Р Е Ш Е Н И Е
№
148
гр.Плевен,01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев
при
секретаря Д. Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело №359 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба
на ЕТ „Х. К. – Р.К.”, ЕИК *********, с адрес ***, чрез адв. П.В., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане №15/312/01085/3/01/04/04 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
/ДФЗ/, с изх.№01-6500/577#1 от 20.04.2021
г. /АУПДВ/, издаден във връзка с договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ № 15/312/01085 от 23.07.2013
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР.
В жалбата се излагат доводи, че АУПДВ е незаконосъобразен, издаден при нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на административно-производствените правила и не кореспондира
с целта на закона. Прави се искане да бъде отменен и в полза на жалбоподателя
да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски. Сочи, че фактическите констатации на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
обективирани в обжалваното Решение са обективно верни, но са интерпретирани
неправилно от административния орган, като така е достигнал до
незаконосъобразни правни и необосновани логически изводи.
Било е издадено от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ Решение №15/312/01085/3/01/04/01 за
налагане на финансова корекция, изх.№01-6500/5769 от10.09.2018 г., с което на
ЕТ е била определена финансова корекция
в размер на 19 502,33 лева (деветнадесет хиляди петстотин и два лева и тридесет
и три стотинки). Същото Решение за налагане на финансова корекция е било обжалвано
по съдебен ред, като с решение 15820 от 21.12.2020 г. по адм. дело 7814/2020 на
ВАС е потвърдено,
че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си за изпълнение на бизнес плана,
но е върнал оспорвания акт за ново произнасяне.
Твърди, че
производството по издаването на АУПДВ е започнало с писмо изх. №01-6500/577 от
26.01.2021 г., като същото било връчено на 10.02.2021 г. на адреса на
седалището на дружеството на лицето С. С., представил се за служител на
дружеството. Сочи, че в ЕТ „Х. К. – Р.К. няма служител с
такова име и такова лице никога не е работило в него. Твърди, че цитираното писмо за откриване на
производството по издаването на АУПДВ не му е връчвано. В тази връзка навежда доводи, че при издаване на АКТ за установяване на публично държавно вземане №15/312/01085/3/01/04/04
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, последният е
допуснал съществено нарушение на административно производствените правила,
което е самостоятелно основание за отмяна на акта.
На следващо място твърди, че при постановяване на
процесния акт административният орган е допуснал още едно нарушение на
административно производствените правила от категорията на съществените,
изразяващо се във вида на процедурата, която е следвало да проведе, за да установи
дължимост на финансовата помощ. Твърди се, че дължимостта на финансовата помощ
е следвало да бъде евентуално установена
чрез издаване на решение за определяне на финансова корекция по реда на
нарочното производство за това, регламентирано в чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ. Това
е така, защото посоченото в процесния акт нарушение би могло хипотетично
да се приеме за нередност, представляваща основание за определяне на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, т.е. нарушение на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013. Неизпълнението на показателите от бизнес плана, когато
спазването му е въведено изрично като договорно задължение, би могло да се
приеме като „значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията
за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели“ по
смисъла на чл. 71, §1, б. „в“ от Регламент № 1303/2013. Навежда доводи, че ако
съдът приеме, че твърдяното от административният орган нарушение евентуално
представлява основание за налагане на финансова корекция, то по аргумент от
разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, в този случай производството по определяне на подлежащата на възстановяване
помощ, включително правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ, би следвало да се определят от разпоредбите и
по реда ЗУСЕСИФ и при съобразяване с издадената на основание чл. 70, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредба за посочване на
нередности/, а не по реда на ДОПК,
какъвто е процесния случай. Излага съображения, че административният
орган е приложил несъответен на
материалния закон процедурен ред за установяване на публично държавно
вземане, поради което издаденият в резултат на незаконосъобразно проведената
процедура акт подлежи на отмяна. Подчертава,
че ако се приеме, че ползвател на безвъзмездна финансова помощ, отпусната по
съфинансиран от ЕЗФРСР инвестиционен проект, е допуснал нарушение на свое
договорно задължение, когато не е изпълнил някой от аспектите (в случая
финансовите показатели за планирани приходи от подпомаганата дейност), които е
посочил в бизнес плана към заявлението за предоставяне на финансова помощ, и
този аспект е сред критериите, въз основа на които проектът е бил счетен като
допустим за предоставяне на безвъзмездната помощ, това неизпълнение съставлява
нередност по смисъла на чл. 71, §1 от Регламент № 1303/2013, при условие че
води до съществена промяна на инвестиционния проект по смисъла на цитираната
разпоредба. В процесния случай, видно от мотивната част на оспорения акт, административният
орган се позовава именно на посочени от бенефициера /ползвателя на помощта/ в
заявлението му за подпомагане /част от което е бизнес плана/ финансови
показатели, т.е. приходи от подпомаганата дейност, които се ангажира да
реализира в периода на изпълнение на бизнес плана, за които в акта се твърди,
че са били предмет на оценка на етапа на кандидатстването по мярка 312 и са
били основание за отпускане на помощта и сключване на договора. Това води до
заключението, че позоваването на неизпълнението на заложените данни (аспекти)
от бизнес плана към заявлението за подпомагане, за които административният
орган твърди, че са станали основание за отпускане на подпомагането, подлежат
на преценка за всеки случай съобразно
фактите по случая дали водят до съществена промяна в одобрения проект. Положителното
становище на компетентния орган по този въпрос (което в процесния случай е обективирано в оспорения акт) би
означавало, че бенефициерът е извършил нередност, попадаща в обхвата на чл. 71,
§1, б. „в“ от Регламент № 1303/2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, което
води до извода, че възстановяването на помощта следва да се извърши по
процедурата, регламентирана в чл. 72 и следващите от ЗУСЕСИФ, а не чрез
провеждане на производство по ДОПК, което е сторено в случая. В подкрепа на
този извод се позовава на формираната съдебна практика с Решение № 15687 от 17.12.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 8586/2020 г., съдът е приел че „След като е налице материалноправната
хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за
налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ, неправилно и в противоречие с установите по делото факти
административния орган е процедирал по реда на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като
допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и на
процедурата за неговото издаване е съществено. Съдебната практика, според която
смешението на вида и процедурите по двата закона (ЗУСЕСИФ и АПК) е несъществено
нарушение на изискванията за форма на акта и на административно производствените
правила е формирана по оспорване на административни актове, издадени за
нарушения по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. преди
изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г. След изменението на ЗПЗП, ДВ бр.
