№ 32
гр. Варна , 30.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Петя И. Петрова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500120 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от Г. С. Г. с ЕГН ********** чрез процесуалния му
представител адв. Г.М. Г. от АК Русе срещу разпореждане № 262 145/05.11.2020 год за
издаване на изпълнителен лист по в.гр.д. № 1162/2020 год на Окръжен съд Варна. Частният
жалбоподател е изложил доводи, че вземането на ищеца е обезпечено в достатъчна степен
чрез налагането на възбрана по ч.гр.д. № 9062/2019 год на ВОС, поради което снабдяването
с изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение и инициирането на
принудително изпълнение от страна на ищеца представлява злоупотреба д права. По
изложените мотиви моли разпореждането да бъде отменено, а издаденият въз основа на него
изпълнителен лист – обезсилен.
В постъпилия отговор от П. Т. А. чрез адв. К.Т. е изразено становище за
неоснователност на частната жалба и потвърждаване на разпореждането.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок
(призовката за доброволно изпълнение е връчена на 20.11.2020 год, а частната жалба е
изпратена по пощата на 03.12.2020 год), от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
С решение № 260 545/16.09.2020 год по в.гр.д. № 1162/2020 год на Окръжен съд
Варна е потвърдено решение № 5911/20.12.2019 год по гр.д. № 10494/2019 год на Районен
съд Варна, с което Г. С. Г. е осъден да заплати на П. Т. А. сумата 4000 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява фибула (малък пищял) с разместване на
фрагментите, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
около 3-3,5 месеца – престъпление по чл. 129 ал.1 от НК, установено с влязло в сила
споразумение по НОХД № 1397/2019 год на ВРС.
Съгласно чл. 404 т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните
решения на въззивните съдилища. Решението, с което се потвърждава осъдителното
решение на първоинстанционния съд, също е осъдително. Постановяването на разпореждане
за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлезлите в сила въззивни решения е
1
регламентирано в закона не представлява злоупотреба с права, както счита ответникът.
Наложената възбрана като обезпечение на бъдещия иск тежи до отпадане на причината за
допускането й, но нейната цел е да се попречи на длъжника да намали имуществото си и да
затрудни или възпрепятства реализирането на правата на ищеца. Тя няма отношение към
действията по принудително събиране на вземането, част от които е именно снабдяването с
изпълнителен лист.
Защитно средство срещу изпълнението е предвидено в чл. 282 ал.1 от ГПК и
частният жалбоподател вече се е възползвал от него. Както се установява от приложените
към отговора на частната жалба доказателства, с определение № 486/17.12.2020 год по гр.д.
№ 3835/2020 год на ВКС на РБ, Трето г.о., е спряно изпълнението наобжалваното въззивно
решение № 260545/16.092020 год по в.гр.д. № 1162/2020 год на ВОС до произнасянето по
касационната жалба на Г. С. Г. с вх.№ 268698/28.10.2020 год.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262 145/05.11.2020 год за издаване на
изпълнителен лист по в.гр.д. № 1162/2020 год на Окръжен съд Варна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2