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

          Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          СЪДИЯ:/п/ Таня Б. Георгиева

 

          Вярно с оригинала.

          РЦ