51/2019, в сила от 28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6
ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ, по отношение на материалноправните основания
за налагане на финансова корекция - по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, по
отношение вида на административния акт - решение и реда за неговото издаване -
по чл. 73 от същия закон. При наличие на основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във
връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова
корекция, издадено от изпълнителния директора на ДФ по реда на ЗУСЕСИФ.”
На следващо място счита, че налагането на финансова санкция на основание
несъществуваща към датата на проверката подзаконови разпоредби, и позоваването
на „правилата“ като правно основание за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане е незаконосъобразно, и по същество - злоупотреба с
право.
Сочи, че съгласно
измененията в ЗПЗП, обн.ДВ, бр.51/ 28.06.2019 г., чл.27, ал.9 (нова):
„Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед
правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник"."
Въз основа на тази
разпоредба, са приети „Правила“, обнародвани в ДВ, бр.69/30.08.2019 г..
Съгласно ДР, пар.3, същите влизат в сила от датата на обнародването им. Ето
защо, правилата нямат обратно действие, и важат само занапред - т.е. след 30.08.2019 г., а договорът на
жалбоподателя е изтекъл на 23.07.2018 г. Твърди, че няма как заложените
в тях изисквания към бенефициентите да се прилагат със стара дата, към 2016 г.,
за да се налага финансова санкция по този ред. Сочи, че не му е правена
проверка за изпълнение на клаузи от новоприетите „правила“, тъй като същите не са съществували
в правния мир към датата на подписване на административния договор както и към
неговото прекратяване. Навежда доводи, че законът няма обратна сила, за
да се вменяват нови задължения или констатират несъществуващи нередности по
вече прекратен поради изтичане на срока на договора.
Постъпил е писмен отговор на жалбата от процесуалния
представител на ответника, в който оспорва същата като неоснователна и
недоказана. Твърди, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган, в законоустановената форма, отговаря на изискванията от АПК, съдържа
подробна фактическа и правна обстановка,
съобразен е с материалния закон и е издаден без съществени нарушение на
административно производствените правила. Бенефциерът е бил уведомен за
резултатите от извършената проверка на място, бил е уведомен и за откриване на
производството по издаване на акта. Счита, че са неоснователни и възраженията
по отношение на Правилата, въз основа на което е определен размера на
подлежащата на възстановяване платена финансова помощ. Твърди, че тези правила
не се вменяват нови задължения, каквито твърдения има в жалбата, а единствено
се определя размерът на санкцията при установено нарушение на различни
задължения, което са нормативно определени и задължени в договора с ползвателя на помощта.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „Х. К. – Р.К.” се представлява от адв. П.А.В.. Моли да се да уважи подадената жалба и да се отмени
обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане от ДФ „Земеделие“.
Счита същия за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, което се доказва от
събраните по делото доказателства. Претендира направени по делото разноски, за
които представя списък.
Ответникът по жалбата – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ се представлява от ст. юрк. Д.П., която изразява становище
за неоснователност на подадената жалба. Твърди,
че оспорения акт е издаден правилно и от компетентен за това орган, при
спазване на процедурата по издаване и целта на закона, поради което моли същият
да бъде потвърден. Относно представения списък с разноски от жалбоподателя
възразява относно прекомерно адвокатско възнаграждение. Представя списък с
разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
В писмени бележки в дадения от съда срок допълнително
твърди, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, отговаря на
изискванията от АПК, съдържа подробна фактическа и правна обосновка, съобразен
е с материалния закон и е издаден без съществени нарушения на административно-производствените
правила. Излага съображения, че основателно административният орган е издал
АУПДВ по реда на АПК съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП. Процесният случай попада в
приложното поле на § 12, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, поради което редът
предвиден в ЗУСЕСИФ, е неотносим. Установените нарушения са безспорно извършени
и съставляват договорно неизпълнение като по аргумент с чл.46, ал.1 от
съотносимата Наредба водят до възникване на публично държавно вземане по
чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. С оглед
разпоредбата на чл.27, ал.3 във вр. с ал.5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схема за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на Европейския съюз при безспорното наличие на предпоставките по Наредбата във
вр. със съответните точки от договора, правилно и законосъобразно
административният орган е издал
процуесния АУПДВ.
