РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Трън, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба рег. № 901 от 18.07.2022 г. по описа на Районен съд –
град Трън, подадена от С. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл.Перник, чрез адв.
А. Д. от АК-София срещу Заповед № 361зз-9 от 09.07.2022г. на К. Р. Л., на длъжност
старши полицай при РУ-Трън, с която на основание чл. 72 ал.1 т.4 от ЗМВР му е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа
в поделенията на МВР“.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените
правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената
заповед.
В проведеното съдебно заседание на 11.11.2022 година жалбоподателят редовно
призован се явява, с него се явява и адвокат А. Д. от САК, който поддържа жалбата и
моли съда да я отмени, като незаконосъобразна по подробно изложени доводи.
Ответникът – полицейски орган при РУ Трън – К. Р. Л., редовно призован се
явява лично, и с процесуалният си представител юр.к. В. като моли съда да отхвърли
жалбата, като неоснователна по подробни изложени доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
1
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът К. Р. Л. и свидетелят В. В. Б. са служители на РУ-Трън при ОДМВР-
Перник, на 09.07.2022 година двамата в състав на полицейски патрул изпълнявали
задълженията си в центъра на гр.Трън. Получили от ОДЧ при РУ-Трън разпореждане
да отидат пред кафе БО в центъра на града, тъй като група граждани нарушавали
нощната тишина. При идването си към около 01.10ч. пред кафе БО на ул.“Георги
Димитров“ свидетелите Б. и Л. установили, че заведението е затворено, а на масите
пред него се намират около десетина души, които консумирали различни напитки.
Униформените служители обяснили на присъстващите, че не може да стоят по това
време и да пречат на гражданите, но тъй като всички продължили да си стоят по
местата, те предприели действия по установяване на самоличността им. Ответникът Л.
поискал от няколко човека документи за самоличност и като събрал личните им карти
отишъл до патрулния автомобил, за да извърши справка за лицата. Свидетелят В. Б. се
насочил към масата на жалбоподателя, където освен него се намирали и неговите
приятели - свидетелите В.Б.М., М.В.Е. и още едно лице, което си тръгнало при призива
на полицаите. Свидетелят Б. поискал документи за самоличност, при което
жалбоподателят заявил, че не е престъпник, няма за какво да си дава личната карта,
както и, че не я носи. След което станал и се отдалечил от масата. Св.Б. разпоредил на
жалбоподателя С. да спре, което последния изпълнил, но при покана от полицая да си
каже ЕГН за извършване на справка същият отказал, а приятелите му заявили, че
полицаите следва да го познават. Тъй като не могли да установят самоличността на
лицето полицаите предприели действие по отвеждане на жалбоподателя в РУ-Трън за
установяване самоличността му. Св.Б. опитал да сложи белезници на жалбоподателя,
за да го транспортира със служебния автомобил до РУ-Трън, където да извърши
справката за самоличност, но С. оказал съпротива, и след като св.Б. успял да му сложи
белезника на едната ръка, жалбоподателят обявил, че другата ръка го боли и не може
да носи белезници. Тъй като РУ било наблизо, и за да не се конфронтира излишно св.Б.
оставил само едната гривна на ръката на жалбоподателя, а другата сложил на своята
ръка и така двамата пеша отишли до районното управление. Ответникът К. Л.
съпроводил двамата с полицейския автомобил. Там оперативният дежурен, който се
оказал местен установил, че лично познава жалбоподателя С. С., като едва тогава по
три имена справката за установяване самоличността на лицето била извършена. Св.Б.
съставил на въззивника АУАН с бл.№108480 серия АД и админ.
№**********/09.07.2022г., който С. подписал без възражение. В АУАН обвинението
било формулирано по следния начин: „за това, че на 09.07.2022г. около 01,10ч. в
гр.Трън,ул.“Георги Димитров“ пред „БО“ кафе, при извършване на надлежна
полицейска проверка относно носенето, редовността и съхранението на документите за
самоличност, и при поискване от страна на униформен служител на МВР, лицето не
представя лична карта или друг заместващ я документ“. Като свидетел се подписал
2
св.К. Р. Л.. Полицаите запознали въззивника с АУАН, той го подписал и получил
препис. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че впоследствие началника
на РУ-Трън, упълномощен със заповед №8121з-493/01.09.2014г. издал
НАКАЗАТЕЛНО Постановление № **********/25.07.2022г., с което на
жалбоподателя е наложил наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6 от
Закона за българските лични документи (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г. ). Тъй като с
използване на помощните средства - белезници се ограничава правото на свободно
придвижване на лицето, а впоследствие жалбоподателят бил отведен и държан в
поделение на МВР за установяване на самоличността му, ответникът Л. съставил на С.
И. С. заповед за задържане на лице и обявил същата. Изготвени били необходимите
документи във връзка със задържането, като ответникът Л. издал атакуваната
принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в
поделенията на МВР“ рег. № 361зз-9/09.07.2022 г. с начало 01:35 ч. на 09.07.2022 г., в
която като фактическо основание за задържането посочил: "За установяване на
самоличност". Като правно основание цитирал разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4
ЗМВР. След установяване самоличността на С. и оформяне на документите,
жалбоподателят бил освободен в 02:40 ч. на 09.07.2022 г.
Жалбоподателят подписал оспорваната заповед, като му е било връчено
копие от нея. Ведно с посочената заповед, С. И. С. попълнил декларация (приложение
№ 1 към чл. 14, ал. 2) на 09.07.2022 г. в 02:15 часа, в която е посочил, че е запознат с
правата си при задържането, както и че отказва адвокатска защита от служебен адвокат
по реда на Закона за правната помощ; не желае адвокат по негов избор; няма
здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за
негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член от
семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане; уведомен е за
правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална
хранителна диета. Отказва да подпише декларацията, което е удостоверено с един
свидетел по надлежния ред. Към административната преписка е представен протокол
за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са
върнати срещу подпис при освобождаването на лицето.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: докладна записка №361р 4950 от 09.07.2022 г., АУАН 36/0000080/09.07.2022г.