Неизпълнението на заложените финансови показатели е
основание за дължимостта на отпуснатите средства, тъй като бизнес планът е
неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него
финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект, което се явява
договорно нарушение. В т.8.1 е договорена възможността Фондът да поиска връщане
на вече изплатените суми, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни/договорни задължения. Счита, че са неоснователни възраженията по
отношение на Правилата, въз основа на които е определен размера на подлежащата
за възстановяване платена финансова помощ. С тези Правила не се вменяват нови
задължения, каквито твърдения има в жалбата, а единствено се определя размерът
на санкцията при установено нарушение на различни задължения, които са
нормативно определени и заложени в договора с ползвателя на помощта. Твърди че,
са неоснователни и наведените аргументи, че договорът е изтекъл на 23.07.2018 г.,
тъй като в него има заложен изрично мониторингов период, а има значение и
датата, на която е извършена проверката на място. С влязлото в сила съдебно
решение, постановено по адм.д. № 921/2018 г. по описа на АС - Плевен, оставено
в сила с решение № 15820 от 21.12.2020 г. по описа на ВАС, се признава за
установено извършено описаното в АУПДВ нарушение, в резултат на което
последното не се нуждае от доказване. ВАС изрично счита, че са налице
достатъчно фактически и правни основания за връщане на суми, като фактическите
основания са правилно установени от административния орган като относими към
проверявания период. Вещото лице в своята експертиза, потвърждава резултатите и
изчисленията на административния орган. Неизпълнението на показателите,
заложени в бизнес-плана е съществено и може да се приравни по правни последици
до пълно неизпълнение. Претендира разноски, съобразно представения списък.
Административен съд-Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕТ „Х. К. – Р.К.”, със
седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ул. "к." № 12А, с ЕИК *********,
представляван от Р.М.К. съгласно УАС на л.132 от том първи на адм. дело
№921/2018 г. на АС-Плевен, е подал до Разплащателна агенция към Държавен фонд
"Земеделие" Заявление за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятията" от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. за проект "Семеен хотел за селски туризъм с
конферентна зала (учебен офис-център)“ град Кнежа, обл.Плевенска. Заявлението е
регистрирано с идентификационен номер 15/312/01085 от 14.09.2009 г. Към
заявлението е приложен Бизнес-план, приобщен на л.148-л.176 от адм. дело
№921/2018 г. на АС-Плевен. В раздел IV "Финансово-икономически
статус-приходи и разходи", Таблица 2 "Производствена и търговска
програма" са заложени прогнозни приходи от нощувки в хотела и от дейността
на ресторант и лоби бар. Въз основа на заявлението, между ДФЗ-София и
жалбоподателя е сключен договор № 15/312/01085/23.07.2013 г., приложен на л.42
и сл. от първи том на преписката, по силата на който Фондът е предоставил на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №
15/312/01085 от 14.09.2009 г. при условие, че ползвателят е извършил
инвестицията по одобрения проект съобразно условията и сроковете в договора.
Първоначално одобрената БФП въз основа на представените документи е в размер на
391 160 лева съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи-Приложение 1.
По силата на договора ползвателят се е задължил да извърши инвестицията в срок
24 месеца след подписване на договора, но не по-късно от 15.07.2015 г. С
Уведомително писмо за одобрение № 850/312, изх. № 01-6500/6673/23.06.2014 г.
заявителят е уведомен за извършено плащане по договора, като към преписката са
приложени два броя оторизационни писма. Учредена е гаранция по договор за
поръчителство от 7.05.2014 г. със СД "Бетонекс-Н, Х.и СИЕ" - Плевен с
валидност до 23.01.2016 г. в размер на 1958000 лева, съгласно договор за
поръчителство. Сключен е Анекс № 1/20.06.2014 г., съгласно който Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) се заличава и се създава
Таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към анекса.
Последователно са подписани: Анекс II/17.11.2014 г., по силата на който
първоначално одобрената БФП по т.2.2 от размер 0,00 лева става в размер на 158
425,64 лева, определена за междинно плащане на обособена част по проекта,
съгласно Приложение 1; Анекс IV/13.03.2015 г., по силата на който Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към договора се заличава и се
създава нова такава-Приложение 1 към Анекса; Анекс V/21.03.2015 г., по силата
на който клаузата на т.3.1 от раздел III "Срок на договора" се изменя
в смисъл, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на
договора, в срок до 15.09.2015 г.; Анекс VI/30.07.2015 г., по силата на който
Таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към договора се
заличава и се създава нова такава-Приложение 1 към Анекса. С Договор №
17/28.11.2012 г. между жалбоподателя и СД "Бетонекс-Н, Х.и СИЕ"-Плевен
и анекси към него, е възложено на изпълнителя да изпълни строително-монтажни
работи на обект: Семеен хотел за селски туризъм с конферентна зала (учебен
център) УПИ II-4141, кв.124 гр.Кнежа. С Договор № 045/31.07.2015 г. между
жалбоподателя и "Полибор Мебел Лукс" ЕООД гр.Троян, продавачът се е
задължил срещу възнаграждение, описано в договора, да продаде, достави и
монтира оборудване по спецификация-приложение № 1, и в съответствие с
приложение № 2-графична част. С Договор за доставка на интегрирана POS система
за търговски обект № 10001423/12.08.2015 г. между жалбоподателя и "Мистрал
софтуер" ООД, последният се е задължил да достави оборудване и софтуерни
лицензи по спецификация, представляваща Приложение № 1 към договора за нуждите
на семейния хотел. Сключен е договор за застраховка на непроизводствените
сгради, машини, съоръжения, оборудване, компютри, аудио, видео и офис техника и
е издадена застрахователна полица № 98011510001592. Община Кнежа е издала
Удостоверение № 17/14.09.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
"Семеен хотел за селски туризъм с конферентна зала", на основание
констативен акт обр.15 от 10.09.2015 г. за годността за приемане на строежа.
Община Кнежа е издала и Временни удостоверения за категоризиране №
88/12.10.2015 г., 89/12.10.2015 г. и 90/12.10.2015 г. Издадени са три броя
Удостоверения №№ 00153, 00154 и 00155 от 09.11.2015 г. за категоризация по Закона за туризма за
обект "Семеен хотел "Ф." - две звезди с капацитет 10 стаи с 20
легла, Лоби–бар "Ф.“ с капацитет 20 места и Ресторант "Ф." с
капацитет 50 места. Същото е видно и от списък на категоризираните туристически
обекти в община Кнежа.
Във връзка с процесния договор е било
издадено решение за налагане на ФК № 15/312/01085/3/01/04/02 за налагане
на финансова корекция, изх. № 01-6500/5769/10.09.2018 г., издадено от
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", която е оспорена
по съдебен ред. С Решение № 286 от
01.06.2020 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 921/2018 г., решението за налагане
на ФК е отменено. При инстанционен контрол, с Решение
№ 15820 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2020 г., решението
на АС-Плевен е частично отменено.
Съгласно
решението на ВАС, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е
отменено решението за налагане на финансова корекция, № 15/312/01085/3/01/04/02,
изх. № 01-6500/5769/10.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", в частта му, в която е установено нарушение
на договор № 15/312/01085/23.07.2013 г. и на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., и е отхвърлена жалбата
на ЕТ, подадена против решението за налагане на финансова корекция, изх. №
01-6500/5769/10.09.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София в тази част. Решението
на Административен съд – Плевен е оставено в сила в частта, с която е отменен
размера на финансова корекция - 19 502, 33 лева и делото е изпратено като
преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за
ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция,
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на
ВАС. Видно от същите мотиви, Методиката за определяне на санкциите след плащане
по проекти от ПРСР 2007-2013 г. е обявена за нищожна с решение № 15652 от
14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния
административен съд, четвърто отделение, което е оставено в сила с решение №
8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - петчленен състав - I
колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в
ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно
чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена
нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има
действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. В случая Методиката е обявена за нищожна, поради което
административният орган е задължен да уреди служебно правните последици,
възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок, съгласно
чл. 195, ал. 2 АПК. Изрично е посочено в мотивите, че редът по ЗУСЕСИФ е бил неприложим,
доколкото към датата на издаване на решението за налагане на ФК – 10.09.2018
г., все още не е била публикувана и влязла в сила новелата на чл.27, ал.6 от
ЗПЗП – обн., ДВ бр.51 от 2019 г.
След частичната отмяна на решението за
налагане на ФК, е започнало производство по издаване на АУПДВ. С писмо изх.№
01-6500/577 от 26.01.2021 г. /л.л.74-76 от преписката/ ЕТ е бил уведомен за
започналото производство, като са изложени следните констатации:
При извършване на проверка на място след плащане е
установено неспазване на разпоредбите на т. 4.12 от договор № 15/312/01085 от
23.07.2013 г. и чл. 41, ал.2. т.2 от НАРЕДБА № 29 от 11.08.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба №29/.
При извършената проверка на място в периода 05.06.2018
г. - 12.06.2018 г. се установи:
1. Не са изпълнени заложените в бизнес плана финансови
нива за периода 01.01.- 31.12.2016 г. При проверката за една пълна финансова
година е установено изпълнение в размер на 29.01%. За периода 01.01. -
31.12.2017 г. са изпълнени 39.82 % от прогнозираните финансови параметри. В
тази връзка за целия проверяван период, представляващ две пълни финансови
години, е установено изпълнение от 34.65% от заложените в бизнес плана приходи.
Съгласно Таблица 2 „Производствена и търговска
програма” от бизнес плана заложените приходи от нощувки за първата година
(2016) от изпълнението на бизнес плана са в размер на 109 800 лв., допълнително
са залегнали приходи от други дейности в размер на 36 600 лв. -
ресторантски услуги и 11 500 лв. - аниматорска. обучителна и конферентна
дейност. При извършената проверка на място са установени приходи от нощувки 11
519.24 лв., приходи от ресторантски услуги 34 291,01 лв. и приходи от
аниматорска, обучителна и конферентна дейност 0 лв., което представлява изпълнение от 29,01% от
приходите по бизнес план.
Съответно за втората година от изпълнението на бизнес
плана, в случая 2017 г., са заложени приходи от нощувки в размер на 120 000 лв.
Допълнително заложените приходи от други дейности в размер на 39 600 лв. -
ресторантски услуги и 12 650.00 лв. – аниматорска, обучителна и конферентна
дейност. При извършената проверка на място са установени приходи от нощувки в
размер на 17 468.36 лв., приходи от ресторантски услуги 50 961,80 лв. и приходи
от аниматорска, обучителна и конферентна дейност 165,13 лв., което представлява
изпълнение от 39.82 % от приходите по бизнес план. Установено представлява неизпълнение на точка 4.12 от договор за
подпомагане № 15/312/01085 от 23.07.2013 г., която изрично фиксира задължение:
„Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този
договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи".