серия АД бл.№108480, справка за лице - АИС „БДС“, квитанция за внесена държавна
такса, пълномощно и др. Същите, както и свидетелските показания съдът прецени като
еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Обстоятелствата по
задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта се изясняват посредством
информацията, съдържаща се в писмените и гласните доказателствени източници.
Посредством последните се установят действията на полицейските органи, проведени
по време на задържането, а именно извършване на справка относно установяване
самоличността на задържания, непосредствено след което С. е бил освободен.
3
По отношение на заеманата от ответника Л. длъжност към момента на
издаване на процесната заповед по делото не се спори.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен
интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от
закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални
правила относно последното.
Жалбата е депозирана в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК,
от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени
името, длъжността и местоработата на издалият я служител, посочено е правното
основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата му по чл.
72 ЗМВР, правото да обжалва пред съда законността на задържането, правото на
адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ и на телефонно
обаждане. Жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР - поради
невъзможност да се установи самоличността му, доколкото при извършване на
полицейска проверка не е представил на полицейските служители документ за
самоличност. В този смисъл фактическото основание за задържането е ясно, конкретно
и подробно описано, при което жалбоподателят още от този начален момент е бил
наясно с фактическите му параметри. С оглед на това възраженията в съответната
насока са неоснователни. Преценявайки близките отношения и начина на
възпроизвеждане на събитията от процесната нощ, който съдът намира за избирателен
(съобщават обстоятелства в подкрепа на тезата за евентуално неправомерни действия
от страна на служителите на реда, а относно други свързани с оказване на съпротива
при изпълнение на служебни задължения твърдят, че не са се случили или не са
видели, въпреки, че са били на мястото на инцидента), съдът не дава вяра на
разпитаните като свидетели приятели на жалбоподателя - В.Б.М. и М.В.Е. относно
обстоятелството, че те са казали имената и части от ЕГН на С., но въпреки това
полицаите са го отвели в РУ-Трън и съставили АУАН и заповед за задържане. В тази
връзка правилно в заповедта е посочено правното основание за задържането - чл. 72,
ал. 1, т. 4 ЗМВР, и достатъчно ясно е описано фактическото основание на това
задържане - за установяване на самоличност. Предвид това фактическото и правно
основание на заповедта са ясно, точно и недвусмислено формулирани. Досежно
мотивната част на заповедта, относима е и константната съдебна практика,
обективирана в ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на
ВАС и ТР № 1/2006 г. на ВАС. При това настоящият съдебен състав прецени, че
процесуални нарушения при издаването на атакуваната заповед не са допуснати,
респективно, че е процесуалноправно законосъобразна.
Заповедта за задържане освен това е издадена и в съответствие с изискванията
4
на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР регламентира хипотезата на
задържане за срок до 24 часа при невъзможност да се установи самоличността на
лицето в случаите и по начините, посочени в чл. 70 ЗМВР. В случая от писмените
доказателства се изясни, че полицейските органи са предприели извършването на
полицейска проверка спрямо С., поради демонстрирано от последния съмнително
поведение, предвид което е била налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗМВР -
проверка по установяване самоличността на лице при осъществяване на контрол по
редовността на документите за самоличност. С оглед обстоятелството, че С. не е носел
в себе си документ за самоличност, а присъстващите не са съдействали на полицаите
като твърдяли, че те следва да го познават, очевидно не е имало как самоличността му
да бъде установена на място, което именно е наложило задържането му и отвеждането
му в РУ-Трън, с оглед извършване на съответната проверка.
Наред с това, неоснователно е и възражението за несъответствие на
процесната заповед с целта на закона. В случая за прекомерност на задържането не
може да се говори, доколкото от заповедта е видно, че е продължило малко над един
астрономически час (от 01:35 ч. до 02:40 ч. на 09.07.2022 г.), което ориентировъчно е
времето, необходимо на полицейските служители да се придвижат до районното
управление и да извършат справка за установяване самоличността на жалбоподателя,
след което да бъдат надлежно оформени и документите, съпътстващи издадената
заповед за задържане. Последната е била издадена в полицейското управление след
установяване самоличността на лицето, доколкото обективно би било технически
невъзможно да бъде издадена преди или в момента на фактическото задържане,
доколкото е било необходимо именно установяване на данните за самоличността на
лицето, които да бъдат вписани. Предвид това настоящият съдебен състав прецени, че
времето, през което е продължило задържането (65 минути), съответства на целта на
закона и не надхвърля необходимото за постигане целта на задържането. При това
следва заключението, че принудителната административна мярка, приложена от
административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност, в
случая е била изцяло съобразена както с целта на закона, така и с практиката на ЕСПЧ
относно принципа за прилагането на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС. Доводите в обратна насока
не следва да бъдат споделени.
В заключение следва изводът, че оспорената заповед е законосъобразна, не са
налице основания за отмяната й по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата
следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 (осемдесет) лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл.Перник,
срещу заповед за задържане за срок до 24 часа рег. № 361зз-9 от 09.07.2022г. г.,
5
издадена от К. Р. Л., на длъжност старши полицай при РУ-Трън.
ОСЪЖДА С. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл.Перник, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Областна дирекция на вътрешните работи /ОДВР/ - Перник сума
в размер на 80 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
6