Същото е потвърдено и в съдебно решение №
15820 от 21.12.2020 г., като в хода на съдебното производство, от събраните
доказателства се установява, че ползвателят на помощта не е изпълнил
залегналите в бизнес плана показатели, свързани с размера на приходите от
финансираната дейност през проверената пълна финансова година, което води до
извод за неизпълнение на поетия от дружеството ангажимент за изпълнение на предвидената
при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и
на целите, посочени в чл.2 от Наредба №29/2008 г. Съдът посочва, че безспорно е
установено нарушение на т.4.12 от договора, тъй като заложените в бизнес плана
показатели са изготвени от самия ползвател на помощта и са представени от него
в ДФ „Земеделие", като бизнес планът е неразделна част от сключения
договор и параметрите му са от съществено значение за изпълнение на целите на
мярката.
С чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. е уредено, че: „В случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.
РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта". Допълнително в ал. 2 на същия член е детайлизирано, че: „В
случаите по aл.1 РА определя размера на средствата, които
трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението". Точка 4.4 от договор №
15/312/01085 от 23.07.2013 г. фиксира, че: “Фондът има право да откаже
изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира
възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова
помощ, когато: буква б/ Ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по
този договор и по Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия".
В раздел VIII. Отговорност, точка 8.1 от
договор №15/312/01085 от 23.07.2013 г. е фиксирано: „В случай, че Ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане
на финансовата помощ, или е установено по съответния ред. че е представил
документи с невярно съдържание или подправени такива РА може да поиска връщане
на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този случай РА прилага
санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"." Общият размер на
задължението, за което ДФ „Земеделие” ще издаде акт за установяване на публично
държавно вземане е 19 502.33 лв. (словом деветнадесет хиляди петстотин и два
лв. и тридесет и три стотинки).
Постановен е оспореният в настоящото
производство АУПДВ №15/312/01085/3/01/04/04
на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, с изх.№01-6500/577#1 от
20.04.2021 г. /л.л.9-12/. Като правно основание за
издаването му са посочени чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9
от ДОПК, и Решение № 15820 от 12.12.2020
г., постановено по адм. дело 7814/2020 г. на ВАС. Като приложима е посочена
т.30 от Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г. /по-долу Правила/.
Посочено е още следното:
С Решение
№ 15820 от 21.12.2020 г., постановено
по адм. дело 7814/2020 год. по описа на
Върховният административен съд, е прието за установено, че не се реализирани
заложените по бизнес план приходи за проверявания период, което представлява
промяна на заложените параметри в бизнес плана, защото по силата на чл.41,
ал.2, т.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия, това води до несъответствие с целите, дейностите,
изискванията и критериите за оценка. Съдът обосновава извода за наличие на
нарушение на т.4.12 от договора, тъй като заложите в бизнес плана показатели са
изготвени от самия ползвател на помощта и са представени от него в ДФ
„Земеделие“, като бизнес планът е неразделна част от сключения договор и
параметрите са от съществено значение за изпълнение на целите, заложени в чл.2
от Наредба № 29/11.08.2008. ВАС счита, че предвид нормата на чл.16. ал.2 от
Наредбата, единият от
задължителните реквизити на заявлението е изготвеният от кандидата бизнес план,
който следва да доказва икономическа жизнеспособност, водеща до реализиране на
целите по чл.2, като непостигането на същата води до неизпълнение на договорни и нормативни
задължения. Изрично е подчертано, че само с построяването и обзавеждането на
хотела не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане по ПРСР. Посочено е, че при извършена проверка на
място след плащане е установено неспазване на разпоредбите на т.4.12 от договор
№ 15/312/01085 от 23.07.2013 г. и чл.
41, ал.2, т.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. При извършване на проверка на място след
плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 4.12 от договор №
15/312/01085 от 23.07.2013 г. и чл. 41, ал.2, т.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
“Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
При извършената
проверка на място в периода 05.06.2018 г. - 12.06.2018 г. се установи:
1. Не са изпълнени
заложените в бизнес плана
финансови нива за две пълни финансови години, а именно - периода
01.01.-31.12.2016 г. и периода 01.01. 31.12.2017 г.
При проверката на
финансовата 2016 година е установено изпълнение в размер на 29.01 %. Съгласно
Таблица 2 „Производствена и търговска програма" от бизнес плана заложените
приходи от нощувки за първата година (2016) от изпълнението на бизнес плана са
в размер на 109 800 лв., допълнително са залегнали приходи от други
дейности в размер на 36 600 лв. - ресторантски услуги и 11 500 лв. -
аниматорска, обучителна и конферентна дейност или общо 157 900 лв. При
извършената проверка на място са установени приходи от нощувки 11519.24 лв.,
приходи от ресторантски услуги 34 291.01 лв. и приходи от аниматорска, обучителна
и конферентна дейност 0 лв. или общо 45 810.25 лв., което представлява
изпълнение от 29.01% oт приходите по бизнес план.
Установеното
неизпълнение на т.4.12 от договора за подпомагане за финансовата 2016 г. е резултат
на предходна проверка на място в периода 18.09.2017 г. - 26.09.2017 г., и което неизпълнение е потвърдено с решение № 4063 от
13.04.2020 г., постановено по адм. дело №7538/2018 г. по описа па ВАС. В
изпълнение на посоченото решение на ВАС, изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие"- РА е издал Акт за установяване на публично държавно вземане с
изх.№ 01-6500/2746 от 05.08.2020 г., с който е определена дължима сума в размер
на 19 502,23 лв. (деветнадесет хиляди петстотин и два лева и 23 стотинки), за установеното
неизпълнение на бизнес показателите за финансовата 2016 г.
При извършена
проверка на място в периода 05.06.2018 г. - 12.06.2018 г. за финансовата 2017 г.
е установено, че са изпълнени 39.82 % от заложените в бизнес плана финансови
параметри. Финансовата 2017 г. се явява втора година от изпълнението на бизнес плана, като за същия период в него са заложени приходи от нощувки в
размер на 120 000 лв., както и допълнителни приходи от други дейности, както
следва: ресторантски услуги - 39 600 лв.. аниматорска, обучителна и конферентна
дейност - 12 650,00 лв., или общо приходи за втората година в размер на 172
250.00 лв. При извършената проверка на място са установени приходи от нощувки в
размер на 17 468.36 лв., приходи от ресторантски услуги 50 961,80 лв. и приходи
от аниматорска. обучителна н конферентна дейност 165,13 лв., възлизащи на обща
сума 68 595,29 лева, което представлява изпълнение от 39.82% от приходите по
бизнес план. В тази връзка за целия проверяван период, представляваш две пълни
финансови години, е установено изпълнение от 34.65% от заложените в бизнес
плана приходи.
Установеното
представлява неизпълнение на точка 4.12 от договор за подпомагане №
15/312/01085 от 23.07.2013 г., в която изрично е посочено: „Ползвателят е
длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи".
Същото е потвърдено и
с решение № 15820 от 21.12.2020 г., постановено по адм. дело №7814/2020 г. по
описа на ВАС, като в хода на съдебното производство, от събраните доказателства
се установява, че ползвателят на помощта не е изпълнил залегналите в бизнес
плана показатели, свързани с размера на приходите от финансираната дейност през
проверената пълна финансова година, което води до извод за неизпълнение на
поетия от дружеството ангажимент за изпълнение на предвидената при
кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на
целите, посочени в чл.2 от Наредба № 29/2008 г. Съдът безспорно приема, че е
налице нарушение на т.4.12 от договора, тъй като заложените в бизнес плана
показатели са изготвени от самия ползвател па помощта и са представени пред ДФ
„Земеделие", като бизнес планът е неразделна част от сключения договор и параметрите му са от съществено значение за изпълнение
на целите на мяркала.
Според разпоредбата
на чл. 46. ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „В случай че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане па финансовата помощ. РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях".
Допълнително в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че: „В случаите по ал. 1
РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида. степента и продължителността на
неизпълнението”.
В т 4.4, б. „б"
от договор № 15/312/01085 от 23.07.2013 г. е разписано, че фондът има право да
откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ,
както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от
изплатената финансова помощ, когато съшият не е изпълнил някое от задълженията
си по този договор и по
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия".
В раздел VIII.
Отговорност, точка 8.1 от договор № 15/312/01085 от 23.07.2013 г. е посочено:
,,В случай, че Ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях. В този случай РА прилага санкциите, предвидени в
чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне па безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия". Общият размер на подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане е 19502,32 лева.
Посочено е, че с писмо изх.№ 01-6500/577 от 26.01.2021 г. е предоставена възможност на ползвателя да
представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане. Посочено е, че същото е
връчено на 10.02.2021 г., на адреса на седалището на дружеството, на лицето С. С.,
легитимирал се като служител в дружеството.
В указания 14-дневен
срок не са постъпили възражение и документи или доказателства, относими към
производството по издаване на АУПДВ. Предоставен е 14-дневен срок за доброволно плащане
на сумата, като е посочена банкова сметка ***. Посочено е също, че след този
срок се начислява лихва.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, която се кредитира от съда като обективна и компетентно изготвена. Съгласно вариант 1 от същото, изпълнението на
приходите от подпомаганата дейност „нощувки“ в Семеен хотел за селски туризъм „Ф.“
гр.Кнежа и другите приходи от дейността, реализирани от ЕТ „Х. К. *** през
финансовата 2016 г., съобразно заложените в производствената програма на
одобрения от Фонда бизнес-план по проекта са както следва: приходи от нощувки в размер на
109800,00 лева, от дейност на ресторант 36600,00 лева, приходи от услуги –
обучителна и конферентна дейност – 11500,00 лева, общо 157 900, 00 лв.
Приходите от продажби за през 2016 г. са общо размер 45 810, 25 лв. Изпълнението на
приходите от подпомаганата дейност „нощувки“ в Семеен хотел за селски туризъм „Ф.“
гр.Кнежа и другите приходи от дейността, реализирани от ЕТ „Х. К. *** през
финансовата 2016 г., съобразно заложените в производствената програма на
одобрения от Фонда бизнес-план по проекта са 29, 01 %. През следващата 2017 г. предвидените
приходи са: от нощувки в размер на 120000 лв., приходи от дейността на
ресторанта 39600 лв., приходи от аниматорска, обучителна и конфрентна дейност -
12650 лв., общо в размер на 175 250 лв. Приходите от продажби за 2017 г. са в
общ размер на 68825, 45 лв., Реализираните приходи от нощувки и другите приходи от дейността за
финансовата 2017 г. спрямо приходите по бизнес план /прогнозираните финансови
параметри/ са изпълнени на 39,96%. Реализираните приходи от нощувки и другите
приходи от дейността средно аритметично за двете години /2016 г. и 2017 г., спрямо приходите по бизнес план /прогнозираните финансови параметри/ са изпълнени
на 34,72%.
Вариант 2 - Приходи
от дейността на лоби бара като отделен показател не са посочени в Бизнес плана.
Посочени са приходи от дейността на ресторанта. Реализираните приходи от нощувки
и дейността на ресторанта /вкл. и лоби бара/ по бизнес плана за финансовите
2016 г. и 2017 г. и процента на изпълнение спрямо приходите по бизнес плана
/прогнозираните финансови параметри/ за всяка от двете финансови години и общо
е: Изпълнението на приходите от подпомаганата дейност „нощувки“ в Семеен хотел
за селски туризъм „Ф.“ гр.Кнежа и дейността на ресторанта /вкл. и лоби бара/,
реализирани от ЕТ „Х. К. *** през финансовата 2016 г., съобразно заложените в производствената
програма на одобрения от Фонда бизнес-план по проекта са както следва: приходи
от нощувки 109 800 лв.; приходи от дейността на ресторанта - 36 600
лв., общо 146400 лв. Приходите
от продажби през 2016 г. са в размер на 45 810, 25 лв. Реализираните
приходи от нощувки и дейността на ресторанта /вкл. и лоби бара/ за финансовата
2016 г. спрямо приходите по бизнес план /прогнозираните финансови параметри/ са
изпълнени на 31,29%. Изпълнението на приходите от подпомаганата дейност
„нощувки“ в Семеен хотел за селски туризъм „Ф.“ гр.Кнежа и дейността на
ресторанта /вкл. и лоби бара/, реализирани от ЕТ „Х. К. *** през финансовата
2017 г., съобразно заложените в производствената програма на одобрения от Фонда
бизнес-план по проекта са както следва: приходи от нощувки 120 000 лв., приходи от дейността на ресторанта
39600 лв., общо в размер на 159600 лв. Реализираните приходи са общо размер
68669, 32лв.
Реализираните приходи
от нощувки и дейността на ресторанта /вкл. и лоби бара/ за финансовата 2017 г.
спрямо приходите по бизнес план /прогнозираните финансови параметри/ са
изпълнени на 43,02%. Реализираните приходи от нощувки и дейността на ресторанта
/включително и лоби бара/, средно аритметично за двете години 2016 и 2017 г.,
спрямо приходите по бизнес плана /прогнозираните финансови параметри/ са
изпълнени на 37, 41%.
От останалите събрани доказателства се
установява следното:
С Уведомително писмо
за одобрение N9850/312 от ДФ „Земеделие” - РА, Дирекция „Оторизация на
плащанията по ПМРСР” с изх. N901-6500/6673/23.07.2014 г. /т.2, л.462-464/
уведомява Р.К., в качеството му на управител на ЕТ „Х. К. *** за извършено
плащане според договора за отпускане на финансова помощ и подадена заявка за
авансово плащане, са изплатени - 172110,40 лв.
С Уведомително писмо за одобрение №1517/312 от ДФ „Земеделие” - РА,
Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР” с изх. №01-6500/2709/23.02.2016 г.
/т.5, л. 1248-1253/ уведомява Р.К., в качеството му на управител на ЕТ „Х. К. ***
за извършено плащане според договора за отпускане на финансова помощ и подадена
заявка за плащане е изплатена сума по заявка за окончателно плащане: 217936,09
лв., или общо предоставената
субсидия е в размер на 390046,49 лева.
АУПДВ е получен на 23.04.2021 г., видно от
обратната разписка на л.78 от преписката, а жалбата е подадена на 07.05.2021
г., видно от вх.№ на съда /л.2 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, същата е
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и при наличие на правен
интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички
основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед
изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП, според
която Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно която
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата
писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за неговата
валидност, съгласно указаното в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за постановяването му. Посочено е правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието
на разпоредените правни последици. Неоснователен
е доводът за допуснато съществено нарушение на административно - производствените
правила поради неизпълнение на изискванията на чл. 26 АПК. С уведомително писмо изх.№ 01-6500/577 от
26.01.2021 г., ДФЗ е предприел действия за уведомяване на
дружеството за започване на производството по издаване на АУПДВ. От показанията
на свидетелката Ц.И.С. се установява, че от 2010 година работи в „Български
пощи“ гр. Кнежа. Свидетелката заявява, че два пъти е посещавала адреса на ЕТ, като първият път К.К. – син на управителя
на дружеството е отказал да получи пратката. След няколко дни К.К. и се обадил
по телефона като й казал да донесе писмото в хотела. Срещнали се в хотела,
където го връчила срещу подпис на служителя С.А.С., който работел като
поддръжка в хотела.
Основателен обаче е доводът на жалбоподателя, че оспореният АУПДВ №15/312/01085/3/01/04/04 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с
изх.№01-6500/577#1 от 20.04.2021
г. е издаден след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019
г., в сила от 28.06.2019 г./ и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6,
който препраща към правния ред на ЗУСЕСИФ. Съгласно създадената с посоченото
изменение ал. 6 дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл.
73 от същия закон. Според
ал.
7 на чл. 27 ЗПЗП /в сила
от същата дата - 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
В редица свои решения Върховният
административен съд, е приемал, че непостигането на заложените финансови
показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и
е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция с
издаването на решение по реда на чл.
73 от същия закон. Така
например решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 11774/2019
г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 9703/2018 г.;
решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 7468/2018 г.; решение
№ 5040/4.04.2019 г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 4307/2018 г.; решение №
5317/24.04.2018 г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 1945/2018 г.; решение №
49ЗЗ/3.04.2019 г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 4912/2018 г.
Показателите, заложени в бизнес плана,
представляват индикатори и изискват прилагането на ЗУСЕСИФ. Този извод се
подкрепя и от подробните мотиви, изложени в решение № 13796/6.11.2020 г. по
адм. д. № 12488/2019 г. на VІІ о. на ВАС, според които: "Индикаторът е
нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект.
Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение,
което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на
извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите
след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са
мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния
размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде
сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на
оперативната програма".
В процесния АУПДВ административният орган
се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със
сключения с ДФ "Земеделие" договор за финансова помощ от 23.07.2013
г. В този случай съгласно чл.
27, ал. 7 ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, само ако не е налице
основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция
по реда на чл.
73 ЗУСЕСИФ. Следователно
хипотезите за издаване на двата различни акта, са уредени в условията на
евентуалност – само когато липсват основанията за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Изричната и ясна регламентация в
специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в
различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде
възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на
оспорения акт.
Следва да се има предвид, че в процесния
случай е приложима именно новата разпоредба на чл.
27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр.
51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ и на още едно основание. Производството
по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 26.01.2021 г., видно от
уведомителното писмо по чл.
26 от АПК за откриване на
производството и съгласно чл.
25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е
издаден на 20.04.2021 г. Съобразно нормата на §
12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР
за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за
периода 2014 - 2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода
на мониторинг. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 23.07.2013
г. Съгласно пар. 1, т. 2 от Правилата "мониторингов период" за договорите,
сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването
му. Следователно мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФЗ е
изтекъл на 23.07.2018 г., т. е. преди образуване на административното
производство по издаване на оспорения административен акт и по тази
производството не следва да бъде довършвано "по досегашния ред", а
следва да намери приложение чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП и
съответно нормите на ЗУСЕСИФ, към които препраща.
В този смисъл са Решение № 11121 от
3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2021 г., I о., Решение № 11826 от
19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2021 г., I о., Решение № 9684 от
28.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2021 г., VIII о., Решение № 6897 от
8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 705/2021 г., I о. и редица други.
С оглед
твърденията, че Правилата не са приложими, съдът счита, че същите са приложими при
определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума.
Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция
одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение
на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и
сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в
"Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал.
6 и 7, се
установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП от
изпълнителния директор на ДФЗ се отчитат степента, тежестта, продължителността
и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на
конкретна Програма за развитие на селските райони. От клаузите на сключения
договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва
извод, че за бенефициентите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от
тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в
подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените
договори ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността
им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от
ЗНА за придаване на обратно действие на норми,
каквото не е изрично посочено. С оспорените Правила е определен единствено
размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова
помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение.
В тази насока не може да се приеме, че правилата са материалноправна
предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. В тази насока е
влязло в сила решение № 3618/10.03.2020 г.,
постановено по адм. дело № 14154/2019 г. от ВАС, първо отделение, с което са
отхвърлени подадените жалби, срещу Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г. В този смисъл е съдебната практика - Решение № 4723 от 14.04.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 2104/2021 г.
Изложеното налага извода, че процесния
АУПДВ, макар и постановен от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, е издаден при съществено нарушение на административно производствените
правила и материалния закон и следва да бъде отменен. Доколкото съгласно
решение № 15820/21.12.2020 г. по адм.д. № 7814/2020 на ВАС делото като преписка
е върнато на органа, който следва да се произнесе, като определи размера на финансовата корекция, след отмяната на АУПДВ
делото като преписка следва да се върне на органа за ново произнасяне, при
съобразяване с мотивите на настоящето решение.
С оглед на този изход на настоящия правен
спор и направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за възлагане на разноските в тежест на ответната страна, и
съобразно разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК
платените от жалбоподателя държавни такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, следва да се възстановят от бюджета на органа,
който ответникът представлява при издаването на отменения акт, а именно –
Държавен фонд "Земеделие". От приложените по делото платежни
документи е видно, че жалбоподателят е заплатил 50 лева държавна такса /л.14/ и
адвокатски хонорар в размер 1400 лева
/л.174/, които разходи в общ размер 1450 лева следва да бъдат възстановени на
страната от бюджета на Държавен фонд "Земеделие". Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото с оглед
материалния интерес в размер на 19502,33 лева е приложим чл.8, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като минималното адвокатско възнаграждение е 1415,07 лева, т.е.
в случая платения адвокатски хонорар е дори под минималния по тази наредба.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №15/312/01085/3/01/04/04
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”,
с изх.№01-6500/577#1 от 20.04.2021
г.
ВРЪЩА делото като преписка за ново произнасяне на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, съобразно мотивите на настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", София да заплати
на ЕТ „Х. К. – Р.К.”, ЕИК *********, с адрес ***
деловодни разноски в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/